О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 137 / 18.02.2019год. град Перник
В И М Е
Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав , гражданска
колегия, в ЗАКРИТО заседание на 15.01 .2019 год. / петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година / в следния състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове:
Кристиан Петров
мл.с. Кристина Костадинова
Секретар:
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно
гр.дело № 637 по описа за 2018год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Л.С. против Решение № 868/29.08.2018год.,
постановено по гр.дело № 00918 /2018год. по описа на РС-Перник. С цитираното решение съдът е
предоставил упражняването на родителските права върху малолетната И.С.И., родена
на ***год. с ЕГН **********, на майката Л.Е.С., определил е местоживеенето на
детето при неговата майка, както и е определил режим на лични отношения на
детето И. с неговия баща С.И.И. както следва:
1.за период от 5 месеца от
влизане на решението в сила занапред, бащата има право да взима детето при себе
си всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 9.00ч. до 16 часа всеки
един от двата дни, но без преспиване като срещите да се осъществяват единствено
в присъствието на майката на детето
2.след изтичане на 5-те месеца
бащата има право да взима дъщеря си при себе си с преспиване всяка втора и
четвърта събота и неделя от месеца от 9.00часа в съботния ден до 16.00часа в
неделния,
- както и един месец през
лятото като това време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката след
уговорка със същата
-
втората половина от коледите, новогодишните и великденските празници след
уговорка втората половина от коледните, новогодишните и великденските празници -
ежегодно определени от МОН, след предварителната уговорка между страните
, както и да има право на 4
часа от самия рожден ден на детето на ***, както и на четни години - самият
рожден ден да се чества при бащата, с взимане и връщане на майката оттам, от
където е взето детето, а на нечетните години - при майката
както и да има право на
допълнителни дни - след навършване на 10 години на детето, след взаимна
договореност, при семейни празници и други поводи, без да се затруднява учебния
процес.
Със същото решение съдът е
осъдил С.И. да заплаща на малолетната И.И., чрез нейната майка и законен
представител Л.С. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба - 08.02.2018год. до настъпване на обстоятелства, водещи
до изменение или прекратяване на издръжката, както и ежемесечна издръжка за
минало време - в размер на 150лева за периода от 01.02.2017год.-30.09.2017год.,
ведно със законната лихва върху просрочени вземания, като е отхвърлил иска за
заплащане на издръжка за минал период в размер на 400 лева, както и иска за заплащане
на издръжка занапред - за разликата до пълния предявен размер 200лева като
неоснователни и недоказани.
С решението си Пернишкият
районен съд е осъдил С.И. да заплати по сметка на ПРС сумата от 216 лева
държавна такса по иска за издръжка занапред и 216лева по иска за издръжка за
минало време, както и да заплати на Л.С. разноски по делото в размер на 200
лева.
Жалбоподателката обжалва
първоинстанционното решение, в частта му, в която са определени мерки на лични
отношения между бащата С.И. и малолетното дете И., както и в частта, в която е
отхвърлен предявения иск за издръжка за разликата над 150лева до 200 лева, както
и в частта, в която е отхвърлен иска за издръжка за минало време за разликата
над 150лева.
Съдът намира, че въззивната жалба, в частта
й относно присъдената от районния съд издръжка, представлява молба за допълване
на решението по смисъла на чл.250 от ГПК. Съображенията на съда за това са
следните:
Пред районния съд е предявен иск от С.И. против Л.С. като
изложени в исковата молба съображения ищецът е поискал да бъде предоставено на
ответницата Л.С. упражняването на родителските права върху роденото по време на
тяхното съжителство малолетно дете И.С.И., родено на ***год., да бъде
определено местоживеенето на детето при неговата майка, както и да бъдат
определени следните мерки за лични отношения
между него и детето, а именно:
- да взема детето
И. всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00ч в събота до 19.00ч в неделя,
с преспиване в неговия дом, като я взема
от дома на майката или от друго място по взаимна договорка между страните и я
връща на същото място
- да взема
детето И. при себе си един месец през лятото /който период може да бъде
разделен на два пъти по петнадесет дни/, който да не съвпада с платения отпуск
на майката, за което родителите да постигат споразумение до 30.05 на
съответната година
- да взема детето И.
при себе си втората половина от дните, определени като Коледна и Великденска
ваканция за страната, съобразно ежегодно обявяваните такива от Министерство на
образованието и науката като по договоренст между родителите - детето може да
бъде само с единия родител през цалата Коледна, съответно Великденска ваканция.
-рожденият ден на
детето И. през четна година да се прекарва при бащата, а при нечетна - при
майката, а когато прекарва рождения с ден с майката или бащата, другият родител
да бъде с него 4 часа в този ден, по време, определено по взаимна договореност
на двамата родители
-да има право и на допълнителни контакти с детето през
останалото време на годината по взаимна договорка с майката, което няма да
противоречи на интересите на детето и няма да създава затруднения в учебния му
процес,за което майката да оказва съдействие.
В исковата молба ищецът е изложил, че година и половина
след раждането на детето И. се е разделил с ответницата, че детето е останало
да живее при нея, от който момент майката създава пречки да вижда детето и да
участва активно в неговото отглеждане. Твърди, че е привързан към детето си, че
за доброто физическо и психическо развитие на детето е необходимо то да
контактува и с баща си, че не възразява майката да упражнява родителските права
върху него, но желае да му бъде определен режим на лични отношения с детето, за
да може да контактува с него и да не бъде прекъсната връзката между тях. Сочиче
има възможност да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150 лева, с
които да се задоволяват неговите потребности от дрехи, играчки и забавления.
Ответницата Л.С. е подала писмен отговор, с който е поискала
да й бе представено упражняването на родителските права върху роденото общото й
с ищеца детето И., не е оспорила необходимостта бащата да има лични контакти с
детето, но е възразила срещу поискания от него режим на лични отношения.
Посочила е, че ищецът никога не се е грижил за детето, не познава неговите
потребности, навици, начин на живот, нито може да му осигури подходящи грижи и
защитена семейна среда. Предвид на това и създадената между нея и детето силна
емоционална връзка, счита, че желаният от бащата режим на лични отношения е
неподходящ и не е в интерес на детето, поради което моли да бъде определен друг
такъв, а именно: бащата да има лични контакти с детето две съботи и недели, без
преспиване за по четири часа в интервала 10.00ч-14.00часа в присъствие на
майката или друго лице, посочено от майката, докато детето навърши 6 години, а
след това личните контакти между бащата и детето в тези дни и часове да се
осъществяват без присъствие на майката или определено от нея лице до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменение на този режим на лични отношения между
бащата и детето. Счита, че предложения от ищеца размер на дължимата на детето И.
издръжка е занижен, поради което с писмения отговор, вх.№ 22.03.2018год. е
предявила насрещен иск и е поискала бащата да бъде осъден да заплати на
малолетното дете И. издръжка за МИНАЛО ВРЕМЕ както следва:
1.за периода 01.02.2017год. до 30.09.2017год. да заплати
общо сумата от 400 лева, представляваща разликата между издръжката, която той е
платил за този период от по 150лева месечно и дължимата се издръжка от по 200
лева за всеки месец от този период, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства, водещи
до изменение или прекратяване на издръжката и
2. за периода 01.10.2017год. до датата на образуване на
настоящото дело да заплати общо сумата от 1 200 лева като издръжка за
минало време или по 200 лева месечно за всеки месец, включен в периода, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката.
С обжалваното решение
районният съд е предоставил упражняването на родителските права на
майката, определил е то да живее при нея, определил е режим на лични контакти
на бащата с детето и е осъдил С.И. И. да заплаща на малолетното дете И. чрез
неговата майка и законен представител Л.С. ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 150
лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 08.02.2018год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение и прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху просрочените вземания като е ОТХВЪРЛИЛ иска за
разликата до пълния предявен размер 200лева ЗАНАПРЕД като неоснователен и
недоказан. Осъдил е също така С. И. да заплати и ежемесечна издръжка за МИНАЛО
ВРЕМЕ в размер на 150лева за периода от 01.02.2017год. до
30.09.2017год., ведно със законната лихва върху просрочените вземания, като за
разликата до пълния предявен размер 400лева е отхвърлил иска като неоснователен
и недоказан.
В мотивите си районният съд е посочил, че един от исковете, с който е бил сезиран от Л.С.,
е с правно основание чл. 143 от СК, поради
което и в диспозитива се е произнесъл по такъв иск-присъждайки издръжка, считано
от датата на предявяване на иска и отхвърляйки го до пълния предявен размер от
200 лева. Произнесъл се е и по иск с правно основание чл.149 от СК /за периода
от 01.02.2017год. до 30.09.2017год./, като в мотивите е посочил,че бащата е
следвало да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лева /стр. 7 от решението/, като е присъдил такава
в размер на 150 лева месечно.
От изложените в исковата молба по насрещния иск /вх.№
8047/22.03.2018год./ обстоятелства и формулирания петитум е видно, че районният
съд не е бил сезиран с иск по чл.143 от СК, а с иск с правно основание чл.149 от СК, но
за два различни периода и за различни суми. Районният съд се е произнесъл
по иска по чл.149 от СК само за един от посочените от ищцата периоди, а именно
за периода от 01.02.2017год. до 30.09.2017год., като не се е произнесъл по иска по чл.149 от СК за периода от
01.10.2017год. до датата на образуване на делото пред районния съд-
08.02.2018год. Предвид изложеното в мотивировъчната част на първоинстанционното
решение и формулирания диспозитив следва да приеме, че присъждайки ежемесечна
издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
и отхвърляйки иска до пълния предявен размер от 200 лева, районният съд се е
произнесъл по иск по чл. 143 от СК, с какъвто не е бил сезиран, като не се е
произнесъл по предявения иск по чл.149 от СК за периода от 01.10.2017год. до
датата на образуване на делото.
Предвид направените искания в насрещната искова молба,
съдът е бил длъжен да се произнесе по цялото искане, което той не е сторил,
поради което настоящото въззивно производство следва да се прекрати, а делото -
да се върне на първоинстанционния съд за допълване на решението си. Без
произнасяне по предявения иск по чл.149 от СК за периода от 01.10.2017год. до
08.02.2018год. въззивният съд е поставен в невъзможност да контролира съдебния
акт, доколкото липсва формирана ясна воля на съда в диспозитива на съдебния
акт.
След приключване на производството по чл.250 от ГПК пред
първоинстанционния съд делото следва да
се изпрати отново на Пернишкия окръжен съд за разглеждане на въззивната жалба с
евентуално постъпилите след приключване на производството по чл.250 от ГПК
други жалби по делото.
Мотивиран от горното, Пернишкият окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр.дело № 637/2018год.
по описа на Пернишкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за произнасяне по
молбата на Л.Е.С. по чл.250 от ГПК, обективирана в жалба вх.№
24179/19.09.2018год. за допълване на Решение № 868/29.08.2018год., постановено
по гр.дело № 00918/2018год. по описа на ПРС по реда на чл.250 от ГПК касателно исковата й претенция по чл.149 от СК за
периода от 01.10.2017год. до 08.02.2018год.
СЛЕД приключване на производството по чл.250 от ГПК
делото, заедно с евентуално постъпили нови жалби, да се изпратят на Пернишкия
окръжен съд за разглеждането им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: