Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
П. САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 12522
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 435223/21.06.2018 г., постановено по гр.
д. № 19067/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 48
състав, П.Б.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.“ ООД, сумата от 3 683, 16 лв., на
основание чл.203, ал.2, пр.1 КТ вр. с чл.45, ал.1 КТ, представляваща
обезщетение за повреден на 02.08.2014 г. телевизор марка LG, модел 55 ЕА970V, собственост на ищеца, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер. Отхвърлен е иска, предявен от П.Б.Г. срещу
„Т.Б.“ ООД, с правно основание чл.128 КТ - за заплащане на сумата от 470 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2014 г. П.Б.Г. е
осъден да заплати на „Т.Б.“ ООД сумата от 737, 17 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски, а „Т.Б.“ ООД е осъден да заплати на П.Б.Г.
сумата от 256, 78 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по
делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е уважен предявения иск с правно основание чл.203, ал.2, пр.1 КТ вр. с чл.45,
ал.1 ЗЗД и е отхвърлен предявения насрещен иск с правно основание чл.128 КТ е
депозирана въззивна жалба от ответника – П.Б.Г.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение
на процесуалния закон. За да се ангажира отговорността му по реда на чл.203,
ал.2, пр.1 КТ Вр. с чл.45 ЗЗД, е необходимо деянието да е извършено умишлено -
трябва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал
неговите общественоопасни последици и да е искал или допускал настъпването на
тези последици, съгласно чл.11, ал.2 НК. От твърденията на ищеца следва, че се
търси отговорността на ответника за извършено при пряк умисъл деяние. Съгласно
трайната съдебна практика установяването на всички предпоставки по чл.203 КТ е
в доказателствена тежест на работодателя. Счита, че от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че е действал
при пряк или евентуален умисъл. Съдът не е обсъдил събраните по делото
свидетелски показания, от които се установява, че настъпилата вреда не е целена
от ответника. Поведението на ответника след настъпване на вредите също
установява липсата на умисъл. Свидетелите установяват, че същият се притеснил.
Ответникът е искал да презентира новия модел телевизор с огънат екран, като
покаже пред клиенти възможностите за огъване на дисплея му. Събраните по делото
доказателства не се установяват заявените от ищеца фактически твърдения за
наличие на конфликт между ответника и ръководството на работодателя. С
обжалваното решение съдът не се е произнесъл по направените възражения срещу
изслушаните пред СРС първа и повторна съдебно - графологични експертизи. Изводите
на вещите лица, че подписът във ведомостта за заплати е положен от ответника не
са били категорични. С оглед на това и на основание чл.202 КТ счита, че
решаващият съд не е следвало да кредитира експертните заключения, които са
изготвени формално, субективно, с избирателен подход. Същите не почиват на
обективни данни, на пълен и детайлен анализ. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск и уважи изцяло предявения
насрещен иск, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца – „Т.Б.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. От събраните
гласни доказателства е установено наличието на конфликт между ищеца и
ръководството на работодателя, както и че ответникът съзнателно е хванал и
огънал екрана на телевизора, в резултат на което го счупил. От представените по
делото спецификации за процесния телевизор се установява, че не може да издържи
на направеното огъване. Ответникът е преминал обучение и е бил запознат с
характеристиките на телевизора, поради което същият е бил наясно, че не следва
да огъва телевизора. С оглед на това счита, че деянието не е извършено при
непредпазливост. Ответникът е признал с депозирания по делото писмен отговор на
исковата молба, че е повредил процесния телевизор. Деянието му е противоправно,
причинило е имуществени вреди, които се намират в причинно - следствена връзка
с деянието. Също така то е извършено виновно от ответника. На основание чл.45,
ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. С оглед на това
счита, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране пълната
имуществена отговорност на ответника. Счита, че експертните заключения са
пълни, подробни, последователни и достоверни, поради което правилно са били
кредитирани от решаващия съд. Отделно от това въпреки поддържаните възражения
срещу експертните заключения ответникът не е поискал изслушването на тричленна
експертиза. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ
вр. чл.45 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ. Ищецът
твърди, че ответникът е работил по трудов договор в ищцовото дружество, като е
заемал длъжността „продавач - консултант“. Съгласно длъжностната му
характеристика той носи финансова отговорност в размер на нанесените вреди,
както и носи отговорност за поверената му техника. На 02.08.2014 г. при
изпълнение на служебните си задължения ответникът е повредил имущество на
дружеството - телевизор марка LG, модел
55ЕА970V, на стойност 5 000 лв. Незабавно били предприети
действия за ремонт на телевизора и за гаранционното му обслужване, но от
официалния представител на тази марка телевизори „Магнум Д“ ЕООД, от където е
закупен, са заявили, че подобна повреда не подлежи на гаранционен сервиз и е
неотстранима. Такъв отговор са получили и от производителя. Така телевизорът
бил неизползваем. От ищеца са били
поискани писмени обяснения, в които е признал, че е счупил телевизора, но
отрича да е сторил това умишлено. Опитал се да провери как се огъва телевизора,
за да може да го презентира пред клиенти. Нито в инструкциите, които са
предпоставени на ответника, нито в книгата за инструктаж на самия телевизор, е
предвидена техническа възможност същият да издържи на каквито и да е огъвания и
това не било част от техническите параметри на телевизора. Умишленото
причиняване на вредите е станало достояние на свидетели. Със заповед №
126/08.01.2015 г. на ответника е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Счита,
че са налице предпоставките на чл.203, ал.2 КТ вр. с чл.45 ЗЗД за ангажиране
пълната имуществена отговорността ответника.Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 5 000 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото
до окончателното изплащане на сумата, както и да му присъди сторените по делото
разноски.
С молба - уточнение от 25.05.2015 г. ищецът е уточнил,
че деянието е извършено умишлено от ответника, предвид цялостното му поведение
на работното място в периода преди извършване на деянието – неизпълнение на
трудовите му задължения и на разпорежданията на работодателя. С държанието си и
отношението към работния процес преди извършване на деянието ответникът явно е
демонстрирал, че търси начин да навреди на работодателя поради възникнал
помежду им конфликт. Отделно от това спецификацията на процесния телевизор не
му позволява да издържи направеното от ответника огъване. Твърди, че ответникът
е преминал обучение и е бил запознат с характеристиките на телевизора и е бил
наясно, че не следва да го огъва. С оглед на това счита, че вредата не е
причинена по непредпазливост.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Признава, че е работил при ищеца по трудов
договор, както и че е повредил телевизор марка LG, изложен на щанд в търговската част на помещението.
Незабавно след инцидента се е свързал с управителя по телефона, като подробно
му обяснил за случилото се. и изразил съжаление. Бил уверен, че телевизора ще бъде
ремонтиран и няма да му се търси отговорност за това. Твърди, че не бил
проведен инструктаж за процесния телевизор, както и за останалата техника,
изложена за предлагане на клиентите в магазина. Не е бил в конфликт с трети
лица - нито с ръководството на дружеството или магазина, нито със свои колеги. Твърди,
че е депозирал молба за напускане, като е отправил едномесечно предизвестие за
това. Едва след това - на 29.12.2014 г. са му поискани писмени обяснения а
инцидента от 02.08.2014 г. Излага съображения, че дисциплинарното му уволнение
е незаконно. Счита, че при определяне
стойността на имуществени „те вреди не следва да се включва ДДС, тъй като
ищецът и доставчикът са регистрирани по ДДС. Така размерът на вредите е 4 166,
67 лв. Отделно от това в повредения телевизор са останали функциониращи части
на приблизителна стойност от 2 500 лв.
В срока за писмен отговор ответникът е предявил
насрещен иск за заплащане на брутно трудово възнаграждение за м.12.2014 г. в
размер на 470 лв.
С молба – уточнение от 13.09.2016 г. ищецът по
насрещния иск е уточнил, че претендира и законната лихва върху трудовото възнаграждение
за м.12.2014 г. в размер на 470 лв., считано от 11.01.2015 г. до окончателното
изплащане. С молба – уточнение от 28.10.2016 г. е уточнен момента, от която
ищецът по насрещния иск претендира законна лихва – от датата на предявяване на
насрещния иск до окончателното изплащане.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
насрещната искова молба ответното дружество я оспорва. Твърди, че дължимото
трудово възнаграждение за м.12.2014 г. е изплатено изцяло, за което същият е
положил подпис във ведомостта за заплати. Съобразени са броя на дните, през
които ищецът е престирал работната си сила, тъй като за периода 18.12.2014 г. –
28.12.2014 г. същият не се е явявал на работа с твърдение, че е болен, но без
да представи болничен лист. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ответникът е работил при ищеца, с
предходна фирма „Г.Е.“ ООД, по трудов договор, като е заемал длъжността
„продавач-консултант“, при пълно работно време.
Съгласно длъжностната характеристика за заеманата от ответника
длъжност, която му е връчена на 01.02.2010 г., основната цел на длъжността е
продажба на бяла и черна техника. Преките задължения на служителя са да
представя характеристиките на стоките и да консултира клиентите при избора на
съответната техника.
С покана № 1/29.12.2014 г. управителят на ищцовото
дружество е определил 3 – дневен срок на ответника, в рамките на който да се
яви в магазина на бул. „******* за даване на писмени обяснения за умишленото
увреждане на имуществото на дружеството, а именно: телевизор марка LG модел 55ЕА970V. Посочено е и лице за контакт, в
случай, че управителят отсъства.
В изготвените от ответника на 29.12.2014 г. писмения
обяснения същият е завил, че на 02.08.2014 г. се обучавал за презентация пред
клиенти на мострата телевизор в магазина. Редица негови колеги се обучавали на
този телевизор. Ответникът е опитал неговите параметри на огъване, за да може
да го презентира пред клиенти. Твърди, че счупването не е умишлено, а е искал
да види как се огъва телевизора, за да го представи на клиентите. Телевизорът е
бил изложен в магазина и предполагал, че е мостра.
С молба от 03.1.2014 г. ответникът е отправил искане
за прекратяване на туродовото му правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ,
считано от 03.01.2015 г. В случай, че не уважи молбата му, да счита същата за
едномесечно предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.
Със заповед № 126/08.01.2015 г. на управителя на ищцовото
дружество, връчена на 09.01.2015 г., на ответника е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото му
правоотношение е прекратено.
От представената фактура № **********/07.08.2014 г.
стойността на горепосочения телевизор възлиза на 4 166, 67 лв. без ДДС. По
делото са ангажирани спецификации за същия телевизор, тип OLED, който е с извит дизайн, но не е посочено, че екранът
може да се огъва допълнително.
Съгласно констативен протокол по СК № 9084974/04.12.2014
г., изготвен от управител сервиз и техник, клиентът „Т.М.“ е предал
предпродажбен телевизор марка LG, модел
55ЕА970V- ZA, с посочен фабричен номер и
код, с описание на дефекта – счупен дисплей. Посочено е становището на сервизната
база, че уредът не подлежи на ремонт.
Видно от представеното извлечение от ведомости за
заплата на П.Б.Г. е начислено трудово възнаграждение в размер на 345, 21 лв.,
която сума получена от същия срещу подпис в брой. Трудовото възнаграждение е
определено за 16 работни дни. Подписът върху ведомостта за заплата е оспорен от
ищеца по насрещния иск, поради което и на основание чл.193, ал.2 ГПК е открито
производство по оспорване автентичността на документа, както и е допуснато
изслушването на съдебно – графическа експертиза.
Съгласно представения болничен лист на ищеца по
предявения насрещен иск е разрешен отпуск поради временна неработоспособност за
периода 18.12.2014 г. – 28.12.2014 г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Б.С.Б.
се установява, че работи в „Б.С.“, който се намирал в самия магазин, находящ се
на бул. „*******. Свидетелят отговарял за поддръжката, както и бил шофьор –
снабдител. Работел от 8 години в посочения магазин. Знае, е П.Г. е заемал
длъжността „продавач – консултант“ в магазин „Т.М.“ в продължение на 2 – 3
години. Преди една година напуснал. Напоследък
той идвал без желание за работа. Доколкото знаел, той имал проблем с управителя
на дружеството относно заплатата. Свидетелят стоял пред телевизорите заедно с М.В.,
като не може да посочи точната дата. Имало поставен телевизор за мостра. Той
бил нов модел и всички го гледали. Тогава П.Г. демонстрирал, че се огъва
телевизора. Хванал телевизора, сгънал го и го счупил в горния край. Свидетелят
бил на 10 м. разстояние от телевизора. Тогава П.Г. скачал, ръкомахал, хванал
телевизора в горния край и го счупил. Напоследък той се държал неадекватно. След
като счупил телевизора, го изключил, сякаш нищо не се е случило. Уведомил управителя, че е счупил телевизора,
без да обясни защо. Кинескопът на телевизора бил счупен, поради което на екрана
имало черти. Доколкото разбрал от сервиза са поискали за ремонт сума, която
била почти равна на стойността на телевизора. По време на инцидента присъствал М.В.,
който седял на дивана. Управителят на магазина се обадил 2-3 дена след
инцидента на оторизиран сервиз – доставчика на LG. Свидетелят не бил близък с никой от магазина,
познавал служителите, пиели кафе заедно. От колегите си разбрал, че Г. идвал
без желание на работа, както и че заплатата му е ниска. Имал конфликт с
управителя по този въпрос. П.Г. казвал пред всички, че му писнало да работи без
пари. Свидетелят не знае дали П.Г. е преминал през обучение за работа с
техниката. Той се държал неадекватно, буйствал, говорел на висок глас.
Свидетелят не знае какво е казал преди да счупи телевизора, както и не знае с
кого точно е имал конфликт, но бил някой от управителите. След инцидента не е
присъствал.
Пред СРС е разпитан и свидетеля М.Г.В.. От показанията
му се установява, че работи в ищцовото дружество, като заемал длъжността
„продавач – консултант“. Преди 2 години е имало случай, при който е счупен
телевизор. Това е станало в магазин на бул. „*******, където работел свидетеля.
Работели заедно с П.Г.. Отивали към телевизорите и си говорели. Ищецът хванал
телевизора и го счупил. Не искал да го премести. Свидетелят не знаел защо е
хванал телевизора. П.Г. хванал телевизора и го огънал в ъгъла. Телевизорът бил
тънък, пукнала се матрицата и се счупи. И двамата с П. изпаднали в паника,
тръгнали надолу към склада. Нямало други очевидци на случилото се, не бил
забелязал такива. Свидетелят не помни П.
да е казал нещо, били в паника. Не се свързали с никой от управителите. Този
телевизор в момента не се използвал в магазина, но стоял на стойката, в страни,
без да е част от презентациите. За този случай са били проведени разговори със
собственика на дружеството. Свидетелят не е запознат с напускането на П.Г.. Той
е работил заедно със свидетеля в продължение на 3 години. Свидетелят не е
забелязал П.Г. да е имал някакви служебни проблеми. Изпълнявал е служебните си
задължения. Няма обяснение защо е счупил телевизора. Извършеното от него
действие е било съзнателно. Този модел телевизор имал параметри, заради които му
се носела славата, че би могъл до някаква степен да се огъне, но не знаел дали
дисплеят може да се огъне или някаква част от панела. Никой от производителите
не им е показал, че тези телевизори могат да се огъват.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетеляВ., тъй
като те са логични и последователни. Свидетелят е разпитван за обстоятелства,
които лично е възприел. Същият е колега на ответника и има непосредствени
впечатления за обстоятелствата, за които е разпитан. Показанията му
кореспондират и с останалите ангажирани по делото доказателства.
Свидетелят Б.Б. работи в сервиз, който се намира в
същия магазин, в който е работил ответника. Предвид естеството на неговите
задължения, същият няма преки впечатления относно служебните задължения на
ответника и нивото на изпълнение на възложената му работа, относно отношението
към трудовия процес, отношенията му с ръководството. Значителна част от
показанията му се отнасят за обстоятелства, които свидетелят не е възприел, а
възпроизвежда сведения, получени от трети лица. Отделно от това същият е бил на
10 м. от мястото на инцидента, за разлика от свидетеляВ., който е бил заедно с
ответника и е имал обективната възможност непосредствено да възприеме всички
обстоятелства, свързани с настъпилия инцидент.
От заключението на вещото лице Г.И.М.по изслушаната
пред СРС съдебно – графическа експертиза се установява, че вещото лице допуска,
че подписът за П.Б.Г. в разчетно – платежна ведомост за заплати на „Т.Б.“ ООД
за м.12.2013 г. е положен от същото лице.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
отговорът е във вероятна форма, тъй като изследваният подпис е с опростен
строеж, много е съкратен и по обем съвпадащите графични признаци не са
достатъчни за обосноваване на категоричен извод. Вещото лице е установило липса
на стремеж за фалшификация на подписа. Предвид
използвания сравнителен материал, лицето има широка вариантност на при полагане
на подписи по различно време и в различни документи, като се срещат разширен
вариант и съкратен вариант, с използване на букви и без използване на букви.
Лицето избира кога, колко елемента да възпроизведе при полагане на подпис на
съответен документ. Вещото лице е
установило, че в образците липсва абсолютно същият подпис. Всички щрихи на
положения подпис съответстват на масовия подпис в частта на безбуквените
елементи.
Експертното заключение е оспорено от ответника – ищец
по насрещния иск. С оглед на това СРС е допуснал изслушването на повторна
съдебно – графическа експертиза.
От заключението на вещото лице И. С. по изслушаната повторна
съдебно – графическа експертиза се установява, че подписът, положен за П.Б.Г. в
разчетно – платежа ведомост за заплати на „Т.Б.“ ООД за м.12.2014 г. вероятно е
положен от лицето П.Б.Г..
В съдебно заседание е уточнил, че не може да се
обоснове категорично заключение по поставения въпрос. Полагането на такъв
подпис, ако е имитиран, трябва да бъде подготвен. Вещото лице е констатирало
съвпадение в строежа, който е прост, но няма съвпадение в количеството на
елементи, изписани в цялост, тъй като подписът е по – съкратено изписан. В
сравнителните образци се наблюдава вариативност при изписване на елементите.
Повторното експертно заключение е оспорено от
ответника – ищец по насрещния иск. Не са заявени доказателствени искания във
връзка с направеното оспорване.
Пред СРС е изслушана и съдебно – техническа
експертиза. От заключението на вещото лице инж. А.Ж., неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че стойността на
процесния телевизор към 02.08.2014 г. възлиза на 3 576, 34 лв. без ДДС.
Вещото лице е съобразило и обстоятелството, че телевизорът е бил разопакован,
както и че е изложен за презентация.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
процесният телевизор е изложен на показ в магазина. Извършил е оглед на място.
Сумата от частите които могат да се реализират, възлиза на 715 лв. с ДДС, като
приема, че те могат да се реализират около 70 %, т. е. за сумата от 501 лв. с
ДДС, а без начислен ДДС – 417, 50 лв. Вещото лице приема, че телевизорът не
подлежи на възстановяване, тъй като всичко трябва да се смени..
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните не спорят относно обстоятелството, че са били
обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „продавач
– консултант“, както и относно увреждане на процесния телевизор от ищеца, в
каквато насока са и ангажираните по делото доказателства, обсъдени по - горе.
Спори се относно обстоятелството дали деянието е
извършено от ответника умишлено или не.
Ищецът се стреми да ангажира отговорността на
ответника по реда на чл.203, ал.2 КТ. В посочената норма е регламентирано, че за
вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е
причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения,
отговорността се определя от гражданския закон.
В доказателствена тежест на работодателя – ищец е да
установи осъществяването на всички елементи от правопораждащия фактически
състав на този текст, които следва да участват в условията на кумулативност:
наличие на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняване на
вредите, деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените
вреди.
Неоснователен е поддържания от ответника по жалбата –
ищец довод, че на основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване
на противното, поради което не следва да доказва умишленото причиняване на
процесната вреда от ответника. Установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция се отнася единствено за обичайната релевантна за
гражданското право вина – непредпазливостта. Същата обаче не намира приложение,
когато фактическия състав предполага наличието на умисъл – пряк или евентуален,
какъвто е разглеждания случай. Съгласно трайната и непротиворечива практика в
доказателствена тежест на работодателя е да докаже всички елементи от
правопораждащия фактически състав, включително и релевантната форма на вина –
умисъл (решение № 870/24.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. №
1111/2017 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая жалбоподателят – ищец не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че деянието е извършено умишлено от
служителя. Деянието е умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности - пряк или
евентуален, или се касае до непредпазливост - съзнавана или несъзнавана, се
определя от обективните обстоятелства.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.В. се
установи, че непосредствено след инцидента и двамата с ответника са изпаднали в
паника. Изпадането на ответника в паника сочи, че същият нито е искал, нито е
допускал настъпилия вредоносен резултат и е изпитал силно притеснение от настъпването
му. Ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че
ответникът е преминал обучение, както и че е бил запознат с техническите
характеристики на процесния модел телевизор. С оглед на това не би могло да се
предположи, че същият е бил наясно с тях и съответно, че може да извърши
обективна преценка относно неговите технически качества. Същевременно
техническите характеристики на нов модел телевизор не са част от елементарната
обща култура. Отделно от това свидетелятВ. е дал показания, че сред служителите
е битувало мнението, че този модел телевизори би могло да се огъне – дисплеят
или някаква част от панела. С оглед на това дадените от ответника обяснения
пред работодателя, че с извършените от него действия е искал да види как
дисплея се огъва, за да може да го презентира пред клиенти, каквито трудови
задължения ответникът има, не са лишени от достоверност. Не са налице убедителни
доказателства и относно твърденията на ищеца, че ответникът е имал конфликт с
работодателя, поради което е търсил начин да му навреди. За наличие на
недоволство относно размера на трудовото му възнаграждение показания дава
свидетеляБ.Б.. Показанията му в тази част не се основават на лични негови
впечатления, а на разкази от трети лица. Същевременно свидетелятВ., който е
колега на ответника и в продължение на 3 години е работил заедно с него, не
дава показания в тази насока. Напротив, същият дава показания, че ответникът не
е имал служебни проблеми, изпълнявал е служебните си задължения.
По изложените съображения и с оглед установените по
делото обективни обстоятелства, свързани с поведението на ответника преди, по
време и след инцидента, се налага извода, че същият нито е искал, нито е
допускал настъпването на вредоносния резултат. Ето защо следва да се приеме, че
деянието не е извършено при релевантната за отговорността по чл.203, ал.2 КТ
форма на вина – умисъл.
По изложените съображения и доколкото ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с изготвения от СРС доклад
по делото по реда на чл.146 ГПК, да установи, че деянието е извършено от
ответника умишлено, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за ангажиране
на пълната имуществена отговорност на ответника. Това обуславя неоснователност
на предявения иск.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции по
отношение на посочената искова претеция не съвпадат, обжалваното решение следва
да се отмени, като предявеният иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр. с чл.45 ЗЗД следва да се отхвърли.
По релевираните възражения относно предявения насрещен
иск:
В предмета на делото е включен своевременно предявен и
приет за съвместно разглеждане насрещен иск за заплащане на трудово
възнаграждение за м.12.2014 г. на ищеца. От ангажираните по делото
доказателства се установи, че ищецът е престирал работната си сила пред
м.12.2014 г. с изключение на периода от 18.12.2014 г. – 28.12.2014 г., когато е
ползвал разрешения му отпуск поради временна неработоспособност.
Насрещната престация на
работодателя за предоставената му и използвана от него работна сила е
задължението му да заплаща в установените срокове на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. Начисленото
от работодателя трудово възнаграждение за 16 работни дни, след приспадане на
удръжките, възлиза на 345, 21 лв. За установяване точното изпълнение на
договорното задължение ответникът по насрещния иск е ангажирал по делото
извлечение от ведомост за заплати, удостоверяващ изплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца в брой, за което е положен подпис от ищеца.
Ищецът по предявения насрещен иск своевременно е
оспорил автентичността на представеното извлечение относно положения от него
подпис, поради което е открито производство по реда на чл.193, ал.2 ГПК. Тежестта
за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва.
Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на
страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху
страната, която го е представила, съгласно чл.193, ал.3 ГПК. Предвид
обстоятелството, че оспореният частен документ формално носи подписа на
служителя, негова е доказателствената тежест да установи, че подписът не изхожда
от него.
От изслушаните пред СРС съдебно – графически
експертизи се установи, че вероятно подписът е положен от П.Б.Г.. Съдът
възприема заключенията на вещите лица, тъй като те са обстойно и задълбочено
обосновани. Използвали са голям сравнителен материал, както и различни методи
на изследване, като вещите лица са достигнали до еднозначни и непротиворечиви
изводи. Доводите на жалбоподателя във връзка с изслушаните експертизи не са
подкрепени с доказателства – по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергават изводите на вещите лица по изслушаните съдебно – графически
експертизи. Макар изводите на вещите
лица да не са категорични, то въз основа на тези експертизи не би могло да се
приеме, че ищецът по предявения насрещен иск е изпълнил доказателствената си
тежест да докаже, че оспореният документ е неавтентичен.
По изложените съображения и доколкото ищецът по
предявения насрещен иск е признал извънсъдебно чрез положения от него подпис
във ведомостта за работна заплата, че е получил начисленото му трудово
възнаграждения, предявеният насрещен иск се явява изцяло неоснователен.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат по
отношение на предявения насрещен иск, обжалваното решение в частта на този иск
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
във въззивното производство разноски по съразмерност. Техният размер възлиза на
74 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 354, 78 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по съразмерност. Така общият размер на сторените в
настоящото производство разноски възлиза на 428, 78 лв.
Обжалваното решение следва
да се отмени в частта, с която в тежест на ответника – ищец по насрещния иск са
възложени сторените от ищеца разноски в размер над 47, 32 лв. до пълния
определен с обжалваното решение размер от 737, 17 лв.
На ответника – ищец по
насрещния иск следва да се присъди сумата от още 1 068, 63 лв.,
представляваща сторени разноски в производство пред СРС по съразмерност.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 435223/21.06.2018 г., постановено по гр. д.
№ 19067/2015 г. по описа на СРС, І
ГО, 48 състав, В ЧАСТТА, с която П.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати, на основание чл.203, ал.2,
пр.1 КТ, на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ********, сумата от 3 683, 16 (три хиляди шестстотин осемдесет и три лева и
шестнадесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за повреден на 02.08.2014
г. телевизор марка LG, модел 55ЕА970V, както и В ЧАСТТА, с която П.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, е осъден да заплати на „Т.Б.“ ООД, ЕИК ******** сумата над 47, 32 (четиридесет и седем лева и
тридесет и две стотинки) лв. до пълния присъден размер от 737, 17 (седемстотин тридесет и седем лева и седемнадесет стотинки)
лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени в производството пред
СРС разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.Б.“ ООД, ЕИК ********, с адрес ***,
магазин „Т.М.“ и съдебен адрес ***, надпартер, ап.3 – адв. И.Н.Б., срещу П.Б.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, офис2 – адв. К.Д., с правно
основание чл.203, ал.2 КТ вр. с чл.45 ЗЗД - за заплащане на
сумата от 3 683, 16 (три хиляди
шестстотин осемдесет и три лева и шестнадесет стотинки) лв., представляваща
обезщетение за повреден на 02.08.2014 г. телевизор марка LG, модел 55ЕА970V, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.Б.“
ООД, ЕИК ********, с адрес ***, магазин „Т.М.“ и съдебен адрес ***, надпартер,
ап.3 – адв. И.Н.Б., да заплати на П.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис2 – адв. К.Д., сумата от 428, 78 (четиристотин двадесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски в производството пред СГС, както и да заплати сумата от още 1 068, 63 (хиляда шестдесет и осем лева и шестдесет и три
стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в
производството пред СРС, по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА № 435223/21.06.2018 г., постановено по гр. д. № 19067/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 48
състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.