Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара
Загора, 04.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на
единадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Минка
Петкова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия
БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 433 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.Д.А.
*** чрез пълномощника адвокат С.Ч. против Решение № 260194/ 23.11.2020 г. по
АНД № 1540/ 2020 г. на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 1403/ 01.06.2020г., издадено от Началник отдел „Митническо
разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и разследване към Централно митническо
управление на Агенция „Митници“ срещу С.А. и тя е осъдена да заплати разноски.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението поради нарушение на приложимия
материален закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за формална и материална законосъобразност
на обжалваното НП. Според касатора съдът не е дал отговор на всички негови
възражения относно извършване на вмененото нарушение – държане на алкохол със
специална цел. Намира, че неправилно изводите на съда се базират на обяснения
относно авторството на деянието с без доказателствена сила, защото са дадени в
протокола за изземване на процесния
алкохол. Поддържа, че в НП не е посочена конкретната хипотеза на чл.126, ал.1,
т.1 от ЗАДС и това съществено процесуално нарушение не е взето предвид от съда.
Счита за необосновано изчисляването на дължимия акциз по реда на чл.35, т.5 от ЗАДС, а не по т.6 от цитираната норма. Твърди, че наличието на специалната
норма на чл.126б от ЗАДС не изключва
приложението на чл.28 от ЗАНН и съдът е бил длъжен да извърши преценка за
маловажност на деянието. Въз основа на изложени съображения е направено искане
за отмяна на решението и на НП като незаконосъобразни.
Ответникът Митница Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт А. с писмено становище оспорва жалбата
като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 1403/ 01.06.2020г., издадено от Началник отдел
„Митническо разузнаване и разследване Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване
и разследване към Централно митническо
управление на Агенция „Митници“ въз основа на АУАН № 719/ 26.03.2020г, с който на С.Д.А. *** на основание
чл.126, ал.11 т.1 и чл.128, ал.1 и ал.2 от ЗАДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
извършено нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и са отнети в полза на
държавата стоките, предмет на нарушението. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че на 11.12.2019 г. държи в дома си на адрес
гр.Стара Загора, ул.“Мургаш“ № 31 акцизни стоки: 10л етилов алкохол /50.76% vol./, 2.740 л
етилов алкохол /50.98% vol./ и 3 л етилов алкохол /50.62% vol./ без данъчен
документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Стоките са
открити при проверка и предадени доброволно от И.Р.И с протокол от 11.12.2019г,
в който И. посочва, че предадените стоки са на съпругата му С.А.. На 12.12.209г
от нея е снето писмено сведение, в което потвърждава качеството си на
собственик на предадените стоки. По образуваната преписка във Второ РУ –Стара
Загора с постановление по прокурорска преписка № 5208/ 09.01.2020г на прокурор
в Райнонна прокуратура Стара Загора е отказано образуване на досъдебно производство и материалите са изпратени по
компетентност на ТД „Тракийска“ при Агенция „Митници“.
При осъществения контрол за законосъобразност
въз основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената
фактическа обстановка Районен съд Стара Загора приема, че при издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита,
а описаното нарушение и извършването му от Д. са доказани по безспорен начин. В
тази насока не кредитира показанията на свидетеля И. като противоречащи на
писмените доказателства по делото, в частност на протокола за доброволно
предаване на стоките и дадените от самата Д. писмени сведения. Приема, че след
като специалният ЗАДС в чл.126б, ал.2 изключва маловажността на нарушения от
вида на разглежданото, тя не може да бъде обоснована по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като намира наложеното наказание
за съответстващо по вид и размер на минимално предвиденото в закона и постановеното
отнемане на стоките за съответстващо на предписанието на чл.124, ал.1 от ЗАДС, потвърждава изцяло
обжалваното НП и осъжда Д. за заплати разноски за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
на Старозагорския районен съд е валидно, допустимо и правилно.
В съдебния
акт са изложени съображения по всички съществени въпроси относно процедурата по
ангажиране на административнонаказателната отговорност, извършването на вмененото
нарушение, вината и индивидуализацията на наказанието, както и относно направените
възражения на санкционираното лице.
Настоящият
състав напълно споделя направения от въззивната инстанция извод за формална законосъобразност
на обжалваното НП. То отговаря на императивното изискване по чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и не е налице неяснота във фактическата формулировка на
вмененото нарушение във връзка с възприетото изпълнително деяние. Наложената от
административнонаказващия орган санкция се основава на нормата на чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС, съгласно която на физическо лице, което лице,
което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ
по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба
в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно
нарушение – не по-малко от 2000 лв. Изрично и конкретно в мотивите и
диспозитива на НП е посочено, че като неправомерно поведение се санкционира държането
на акцизни стоки, с оглед на което не е допуснато твърдяното от Д. съществено
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото й на защита.
Правилно въз
основа на събраните по делото доказателства е прието от районния съд, че
вмененото нарушение е извършено от привлеченото към отговорност лице.
Неоснователно е оплакването, че за този извод съдът се е позовал само на
обясненията, дадени в хода на полицейска проверка и в протокола за доброволно
предаване на стоките, които нямат доказателствена сила за удостоверяване на
факта чии са тези стоки. По делото е разпитан в качеството на свидетел
полицейският служител П.Г., извършил проверката в дома на Д., където тя живее на семейни начала с И. И., подписал
протокола за доброволно предаване на стоките. При откриването им именно тя е
заявила, че ги продава, т.е. те са били
в нейната фактическа власт, с което е осъществено изпълнителното деяние „държане“
от състава на нарушението по чл.123, ал.1 от ЗАДС. Показанията на свидетеля И.
не опровергават този релевантен факт. Те не са кредитирани от съда само в
частта за количеството намерен алкохол, което е относимо към преценката за
маловажност, а не за съставомерност на деянието. Затова касационният състав
счита, че по делото категорично и с допустими доказателствени средства е
доказано извършването на вмененото нарушение от привлечената към отговорност С.Д..
Несъстоятелно
е оплакването, че съдът не е обсъждал наличието на предпоставките за
прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушението по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Всъщност
това е направено като е прието, че освобождаването от административнонаказателна
отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН за административно нарушение по
чл.126, ал.1 от ЗАДС е недопустимо, защото самият законодател го е изключил,
дефинирайки изрично при какви обективни признаци нарушението по ЗАДС следва да
се счита за маловажно. Този извод е обоснован със специална правна уредба в ЗАДС
/чл.126б/, определяща както критерия, при прилагането на който извършено
нарушение, квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.126, ал.1
от ЗАДС, представлява „маловажен случай”, така и следващата се за такова
нарушение санкция. Очевидна е волята да се създаде специална уредба за
малозначителните деяния по ЗАДС предвид особената важност на обществените
отношения, които този закон регулира, като по този начин се дерогира
приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът е
констатирал, че не може да се приложи чл.126б от ЗАДС с оглед заключението на
съдебно-икономическата експертиза, че дължимият акциз за процесните стоки
възлиза на 87.91лв. Изчисляването на акциза е направено по чл.35, т.5 от ЗАДС, където е
регламентирана по-благоприятната за Д. ставка, тъй като при позоваване на
чл.35, т.6 от ЗАДС се получава още по-нисък размер на акциза.
По тези съображения касационният състав намира, че като е достигнал до правен извод законосъобразност на НП № 1403/ 01.06.2020г, издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска“, и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно материалния закон. Не са налице твърдяните в жалбата касационни основания за отмяна на съдебния акт и той следва да бъде оставен в сила.
При този
изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на касатора
пред районния и пред административния съд за присъждане на разноски на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 80лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено в
минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260194/
23.11.2020 г. по АНД № 1540/ 2020 г. на Районен съд Стара Загора, с което е
потвърдено Наказателно постановление №
1403/ 01.06.2020г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване
Тракийска“ в ГД „Митническо разузнаване и
разследване към Централно митническо управление на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА С.Д.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Митници“ сумата 80 /осемдесет/лв, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.