Р Е Ш
Е Н И Е №28
Гр.В** 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС гражданско отделение в открито заседание
на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател : АН** П**
Членове :
при
секретаря .........................................................................................
и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията П** търговско дело №44 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава тридесет и втора ГПК /Производство по
търговски спорове/.
Исковете са с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано
по искова молба от "Ю** Б**"АД, ЕИК *****,със седалище и адрес: гр. С**,
район В* ул. „О* път" № *, представлявано от Д* Ш* и П* Д* изпълнителни
директори, чрез пълномощник Адвокатско дружество „М* и Р*", представлявано
от адв. Д* М* и със съдебен адрес:***, офис *, с която са предявени осъдителни
искове срещу
В.К.В.-К.,
ЕГН ********** и М.М.К., ЕГН ********** СОЛИДАРНО да заплатят дължими суми по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № 11269/19.06.2006г., ведно с
прилежащите му допълнителни споразумения в общ размер на 33 700,66 лева
(тридесет и три хиляди седемстотин лева и шестдесет и шест стотинки), от които:
сумата
27 047,66 лева (двадесет и седем хиляди четиридесет и седем лева и шестдесет и
шест стотинки) - главница за периода от 10.01.2019г.до 29.07.2020г.;
сумата
1 117,96 лева (хиляда сто и седемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки) -
възнаградителна лихва за периода от 10.01.2019г. до 29.07.2020г.;
сумата
5 294,35 лева (пет хиляди двеста деветдесет и четири лева и тридесет и пет
стотинки) - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 10.01.2019г. до 29.07.2020г.;
сумата
72.69 лева (седемдесет и два лева и
шестдесет и девет стотинки) - застраховки за периода от 13.07.2017г. до
29.07.2020г.;
сумата
168.0 лева (сто шестдесет и осем лева) -
нотариални разноски по кредита за периода от 03.07.2019г. до 29.07.2020г., ведно
с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, представляващи общото задължение по договора
за кредит. Претендира
присъждане на направените
разноски по делото.
Подържа се в исковата молба, че на
19.06.2006г. между „Б* п* б*" АД, ЕИК *** (сега „Ю* Б*" АД) -
кредитодател и В.К.В.- К., ЕГН ********** и М.М.К., ЕГН ********** -
кредитополучатели, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 11269/19.06.2006г., по силата на който кредиторът
предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 25 000 лева за покупка на
недвижим имот.
Излага се, че поради затруднения и
непогасяване на договорните задължения от страна на ответниците в последствие
между страните са сключени допълнителни
споразумения, както следва: Допълнително споразумение от 11.03.2009г., Допълнително
споразумение от 28.09.2010г., Допълнително споразумение от 21.09.2011г., Допълнително
споразумение от 28.10.2011г., Допълнително споразумение от 10.09.2012г., Допълнително
споразумение от 30.09.2013г., Допълнително споразумение от 11.11.2014г.,
Допълнително
споразумение от 14.09.2015г. по силата на които към дължимата главница са
прибавени просрочени задължения по кредита към датата на допълнителното
споразумение, в резултат на което с всяко едно от допълнителните споразумения е
определена нова главница, договорен е
облекчен ред за погасяване на кредита, договорен е нов размер на дължимата
лихва по кредита и такси за администриране на просрочен кредит. Ответниците
спряли плащанията и съгласно уговорките договорът бил обявен за предсрочно
изискуем с писмени покани до двамата ответници, връчени на 27.05.2019г. чрез
ЧСИ С* Н* с per. № 898 в КЧСИ и район на действие ВОС.
Твърди се, че с Договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 03.07.2006г., сключен между „Б*
Р* С*" АД (с правоприемник „Ю* Б*" АД) и „Б* П* Б*" АД (сегашно
„Ю* Б*" АД) вземанията на банката по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 11269/19.06.2006г., ведно с прилежащите му допълнителни
споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници В.К.В.-К., ЕГН ****** и М.М.К.,
ЕГН ****** са прехвърлени на „Б* Р* С*" АД (с правоприемник „Ю* Б*"
АД).
С Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 06.04.2009г. между „Б* Р* С*" АД (с правоприемник „Ю*
БЪ*" АД) и „Ю* И Е* Д* Б*" АД (сегашно „Ю* Б*" АД) вземанията на
„Б* Р* С*" АД (с правоприемник „Ю* Б*" АД) по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 11269/19.06.2006г., ведно с прилежащите му
допълнителни споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници В.К.В.-К.,
ЕГН ******** и М.М.К., ЕГН ******** са прехвърлени обратно на „Ю* И Е* Д* Б*"
АД (сегашно „Ю* Б*" АД).
Излага се, че към момент по кредита са
непогасени 6 бр. вноски за главница, считано от 10.01.2019г. и 6 непогасени
вноски за лихва, считано от 10.01.2019г. С поканите „Ю* Б*" АД поканил
длъжниците в седемдневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията
си към банката и ги уведомил, че в противен случай банката ще предприеме
действия и ще упражни правата си по договора.
Твърди се от ищеца, че е извършил
разходи в размер на 168,00 лева представляващи направени от него разноски за
връчване на покани до ответниците по договора за кредит. Изпратени са 2 броя
покани - за обявяване на предсрочна изискуемост, като общата стойност за
връчването им е в размер на 48 лева с ДДС. Сумата за изготвянето на поканите е
в общ размер на 120 лева с ДДС, съобразен с чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се,
че съгласно чл. 78 от ЗЗД във вр. чл. 309а от ТЗ разноските по изпълнение на
задължението са в тежест на длъжниците, когато същите са изпаднали в забава за
задълженията си.
Към исковата молба да приложени следните
доказателства: Извлечение
от счетоводните книги на Банката, ведно със справки; Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ Н1_ 11269/19.06.2006г., ведно с прилежащите му Допълнително споразумение от
11.03.2009г., Допълнително споразумение от 28.09.2010г., Допълнително
споразумение от 21.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г.,
Допълнително споразумение от 10.09.2012г., Допълнително споразумение от
30.09.2013г., Допълнително споразумение от 11.11.2014г., Допълнително споразумение
от 14.09.2015г.; Договор за цесия за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 03.07.2006г.; Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 06.04.2009г.; Покани -2
броя, ведно с фактури и платежни документи; Извлечение от ТР за кредитора; Извлечение от ТР
за „Б* Р* С*"АД/ с правоприемник „Ю* Б*“АД.
Прави искане за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза със задача посочена в исковата молба.
В срока по чл.367 от ГПК от ответниците
е постъпил отговор на исковата молба чрез процесуалният им представител
адв.Ан.М**, с който изцяло оспорват исковете. Твърди се, че не са налице
условията за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради
погасяване на задълженията от тяхна страна.
Прави възражение за наличие на
неравностойни и нищожни клаузи в договора за кредит спрямо тях, като потребители
на банкова услуга. В тази връзка твърди, че неравностойни и нищожна са следните
клаузи: В Договора за кредит от
19.06.2006г.- чл.3,ал.2- по отношение на договорения лихвен процент не било ясно
на ответниците/потребителите как се определя БЛП, поради което счита тази клауза
за нищожна.
Счита се, че чл.3,ал.5 от Договора за
кредит е неравностойна клауза относно определянето на годишната лихва. По какъв
начин е бил определен от кредитора този БЛП не били осведомени и запознати. Не са били предоставени
и Общите условия на банката кредитор за сключването на подобни договори .
Посочва се, че в договора за кредит не е
упоменат механизма на формирането на Базовия лихвен процент, като е дадено
едностранно правото на банката да определя този процент. Счита, че чл.3,ал.5 е
неравностойната клауза, тъй като Банката си е запазила правото да променя този
размер. При необявени предварително и невключени като част от съдържанието на
договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да
се променя до пълното погасяване на кредита, е налице липса на отговаряне на
изискването за добросъвестност от страна на банката- ищец.
Излага се, че чл.3,ал. 3 на също е
неравностойна клауза.
Поддържа се, че неравностойна е и
клаузата на чл.6.ал.3 от Договора за кредит, в която е записано :”В случай, че
по време на действието на настоящия договор Банката промени Базовия лихвен
процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски определени в
погасителния план при сключването на договора се променя едностранно от
Банката, считано от падежа на следващата месечна погасителна вноска, за което
Кредитополучателите, с подписването на настоящия договор, дават своето
неотменяемо и безусловно съгласие. В този случай, банката изготвя служебно нов
погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите
и уведомява Кредитополучателите. ”
Излага се, че неравностойна е и клаузата
на чл.12. от Договора за кредит, в която е записано, че „Банката запазва
правото си по време на настоящия договор да променя Тарифата за
условията,лихвите, таксите и комисионите, които „БПБ” АД прилага при операциите.
Измененията в тарифата влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и за задължителни за страните по настоящия договор.”
Поддържа се, че съобразно правната
природа на договора за банков кредит, безспорна е необходимостта от постигнато
между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на
кредитодателя- т.е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната
лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. При
положение, че ответниците като потребители не са получили достатъчно информация
как кредитодателят може да промени едностранно цената на доставената му
финансова услуга, за да могат и те да извършат необходимите действия в своя
защита. Счита, че методология, създадена от банката - кредитор под формата на
нейни вътрешни правила не съставлява част от сключения договор, кредитодателят
не може да бъде считан за добросъвестен по смисъла на чл.143 ЗЗП, за да е приложимо,
правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
Молим съда, да приеме, че уговорката в
чл. 12 от Договора за кредит , както и другите изброени ,не отговорят на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Ответниците оспорват представените от
ищеца 8 бр.допълнителни споразумения с изразени доводи и съображения за
наличието на неравностойни и нищожни клаузи във всяко едно от Допълните споразумения, по отношение на вписания размер на редовна главница,
като се позовава
на нищожност на уговорките, предвиждащи капитализация на просрочени лихви и
просрочена главница и трансформирането им в олихвяема главница и нищожност на
клаузата, даваща право на банката едностранно да променя възнаградителната
лихва.
Поддържа се, че исковите претенции са
неоснователни.
Претендират се разноски по
производството.
Оспорва представените към исковата молба
извлечение от счетоводните книги, обобщен дълг, записаните задължения към
договора за цесия.
Представя вносни бележки за плащания към
ищеца от сключване на договора за кредит до 03.06.2019г. прави доказателствено
искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза със задача посочена в
отговора на исковата молба.
На
основание чл.372 от ГПК от ищеца "Ю* Б*"АД, ЕИК *** е постъпила
допълнителна искова молба против ответниците.
Излага се, че поддържа депозираната
искова молба, оспорва изцяло отговора на
исковата молба на ответниците и наведените от тях възражения за
неоснователността на исковите претенции и възражения за наличие на
неравноправни и нищожни клаузи в
сключения договор за кредит и допълнителните споразумения. Прави
доказателствено искане за поставяне на допълнителна задача към искането за
назначаване на съдебно-счетоводната експертиза с исковата молба.
На
основание чл.373 от ГПК от ответниците В.К.В.-К. и М.М.К., чрез
адв.-пълномощник Ан.М* е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова
молба на ищеца - "Ю*Б*"АД.
Ответниците заявяват, че оспорват
депозираната допълнителна искова молба и поддържат всички направени възражения
и оспорвания в първоначалния отговор.
От
събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 11269/19.06.2006г., че между страните валидно е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 25000лева за покупка на недвижим имот, находящ се в гр.В** (чл. 1), а ответниците са се задължили да я върнат, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора за
връщането на кредита и за другите задължения по договора лицата, подписали
договора отговарят солидарно. Процесният договор за кредит е подписан и от двамата
ответници, което обосновава тяхната солидарна отговорност.
В чл.3, ал.1 от Договора страните са
договорили главницата по кредита да се олихвява през първата година от срока за
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 0 %. В ал.2 на чл.3
страните са се договорили, че за всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита ответниците дължат на кредитора/банката/ годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент /БЛП/ на кредитора за жилищни кредити
в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 0,9 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на кредитора
за жилищни кредити в лева е в размер на 7 %. В чл.3, ал.3 от процесния договор
е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
Съгласно чл.3, ал.5 от договора между страните е договорено, че
действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Уговорено е, че банката уведомява кредитополучателите
за новия размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването им на видно място в банковите салони, както и че договорените в
договора надбавки не се променят.
Съгласно чл.4 от договора страните са се
договорили, че кредитополучателите заплащат на кредитора еднократна такса за
управление в размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит, платима при
усвояване на кредита и в началото на всяка следваща година, считано от
откриването на заемната сметка по кредита, кредитополучателите заплащат на
кредитора годишна такса за управление в размер на 0,1% върху размера на
непогасената главница към същата дата.
Договореният срок за погасяване на
кредита, включително дължимите лихви е 300 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка, съгласно чл.5 от договора. Кредитополучателите
погасяват кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и
главница, с размер на всяка вноска: 83,33 лева - през първата година от срока
за издължаване на кредита, вноски, включващи само главница и 186,12 лева - за
всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита.
В чл.14, ал.1 е уговорено, че кредитополучателите се задължават да направят
застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на кредитора и да
бъде подновявана от кредитополучателите всяка година, до окончателното
издължаване на кредита. В случай че кредитополучателите откажат или забавят
плащането на годишната застрахователна премия повече от 30 дни, кредитора
задължава служебно разплащателната сметка на кредитополучателя при превеждане
на средства за погасяване на поредната погасителна вноска и превежда на
застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица. Съгласно ал.4
на чл.14 страните са договорили, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски и неплащане на годишната застрахователна премия повече от 90 дни,
кредитора превежда на застрахователя необходимата премия за подновяване на
застрахователната полица и с размера на тази сума се увеличава задължението на
кредитополучателите към кредитора по договора за кредит.
В чл.18, ал.1 от подписания между
страните Договор е уговорено, че при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателите на което и да е
задължение по договора кредитора може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем. Съгласно ал.2 на чл.18 при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски , изцяло или частично, целият остатък
от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска. В чл. 19 страните са
договорили, че при непогасяване изцяло
или частично на която и да е вноска по главницата и/или лихвата по кредита,
както и в случаите по чл. 18 ал. 2 от договора, вземането на кредитора за
отпуснатия кредит става изцяло предсрочно изискуем, без да се прекратява
действието на договора. Кредитора има право да се снабди с изпълнителен лист по
извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си
чрез продажба на ипотекирания недвижим имот и/или удовлетворяване на вземането
си от цялото имущество на кредитополучателите, по установения от закона ред.
Качеството на кредитор на ищеца се
установява от приложените по делото Договор за цесия за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от 03.07.2006г., сключен между „Б* Р* С*" АД (с
правоприемник „Ю* Б*" АД) и „БЪЛГАРСКА П* Б*" АД (сега „Ю* Б*"
АД) вземанията на банката по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
11269/19.06.2006г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, с
кредитополучатели/солидарни длъжници В.К.В.-К., ЕГН ********** и М.М.К., ЕГН **********
са прехвърлени на „Б* Р* С*" АД (с правоприемник „Ю* Б*" АД).
С последващ Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 06.04.2009г. между „Б* Р* С*" АД (с правоприемник „Ю* Б*"
АД) и „ЮРОБАНК И Е* Д* Б*Я" АД (сегашно „Ю* Б*" АД) вземанията на „Б*
Р* С*" АД (с правоприемник „Ю* Б*" АД) по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 11269/19.06.2006г., ведно с прилежащите му
допълнителни споразумения, с кредитополучатели/солидарни длъжници В.К.В.-К.,
ЕГН ********** и М.М.К., ЕГН ********** са прехвърлени обратно на „Ю* И Е* Д* Б*"
АД (сегашно „Ю* Б*" АД).
Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма (430, ал. 3 ТЗ). Установява се от приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, че договорената сумата в размер на 25000лева е усвоена на 22.06.2006г.
,което обстоятелство не е оспорено от ответниците. Поради това съдът приема, че
банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателите
В.К.В.-К., и М.М.К. уговорената в договора за кредит сума, а за последните
е
възникнало задължението да я върнат.
Доколкото банката извършва действия по
предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие, същата
следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателите, а именно
възнаграждение за времето, през което последните ползва предоставените им
парични средства, какъвто характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена
между страните в чл.3,ал.2 от договора и е в размер на 7,9% / определена към
момента на сключване на договора БЛП на кредитора за жилищни кредити в
лева в размер на 7 % плюс договорна
надбавка от 0.9 пункта/. Един от съществените елементи на този вид търговска
сделка е посочен в закона - чл. 430, ал. 2 от ТЗ, а именно - съществуването на
задължение в тежест на кредитополучателя да заплаща лихва върху предоставената
за ползване парична сума - главница по договора за банков кредит.
Не се спори между страните по делото и се установява от заключението на
приетата по делото съдебно - икономическа експертиза и приложените
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 19.06.2006г. и допълнителните
споразумения, че по време на действието на
процесния договор банката едностранно е изменяла размера на дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва. Спрония въпрос между страните
е дали такава възможност е уговорена в полза на банката - кредитор с валидна
клауза в сключената между страните сделка. От съдържанието на процесния договор
за кредит и по - конкретно от нормата на чл. 3, ал.5
от същия е видно, че такава възможност е предвидена -
кредиторът да може да променя базовия лихвен процент за този вид кредит
периодично, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателите, а именно: „Действащият Базов лихвен процент на
банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за
жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно
място в банковите салони, както и че договорените в договора надбавки не се
променят.“.
При така установената фактическа
обстановка ВОС приема, че клаузата на
чл.3 от договора за кредит в частта относно едностранната промяна на БЛП не е
индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал. 2 ЗЗП, поради което като
неравноправна, е нищожна на основание чл.143 ЗЗП.
Според практиката на ВКС,
обективирана в Решение №95/13.09.2016г. по т.д. №240/2015г., II т.о., Решение №
165/02.12.2016г. по т.д. № 177/2015г., Iт.о., Решение № 424/02.12.2015г. по
гр.д. №1899/2015г., Решение №77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на IIIг.о.
и др., по договор за предоставяне на ипотечен банков кредит условията, при
които банката може едностранно да увеличава базовия лихвен процент, трябва да са
формулирани ясно; Методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа конкретно разписана изчислителна процедура, която да сочи вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти и не може клаузата да съдържа само изброяване на обективни фактори
за възникване на правото на изменение; Въз основа на ясни и разбираеми
критерии, кредитополучателят трябва да може да предвиди изменението на БЛП,
което банката извършва едностранно; Необходимо е между съконтрахентите да е
постигнато съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т.е. относно конкретната формула за определяне на
възнаградителната лихва - съществен елемент от този вид банкова сделка;
Методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също е елемент в договора за
кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно
променян; Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, по който
кредитодателят може едностранно да промени цената на услугата, както и когато
методиката на банката, като нейни вътрешни правила, не е част от договора за
кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП и не може да се приложи правилото на чл. 144, ал. 3, т.1 ЗЗП.
В случая оспорената клауза на чл.3, ал.2, и ал.5 от процесния договор, не съдържат ясни и разбираеми критерии, с оглед
на които банката може да упражни правото си на едностранно изменение на
договорната възнаградителна лихва чрез промяна на БЛП и по които критерии
кредитополучателите сами биха могли да разберат и да предвидят възможността да бъде извършено такова изменение. С оглед на това ВОС приема, че по отношение на спорната клауза е
осъществена хипотезата на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП, което обосновава
неравноправния й характер и съответно нейната нищожност.
Нищожните клаузи не пораждат правни последици и следователно не
обвързват страните по сделката. Извършеното от банката-ищец в процеса, изменение на лихвата по процесния договор
за банков кредит
след датата на сключване на договора 19.06.2006г. не може да произведе действие спрямо ответниците.
Според настоящият състав на ВОС клаузата
на чл.3, ал.2 в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие
дължимата от кредитополучателите цена по възмездния договор за банков кредит да
се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване
на договора /19.06.2006г./ размер в проценти /7%/ и договорна надбавка /0.9
пункта/, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на
БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието
на кредитополучателите, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 и
нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП само в частта, даваща право на банката - кредитор
да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща
дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна
надбавка в определен размер, която представлява дължимата от кредитополучателя
цена по договора за кредит - чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Нищожност на уговорката в клауза от
договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата по кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на
уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателите на договорна
лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка. В този смисъл са
и разясненията на ВКС дадени в Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. №
2481/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова.
Относно наличието на предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът съобрази следното:
С покана, връчена лично на ответника В.К.В.-К.,
ЕГН ********** на 27.05.2019г. чрез ЧСИ С* Н* с peг. № 898 в КЧСИ и район на
действие Окръжен съд В*, и с покана, връчена на М.М.К., ЕГН ***на 27.05.2019г.
при условията на чл. 46 ГПК - чрез друго лице, чрез ЧСИ С* Н* с peг. № 898 в
КЧСИ и район на действие Окръжен съд В*, ищецът „Ю* Б*" АД е уведомил
длъжниците, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на
условията по договора за кредита към 10.05.2019г. в размер на 2299.04лв. и
неизпълнение на условията по Договора за кредит го обявява за изцяло и
предсрочно изискуем, поради което предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на поканите.
Съгласно чл. 18 и чл.19 от процесния
договор страните са постигнали съгласие, че банката има право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, когато кредитополучателите не са погасили която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора в срок. Установява се от представените покани, връчени на ответниците
лично на 27.05.2019 г., че банката е отправила писмено изявление до
кредитополучателите, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, като
изявлението е достигнало до адресата – връчено му е лично. В съответствие с
изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ изявлението е породило действие след
изтичането на дадения седмодневен срок за доброволно изпълнение, тоест на 04.06.2019 г.
Спорен между страните е въпросът налице
ли са непогасени задължения към момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
По делото са приети и неоспорени от
страните Съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава изготвени от
в.л.Р.П.К., които експертизи съдът напълно кредитира, като компетентно
изготвени и неоспорени от страните.
От Приложение 2, което е неразделна част
от приетата по делото икономическа експертиза, е видно, че към датата на
връчване на поканите 27.05.2019г. и обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита ответниците имат повече от три неплатени погасителни вноски по кредита.
От приетата икономическа експертиза се
установява, че усвоеният размер на кредита е 25000лв. и е усвоен на
22.06.2006г. С оглед нищожността на договорните клаузи за едностранно
определяне на възнаградителната лихва от банка изчисленията по предявените
искове следва да се извършат по първоначалната съдебно-икономическа експертиза
и Приложение 2 към същата.
Към дата на предсрочната изискуемост на
предоставения кредит - 04.06.2019г. задълженията на ответниците към ищеца са в
следните размер: остатък редовна главница 16145.44лв., остатък просрочена
главница 4870.97лв., остатък такси 847.11лв., остатък договорна лихва
2836.03лв., такса закъсняло плащане 143.33лв.
Съгласно
т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Т* К* и Е* Т*, размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Непогасения остатък от предоставената по договора сума към датата
на предсрочната изискуемост е в размер на 21 016,41 лева , а законната
лихва за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита-04.06.2019 г. до 29.07.2020 г.-датата на предявяване на
иска/претенцията в исковата молба е до 29.07.2020 г. поради, което съдът не
може да присъди повече от поисканото/ изчислена чрез електронен калкулатор е 2463.59 лева .
Между страните са сключени Допълнително
споразумение от 11.03.2009г., Допълнително споразумение от 28.09.2010г.,
Допълнително споразумение от 21.09.2011г., Допълнително споразумение от
28.10.2011г., Допълнително споразумение от 10.09.2012г., Допълнително
споразумение от 30.09.2013г., Допълнително споразумение от 11.11.2014г.,
Допълнително споразумение от 14.09.2015г. по силата на които страните се съгласили
да предоговарят съществуващи към датата на споразуменията задължения на кредитополучателите
към кредитора, като наличните и установени просрочени задължения за главница и
лихва – неплатени на настъпилия падеж, се преоформят чрез натрупване към
главницата по първоначално предоставения кредит, както и предоговаряне на
условията по кредита.
От приложените по делото писмени
доказателства ВОС достигна до извода, че така сключените допълнителни
споразумения са изготвени предварително и едностранно от кредитора без
кредитополучателите да могат да влияят върху тяхното съдържание. Допълнителните
споразумения са сключени поради затруднения на кредитополучателите, но да
погасяват задълженията си след изменения размер на погасителните вноски и
едностранно определените от кредитора възнаградителни лихви.
ВОС приема, че така сключените допълнителни споразумения,
представляват спогодби, имащи за предмет
предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор и са
нищожни на основание чл. 366 ЗЗД, съгласно разясненията дадени в Решение № 146
от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Т* К*.
От т.5 на икономическата експертиза се установява, че
ответниците не са заплатили в пълен размер на ищеца договорените и дължими
застрахователни премии по процесния договор, възлизащи в размер на 72.69лв.
От приложените по делото преводно нареждане от
03.07.2019г./л.94 от делото/, фактура №**********/02.07.2019г. ./л.95
от делото/, фактура №**********/14.06.2019г. ./л.96 от делото/ е
видно, че ищецът е извършил разходи в размер на 168лв.разноски за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради което подлежат на възстановяване от
ответниците.
В съдебно заседание по делото, проведено на 08.06.2021г.
е допуснато изменение на исковата претенция на ищеца, в условие на евентуалност
съгласно негова молба от 07.06.2021г., като исковите претенции се считат
предявени както следва: за сумата 20886.08лв., представляваща главница за
периода от 10.01.2019г. до 29.07.2020г., за сумата 10356.88лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 10.01.2019г. до
29.07.2020г., за сумата 5304.52лв., представляваща наказателна лихва за
просрочие /обезщетение за забава на просрочени плащания/ за
периода от 10.01.2019г. до 29.07.2020г., за сумата 72.69лв., представляваща
застраховки за периода от 13.07.2017г. до 29.07.2020г., за сумата 168лв.,
представляваща нотариални разноски по кредита за периода от 03.07.2019г до
29.07.2020г. С оглед така заявеното изменение на исковете в условие на
евентуалност и изложените по горе мотиви ВОС приема, че размерите на
предявените искове са заявените с исковата молба.
По изложените съображения съдът намира,
че предявените искове се явяват частично
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
По разноските
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска и представеният списък
на разноски, които са в размер на 3100,27 лева.
Ответниците съразмерно с отхвърлената
част от иска имат право на разноски в размер на 328,43 лева, които следва да им
се присъдят.
Водим от горното ВОС
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
В.К.В.-К., ЕГН ******** и М.М.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "Ю*
Б*"АД, ЕИК ***,със седалище и адрес: гр. С*, район В**, ул. „О** път"
№ 260, представлявано от Д**Ш* и П* Д* изпълнителни директори, чрез пълномощник
Адвокатско дружество „М* и Р*", представлявано от адв. Д* М* и със съдебен
адрес:***, офис * суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
11269/19.06.2006г., ведно с прилежащите му допълнителни споразумения, в размер
на 27 690,49 лева (двадесет и седем хиляди
шестстотин и деветдесет лева и 49 стотинки), от които:
21016,41 лева (двадесет и една хиляди и
шестнадесет лева и 41 стотинки) - редовна главница за периода от 10.01.2019г.до 04.06.2019г.;
3826,47 лева (три хиляди хиляда сто и
седемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки) - възнаградителна лихва за
периода от 10.01.2019г. до 04.06.2019г.;
2463,59лева (две хиляди четиристотин
шестдесет и три лева и 59 ст./- законна лихва върху главницата от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост- 04.06.2019 г. до 29.07.2020 г.-датата
на предявяване на иска;
143,33 лева
(сто четиридесет и три лева и 33 ст./ такси по кредита за периода от 04.06.2019г. до
29.07.2020г.;
72,69 лева договорени и дължими
застрахователни премии по процесния договор, възлизащи в размер.
168лв.разноски за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем
В останалата част до пълния предявен
размер предявените искове ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ответниците В.К.В.-К., ЕГН **********
и М.М.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на "Ю* Б*"АД, ЕИК ***,със
седалище и адрес: гр. С*, район В**, ул. „О* п*" № *, представлявано от Д*
Ш* и П* Д* изпълнителни директори, сумата
3143, 87 / три хиляди сто четиридесет и три лева и 87 ст./лева разноски
по делото съобразно уважената част от иска и представеният списък на разноски.
ОСЪЖДА "Ю* Б**"АД, ЕИК **,със
седалище и адрес: гр. С*, район Витоша, ул. „О** п*" № *, представлявано
от Д* Ш* и П* Д* изпълнителни директори, да заплати на В.К.В.-К., ЕГН *** и М.М.К.,
ЕГН ********** сумата 328,43 / триста
двадесет и осем лева и 43 ст./лева разноски по делото съобразно отхвърлената
част от иска и представеният списък на разноски.
Решението може да бъде
обжалвано пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: