Решение по дело №978/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			25.03.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28 януари		2021

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Светлана Стефанова

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		978		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Обжалвано е наказателно постановление № 332а-412, издадено на 16.09.2020 г. от Началник РУ-Рила, упълномощен със заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г., с което на Николай Г.Б., с ЕГН **********,***,  на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание -  ГЛОБА в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Жалбоподателят,  в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. С., моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Въззиваемата страна РУ Рила – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срока, поради което същата е допустима, разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за това са следните:

С акт за установяване на административно нарушение от 29.08.2020 год., съставен от В.С., на длъжност мл.инсп. при РУ гр. Рила било установено, че на 29.08.2020 г. около 15:00 часа, в „Рилски манастир“ Николай Г.Б. паркира лек автомобил „Волво“, с рег. №  WISH266, в зоната на строителния обект и след надлежно устно разпореждане същия отказва да премести автомобила,  като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Свидетел на нарушението К.М.. При предявяване на АУАН нарушителят отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подписа на същия  свидетел по установяване на нарушението -К.М..

Препис от АУАН не е бил връчен на лицето. В законоустановеният срок не било депозирано писмено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка, като АНО не е отбелязал в НП кой е отдал полицейското разпореждане, и е подвел нарушението под разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, като е постановил налагане на глоба в размер на 100 лв. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на разпитания актосъставител  В.С. и свидетелят при установяване на нарушението, които поддържат съставения и подписан от тях АУАН.

С оглед на така установеното съдът намира  от правна страна следното:

При съставянето на АУАН и издаването на НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване  правото  на защита на жалбоподателя.

Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административнонаказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и „незаконосъобразно” НП. Когато в хода на административнонаказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административнонаказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

              Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Дупнишкият районен съд установи следното:

           При така изяснената фактическа обстановка, според съда  в хода на производството административно наказващия орган (АНО) е допуснал процесуални нарушения при установяване на административното нарушение и по-конкретно при предявяване и връчване на препис от акта за нарушение, които опорочават издаденото, въз основа на този акт, наказателно постановление. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила – чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Според посочените разпоредби актът се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, както и при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Целта на връчването на препис от акта е да запознае лицето с образуваното спрямо него административно наказателно производство, с нарушението, в чието извършване е обвинено и да му даде възможност да изложи своите писмени и гласни възражения и доказателства. Установяването на тези обстоятелства, както и че акта е бил предявен на нарушителя и му е дадена възможност да се запознае със съдържанието му, подлежи на доказване с всички доказателствени средства. В конкретният случай от показанията на свидетелите С. и М. разпитани в хода на съдебното следствие се установи, че на нарушителя не е бил връчен екземпляр от АУАН, и тези обстоятелства не се оборват от показанията на контролните органи, върху които има тежест на доказване на обстоятелствата по извършеното нарушение, посочено в акта. Разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, предвижда след подписването на акта препис да се връчи на нарушителя срещу разписка. Правото на нарушителя да не подпише акта, не влече със себе си санкция за него да не получи един екземпляр от акта, тъй като той има право да направи възражения в тридневен срок. Дори при наличие на отказ от жалбоподателят да  подпише АУАН не се изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. След като приключи процедурата по съставяне на акта, актосъставителят следва да връчи препис на нарушителя, като ако същия откаже да го получи това следва да се отбележи в разписката. Неслучайно законодателят изисква към АУАН да е предвидена самостоятелно наличие на разписка, касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение, дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел. Ето защо съдът приема, че съществено е опорочена процедурата по връчване на акта за установяване на административно нарушение. Отказът да се подпише акта от нарушителя не освобождава  органа от задължението екземпляр от акта да му бъде връчен. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя, който не е могъл в установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения. Нарушението на това правило е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. В случая допуснатото нарушение  е от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. АНО е следвало да констатира допуснатото процесуално нарушение  и да го отстрани, като връчи АУАН на нарушителя. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва да бъде отменено само на това основание. Тук следва да се посочи критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. В настоящия случай горното нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е във връзка с правото на защита на жалбоподателя. След като има неизпълнение на задължението на актосъставителя да предяви АУАН на нарушителя, то жалбоподателят Б. е бил лишен от възможността на разбере за какво точно свое виновно поведение се обвинява с акта, какви нарушения се твърди, че е извършил, бил е лишен и от възможността да организира адекватно и в пълен обем защитата си, като направи необходимите за това коректни възражения, които да се вземат в предвид както от актосъставителя, така и от наказващия орган. Нещо повече нарушението по  чл.43, ал.1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Всички гореизброени разпоредби на ЗАНН са все процесуални гаранции за осъществяване правото на защита на наказаното лице и затова нарушаването им винаги се преценява като съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

            Настоящия състав счита за необходимо да отбележи и друго съществено процесуално нарушение, което е допуснато при съставянето на НП, което също води до неговата отмяна, а именно на разпоредбата на  чл.43, ал.2 от ЗАНН, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по  чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

              Ето защо, според настоящия състав на ДнРС, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по  чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. До този извод настоящия състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.42, т.7 от ЗАНН и  чл.43, ал.2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл.42, т.7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно  чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл.42, т.7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели, но в конкретния казус се установи, че посочения в акта свидетел на отказа да се подпише акта и получи препис от него е същия полицейски служител при РУ на МВР Рила, който заедно с актосъставителят е посочен като очевидец и са лицата спрели и извършили проверка на жалбоподателя като водач на МПС. Това се потвърждава категорично и от самия оригинал на АУАН, приложен по делото.  Нарушението на това правило представлява още едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора от съда по същество.

С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница

          Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 332а-412, издадено на 16.09.2020 г. от Началник РУ-Рила, упълномощен със заповед № 8121з-1098/25.08.2017 г., с което на  Николай Г.Б., с ЕГН **********,***, на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100.00 (сто) лева за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от получаване на  съобщението от страните, пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: