ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 206
гр. Велико Търново , 22.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500080 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
С определение № 1385/27.11.2020 г. по гр. д. № 1730/2020 г. на Горнооряховския
районен съд (ГОРС) са оставени без разглеждане отрицателните установителни искове
(ОУИ) по чл. 124, ал. 1 ГПК на К. Й. Б., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул. „Тридесет и трети
Свищовски полк“ № 79, срещу В Х Х, ЕГН: , гр. Горна Оряховица, ул. „А К“ № 86, вх. „Г“,
ет. VI, ап. 16, с които се иска да приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 11 1182.31 лв., от които 8400 лв. – главница, 107.33 лв. –
законна лихва от 31.07.2020 г. до 15.09.2020 г., 2674.98 лв. – разноски и такси. Със същото
определение първоинстанционният съд е прекратил производството.
Срещу този акт на съда е подадена частна жалба от К. Й. Б., гр. Свищов, в която се
навеждат доводи за неговата неправилност. Съображенията са, че предмет на изп. д. №
531/2020 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Дияна Колева било правоотношение,
породено от запис на заповед (ЗЗ), а предмет на ОУИ пред ГОРС – каузалното отношение,
във вр. с което бил издаден ЗЗ. Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови
определение, с което да отмени определението на ГОРС и да върне делото, за да бъдат
продължение съдопроизводствените действия.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, Великотърновският окръжен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Постъпилата частна жалба от К. Й. Б., гр. Свищов, е надлежно администрирана,
подадена е в срок от лице, което има правен интерес за това, срещу акт, подлежащ на
инстанционен контрол (чл. 130, изр. 2 ГПК). Частната жалба се явява следователно
процесуално редовна и допустима. Разгледана по същество, същата е основателна и трябва
да бъде уважена.
1
По фактите:
Със заповед № 488/31.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 772/2020 г. на Свищовския районен съд е
разпоредено на длъжника К. Й. Б. (ищец в настоящия процес) да заплати на заявителя В Х Х
(ответник в настоящия процес) сумата от 8400 лв., дължима като главница по ЗЗ, ведно със
законна лихва върху нея, и сумата от 948 лв., представляваща разноски. Заповедта е била
връчена на Б с показана за доброволно изпълнение от ЧСИ Колева на 24.09.2020 г. Той
обаче не е подал възражение срещу нея (чл. 414, ал. 2 ГПК), при което същата (заповед) е
влязла в сила и предмет на изп. д. № 531/2020 г. на ЧСИ Д. Колева (чл. 416 ГПК).
Предявените ОУИ от К. Й. Б. срещу В Х Х, с които се иска да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 11 1182.31 лв., от
които 8400 лв. – главница, 107.33 лв. – законна лихва от 31.07.2020 г. до 15.09.2020 г.,
2674.98 лв. – разноски и такси. Ищецът Б твърди, че бил нает като шофьор по трудов
договор от „ТАНИТА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, ул. „Сан
Стефано“ № 32. През м. февруари 2019 г. той сочи, че управлявал товарен автомобил с рег.
№ ВТ 4092 КВ в Кралство Дания, като там причинил ПТП, докато изпълнявал трудовите си
задължения към работодателя си. К. Й. Б. отстоява още, че за настъпилите вреди от ПТП бил
„принуден“ от В Х на 13.05.2019 г. да издаде ЗЗ – предмет на изп. д. № 531/2020 г. на ЧСИ
Д. Колева. В исковата молба до ГОРС К. Й. Б. релевира доводи, че вредите, които били
„обезпечени“ със ЗЗ, не се дължат по трудовото (каузалното) правоотношение, тъй като
той е нямал вина за въпросното ПТП. Б обаче не е предявил иск, както неправилно е приел
ГОРС, с който да твърди, че въпросните суми не се дължат по абстрактното
правоотношение, породено от ЗЗ, което е предмет на изп. д.
По правото:
Съставът на ВТОС намира, че предметът на изп. д. и предметът на исковото дело (гр.
д.) са два, и то различни: изп. д. има за предмет абстрактното правоотношение от ЗЗ, а гр. д.
(на ГОРС) – каузалното правоотношение, което се отрича, т. е. твърди се от ищеца, че то не
е възникнало. Следователно неправилно районният съд е приел, че предмет на исковия
процес са права и задължения, които са обект на изпълнителния процес, а длъжникът по
изпълнението бил предявил иск за недължимост на вземането, породено от ЗЗ, тъй като бил
изпуснал срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, за да възрази срещу заповедта за изпълнение, какъвто
иск действителност е недопустим (вж. напр. опр. № 950/28.11.2011 г. по ч. т. д. № 550/2010
г., ІІ т. о. на ВКС). Напротив, К. Й. Б. е предявил иск срещу В Х Х, че не дължи
обезщетение за вреди, ведно със законна лихва и разноски, породено от ПТП при
изпълнение на трудовите му задължения. Понеже двете правоотношения са различни, то
както абстрактното (от ЗЗ) може да съществува без каузалното (от ПТП), така и каузалното
може да съществува без абстрактното.
С оглед на изложеното обжалваното определение № 1385/27.11.2020 г. по гр. д. №
1730/2020 г. на Горнооряховския районен съд, с което са оставени без разглеждане
предявените ОУИ от К. Й. Б. срещу В Х Х, е неправилно и следва да бъде отменено, а
делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по така предявените искове. Частната жалба се явява основателна и трябва да бъде
уважена.
2
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1385/27.11.2020 г. по гр. д. № 1730/2020 г. на
Горнооряховския районен съд.
ВРЪЩА гр. д. № 1730/2020 г. на Горнооряховския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3