РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Исперих , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, X СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвина Д. Йовчева
при участието на секретаря Наталия Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Административно
наказателно дело № 20213310200128 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Наказателно постановление № ..........., издадено на 10.03.2021 г. от
К.А. А., в качеството му на началник отдел „Оперативни дейности“ – В.......
при ЦУ на НАП, е наложена административна санкция на „М.И.Т.“ ЕООД с
ЕИК......., със седалище и адрес на управление: гр. С...., ул. „К.“ № .., ет..., ап. ..
представлявано от АДР. АЛ. Ш. с ЕГН-**********, а именно имуществена
санкция в размер а 500,00 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал.
1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
Срещу наказателното постановление е постъпила чрез наказващия
орган жалба, в която се излагат доводи за неговата незаконосъобразност и
необоснованост. Твърди се, че деянието се дължи на обстоятелството, че
преди проверката в обекта е имало действия, извършени от представители на
сервизното дружество. Това наложило издаването на няколко дневни
финансови отчети, а работещият в обекта пропуснал да въведе данните за
наличните парични средства в размер на 135,60 лв. Посочва се, че всички
продажби са отчетени и няма вредни последици за фиска. Отделно се твърдят
нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗАНН, съответно поради непосочване
на дата на нарушението и адрес на дружеството. Моли се за отмяна на НП.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
1
чрез наказващия орган съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за
това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание се явява упълномощения от управителя адвокат,
който поддържа жалбата. Моли за отмяна на процесното НП, поради
доводите, изложени в жалбата.
За въззиваемата страна не се явява представител. В молба преди с.з.
АНО чрез представителя си моли да се даде ход на делото. Счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излагат се доводи, че не са налице
съществени процесуални нарушения. Приема се, че случаят не е маловажен,
доколкото са засегнати правилата за регистрация и отчет. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Редовно призовани Районна прокуратура – Р...не изпращат
представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка,
прие за установено следното от фактическа страна:
Проверката на обекта на дружеството-жалбоподател, а именно
бензиностанция, находяща се в с. С...., общ. И..., обл. Р..., ул.э“Д.“ № .., била
възложена на актосъставителя А. и свид. П.П., и двамата инспектори по
приходите към ОП при ЦУ на НАП, с резолюция с цел установяване дали се
спазва данъчното законодателство. При започване на проверката на
17.12.2020 г. било извършено скрито наблюдение, при което не е установено
извършване на продажби в търговския обект. След като се легитимирали
данъчните служители поискали от присъстващият работник (свид. В...) да
извади от касовия апарат дневен финансов отчет заедно със служебни бонове
за наличностите на горива (нивомер) и тотални броячи. Изискани били
необходимите документи относно стоките и продажбата им. Преброена била
касовата наличност в търговския обект. Установена била фактическа
наличност от 135,87 лв. На проверяващите било обяснено от свид. В.., че
първият Z-отчет е служебно изведен, тъй като се наложило смяна на цената
на дизеловото гориво, а вторият – след извършване на действия в системата
от сервизната фирма. Разчетената касова наличност на фискалното
устройство била 0,27 лв. Нямало операции за въвеждане или извеждане на
пари от касата. Установена била разлика от 135,60 лева. За тази разлика
актосъставителят А. преценила, че не е изпълнено задължението, извън
случаите на продажби за извършване от служителя на операциите да се
регистрира във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Свид.
В.. попълнил декларация и опис на паричните средства в касата към момента
на проверката и попълнил декларация като лице, работещо по трудово
правоотношение с дружеството-жалбоподател. В хода на самата проверка в
обекта пристигнал управителят на търговския обект свид. Р.... Р..
Преценявайки горното, актосъставителят съставила протокол за
извършената проверка, а на 30.12.2020 г. в присъствието на колегата си - свид.
П., присъствал при установяване на нарушението, както и упълномощеният
от представляващия дружеството – свид. Р.., съставила и предявила на
представителя на дружеството АУАН, в който посочила като факти, че при
2
извършена на 17.12.2020 г. проверка на бензиностанция, находяща се в с. С....,
общ. И.., ул. „Д..“ № .., стопанисвана от дружеството-жалбоподател, е
разчетена касова наличност на фискалното устройство в размер на 0,27 лв.,
установена фактическа касова наличност на парични средства в размер на
135,87 лв., сума на паричните средства в началото на деня 0,00 лв.,
въведените пари в касата са 0,00 лв. и изведените също 0,00 лева, разлика от
135,60 лв. В акта е отразено обстоятелството, че в деня на проверката и преди
извършването има изведени два броя Z-отчети от ФУ в обекта. Отразен бил
факта, че към протокола за извършена проверка е приложен опис на
паричните средства към момента на започване на проверката, а именно общо
135,87 лв. Актосъставителят А. направила извод, че за разликата от 135,60 лв.
дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да
регистрира във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност
чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“. Преценила,
че чрез посоченото е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ. С оглед приложеното пълномощно (л. 18), актосъставителят приела,
че на упълномощения от управителя на дружеството – свид. Р... може да бъде
предявен съставения АУАН. Последният след като се запознал със
съдържанието, посочил че има възражения, които ще представи в срок.
В законоустановения срок било депозирано възражение, в което било
посочено, че в деня на проверката е извършен сервиз и се наложило служебно
издаване на дневен финансов отчет, а работещият пропуснал да въведе
данните за наличните парични средства в размер на 135,60 лв. в последния
финансов отчет, използвайки операция „служебно въведени“. Моли се АНО
да приеме, че в случая е налице маловажен случай.
Въз основа на съставения АУАН е издадено оспорваното НП. В
обстоятелствената част са вписани същите констатации, отразени в акта. АНО
е направил извод, че е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. Отразено е, че нарушението е
първо. Посочено е, че е разгледано възражението и е преценено като
неоснователно. Наказващият орган приел, че не са налице предпоставки за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Наложена е имуществена санкция в размер на
500,00 (осемстотин) лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС.
Свид. В... посочва в с.з., че част от фактическата наличност са негови
пари, които той е сложил при служебните, когато е отишъл за закуска.
Свид. Р.., присъствал на част от проверката, посочва че служителят на
бензиностанцията е пропуснал да направи служебно въвеждане в касата,
отчетени са продажбите и няма злоупотреба. Единствено не е въведено
служебно въвеждане и извеждане на касовата наличност с ФУ (фискалното
устройство). С цел настройка според изискванията на НАП е следвало да бъде
пуснат дневен отчет за превключване на системата.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите и приетите доказателства на основание чл. 283 от НПК.
3
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
По същество жалбата е неоснователна.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Относно компетентността на органите, издали АУАН и НП:
Съгласно чл. 60 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. контролът за
спазване на наредбата се осъществява от органите на Националната агенция
за приходите и БИМ. Приетата към доказателствата заповед е доказателство
за наличие на компетентност на наказващия орган да издаде процесното НП,
както и компетентност на актосъставителя да съставя акт за такова
нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен
съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити,
визирани в чл. 42 от ЗАНН. В издаденото наказателно постановление въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са
посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето,
което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението,
всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца, данните
относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочени са законовата разпоредба, която
жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията.
С оглед горното, съдът намира, че образуваното и водено
административно наказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на
оспорваното НП:
Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1. Според ал. 1 се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда издаването на наредба,
с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани
от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност. С чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. е предвидено извън случаите на продажби, че всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
4
извън касата) на ФУ следва се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми. Според ал. 2 от чл. 33 от
наредбата, ако ФУ не притежават такива операции, промяната се отбелязва в
книгата за дневните финансови отчети (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) в момента на извършването с точност до
минута. Всички събрани доказателства сочат, че работещият на
бензиностанцията не е изпълнил задължението си извън случаите на
продажби, да се регистрира във фискалното устройство всяка промяна на
касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. Впрочем това се признава във възражението, в жалбата и
чрез показанията на свид. Р.., който е управител на проверявания обект.
Именно и в това се състои нарушението по чл. 33, ал. 1 от наредбата. Целта е
спазване на строга финансова отчетност в търговския обект, отразяване на
сумите от оборота по фискално устройство и на касовата наличност, съгласно
този оборот. Процесното НП е издадено, тъкмо защото не са въведени или
извеждани суми, за да се стигне до тази разлика между фактическата
наличност в касата и тази, разчетена от ФУ. Промяната не е отбелязана и в
книгата за дневните финансови отчети. Следователно при ангажиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наказващият
орган е приложил правилно материалния закон.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. №
1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за
органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващият орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се
прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в
ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен
случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. При осъществяването на
нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Всъщност
ако такива са настъпили, размерът на имуществената санкция би бил
различен. Следва да се има предвид, че отговорността на жалбоподателя е
обективна и безвиновна, т.е. нямат значение въведените доводи, че свид. Вели
неволно е пропуснал изпълнението на операция по „служебно въвеждане“ на
суми. Работещият на бензиностанцията следва да изпълнява задълженията си
по наредбата и да въвежда операциите на ФУ. Наредбата е издадена именно с
цел недопускане на ощетяване на фиска. Поради това и чл. 28 от ЗАНН е
неприложим в случая.
5
По отношение на размера на имуществената санкция:
Според посочената по-горе разпоредба на ТД може да бъде наложено
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Наказващият орган е
наложил санкция в размер на 500 лева, поради което няма основания за
нейното намаляване.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във
въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Съдът намира, че справедливия размер на възнаграждението за защита по
настоящото производство е 80 лева. За заплащане на същото следва да бъде
осъден жалбоподателят „М..И....Т...“ ЕООД. Разноските по аргумент и от т. 6
от допълнителните разпоредби на АПК следва да бъдат присъдени в полза на
това юридическо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН Районен
съд - Исперих
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ..............., издадено на
10.03.2021 г. от К.А. А., в качеството му на началник отдел „Оперативни
дейности“ – В. при ЦУ на НАП, с което на „М..И..Т.....“ ЕООД с ЕИК .............
със седалище и адрес на управление: гр. С.., общ. С..., район Л...., ул. „К....“
№.., ет. .. ап. .., представлявано от АДР. АЛ. Ш. с ЕГН-**********, е
наложена административна санкция - имуществена санкция в размер на
500,00 (петстотин) лева на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
ОСЪЖДА „М..И.Т.“ ЕООД с ЕИК........., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „К.“ № ., ет. ., ап. ., представлявано от АДР. АЛ. Ш., да
заплати на ТД на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Да се изпрати съобщение на страните на адресите им, а на
жалбоподателя – и на процесуалния му представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Р.... в 14-дневен срок от деня на връчване на съобщението, че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7