Р Е Ш Е
Н И Е
№ 219
град Велико Търново, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Георги Чемширов
Членове: Дианка Дабкова
Константин Калчев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10276/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Касаторът М.Б.П. ***
обжалва Решение № 76/16.08.2019 г. по НАХД № 190/2019 г. на Районен съд-гр.
Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0352-000684 от
07.05.2019 г. на началник РУ – Свищов към ОД на МВР Велико Търново, като
постановено в нарушение на закона. Според касатора за извършеното него
нарушение следвало да се приложи санкцията по чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а също
така съдът не е съобразил, че нарушението не е доказано от субективна страна,
тъй като липсвало узнаване от негова страна за дерегистрацията на автомобила. В
съдебно заседание касаторът поддържа жалбата, като сочи, че наложеното
наказание е изключително тежко спрямо нарушението. По изложените мотиви се иска
отмяната на решението на районния съд и на потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната
жалба – Районно управление – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 76/16.08.2019
г. по НАХД № 190/2019 г. на Районен съд-гр. Свищов е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0352-000684 от 07.05.2019 г. на началник РУ – Свищов към ОД
на МВР Велико Търново, с което на М.Б.П. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания – „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и са отнети 10 контролни точки. Нарушението се изразява в това, че на 30.10.2018
г. в гр. Свищов, по ул. „Дунав“ е управлявал лек автомобил „Рено клио“, рег. № ***,
който бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП от 24.10.2018 г., като нарушението е установено с мобилна система за
видеоконтрол.
За да потвърди НП,
въззивният съд е изложил мотиви, че при съставянето му не се констатират
нарушения на процесуалните правила, като административнонаказателното производство
е започнало по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след прекратяване на образуваното
досъдебно производство. При безспорно установената фактическа обстановка, СвРС
е приел, че от обективна и субективна жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, за което при
индивидуализацията на наказанията наказващият орган е определил такива в минималния
законоустановен размер. Съдът е счел за неоснователни възраженията
на жалбоподателя, че деянието му осъществява признаците на нарушение по чл.
145, ал. 2 от ЗДвП, за което е приложима санкцията по чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, като
се е позовал на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 17, ал. 1-3 и чл. 18б, ал. 1,
т. 10 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На
последно място е посочил, че не са налице основания за приложението на чл. 28
или чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието е типично за вида
си нарушение, осъществено в населено място от водач, санкциониран многократно с
фишове и влезли в сила наказателни постановления за различни нарушения по ЗДвП.
Въз основа на събраните в
хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил цялостен анализ на събраните
доказателства, като обстойно е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е
направил обосновани изводи досежно осъществяване от жалбоподателя на състава на
соченото в НП административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, и наличието
на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, които изцяло се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.
221, ал. 2, изр. второ от АПК.
От обективна страна не се спори, че
касаторът е закупил горепосочения лек автомобил на 23.08.2018 г., като П. не го
е регистрирал в двумесечен срок, поради което на 24.10.2018 г. превозното
средство е било служебно дерегистрирано със съответното отбелязване в
автоматизираната информационна система, което е извършено от компетентната
контролна служба на МВР на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвиждаща: „Служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.“. Следователно жалбоподателят е управлявал описаното МПС на
30.10.2018 г., което в този момент е било с прекратена регистрация, поради
което правилно е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
определящ, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства, които са регистрирани. Нарушението е формално, като
от субективна страна е било необходимо деецът да е съзнавал наличие на обективните
признаци на нарушението – управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Такива представи са налице у жалбоподателя, след като от негова
страна са извършвани съзнателни действия по управление на превозното средство,
а така също жалбоподателят е имал представа, че правото на собственост над
управляваното МПС е придобито от него на 23.08.2018 г., но в същото време като
приобретател на правото на собственост не е заявил това обстоятелство пред
контролните органи, като следва да се отбележи, че срокът за това е едномесечен
/чл. 145, ал. 2 от ЗДвП/, а изрично законът е предвидил двумесечен срок, с
изтичането на който настъпват неблагоприятните последици, изразяващи се в
прекратяване регистрацията на придобитото превозно средство.
Неоснователно е оплакването, че касаторът
не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Такова уведомяване не
се предвижда както в Закона за движение по пътищата, така и в Наредба № I-45 от
24 март 2000 г., третираща реда прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства. В различните хипотези, предвидени в чл. 143 от ЗДвП, както и в чл. 18б от Наредба № I-45 е предвидено уведомяване на
собственикът на превозното средство, но тези хипотези се отнасят до
прекратяване на регистрация след уведомления по съответния ред, направени от
изрично посочени институции, но не и в случаите, когато прекратяването на
регистрацията е поради неизпълнение на задължения на собственика за
регистриране на МПС, както и при прилагане на принудителни административни
мерки, свързани с конкретни нарушения. Прекратяването в процесния случай
настъпва по силата на закона. С оглед на принципа, че незнанието на закона не
извинява незнаещия /а жалбоподателят е бил длъжен да знае разпоредбите на
закона, предвиждащ служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство, придобито от него, след като самият той не е изпълнил задължението си
да регистрира промяната в правото на собственост пред съответните контролни
органи/, незнанието не може да бъде прието като липса на субективен елемент от
състава на престъплението.
Неоснователно е и възражението, че за
нарушението е приложима друга санкционна разпоредба. В случая се касае за
различни състави на нарушения – едното е за нерегистриране на автомобила от
приобретателя в едномесечния срок /наказуемо по чл. 177, ал. 6 от ЗДвП/, а
другото е за управление на превозното средство без регистрация – нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което касаторът законосъобразно е санкциониран на
основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП Правилно СвРС е приел,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят по-ниска обществена опасност на извършеното, в сравнение с обикновени
случаи на административни нарушения от същия вид. Обстоятелството, че в случая
деянието не е престъпление поради явно незначителната му степен на обществена
опасност предвид приетото от СвРП в постановлението за прекратяване на
наказателното производство не означава, че същото не представлява подлежащо на
санкциониране административно нарушение.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 76/16.08.2019
г. по НАХД № 190/2019 г. на Районен съд-гр. Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :