Решение по дело №526/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 28/03.05.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 14/2011 год., Ардинският районен съд е признал Б. А. З. от Г.А. за виновна в това, че на 10.07.2010 год., около 17.30 часа в град А., област К., на ливада в квартал „Л.Ч.”, в съучастие като извършител с Х. А. М. от град А., причинила на П. А. К. от град А. лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над външният край на дясната вежда - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Със същата присъда съдът е признал и Х. А. М. от Г.А. за виновна в това, че на 10.07.2010 год., около 17.30 часа в град А., област К., на ливада в квартал „Л.Ч.”, в съучастие като извършител с Б. А. З. от град А., причинила на П. А. К. от град А. лека телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над вън°ният край на дясната вежда - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Осъдил е Б. А. З. и Х. А. М. да заплатят солидарно на П. А. К. от Г.А. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2010 год., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, в размер на 937.50 лв., като гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 000 лв. е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Осъдил е с присъдата подсъдимите Б. А. З. и Х. А. М. да заплатят солидарно по сметка на РС – А. държавна такса върху уважената част на гражданския иск, в размер на 50 лв., както и направените разноски от съда за възнаграждение на преводач, в размер на 70 лв.

Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите Б. А. З. и Х. А. М., и двете от Г.А., които чрез защитника си я обжалват изцяло като неправилна – незаконосъобразна и необоснована. Твърди се в жалбата, че приетите за установени фактически положения, водещи до извода за вина и необходимост от санкция, не кореспондират с доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, като се развиват подробни съображения в тази връзка. Молят съда да бъде отменена изцяло обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни по предявеното им по частен ред обвинение в извършване на престъпление по чл.131 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, да бъдат оправдани по това обвинение, както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният от частната тъжителка граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици от това – заплащане на разноски за всички инстанции. В съдебно заседание подсъдимите З. и М., не се явяват, редовно призовани, като защитникът им поддържа жалбата така, както е предявено и по изложените в нея съображения.

Първоинстанционната присъда е обжалвана и от частния тъжител и граждански ищец П. А. К. от Г.А., която чрез повереника си изразява становище, че присъдата е неправилна и необоснована, тъй като наложеното на подсъдимите наказание и присъденото обезщетение били явно несправедливи. Счита, че наложеното административно наказание в минимален размер на всяка от подсъдимите не е съобразено с обществената опасност на деянието и изключително укоримото поведение на двете подсъдими, с оглед множеството причинени на пострадалата увреждания, наложили болнично лечение в продължение на 6 дни. При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът несправедлво го е занижил, без да отчете, че пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания, които продължавали и понастоящем. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде увеличен размера на наложеното на всяка от подсъдимите административно наказание „глоба”, както и да бъде увеличено присъденото обезщетение на частния тъжител за претърпените й неимуществени вреди.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите и оплакванията, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на подсъдимите Б. А. З. и Х. А. М..

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Б. З. е родена на**.**.**** год. в с.С., общ.Б., като постоянно живее в Г.А.. Вдовица е, не е осъждана. Подсъдимата Х. М. е родена на **.**.**** год. в с.С., общ.Б., като постоянно живее в Г.А.. Омъжена е, не е осъждана. Двете подсъдими са с.. Частния тъжител П. К. също постоянно живее в Г.А..

Частният тъжител П. К. и подсъдимите Б. З. и Х. М. ползвали съседни (граничещи) ливади от 2007 год., които са общинска собственост и се намирали в землището на Г.А., в кв. „Л.Ч.”, в непосредствена близост до дома на тъжителката К., като двете подсъдими ползвали общо предоставеният им общински имот. Отношенията между тъжителката, от една страна, и двете подсъдими, от друга, били изострени, заради съществуващи спорове относно правото на ползване на тези общински имоти в землището на град А., и най - вече поради спор между тях относно границата между двете ливади. В началото на м. юли 2010 год. подсъдимата З. наела косач да окоси тревата от ливадата, която тя и сестра й ползвали. На 10.07.2010 год., около 17.30 часа двете подсъдими отишли да видят дали косачът е приключил коситбата, за да започнат да прибират окосената трева. При отиването си на ливадата установили, че крава, собственост на тъжителката, била вързана да пасе в окосената трева. Подсъдимата З. отишла до дома на тъжителката, който се намирал в близост до ливадата, и казала на св.С.К. – внук на тъжителката К., когото видяла да боядисва входната врата на къщата, да извика баба си и да я пита защо е завързала кравата си в нейната ливада, след което се върнала към ливадата си, където била и нейната сестра – подс.М.. При това свое отиване в дома на тъжителката, подсъдимата З. държала в ръката си вила и била видимо раздразнена. Св.С.К. предал на баба си казаното от подс.З., при което тъжителката излязла от къщата и тръгнала в посока към ливадата. При пристигането на тъжителката на ливадата при двете подсъдими, между тях отново възникнал конфликт, при което двете подсъдими съборили тъжителката на земята и започнали да й нанасят удари с дръжките на вилите по главата и тялото й. След като преустановили нанасянето на побоя над тъжителката К., същата се изправила и се прибрала в дома си. Виждайки, че по главата и тялото й има кръв, св.Е.К. се обадил в ЦСМП- А.. Малко след това в дома на тъжителката пристигнал автомобил на „Спешна медицинска помощ”, като медицинският екип откарал пострадалата в МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А. за обстоен преглед и хоспитализация. При извършения преглед в болницата била установена разкъсно - контузна рана с изразено кървене на границата на дясната половина на челото и окосмената част на главата с размери около 3 см, без убедителни параклинични данни за развитие на неврологично или друго усложнение в момента. Тъжителката К. била хоспитализирана за лечение в МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А., където пролежала до 15.07.2010 год. с окончателна диагноза „Постконтузионен синдром”, като на посочената дата била изписана с подобрение и липса на усложнения.

След изписването на пострадалата П. К. от МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А., на 19.07.2010 год. същата била освидетелствана от съдебен лекар при МБАЛ „Д-р Ат.Д.” – Г.К.. При освидетелстването тъжителката посочила, че на 10.07.2010 год. около 18.00 часа била бита с металната част и дръжката на вила от познати й лица. Извършилият освидетелстването съдебен лекар е констатирал, че на пострадалата К. са били причинени разкъсно - контузна рана над външния край на дясната вежда с дължина 2.5 сантиметра, с неравни ръбове, адаптирани един към друг с хирургични шевове, която е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК; както и синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане в областта на дясната скула с размери 5/4 см, охлузване на кожата в лявата половина на челото с размери 2/1 см, синкаво - мораво - жълтеникаво кръвонасядане с размери 14/9 см по външната повърхност в горната трета на дясната мишница, и подобно кръвонасядане с размери 4/3 см по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, които увреждания са причинили болка и страдания. В съдебномедицинското удостоверение съдебния лекар е посочил, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната.

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза по писмени данни, както и от показанията на вещото лице в съдебно заседание, на П. К. са били причинени разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузване на кожата на лицето и горните крайници, като описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщава пострадалата. Вещото лице сочи също, че разкъсно-контузната рана над външния край на дясната вежда е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите Б. З. и Х. М., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото от първоинстанционния съд свидетели Е.К., С. К. и С.К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р М. по назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 108/2010 год. и от показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите Е.К., С. К. и С.К. Ш., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Така, свидетелите Е.К. и С. К. установяват по несъмнен начин факта на нанасяне на удари с дръжките на вилите и от двете подсъдими по тялото и главата на пострадалата тъжителка, на което са били непосредствени очевидци. Св.С.К. пък установява идването на инкриминираната дата около 17.30 часа на подс.Б. З. до дома им, като същата държала вила в ръката си, била очевидно раздразнена и му казала да извика баба си и да я пита защо е завързала кравата в нейната ливада, което обстоятелство, впрочем, се потвърждава и от обясненията на самите подсъдими З. и М.. Макар и да не е непосредствен очевидец на случилото се между подсъдимите и пострадалата тъжителка, св.С.К. установява както тръгването на баба му към ливадата, така и наличието на видими наранявания по лицето й, от които течала кръв, при завръщането й след няколко минути. От друга страна, показанията на посочените свидетели се подкрепят и от обективните констатирани наранявания както при приемане на тъжителката в болницата в Г.А. /разкъсно-контузна рана над външния край на дясната вежда/, така и при извършените от съдебния лекар освидетелстване на тъжителката на 19.07.2010 год. /за което е издадено съдебно-медицинско удостоверение № 193/2010 год./ и при извършване на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 183/2010 год., които съответстват на показанията на свидетелите относно вида, времето и начина на нанасянето на телесните увреждания на тъжителката. В подкрепа на показанията на посочените свидетели са и други писмени доказателства по делото – епикриза на пострадалата П. К. № 845/174 от 15.07.2010 год., издадена от МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А. и и Амбулаторен лист № 342/10.07.2010 год., издаден от Спешна медицинска помощ – Г.А., от които се установява, че именно на инкриминираната дата – 10.07.2010 год., около 18.40 часа П. К. е била транспортирана до Спешна медицинска помощ – Г.А., респ. била е хоспитализирана в МБАЛ „А.” ЕООД – Г.А., където е останала на лечение в хирургично отделение до 15.07.2010 год. с окончателна диагноза: „Постоконтузионен синдром”. С оглед изложеното, съдът намира, че макар и дадени от близки роднини на пострадалата тъжителка К., показанията на свидетелите Е.К., С. К. и С.К. Ш. са логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като същите не са се показали като явно заинтересовани от изхода му.

Що се отнася до показанията на свидетелката З.Г., то съдът намира, че същите не установяват факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите З. и М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частите им, в които твърдят, че след като подс.З. се върнала от дома на тъжителката К., двете подсъдими си тръгнали, като на инкриминираната дата не са имали никакъв контакт с тъжителката, нито я били удряли. Обясненията на подсъдимите З. и М. в посочените части са нелогични, непоследователни и не са подкрепени от останалите докÓзателства по делото, кредитирани от съда, а напротив – опровергават се от последните по категоричен начин. Още повече, не намира логично обяснение в твърденията на подсъдимите безспорно установеното по делото обстоятелство, че непосредствено след отиването на тъжителката К. на ливадата, при завръщането й в дома й същата е имала видими наранявания по лицето и главата, от които течала кръв, което е наложило откарването й същата вечер около 18.30 часа в болнично заведение, където са констатирани съответните наранявания, описани в епикризата на тъжителката, при освидетелстването й от съдебен лекар и при изготвената експертиза по писмени данни. Същевременно, не съществуват каквито и да било данни тъжителката К. да е имала по същото време и на същото място конфликт с друго лице или други лица, при който да са й нанесени инкриминираните телесни увреждания. Изключена е и вероятността тъжителката да се е самонаранила при падане от собствен ръст, имайки предвид характера, местоположението и различните плоскости спрямо тялото на пострадалата на нанесените й увреждания. Или, съвкупността от преки и косвени доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, водят до единственият възможен извод, че автори на деянието, при което са нанесени телесни увреждания на тъжителката К., са именно подсъдимите З. и М.. Ето защо, съдът намира, че обясненията на двете подсъдими в посочените части представляват опит за изграждане на защитна версия, целяща да ги оневини.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите Б. З. и Х. М. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1, във връзка с чл.20 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 10.07.2010 год. , около 17.30 часа в град А., област К., на ливада в квартал „Л.Ч.”, в съучастие като извършители, причинили на П. А. К. от град А. лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в разкъсно контузна рана с дължина 2.5 см, над външният край на дясната вежда, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимите, чрез нанасяне на удари на тъжителката с дръжките на вили в областта на главата и тялото, при което са увредили телесната й неприкосновеност, причинявайки й разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК. Без правно значение в случая е обстоятелството, че не е установено от коя точно от подсъдимите е нанесен удара, с който е причинено увреждането, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, при положение, че е безспорно установено нанасянето на удари на тъжителката с дръжките на вилите и от двете подсъдими. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителката по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че всъщност на тъжителката са причинени и редица други увреждания, които са причинили болка и страдания по смисъла на чл.130 ал.2 от НК - синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане в областта на дясната скула с размери 5/4 см, охлузване на кожата в лявата половина на челото с размери 2/1 см, синкаво - мораво - жълтеникаво кръвонасядане с размери 14/9 см по външната повърхност в горната трета на дясната мишница, и подобно кръвонасядане с размери 4/3 см по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, но правилната квалификация на деянието е именно тази, дадена от първоинстанционния съд – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, с оглед принципа на поглъщането на по-лекия от по-тежкия вредоносен резултат.

От субективна страна престъплението всяка от подсъдимите З. и М. е извършила при форма на вината – пряк умисъл: всяка от тях е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Умисълът на всяка от подсъдимите се обективира в поведението й – от силата, начина и насоката на нанасяне на ударите /с дръжка на вила в областта на главата и тялото на тъжителката/, при което всяка от подсъдимите, с оглед нивото на физическото и психическо й развитие, е съзнавала и целяла неминуемото настъпване на вредоносния резултат. Установен по несъмнен начин е и мотивът за извършване на деянието – раздразнението на подсъдимите от пуснатата на паша крава в тяхната окосена ливада, както и създадените отпреди конфликтни отношения между тъжителката и подсъдимите, заради съществуващи спорове относно правото на ползване на предоставените на всяка от тях общински имоти в землището на град А., и най- вече поради спор между тях относно границата между двете съседни /граничещи си/ ливади. Налице е и общност на умисъла на двете подсъдими при осъществяване на престъплението – всяка от тях освен своя собствен умисъл е съзнавала и умисъла на другата подсъдима, като с действията си са целели постигането на общ резултат.

Или, с оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин са установени авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, както и формата на вината на всяка от подсъдимите при извършване на престъплението, предмет на предявеното им по частен ред обвинение, поради което са неоснователни оплакванията за недоказаност на обвинението, непълна оценка на доказателствата по делото и основаването на присъдата на показанията на пристрастни и заинтересовани от изхода на делото свидетели, изложени в жалбата на подсъдимите.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал всяка от подсъдимите Б. З. и Х. М. за виновна в извършването на престъплението, в което е обвинена, като на основание чл. 78а от НК е освободил всяка от тях от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на всяка от двете подсъдими за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - никоя от подсъдимите не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието и да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” за всяка от подсъдимите, съдът е взел отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на всяка от тях обстоятелства – чистото им съдебно минало, относително ниската степен на обществената опасност на деянието и неговото инцидентното и битово естество, ниската степен на обществена опасност на всяка от подсъдимите, както и причините и мотивите за извършване на престъплението, като правилно е приел, че на всяка от подсъдимите следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на по 1 000 лв. за всяка от тях. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на всяка от подсъдимите З. и М. наказание напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е достатъчно за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото.

Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която са осъдени подсъдимите З. и М. да заплатят солидарно на тъжителката П. К. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 800 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения от тъжителката против подсъдимите граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 800 лв. до пълния му размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителката за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 800 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимите З. и М., на тъжителката е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – разкъсно - контузна рана с дължина 2.5 см, над външният край на дясната вежда, т.е. налице е увреждане на телесната неприкосновеност на тъжителката, несъмнено довело до болки, страдания и неудобства, макара и не особено големи по интензитет и продължителност. От друга страна, както бе отбелязано по-горе в мотивите, наред с посоченото увреждане, на тъжителката са били причинени и редица други телесни увреждания - синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане в областта на дясната скула с размери 5/4 см, охлузване на кожата в лявата половина на челото с размери 2/1 см, синкаво - мораво - жълтеникаво кръвонасядане с размери 14/9 см по външната повърхност в горната трета на дясната мишница, и подобно кръвонасядане с размери 4/3 см по външната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, причинили болки и страдания, които също не са с особено голям интензитет, но следва да бъдат възмездени, като настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителката обезщетение в общ размер от 800 лв. е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените й от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. Правилно съдът е отхвърлил предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени от пострадалата неимуществени вреди в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер, с оглед неоснователността на същия.

По жалбата на частния тъжител и граждански ищец П. К..

С оглед изложените по-горе в мотивите съображения /във връзка с жалбата на подсъдимите З. и М./ относно правилността – обосноваността и законосъобразността, на обжалваната присъда, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско – осъдителната части на присъдата, които не е необходимо да бъдат преповтаряни, настоящата инстанция намира, че жалбата на частния тъжител и граждански ищец П. К. е изцяло неоснователна.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на всяка от подсъдимите Б. З. и Х. М. наказание не е явно несправедливо и при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

При този изход на делото съдът намира, че направеното с жалбата искане от защитника на подсъдимите за присъждане на разноски за всички инстанции е изцяло неоснователно, поради което същото не следва да бъде уважавано.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28/03.05.2011 год., постановена по Н.ч.х.дело № 14/2011 год. по описа на Ардинския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.