Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 14.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публичното заседание на четиринадесети април две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1536/2013 год. по
описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искова молба от К. Иванов И. и К.К.К. против Ц.К.Т.
и Г.Д.Т. за прогласяване нищожност на сделка поради липса на основание, за
унищожаване на сделка поради измама и за ревандикация на недвижим имот.
Твърди се,
че ищците са наследници по закон на Кирил К. Иванов. Приживе наследодателят им
сключил с първия ответник договор за издръжка и гледане с предмет правото на
собственост върху следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
67060.316.287 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Славяни,
община Ловеч, област Ловеч, одобрени със заповед № РД - 18 – 8/05.12.2007 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Славяни, ул. „Ал. Батенберг” № 13,
с площ от 1 210,00 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начина на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 67060.316.66, 67060.316.288, 67060.316.659, 67060.316.286 и
67060.316.664 в едно с изградената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда
с идентификатор 67060.316.287.1, със застроен площ от 52 кв. м., еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 67060.316.287.2, със застроена площ
от 39 кв. м., гараж с идентификатор 67060.316.287.3 със застроена площ от 24
кв. м., двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.5, с
площ от 6 кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
67060.316.287.6, с площ от 39 кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор 67060.316.287.7, с площ от 12 кв. м. При сключването на договора
ответникът Т. поела задължение за издръжка и грижа в полза на Кирил К. Иванов и
на неговия баща Косто Иванов Георгиев.
Твърди се,
че 11 дни след сключване на сделката Кирил К. Иванов починал /на 27.08.2010 г./
От години се казва, че той бил във влошено здравословно състояние и страдал от
следните заболявания: камъни в жлъчния мехур с холицистит, исхемична
кордиомиопатия, язва на дуаденума, повърхностен гастрит, захарен диабет тип 2,
дислипедемия и чернодробна цироза. През 2010 г. здравословното състояние на
Иванов се твърди, че се влошило рязко, като неколкократно той постъпвал в
болница, изписван за кратко, след което отново постъпвал за лечение. Ищците
казват, че от години живеят в Гърция /ищецът И. от 1996 г., а ответника К. от
1998 г./, но се осведомявали за здравето му, а когато се завръщали в България
се установявали в едно домакинство. След последното му изписване от болницата
научили, че бил толкова зле, че паднал на улицата, не можел да се обслужва и
бил на памперси. Иванов се казва, че бил в такова състояние, че се нуждаел от
грижи, но за него ответникът Т. се грижила само 2 – 3 дни преди смъртта му,
когато го завела на село. Твърди се, че Т. е знаела за предстоящата смърт на
Георгиев и е съзнавала, че поемайки задължението за грижа, тя ще престира
такава в рамките на кратък период от време.
Предприемайки
действия по упълномощаване на ответника Т. от Иванов, с цел продажба имота на
последния, се твърди, че първата въвела втория в заблуждение и предизвикала у
него неверни представи, че той ще живее дълго и тя ще се грижи за него, а с
оглед неговото влошено здраве той бил лесно манипулируем.
Твърди се
на следващо място, че имота, предмет на оспорената сделка, е собственост на
ищците по наследство от наследодателя им Кирил К. Иванов. Ответниците, които
към момента на сключване на спорната сделката и към момента се намирали в
граждански брак се казва, че владеят имота, без да се налице основания за това.
При изложените твърдения се отправя искане за прогласяване
нищожност на оспорената сделка поради липса на основание, евентуално за нейното
унищожаване поради измама, да се установи, че ищците са собственици на имота,
описан по – горе по наследство от наследодателя си Кирил К. Иванов и осъждане
на ответниците да предадат владението върху него. Заявена е претенция за
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответниците,
в депозирани по делото отговори на исковата молба, оспорват заявените искове.
Твърдят, че ответникът Т. единствена в годините се е грижила за брат си Кирил К.
Иванов. Ищецът К.И.И. се казва, че от 1996 г. живее в Гърция и рядко се връща в
България, а в рамките на последните три години изобщо не е посещавала съпруга
си Кирил Иванов. Вторият ищец – К.К. се казва, че също живее в Гърция и не е
посещавал баща си от повече от 14 години. Грижи за Иванов се твърди, че Т. ***.
Ежеседмично тя е приготвяла храна за брат си, като я е оставяла в жилището в
гр. Ловеч или в с. Славяни, където Иванов е оставал заедно с баща си. Т. ***, а
при нужда и в гр. София и му закупувала лекарства. Твърди се, че Иванов дори и
да е имал съпътстващи заболявания, то те не са били с близък летален изход,
като след последния му престой в болницата той е изписан в добро състояние, сам
се е обслужвал, разхождал се е, заплащал е сметките си и е получавал пенсията
си от банката. Твърди се, че смъртта му е настъпила внезапно, а причината за
това е сърдечна недостатъчност. Ответниците оспорват при изписването от болница
Иванов да е припаднал на улицата и при него да се е наблюдавал „пълен срив” на
организма му.
Твърди се,
че оспорената сделка Т. е сключила в рамките на учредената й предствителна
власт. С упълномощителната сделка Т. твърди, че е овластена с правото да
договоря сама със себе си, като сключи в алтернатива договор за продажба или
издръжка и гледане.
В съдебно
заседание ищецът И. твърди, че от установяването си на работа в Гърция до
смъртта на съпруга си му е изпращал средства за издръжка и колети. Пари казва,
че не изпращала по банки, а по куриерски фирми, наред с предваните колети.
Признава, че ответника Т. едни път, през лятото на 2010 г. е завела съпруги й
на преглед в Пирогов.
В съдебно
заседание представителя на ответниците не оспорва, че към момента на
изповядване на спорната сделка и към настоящия те са се намирали и се намират в
брачна връзка.
В хода на
делото ищците се представляват от адв. Г., която по същество излага становище
за основателност на заявените искове, което доразвива в писмени бележки.
Ответниците
се представляват по делото от адв. Д., който по същество излага становище за
неоснователност на заявените искове и доразвива в писмени бележки
След
преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
С
пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 24.08.2010 г., извършена извън
кантората на нотариуса, Кирил К. Иванов е упълномощил Ц.К.Т. с правата да се
разпореди чрез договор за срещу задължение за издръжка и гледана или продажба
със собствения му недвижим имот, находящ се в с. Славяни , Ловешка област,
съставляващо дворно място с площ от около 1 185 кв. м. – УПИ VIII – 287, в кв. 54 с построените в
него жилищни и стопаски сграда, подробно описани в нотариален акт вх. рег. №
7275/25.09.2006 г., акт 50, том 21, дело № 4371 на СВ гр. Ловеч, като при
сделката се запази правото на ползване за упълномощителя и баща му Косто Иванов
Георгиев. В пълномощното пълномощника Т. е овластена
и с правото да договоря сама със себе си, при условията на чл. 38 ЗЗД.
От нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 131, том V, рег. № 3165, дело № 374/2010 г. се
установява, че между Ц.К.Т., действаща лично и като пълномощник на Кирил К.
Иванов, упълномощена с пълномощно с рег. № 3070/24.0.2010 г. /за подпис/ и
3071/24.08.2010 г., том 1, акт 111, /за съдържание/ е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който Кирил К. Иванов прехвърля на Ц.К.Т.
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 67060.316.287 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Славяни, община Ловеч,
област Ловеч, одобрени със заповед № РД - 18 – 8/05.12.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: с. Славяни, ул. „Ал. Батенберг” № 13, с площ от 1 210,00
кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно
ползване - ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 67060.316.66,
67060.316.288, 67060.316.659, 67060.316.286 и 67060.316.664 в едно с
изградената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор
67060.316.287.1, със застроен площ от 52 кв. м., еднофамилна едноетажна жилищна
сграда с идентификатор 67060.316.287.2, със застроена площ от 39 кв. м., гараж
с идентификатор 67060.316.287.3 със застроена площ от 24 кв. м., двуетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.5, с площ от 6 кв. м.,
едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.6, с площ от 39
кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.7, с
площ от 12 кв. м. При сключването на договора ответникът Т. поела задължение за
издръжка и грижа лично или чрез трети лица, в полза на Кирил К. Иванов и на
неговия баща Косто Иванов Георгиев, като им осигури спокоен и нормален живот,
какъвто са водили и до сега, докато са живи. С договора Кирил К. Иванов е запазил
за себе си и за баща си Косто Иванов К. правото на безвъзмездно ползване на
имота до живот.
Не се спори между страните, че към
момента на изповядване на спорната сделка и към настоящия ответниците са се
намирали и се намират в брачна връзка, като този факт е обявен за безспорен с
доклада на делото.
От
удостоверение за наследници, изх. № 002962/28.12.2010 г., презаверено на
24.08.2012 г., издадено от община Ловеч, се установява, че Кирил К. Иванов,
починал на 07.09.2010 г. е оставил за свои наследници по закон К.И.И. – съпруга
и К.К.К. – син.
Видно от
удостоверение, издадено от Областна дирекция на МВР Ловеч по метода “преценка
на риска” след 01.01.2007 г., изх. № 3007/23.01.2014 г. за периода 01.01.2005
г. до 22.01.2014 г., за К.И.И. са регистрирани 11 излизания от стратраната през
ГКПП Кулата шосе, от които две през 2005 г., 1 – но през 2006 г., четири през
2008 г., три през 2009 г. и едно през 2011 г. и 8 влизания в България, от които
две през 2005 г., едно през 2006 г., четири през 2008 г. и едно през 2009 г.
К.И. –
страда от стеноза на аортната клапа и дилетация на възходящата аорта, за което
е подложена на операция Bental на 15.04.2004 г. Поради следоперативно артионетикуларно изключване
на И. е предписан постоянен прейсмейкър на 18.01.2004 г. Поради нормалното
изчерпване мотора на пейсмейкъра, И. е подложена на операция за замяната му с
нов тип AdaptaADDRO3/13.07.2010 г. Изложеното се установява от превод на
медицинско удостоверение, издадено от кардиологичен отдел на отделение Електрофизиологични
изследвания и Пейсмейкъри при Кардиологичен център Онасио.
Не е спорно между страните, че
ищците живеят в Гърция, където са се установили през 1996 г. /ищеца И./ и 1998
г. /ответника К./, както и че през лятото на 2010 г. ответника Т. е завела
Кирил К. Иванов на преглед в Пирогов. Тези факти също са обявени за безспорни с
доклада на делото.
В рамките
на периода 2008 – 2010 г. Кирил К. Иванов е провеждал болнично лечение в
гастроентерологичното и кардиологичното отделение на МБАЛ” Д - р П. Стоянов”
Ловеч. В рамките на болничните престои на Иванов са поставени следните диагнози
– хронична чернодробна недостатъчност, изострен хронична сърдечна
недостатъчност IIIФК. Заболяванията, които придружават установените са
чернодробна фиброза с чернодробна склероза. Портална хипертония. Асцид. Язва на
дванадесетопръстника. ИКМП – предсърдно мъждене. Захарен диабет. През 2010 г.
Иванов е преминавал и периодични прегледи при личния си лекар за което тя му
издавала амбулаторни листи с отразени констатации. Казаното се установява от
приложени по делото епикризи и амбулаторни листи, след проведено болнично
лечение.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно – медицинска експертиза се
установя, че Кирил К. Иванов приживе е страдал от чернодробна недостатъчност,
която вероятно се е развила от хроничен алкохолизъм с изразени застойни явления
от страна на черни дроб и сърцето, с изразено външна симптоматика – пожълтяване,
отоци по крайните и под учите, лесна уморяемост. При установените заболявания
при Иванов – застойна сърдечна недостатъчност и цироза на черни дроб вещото
лице е направило извод, че не може да се очаква да се възстановят функциите на
черни дроб. През лятото на 2010 г. цирозата е била вече в краен стадии, които
се характеризира с иктер /жълто оцветяване на кожата/лигавиците/ и асцит
/натрупване на течности в коремната кухина/. Изходът от чернодробната
недостатъчност вещото лице посочва, че е летален, а в комбинация със застойно
сърдечна недостатъчност периода е съвсем скъсен. От установяването на асцита до
леталния изход периода е не повече от шест месеца. Външните белези на
чернодробната недостатъчност са: жълти склери, жълта кожа, асцит, отоци по крайниците,
раздразнителност и нарушена концентрация. Чернодробната недостатъчност оказва
влияние и върху сърдечно съдовата недостатъчност, като я утежнява. Последната
хоспитализация на Иванов е на 23.08.2010 г., а смъртта му е настъпила на
07.09.2010 г. Причина за настъпилата смърт е сърдечно – съдовата
недостатъчност, която е усложнена от хроничната чернодробна недостатъчност –
цироза на черния дроб. Вещото лице посочва, че от последната епикриза на Иванов
може да се направи извод, че е възможно да настъпи летален изход по всяко
време. Иванов е изписан с предписание да спазва режим, продължителна
диспансеризация и наблюдение от кардиолог и гастроентеролог.
В последните
години преди смъртта си Кирил Иванов е бил с трайна аритмия, сърдечна недостатъчност,
варикозни вени, язви на долните крайници, като състоянието му се влошавало от
употребата на алкохол и на налагало чести хоспитализации. В последната година
от живота си Иванов често се заморявал. Сам ходил до болницата да взима лекарствата
си, но отивал с кола. Сестра му не е ходила да взема лекарствата му, а за
здравословното състояние на Иванов личния му лекар уведомявал племенника му,
неин пациент, но по своя инициатива. Понякога Иванов ходил в дома на личния си
лекар да остави книжата си, защото не можел да чака пред кабинета й. Иванов
имал жълт вид, оплаквал се, че крайници му отичали, като видимо бил отекъл.
След последната му хоспитализация в болница, преди смъртта му, Иванов се
прибрал сам до дома си, като по – късно припаднал пред съседен до дома му магазин.
Съседи го вдигнали и пренесли до дома му. Малко преди последната му
хоспитализация Иванов бил намерен припаднал в дома му, като повод за
откриването му било наводнение на съседните имоти.
За Иванов основно се грижила
съседката Дафина – медицинска сестра. Тя му правила превръзките и други
манипулации, понякога готвела. Понякога храна му готвела и сестра му Ц..
През лятото на 2010 г. Иванов
посетил лекар в гр. София, като за прегледа бил придружен от сестра си Ц.. След
завръщането си от София Ц. споделила със свидетеля И., че брат й няма да го
бъде. Пред свидетелите И. и Петков Иванов споделил, че няма да го бъде. Казвал,
че се чувства слаб, като понякога излизал, понякога не, според състоянието му.
Иванов преимуществени живеел в дома
си в гр. Ловеч, като в рамките на почивните дни, посещавал бащиния си дом в с.
Славяни. Няколко дни преди да почине /около 2 – ри – 3 – ти септември 2010 г./ сестрата
на Иванов – Ц., го отвела в дома на баща му в с. Славяни. В последните дни от
живота си Иванов бил посещаван от свои приятел по прякор Гошо Трактора.
Сестрата на Иванов живее заедно със съпруга си в същото село, но в друга къща
от тази в която посичал той.
От дълги години съпругът и синът на
Иванов се установили да живеят в Гърция. В България преимуществено се завръщала
ищецът К. /почти всяка година/, като оставала в семейното жилище в гр. Ловеч,
но рядко посещавала дома на съпруга си в с. Славяни. Периодично тя изпращала
пари и колети на съпруга си от Гърция, като той направил ремонти на къщата в с.
Славяни и жилището в гр. Ловеч. На погребението на Иванов ищците не
присъствали, тъй като никой не им се обадил.
Фактическата обстановка, описана по
– горе, съдът очертава на база приетите по делото писмени доказателства, които
не са оспорени от страните. Съдът основава изводите си по – фактите на
заключението на вещото лице по допусната съдебно – медицинска експертиза.
Направените в него фактически констатации се подкрепят изцяло от приетите по
делото писмени доказателства /приложена медицинска документация/ и от част от
събраните по делото писмени доказателства. Направените изводи са логично
следствие от констатациите, които дава основани да се приеме, че заключението е
обосновано. Очертавайки фактите по делото съдът не ползва в цялост показанията
на разпитаните свидетели. Съдът не възприема казаното от свидетелите на
ответника Петров, Жечев и Данова, досежно общото състояние, в което се е
намирал Иванов в дните преди смъртта си. Тримата свидетели описват Иванов като
жизнен. Свидетелят Петров казва, че в началото на септември 2010 г. посетил
дома на Иванов в с. Славяни, който го поканил да пият ракия. Свидетеля Жечев казва,
че в края на август 2010 г. двамата с Иванов пили кафе, като той не му
изглеждал болнав. Свидетелят Данова твърди, че при пристигането на Кирил Иванов
в с. Славяни, в началото на септември 2010 г., той споделил, че не го боли нищо
и е добре, изглеждал добре, като си откъснал една връзка грозде и си
поприказвали. В тази част показанията на свидетели влизат в противоречие с
показанията на свидетелите на ищеца и заключението на вещото лице. Свидетелите
на ищеца, сред които и личния лекар на починали, описват вида му като жълт, с
подпухнали крайници и лице. За подобна симптоматика говори и вещото лице при
анализа медицинската документация на Иванов. В деня на изписването си Кирил
Иванов е припаднал, а малко преди това е имало подобен случай в дома си. При
тези данни няма как да се направи извод, че Иванов в дните преди смъртта си е
изглеждал добре или че се е чувствал добре. По същите съображения съдът не дава
вяра на показанията на сочените по – горе свидетели на ответника, в частта в
която те завяват, че Иванов им изглеждал видимо отслабнал. При данни, че
крайниците и лицето му са подпухнали, обективно не може да се приеме, че
визията му е била на отслабнал човек. От друга страна, ако Иванов е изглеждал
на свидетелите видимо отслабнал, то тази им констатация влиза в противоречие с
извода, че той е изглеждал добре, което допълнително дава основание да не се
даде вяра на показанията им в частта досежно вида му в дните преди смъртта му. Не
се ползва казаното от свидетеля Данова, в частта, в която тя казва, че след
завръщането на Иванов от преглед в София, той е споделил с нея, че
изследванията му са добри. Те не се подкрепят от показанията на свидетеля И.,
пред който Ц.Т. е казала, че няма да го бъде, както в и с показанията на
свидетелите Петков и Ружин, пред което Иванов лично е споделели, че няма да го
бъде. В същата насока е и заключението на вещото лица, което дава прогноза за
близък летален изход. Изхождайки от казаното, съдът не дава вяра и на
показанията на свидетелите Петров, според който Иванов му казал “Брат ми, ще се
живее.” Съдът не основа изводите си по фактите на показанията на свидетеля
Жечев за заявени намерения от Иванов да прехвърли къщата в с. Славяни на
племенника си или на сестра си, тъй като с жена си не живеят заедно от 15 – 20
години. Казаното не се подкрепя от останалите доказателства, а напротив. По
делото е установено, че съпругата на Иванов периодично се е завръщала в
страната и отсядала в дома им в гр. Ловеч. Това, че тя не е виждана в с. Славяни
не дава основание да се направи извод в обратна насока, още повече, че той не
се подкрепя и от данните за регистрирани влизания и излизания от страната,
макар и те да не са пълни. В годините К.И. е подпомагала съпруга си, като му е
изплащала пари и колети. Изявленията на свидетелите Петков, Жечев и Данова, че
това не им е известно, също не дава основание да се направи извод в обратна насока.
При установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съдът е сезиран с искове за прогласяване
нищожност на сделка поради липса на основание с правна квалификация чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД, за унищожаване на сделка поради измама с правна квалификация чл.
29, ал. 1 ЗЗД и за ревандикация на недвижим имот с правна квалификация чл. 108
ЗС.
Между
наследодателя на ищците и първия ответник е сключен договор за покупко –
продажба срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е имал за предмет
предоставянето на бъдещи грижи в полза на прехвърлителя и неговия баща. В
договора е учредено право на ползване до живот в полза на прехвърлителя и
неговия баща.
При
сключването на договора прехвърлителя не е взел лично участие, а е
представляван от приобретателя, който е договорарял сам със себе си въз основа
на издадено в негова полза изрично пълномощно.
Сделката е
атакувана с твърдения, че при сключването й е липсвало основание, с оглед
предстоящата близка смърт на прехвърлителя. Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства по несъмнен начин е доказана не само предстоящата близка
смърт на прехвърлителя, но и че знание за този факт е имал и приобретателя, т.
е. той е нямал намерение да изпълни насрещното си задължение за грижа и
издръжка при сключването на договора.
От
събраните по делото доказателства – писмени и гласни /показания на свидетели и
заключение на вещото лице/ по несъмнен начин се установява, че в последните
месеци от живота на прехвърлителя, той е бил във влошено здравословно
състояние, което налагало чести хоспитализаци. Той е страдал от хронична
чернодробна недостатъчност, като е имал изразени застойни явления от страна на
черния дроб и сърцето, които се дава външно изява – пожълтяване, отоци по
крайниците и очите, лесна уморяемост. Заболяването се е намирал в последния му
стадии, а прогнозата е била за близка смърт в рамките на не по – вече от шест
месеца. Изводи за влошеното общо състояние на прехвърлителя може да се направят
от това, че той не е участвал лично при сключването на оспорената сделка, макар
че тя е изповядана в населеното място, в който той преимуществено е живеел към
онзи момент /Иванов по това време все още не се е преместен в с. Славяни, като
това е сторено едва на 2 – 3 септември/. Ответниците твърдят, че той е бил в
добро общо състояние, като сам е получавал пенсията си и заплащал сметките, но
не е могъл да се яви пред нотариус за изповядване на сделката. Впечатление
прави, че сделката е изповядана въз основа на пълномощно, направено от Иванов в
полза на неговата сестра, подписа под което е заверен ден след изписването му
от болница /на 24.08.2010 г./, като заверката отново не е направена в кантората
на нотариуса, а извън нея и то при условие, че се твърди, че той е бил активен
към онзи момент. Казаното иде до покаже, че към момента на заверката на
пълномощното и при изповядване на оспорената сделка Иванов е бил във влошено
здравословно състояние и не е можел сам изцяло или частично да извърши
действията по сключване на сделката /набавяне на документи и явяване пред
нотариус при сключването/. Ответникът Т. е имала знание за близката смърт на
нейния брат, тъй като тя го е съпроводила до София за преглед, след което е
споделила, че няма да го бъде, като това е нееднократно е заявил и самия
Иванов. Въпреки влошеното здраве на прехвърлителя, ответникът Т. и след
сключване на спорната сделка не го е взела при себе си и не е полагали грижи за
него. Едва пет – шест дни пред смъртта му го е взела от дома му в гр. Ловеч и
го е закарала в дома на баща му в с. Славяни. Не се установи, Иванов да е живял
в последните дни в дома на ответника Т. или тя да е полагала грижи за него.
През това време той е посещаван от свои приятели и е бил с баща си, които е на
преклонна възраст. Дори Т. да е полагала грижи за Иванов в миналото /преди
сключването на договора/, което не се установява по несъмнен начин /готвила му
е от време на време и го е завела веднъж на лекар в София, но не е посещавала
личния му лекар, макар че синът й бил записан при нея и не е вземала
лекарствата му/, то това няма отношение, тъй като договора не е сключен с оглед
положени минали и бъдещи грижи, а само за бъдещи такива. Без правно значение за
това налице ли е основание при сключване на сделката е това, че прехвърлителя,
не е участвал лично при изповядването на сделката, а тя е сключена чрез
пълномощник без представителната му власт да е оспорена /доводи в писмени
бележки на представителя на ответниците/. В случая от значение е не дали
сделката е сключена с личното участие на страните, а дали смъртта на
прехвърлителя е била близка и за това знание е имал приобретателя. Последното
от изложеното по – горе съдът намира, че е доказано по несъмнен начин.
С оглед на
казаното, съдът намира за доказана претенцията за нищожност на оспорената
сделка поради липса на основание.
По
претенцията за унищожаване на оспорената сделка поради измама съдът не дължи
произнасяне, тъй като се касае за порок на волята, който може да е обект на
изследване само при наличие на валидна договорна връзка.
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че страни по оспорената сделка са прехвърлителя Кирил К. Иванов,
действа чрез пълномощника си Ц.К.Т. и Ц.К.Т.. Соченият като втори ответник – Г.Д.Т.
не е страна по спорното материално правоотношение, поради което той не е
материално правно легитимирана да отговаря по него, което само по себе си е
основание за отхвърляне на исковата претенция спрямо него. Това лице е сочено
като ответник поради честото смешение между облигационните и вещно правни
последици на сделките. Т. не е страна по спорната сделка. При условие, че
сделката е породила право действие, т. е. тя е прехвърлила права, доколкото Т.
се намира в брачна връзка с приобретателя /за последното не се спори/ тя също
би била техен титуляр, а придобиването им би било при условията на бездялова
съсобственост. Последното би имало отношение ако тези права бяха предмета на
заявената спора претенция, тъй като в този случай сме изправени преди хипотеза
на необходимо другарство в процеса, но не и когато предмет на спора е
валидността на основанието, от което произтичат правата, а той не е страна по
нея. В този случай, правата произтичат пряко и непоследствено не от сделката, а
от закона.
Заявена е
претенция за ревандикация на недвижимия имот, предмет на оспорената сделка,
който съдът намира за неоснователен.
С оглед
извода на съда за нищожност на договор за прехвърляне право на собственост
върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, от който
ответниците черпят права, съдът приема, че той не ги лигитимира като негови
собственици. Приживе на наследодателя на ищците е бил собственик на процесния
имот. След смъртта му по наследство правата върху него са преминали върху
ищците – негови наследници по закон.
При
сключването на договора прехвърлителя е учредил в своя полза и в полза на баща
си Косто Иванов Георгиев право на ползване на имота до живот. В тази част не се
твърди да е налице порок, поради което изявлението за учредено право на
ползване в полза на трето лице, запазва действието си. След смъртта на Кирил
Иванов имота се ползва от неговия баща Косто Георгиев. Не се събраха
доказателства в хода на делото имота да се владее от ответниците. Фактът, че в
неопределен отрязък от време /преди сключваната сделка/ вторият ответник е
кастрил дърветата и или че той лично или със съпруга си и посещавал къщата, не
дава основание да се направи извод, че те го владеят.
Уважаването
на иска за ревандикация предполага кумулативно да се установи, че ищците са
носители на правото на собственост на процесния имот, че той се владее от
ответниците и то без основание, като недоказаността на която и да е от тях е основание за отхвърляне.
Ищците са
заявили искане за разноски, което при изхода по исковете се явява частично
основателно. По делото не е представен списък на сторените. По делото ищците са
сторили разноски в размер на 416,97 лв. /211,44 лв. такса по иска за нищожност,
53,11 лв. по иска за собственост и 152,42 лв. депозит за вещо лице/. От тях в
полза на ищците следва да се присъди вземане в размер на 363,86 лв. /без
таксата по иска за собственост, тъй като той е отхвърлен/.
Ответниците
са заявили също искания за разноски и представили списък на сторените.
Ответникът Ц.Т. е направила разноски в размер на 733,60 лв. С оглед изхода на
спора в нейна полза следва да се присъди вземане за сумата от 325,00 лв.
/половината от платеното адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената част от
исковете, като разноските за такси и депозита за вещо лице са направени по иска
за нищожности, които е уважен и не следва де се присъждат/. Ответникът Т. е
направил разноски в размер на 650,00 лв. /платено адвокатско възнаграждение/,
от които в негова полза следва да се присъди вземане в размер на 325,00 лв.
според отхвърлената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 – во на договор за прехвърляне на недвижими
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №
131, том V, рег. № 3165, дело № 374/2010 г., сключен между Кирил К. Иванов,
действащ чрез пълномощника си Ц.К.Т., по силата на който Кирил К. Иванов е
прехвърлил в полза на Ц.К.Т. следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 67060.316.287 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Славяни, община Ловеч, област Ловеч, одобрени със заповед № РД - 18 – 80/05.12.2007
г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Славяни, ул. „Ал. Батенберг”
№ 13, с площ от 1 210,00 кв. м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начина на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: 67060.316.661, 67060.316.288, 67060.316.659, 67060.316.286 и
67060.316.664 в едно с изградената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда
с идентификатор 67060.316.287.1, със застроен площ от 52 кв. м., еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор 67060.316.287.2, със застроена площ
от 39 кв. м., гараж с идентификатор 67060.316.287.3 със застроена площ от 24
кв. м., двуетажна селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.5, с
площ от 66 кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
67060.316.287.6, с площ от 39 кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор
67060.316.287.7, с площ от 12 кв. м. срещу задължение за лично или чрез трето
лице за полагане на грижи, поради липса на основание, по заявен от К.И.И., с
ЕГН ********** и К.К.К., с ЕГН **********, двамата с адрес:*** 7 иск, като
ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на Г.Д.Т.,***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
К.И.И., с ЕГН ********** и К.К.К., с ЕГН **********, двамата с адрес:*** 7
против Ц.К.Т. и Г.Д.Т.,*** иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване
за установено по отношение на Ц.К.Т. и Г.Д.Т., че К.И.И. и К.К.К. са
собственици по наследство от Кирил К. Иванов на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 67060.316.287 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Славяни, община Ловеч, област Ловеч, одобрени със заповед № РД -
18 – 80/05.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Славяни,
ул. „Ал. Батенберг” № 13, с площ от 1 210,00 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: 67060.316.661, 67060.316.288,
67060.316.659, 67060.316.286 и 67060.316.664 в едно с изградената в него
еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 67060.316.287.1, със
застроен площ от 52 кв. м., еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 67060.316.287.2, със застроена площ от 39 кв. м., гараж с
идентификатор 67060.316.287.3 със застроена площ от 24 кв. м., двуетажна
селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.5, с площ от 66 кв. м.,
едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.6, с площ от 39
кв. м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 67060.316.287.7, с
площ от 12 кв. м. и осъждане на Ц.К.Т. и Г.Д.Т. да предадат владението върху
него.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 Ц.К.Т. и Г.Д.Т.,*** да заплатят в полза на К.И.И., с ЕГН **********
и К.К.К., с ЕГН **********, двамата с адрес:*** 7 сумата от 363,86 лв. /триста
шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ разноски според уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК К.И.И., с ЕГН ********** и К.К.К., с ЕГН **********, двамата
с адрес:*** 7 да заплати на всеки от ответниците Ц.К.Т. и Г.Д.Т.,*** сумата от
по 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/ сторени разноски според отхвърлената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: