РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Пловдив, 20.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март,
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и с
участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Методиева касационно административно - наказателно
дело № 2527 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ТД на НАП Пловдив, обжалва чрез процесуалния си представител
юрисконсулт М. Решение № 260605/22.07.2021 г., постановено по АНД № 6659/2020 г. на Районен
съд Пловдив, 24 н.с. С обжалваното решение е било отменено наказателно
постановление № 538917-F566506 от 28.09.2020 г. на Директор Дирекция “Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на К.В.С.
с ЕГН ********** на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ е наложено административно
наказание глоба от 1 367 593,46 лева за нарушение по чл.80а, ал.1, вр. с чл.50, ал.1, т.5, б.“б“, вр. с чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Със същото решение в полза на С. са били присъдени и разноски за
адвокатско възнаграждение от 30240 лева.
С жалбата, както и в съдебно заседание, чрез
процесуалния представител на касационния жалбоподател юрисконсулт М., а така
също и в представено писмено становище се прави искане за отмяна на решението
на РС Пловдив като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни доводи
по същество, като се иска потвърждаване на процесното наказателно постановление
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции в размер на
от по 150 лева.
Ответникът по
касационната жалба К.С. лично и чрез пълномощника си адв. Д. в съдебно
заседание прави искане за приемане жалбата за неоснователна и оставяне в сила
на решението на районния съд, като се претендират и разноските за адвокат.
Отделно от това е депозиран и писмен отговор по касационната жалба, с изложени
подробни съображения по същество, който се поддържа в съдебното заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Янева сочи на
неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното
съдебно решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Районен съд – Пловдив,
след като е положил необходимите процесуални усилия за изясняване на фактите по
делото, като е събрал относимите доказателства, е приел подробно описаната от
него фактическа обстановка, която като цяло се възприема от настоящия състав,
поради което и не следва да бъде повтаряна.
Коментирайки и анализирайки събраните от него
доказателства и конкретно гласните такива, съдът, постановил обжалваното
решение, е достигнал до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.40, ал.2 от ЗАНН, като приел на практика, че съставеният протокол
от 19.08.2020 г. от страна на актосъставителя не може да бъде счетен като годно
доказателство за спазване на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно, че
този протокол надлежно е удостоверил отправянето на покана до ответника по
касация за съставянето на АУАН.
Отделно от това, районният съд изрично е
посочил, че установените факти към момента на съставяне на АУАН не покриват
състава на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, като е счел, че фактическите констатации е
следвало да се квалифицират по друга правна квалификация, а именно по чл.80,
ал.1 от ЗДДФЛ. При това положение и съдът е заключил, че е налице недоказаност
на нарушението по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, което е счел за основание за отмяна на
наказателното постановление.
По отношение на едно от основните възражения,
а именно за това дали е изтекъл срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН,
съдът е изложил подробни съображения, като е отчел факта, че срокът следва да
се счита от датата, на която ответникът по касация е предоставил конкретна
информация за предоставени от него заеми на трети лица.
Настоящата
съдебна инстанция намира, на първо място, че изводът на районния съд относно
липсата на нарушение, свързано с пропускане на срока по чл.34 от ЗАНН за
съставяне на АУАН е правилен и законосъобразно направен, като в тази насока е
било изцяло съобразено съдържанието на събраните по делото доказателства. Видно
е, че изпратеният в ТД на НАП Пловдив доклад-предложение за селекция, по повод
на който е започнала и проверка на К.С., съдържа данни по отношение само на
единия от заемополучателите, по отношение на които е
следвало да се осъществи съответно деклариране на обстоятелства по чл.50, ал.1,
т.5 от ЗДДФЛ, като в тази насока и конкретни данни относно останалите такива,
за които са направени и конкретни релевантни констатации по АУАН, са били
предоставени на органите по приходите с представените от К.С. на 26.05.2020 г.
обяснения, придружени и със съответните доказателства. В тази насока и при
преглед на приетите допълнително от настоящата съдебна инстанция доказателства,
съставляващи приложения към протокол от 23.08.2019 г. на ТД на НАП Варна, става
ясно, че същите са относими конкретно към проверка на
„ЛЗ Яхтинг 1991“ АД, по отношение данните за което именно дружество е била
сезирана ТД на НАП Пловдив с оглед извършване проверка на К.С., като заемодател
на същото и липсват каквито и да било доказателства, от които да може да се
извлече конкретна информация, имаща отношение към наличието и размера на
непогасения остатък от останалите парични заеми, по отношение на които е
констатирано деклариране със закъснение на задължителните обстоятелства по
чл.50, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗДДФЛ. В тази насока следва да се има предвид, че
началото на срока за съставяне на АУАН се свързва с откриване на нарушението, а
то се
счита за открито тогава, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото
извършване и за самоличността на нарушителя т.е., когато са констатирани факти
и обстоятелства за наличие на поведение /действие или бездействие/ на конкретно
лице, което поведение от обективна страна вече сочи на допуснато
административно нарушение. В случая, към датата на предложението за селекция е била налична само
частична информация - за част от релевантните обстоятелства, защото следва да
се има предвид, че на деклариране подлежат всички непогасени към 31.12.2018 г.
остатъци от предоставени парични заеми през 2018 г. и през предходните пет
данъчни години, когато общият им размер надхвърля конкретно определена сума.
При това положение и очевидно е, че без данните, предоставени от К.С. при
извършената му проверка относно предоставените от него заеми и съответно
непогасените остатъци по тях, не е било възможно извеждането на конкретни
изводи относно наличието или липса на нарушение. Поради изложеното и
неоснователни са били и са и сега наведените възражения на С. относно
несъобразяване в административнонаказателното
производство на давностния срок за съставяне на АУАН.
Не се възприемат като почиващи на
доказателствата обаче, изводите на районния съд за наличие на установено
съществено процесуално нарушение, свързано с процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. В тази насока според настоящия съд районният съд е извел необосновано
съмнение в съдържанието на протокола от 19.08.2020 г., съставляващ официален
документ, стъпвайки върху противоречия в показания на свидетелите, свързани
обаче с въпросите относно осъществени посещения на адреса на С. за връчване
покана за съставяне на АУАН, удостоверени в други протоколи. В крайна сметка,
видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, съдът все пак е приел
като част от установената от него фактическа обстановка, че поне едно такова посещение на адреса на жалбоподателя е било
действително осъществено и той не е бил открит. В тази насока и според
настоящия съд налице са достатъчно доказателства, указващи на наличието на
основанията по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на
нарушителя, който се установява да е бил
бил поканен устно по телефона за съставяне на акта на конкретна дата
/допустим способ за уведомяване според НПК/ и е заявил, че ако не може да се
яви лично ще изпрати пълномощник. Косвено в тази насока следва да се вземе
предвид и установеното по делото действително явяване именно на датата, за която
е удостоверено да е извършена поканата по телефона, на упълномощен от страна на
нарушителя адвокат при актосъставителя. Отделен е въпросът, че последният е
счел, че представеното пълномощно не удостоверява представителна власт за
получаване на АУАН. В тази насока, дори и да се приеме тезата на
първоинстанционния съд за положени недостатъчно процесуални усилия от
актосъставителя, които да покрият изискванията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както е
посочил въззивният съд, то следва да се има предвид, че липсва основание да се
прецени, че в случая е било съществено нарушено правото на защита на
санкционираното лице. За да е съществено едно нарушение на процесуалните
правила, следва в конкретния случай същото да се отразило пряко върху правото
на санкционираното лице да разбере кое именно негово поведение бива
санкционирано и въз основа на кой именно закон, както и да е засегнато също
съществено правото му на адекватна защита. В конкретния случай не се установява
подобно нещо. Напротив, видно е, че нарушението е установено въз основа на
представени от санкционираното лице преди това документи, което лице е
участвало активно при извършваната му проверка, като същото е имало и се е
възползвало от възможността да направи писмено възражение по акта в срока за възражения,
като нито с възражението, нито по-късно с жалбата против наказателното
постановление, е представило доказателства или навело някакви конкретни доводи,
които да имат отношение конкретно към промяна на фактическите констатации по
акта и съответно към изводите на актосъставителя за наличието или липсата на извършено нарушение. В тази насока и
нарушителят е имал възможност за адекватно реализиране правото му на защита
срещу АУАН още в първата фаза на административнонаказателното
производство.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е преценил
в решението си, че с оглед на конкретните факти, които са били установени с
наказателното постановление, действително коректната правна квалификация на
нарушението е следвало да е тази по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. В тази насока, следва
да се има предвид, че в АУАН и наказателното постановление на практика е
посочено, че К.С. не е декларирал в ТД на НАП Пловдив в законоустановения срок
в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 г. непогасените към 31.12.2018 г. остатъци от
предоставени заеми през 2018 г. и предходните пет данъчни години в общ размер
над 40 000 лева, които са подробно посочени по конкретните шест договора,
описани в наказателното постановление, както и че описаните непогасени остатъци
от парични заеми са били реално декларирани от С. на 13.08.2020 г., сиреч със
закъснение / и преди датата на издаване на АУАН/. За дата на извършване на
нарушението е посочена датата, следваща изтичането на законоустановения срок за
деклариране на посочените обстоятелства. Когато съставомерното
деяние, както е в конкретния случай, се състои в пропускането на срок за престиране на дължимо действие, то датата на нарушението е
именно тази на деня, следващ изтичането на срока, както е прието и в случая.
Именно нормата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ обаче съдържа състав за неизпълнение в
срок на задължението за подаване на декларация по този закон. Следователно
законодателят е предвидил състав на нарушение, свързан с неизвършване на действието
по подаване в срок на декларация, което обаче не е идентично по съдържание с изискванията за деклариране
на факти, установени от нормите, уреждащи съдържанието на декларациите по
закона. Необходимото съдържание на декларацията е визирано в чл.50, ал.1, т.5
от ЗДДФЛ, като тогава, когато тя не отговаря по съдържание на посочената норма,
тогава е изпълнен и съставът на чл.80а от ЗДДФЛ. В тази връзка и датата на
нарушението по този законов текст с оглед точното му съдържание, ще е датата,
на която именно не е декларирано изискуемо от закона обстоятелство, или то е
било невярно декларирано, сиреч, датата, на която е затаена истина пред органа,
пред който следва да се декларират конкретни факти с подаване на декларация.
При това положение и съставът на нарушение, визиран в нормата на чл.80а, ал.1
от ЗДДФЛ ще е налице или когато изобщо не се декларират обстоятелствата,
подлежащи на деклариране, или когато са невярно декларирани, но и в двата
случая се предполага да е била депозирана декларация, в която обаче да липсва
деклариране на конкретно съществуващи обстоятелства, които следва да се
декларират, респективно, макар и декларирани, те да са невярно посочени. Затова
именно и датата на нарушение при осъществяване на състав на такова по чл.80а,
ал.1 от ЗДДФЛ ще е датата на подаване на декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ. В
конкретния случай, описаната в процесното наказателно постановление фактическа
обстановка води на извод за установено вярно и пълно деклариране на фактите по
чл.50, ал.1, т.5, б. “б“ от ЗДДФЛ, но направено извън срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ. Задължението за подаване на
декларация в срок е уредено именно по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, а това за
деклариране, респ. за вярно деклариране на доходите от заемите, както се каза,
е уредено в чл.50 от ЗДДФЛ, като санкционирането на нарушаването на тези
задължения е съответно по чл.80, ал.1 и по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ. Основателни
са в тази връзка възраженията на ответника по настоящото дело за извършено
неправилно квалифициране на установеното поведение на К.С.. Дадената неправилна
правна квалификация обаче, не е всякога основание за отмяна на наказателното
постановление, както е посочил районният съд. В тази насока, действително към
момента на постановяване на обжалваното съдебно решение все още не бяха в сила
измененията в ЗАНН по чл.63, ал.7, които дават изрично правомощие на районния
съд да измени наказателното постановление, като приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение. Независимо от това обаче с оглед
препращането на чл.84 от ЗАНН към НПК, съдът е следвало прилагайки субсидиарно
нормата на чл.337 от НПК да извърши преценка налице ли са условията за
изменение на наказателното постановление посредством преквалифициране
нарушението чрез подвеждането му под посочената като съответна от негова страна
друга разпоредба от ЗДДФЛ, визираща елементите от фактическия състав на
установеното нарушение, като се има предвид, че това не налага изменение на
обстоятелствената част на наказателното постановление. Това правомощие на
районния съд е признато и с постановеното отново преди влизане в сила на
измененията на ЗАНН от 23.12.2021 г. ТР
№ 8/2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС, ОСС. Според т. 2 от същото Тълкувателно решение №
8 на Върховния административен съд, в касационното производство по реда на
глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд,
административният съд обаче няма правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
Такива правомощия има само районният съд, когато се налага да приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН, а сега вече и съгласно изрично
предвиденото в действащата вече процесуална норма на чл.63, ал.7 от ЗАНН. Ето
защо и се налага изводът, че следва да се отмени обжалваното съдебно решение,
като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия
съд със задължителни указания за преценка наличието на основанията за съответно
изменение на наказателното постановление чрез преквалификация на деянието, с
приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение. При
тази проверка, освен това, ще следва съдът да събере и доказателства досежно
това дали е била реализирана административнонаказателна
отговорност спрямо същото лице с влязло в сила наказателно постановление за
същото нарушение по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ с оглед наличието на приложен по
делото друг АУАН № F564586 от 13.08.2020 г.
При този изход на спора пред касационната
инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от
районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260605 от 22.07.2021 г., постановено по АНД № 6659/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив 24 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.