Решение по дело №101/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е № 64

                 

гр. Кюстендил, 03.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на дeветнадесети юли  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Стамова

 

при секретаря Галина Кирилова,като разгледа докладваното от съдия Евгения Стамова                                     т. д. № 101 по описа за 2018 на КнОС и за се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по искова молба на И.Н.П., ЕГН ********** ***, Й.А.П., ЕГН ********** *** и Й.А.П., ЕГН **********, представлявана от своя законен представител в.в.Н., ЕГН ********** – родител, с адрес: *** всички чрез адв. Р.М. от САС със съдебен адрес:*** срещу „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Кулумб“ №43, с която са предявени искове по чл.266, ал.1 вр. чл.223 от КЗ /отм./ вр. §22 от ПРЗ на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ за заплащане на сумите, както следва: на И.Н.П., ЕГН **********, обезщетение в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП от 18.09.2015 г., при което е причинена смъртта на сина й А.Й. П., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и на правените по делото съдебни и деловодни разноски; на Й.А.П., ЕГН **********, обезщетение в размер на 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП от 18.09.2015 г., при което е причинена смъртта на сина му А.Й. П., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и на правените по делото съдебни и деловодни разноски; на Й.А.П., ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП от 18.09.2015 г., при което е причинена смъртта на баща й А.Й. П., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на произшествието до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Видно   от   исковата   молба, претенцията   се   основава   на   следните фактически обстоятелства:

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2015 г. в гр.Дупница водачът на лек автомобил „Тойота“, модел „Ланд Крузер“, с рег. № ***, Ю.К., нарушавайки правилата за движение удря лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. ***, управляван от Асен П., с което предизвиква ПТП и причинява смъртта на А.Й. П..  Тримата ищци са  родственици на П., родители и дъщеря, като се твърди, че между родителите и починалия са съществували взаимоотношения на много любов, разбирателство и взаимна привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Те родителите тежко понасят загубата на своя син починал нелепо и неочаквано, с оглед и силната емоционална и духовна връзка между тях. Подкрепяли се и живеели в разбирателство. Починалият бил опора за своите родители. Подпомагал ги и бил в изключително близки отношения с тях.

Ищцата Й.П. е безвъзвратно лишена от своя баща, който бил привързан към своята дъщеря. Непрекъснато я обгрижвал. Осигурявал й всичко най-добро, като след произшествието детето често плаче за баща си. Тя обичала да прекарва времето си с него. Ритъмът на живот на ищците е подчинен изцяло на скръбта от голямата загубата с оглед на възрастта на починалия, който бил на 35 години от неочакваното настъпване на смъртта му по нелеп и трагичен начин. Детето страда от затруднена концентрация. Родителите на починалия се затворили в себе си. Станали са тревожни и не комуникират с други хора.

 Иска се осъждане на ответното дружество в качеството на застраховател, за който към датата на настъпване на ПТП е съществувала валидна застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от деликвента автомобил да бъде осъдено да заплати на родителите по 150 хил. лв., а на дъщерята Й.П. - 200 хил.лв., като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на смъртта на А. П., настъпила в резултат на ПТП от 18.09.2015 година, причинено от посочения Ю.Г.К., който е признат за виновен за това с влязла в сила присъда. Претендира се и законната лихва, считано от датата на настъпване на произшествието. 

Ответникът е оспорил предявените искове, оспорвайки първоначално твърдението за противоправно поведение на застрахования водач, намиращи се в причинна връзка за смъртта на наследодателя. По-късно се отказа от това си възражение.В отговора на исковата молба прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилата на движение без да е конкретизирал конкретно правилно и непоставяне на предпазен колан, намиращи се в причинна връзка с настъпването на смъртта.В първото с.з. се прави уточнение, че неправомерното поведение на пострадалия се изразява в неправомерното му навлизане в лентата за насрещно движение и непреустановяване на маневрата „изпреварване”, въпреки, че е възприел движението на водача К., за което е имало видимост, както и поради несъобразяване с пътната обстановка и положението на автомобила „Тойота”.В хода по същество се изтъква, че нарушението се изразявало в предприето изпреварване при забрана за това, доколкото се касае за кръстовище на равнозначни пътища.Твърди, че има съпътстващи заболявания, които са допринесли за резултата на изхода, но не конкретизира такива. Прави  възражение  за завишен размер на търсеното обезщетение и за погасяване на вземането за лихви, поради изтекла три годишна давност. Твърди, че към дружеството не е отправено искане за заплащане на обезщетение и не била посочена банковата сметка на ищците.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Страните не спорят, а и съдът е приел за безспорно установено по делото, че  с Присъда № 12/13.06.2017 г., постановена по НОХД № 2/2017 г., по описа на ОС -Кюстендил, НО, изменена с Решение № 181/02.05.2018 г. по ВНОХД 1108/2017 г., САС, НО, VII състав, потвърдено с Решение № 243/21.12.2018 г. по н.д. № 824/2018 г., по описа на ВКС, I НО лицето Ю.Г. К. е признат за виновен за това, че на 18.09.2015 г., около 16:10 часа, в гр. Дупница, при управление на лек автомобил марка и модел „Тойота Ланд Крузер", с рег. № ***, по ул. „Яхиновско шосе", по посока центъра на гр. Дупница, виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км./ч. в населено място за категория „В" и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Й. П., с което е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 1,6. „в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в" от НК, на Ю.К. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година.

По делото бе прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД и процесният лек автомобил марка „Тойота Ланд Крузер", с рег. № *** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № ВС/07/115001927458, валидна от 24/07/2015 г. до 24/07/2016 г.

От представеното удостоверение за наследници изх.№181 от 26.11.2018 г. на лицето А.Й. П. е видно, че ищцата Й.А. П. е негова дъщеря, а от удостоверение за раждане Серия Р-79 №199690 е видно, че другите двама ищци – И.Н. П. и Й.А.П. са негови родители.

 

От приетата по делото СМЕ, изготвена от д-р В. Н. се установи, че смъртта на А. П. се дължи на тежки травматични увреждания на жизнено важни органи - контузия на главния мозък, разкъсвания и контузия на бял дроб, контузия на медиастинума, довели до остри нарушения на сърдечната и дихателната дейност и последващото им спиране. Смъртта е настъпила бързо и е констатирана от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП. Вещото лице конкретизира в откритото по делото с.з., че при тези травматични увреждания, дори и да е бил поставен предпазен колан, летателния край би настъпил.

 

С оглед удостовереното в протокол за ПТП и представляващите неразделна част към същия фотоснимки, липсват данни мястото на ПТП да е означено, като кръстовещи на равнозначни пътища – както в протокола за ПТП така и във фото снимките липсва знак „А 25” ( л.2 и л.3 от приложеното дп 64/2015).В протокола е отразено, че пътната настилка в района на ПТП е асфалтова, износен асфалт с ремонтирани участъци, двупосочно организирано движение с прекъсната осева линия.В протокола е описано местонахождението на катастрофиралите автомобили, тяхното състояние, следи от завличане от гуми, следи от разляти ГСМ, задиряне от твърд предмет, петна от пръст с жълто кафяв цвят, алуминиева част.Липсва удостоверяване за местоположението на ТИР.   

 

От показанията на свид.К. се установява, че преди настъпване на ПТП той се е движел от Яхиново към Дупница, било е след обяд, светло, времето е било хубаво и слънчево, като инцидента станал между 3 и 5 часа.Той описва пътя, като състоящ се от две ленти, удара е станал на прав участък.Разминавайки се с един ТИР от един път видял нещо като силует, кола, която тръгнала да изпреварва тира, която се ударила в него.Ударът станала  неговото платно.Пред него не е имало пътно превозно средство, но визира, като разстояние на своята видимост 20 -30 м., доколкото имало отдолу завой, след което уточнява, че след излизането му от завоя е виждал пътя до следващия завой, възприел е другия автомобил след като се показал зад тира, без да го възприеме с индивидуализиращите му белези и веднага се ударили.Ударът засегнал автомобила му отпред и отляво, мисли, че и другия автомобил е бил засегнат отпред в ляво, след удара автомобилите били завъртяни настрани на пътя, тира е пътувал за с.Яхиново, не си спомня дали е направил опит да заобиколи автомобила, да се отклони по посока надясно, след удара бил в колата си, мисли, че около минута две му е отнело да се съвземе, видял пожарникари, видял, че е жълта кола, не знае дали пострадалия е бил в колата, там където  е станал удара отдясно има тротоар, една малка ограда и паркинг, разстоянието между двата завоя на пътя при излизането му от единия, преди следващия определя на 400-500м., тирът се движел в неговото платно за движение, не знае дали тирът е бил навлязъл в неговото платно, тирът бил излязъл на правата.

 

От изготвената САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило в дясната /по посока на огледа/ лента на пътното платно. Разстоянието до точката на удара, когато двамата водачи са могли да се възприемат теоретично е 23 м. за шкодата и 48.5м. за „Тойотата” или двата автомобила са се намирали на разстояние  71.5 м., като опасната зона за спиране на автомобила на А. П. е била 17.9 м., а на делинквента 58.56 м., като скоростта на първия автомобил е била 33 км/ч, а на втория – 70 км/. от разпита на вещото лице в с.з. се конкретизира, че ПТП е станало на прав участък на пътя, през светлата част на денонощието, при хубава видимост.Завоят от който е излязъл автомобилът „Тойота” е на около 400 м. преди мястото на удара. Вещото лице сочи, не може да каже с категоричност дали водачът на „Тойотата” е могъл да възприеме лекия автомобил управляван от пострадалия, доколкото не е било установено с категоричност местоположението на движещия се ТИР.Заявява, че ако пострадалият от момента на изпреварването до момента на удара е изминал 23 метра за 2.5 секунди при скорост 33 км/ч, ако е видял насрещно идващата кола е могъл да предотврати удара, но в този момент има съмнение, което не е установено и в наказателното производство, а именно, че и двата автомобила на са реагирали със спиране, като до последно са карали със скоростта, с която са се движили.Възможно е маневрата да е била предприета и на по- късен етап, маневрата е предприета в района на кръстовището.Заявява, че ако „Тойотата” се е движела с разрешената за населеното място скорост от 50 км.ч. теоретично двата автомобила биха могли да спрат преди точката на ПТП.  

От показанията на разпитаните в о.с.з. от 15.05.2019г. свидетели М. Г. Р., А. Й. С. и К. А. А. се установи, че А. П. е имал изключително близки отношения, както със своята дъщеря, така и със своите родители.Починалият е живял в едно домакинство с родителите си, бил силно привързан към тях и отдаден, както и те към него, подпомагал ги е финансово, взаимно се грижили един за друг, след смъртта му родителите му се затворили напълно в себе си, преживяват го много тежко, включително изпитвайки състрадание и към участта на детето му.Отношенията между починалия и детето му свид.Р. и С., описват като основаващи се на обич,силна привързаност, починалият според свид.С. я „обсебвал от любов”,„Не давал прашинка на това детенце да падне върху нея”.След смъртта му се затворила, но сега „си връща усмивката”,” приема по спокойно нещата” – свид.Р..За смъртта на баща й и било съобщено с помощта на психолог, чиито усулги продължава да ползва и към момента.Когато А. бил жив детето било много по общително, сега е сдържано, не говори – свид.С..Преди смъртта на А. детето било жизнено, след инцидента е по затворена – свид.А..Последната заявява, че след смъртта на сина им И. била много посърнала, отслабнала, а към момента като че ли се е посъвзела, за разлика от бащата.

 

Съдът кредитира свидетелските показания като логични, последователни и непротиворечиви /както вътрешно, така и с останалите доказателства по делото/, като приема, че свидетелите в най-голяма степен имат непосредствени впечатленията за негативното отражение на смъртта на пострадалия в живота на ищците.

 

Съдът не обсъжда съдържащите с в приложеното наказателно дело свидетелски показания и експертизи, с оглед принципа на непосредственост.

           

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна приема следното:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ във вр. с чл.223 КЗ(отм) /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В настоящата хипотеза с нормата на §22 от ПЗР на КЗ законодателят е предвидил, че за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила от 01.01.2016 г. на новия КЗ, се прилага Част четвърта от отменения КЗ, поради което процесуалните предпоставки, обуславящи пораждането и упражняването на правото на иск трябва да се преценяват към момента на настъпване на фактическия състав, при проявлението на който са възникнали предявените спорни материални права. Процесното ПТП е реализирано при действието на КЗ от 2005 год./отм./, поради което приложима е правната норма на чл.226, ал.1 КЗ/отм./. Същата не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на правото на иск, каквито са уредени с чл.432,ал.1 и чл.498 от КЗ, поради което предявеният главен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество, в какъвто смисъл е изложеното от ответната страна възражение за процесуална недопустимост на предявения иск.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 18.09.2015 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.

Безспорно с оглед на представената по делото присъда  се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на родственика на ищците, по отношение на третото за споре лице свид.К., за управлявания от който автомобил към момента на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за застраховка гражданска отговорност с ответното дружество.Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъдата на наказателния съд, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това и при наличието на осъдителна присъда, приета по настоящото дело, се приема за установено, че водачът К. е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК, като нарушавайки правилата за движение по пътищата посочени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е причинил смъртта на А. П.. На това основание в хода на настоящия процес е доказана причинно-следствената връзка между противоправното поведението на водача К. и смъртта на П..

В настоящия случай се установи, че между ищците и пострадалия при произшествието техен родственик е съществувала дълбока емоционална връзка. Същите са живеели в едно домакинство, били са в много близки отношение, починалият е помагал на своите родители, а към дъщеря си е бил много привързан, както и детето към него. И тримата ищци са приели загубата на близкия им родственик много тежко, като и към настоящият момент не са преодолели същата изцяло. Смъртта на техния син и баща е станала причина ищците да преживеят значителни по интензитет и продължителни във времето душевни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

При определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т.ІІ, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито са наличната емоционална връзка между ищците и починалия, възрастта на починалия, начина на увреждането, водещо до смърт на лицето, последиците от събитието и отражението им върху ищеца.Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ (отм.); съответно 1000000 лв. и 5000000 лв. до 11.06.2012 г. и след тази дата 2000000 лв. и 10000000 лв., приложими в настоящия случай с оглед датата на настъпване на ПТП. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о.,  решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

 

При съобразяване на изложеното при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищците И.П. и Й.П. настоящият съдебен състав взема установените обстоятелства относно силната привързаност на ищците и синът им, факта, че са живели в едно домакинство, нелепите обстоятелства при които е настъпила смъртта му, възрастта му към този момент – едва на 35 години, жизнен, весел и работоспособен, като отчита и факта, че такава загуба е непреодолима психологически и емоционално.С оглед на посочените обстоятелства и ползвайки, като ориентир посочените нива на застрахователно покритие, съдът счита, че суми в размер на по 140 000 лева, представляват справедливо обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди.

 

От своя страна ищцата Й.А.П. е понесла значителни болки и страдания от смъртта на своя баща, които и към този етап не са преодолени напълно.Същата е лишена от бащина грижа и закрила,за справянето с което е ползвала  и ползва специализирана помощ - консултации на психолог.Несъмнено това ще проявява отражение върху душевното и емоционалното и развитие и в бъдеще.Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, съдът счита, че  обезщетение в размер на 190 000 лева се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

 

            При тези изводи на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърденията са за управление на МПС без обезопасителен колан, неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение и непреустановяване на маневра изпреварване, въпреки, че е било възприето движението на водача К. и несъобразяване с пътната обстановка и положението на лекия автомобил „Тойота”. Доводът за неразрешено изпреварване поради наличие на кръстовище на равнозначни пътища, съдът не обсъжда, като изтъкнат едва в хода по същество, като освен това, видно от фотоалбума към Протокола за ПТП, липсва означение на процесния пътен участник, като кръстовище на равнозначни пътища.

 

Дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009 г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО).

 

            В тази връзка с оглед заключението на в.л. Н. за това, че при характерните особености на процесното ПТП – челен сблъсък и сумарна скорост около 105 км/ч, сочещи за голяма травматизираща сила на удара, дори и при поставен предпазен колан, пострадалият с много голяма вероятност би получил значителни травматични увреждания, които да доведат до смъртен изход, като в с.з. уточнява, че описаните травматични увреждания могат да се получат и при поставен и без поставен колан,  съдът изключва наличието респ. отсъствието на предпазен колан, като намиращо се в причинно – следствена връзка с увреждането.

 

            Относно твърдяното неправомерно навлизане в лентата за насрещно движение и непреустановяване на маневра изпреварване, въпреки, че е било възприето движението на водача К. и несъобразяване с пътната обстановка и положението на лекия автомобил „Тойота”.

 

  Не се установява за конкретния пътен участък да е съществувала изрична забрана за изпреварване, а според чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП навлизането в лентата за насрещно движение при изпреварване е допустимо.С оглед разпоредбата на чл.42, ал.1 ЗДвП вменяваща задължения за водача на изпреварващо превозно средство, следва, че изпреварването е допустимо тогава когато, след като е подал сигнал, изпреварващият се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното превозно средство, без да го принуждава да намаля скоростта или да изменя посоката на движение.

 

Доколкото в случая се установи от заключението на САТ(т.3) и показанията на свид.К.,  че в  насрещната лента в която пострадалият е предприел навлизане с цел изпреварване на друго превозно средство – ТИР се е движил управлявания от К. автомобил на разстояние от 71.5м, със скорост от 70 км/ч,  съдът счита, че предприетото изпреварване е било недопустимо.Вмененото от законодателя задължение за убеждение по чл.42, ал.1 ЗДвП, определя, като допустимо изпреварване тогава когато след преценка на всички обстоятелства посочени в същата правна норма е изключено всякакво съмнение за наличие на пречки.Подлежат на преценка обективните обстоятелства а не предполагаемите т.е изпреварващия водач следва да е бил убеден че има видимост евентуално с оглед разстоянието до насрещния автомобил и след преценка за неговата реална скорост на движение, а не законоустановена, че разстоянието между тях позволява изпреварване.Очевидно насрещно движещия се автомобил и неговата скорост в случая не са били съобразени.В този смисъл са и изводите на в.л. в с.з. на 19.07.2019г., според който при ясно време и прав участък, водачите е трябвало да реагират, а липсата на реакция показва, че не е имало видимост.

 

Съдът счита, че поведението му е обусловило настъпването на увреждането.За да определи процента на съпричиняване съдът взе предвид поведението на пострадалия, който навлиза в лентата за насрещно движение неправомерно от една страна, а от друга факта, че движещия се в тази лента автомобил, се е движил с превишена скорост, както и данните по делото за това, че независимо от предприетото от пострадалия изпреварване, ако другият автомобил се е движил с позволена скорост теоретично е било възможно двата автомобила да спрат преди ПТП.Степента на съпричиняване следва да се определи на 40%.

 

 Предвид горното размерът на дължимото от застрахователя обезщетение се определя на по 84 000 лева за първите двама ответници и на 114 000 лева за третата ответница. Искът следва да бъде уважен до тези размери, като за разликата до претендираните 150 000 лева за първите двама ответници и 200 000 лева за третата ответница, следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 86, ал. 1 вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението се дължи ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 18.09.2015 г. до окончателното изплащане. Предвид възражението на ответника и тъй като вземането на лихви се погасява в тригодишен срок, съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД, лихви върху главницата ще се присъдят, считано от 14.12.2015 г. - само за период от три години преди подаване на исковата молба. Искането за присъждане на лихви за периода от 18.09.2015 г. до 13.12.2015 г. ще се отхвърли.

По отношение на разноските:

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА ответникът следва да за плати на процесуалния представител на ищците адв. Р.М. от САК сума в размер на по 3 050 лева, дължимото минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за оказване на права помощ и съдействие на първите двама ответници и в размер на 3810 лева за оказване на права помощ и съдействие на третата ответница.Възражението за прекомерност намира за неоснователно.Предмет на делото са предявени при условията на субективно съединяване искове в защита на интересите на всеки един от ищците, а не на един интерес, поради което се дължи адвокатско възнаграждение в съответствие и с представените договори за правна помощ на всеки от тях.   

 

Съразмерно на отхвърлената част от исковете на основание чл.78, ал.3 ГПК  ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника общо сумата от 423.00 лева, припадащата се част от разноските му по делото, включващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева по реда на чл.78, ал.8 ГПК и платени възнаграждения за в.л., възлизащи на сумата от 450.00 лева.

 

Доколкото с определение от с.з. проведено на 19.07.2019г. на ответника е указано да внесе по сметка на съда сумата от 102.80 лева, представляваща разлика между одобрено възнаграждение за в.л. и внесен депозит, на същия следва да бъде указано да внесе сумата по сметка на съда в 1 – седмичен срок от получаване на съобщението, като в противен случай, на основание чл.77 ГПК ще бъде постановено определение за принудителното й събиране.

 

На основание чл.78, ал.6 ГПК върху уважения размер от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 11 520 лева.

 

По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                                 Р     Е     Ш    И:

 

ОСЪЖДА Застрахователно Дружество "Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ №43 на основание чл.226, ал.1 КЗ(отм) вр. с чл.223 КЗ(отм) и чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на: И.Н.П., ЕГН ********** ***, сумата 84 000.00 /осемдесет и четири хиляди хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП от 18.09.2015 г., при което е причинена смъртта на сина й А.Й. П., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 14.12.2015 г. до окончателното изплащане; на  Й.А.П., ЕГН ********** *** сумата 84 000.00 / осемдесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП от 18.09.2015 г., при което е причинена смъртта на сина му А.Й. П., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 14.12.2015 г. до окончателното изплащане; на Й.А.П., ЕГН **********, представлявана от своя законен представител в.в.Н., ЕГН ********** – родител, с адрес: *** сумата 114 000.00 /сто и четиринадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от ПТП от 18.09.2015 г., при което е причинена смъртта на баща й А.Й. П., както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 14.12.2015 г. до окончателното изплащане;

ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 84 000.00 лева до пълния предявен размер от 150000.00 лева за ответницата И.Н.П., ЕГН ********** ***, иска за обезщетение за вреди за разликата над 84 000.00 лева до пълния предявен размер от 150000.00 лева за ответника Й.А.П., ЕГН ********** ***, и иска за обезщетение за вреди за разликата от 114 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева за ответницата Й.А.П., ЕГН **********, представлявана от своя законен представител в.в.Н., ЕГН ********** – родител, с адрес: ***, както и искането за присъждане на лихви върху присъдените и търсени обезщетения за неимуществени вреди за периода от 18.09.2015 г до 13.12.2015 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Застрахователно Дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Кулумб“ №43 да заплати на адв.  Р. М. от САС, със служебен адрес: гр. София, п.к.1000, ул. „Цар Асен“ №1, ет.4  сумата от 9910 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на тримата ответници.

 

Осъжда на осн. чл.78, ал.6 ГПК  Застрахователно Дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Кулумб“ №43 да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 11 520 лева.

 

ОСЪЖДА  И.Н.П., ЕГН ********** ***, Й.А.П., ЕГН ********** *** и Й.А.П., ЕГН **********, представлявана от своя законен представител в.в.Н., ЕГН ********** – родител, с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на Застрахователно Дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Кулумб“ №43 деловодни разноски в размер на 423.00 лева.

 

Указва на Застрахователно Дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Христофор Кулумб“ №43 в 1- седмичен срок от получаване на препис от решението да внесе по сметка на съда сумата от 102.80 лева, част от одобрено възнаграждение на в.л. Н.В. във връзка със заключение с вх.№5089/09.07.2019г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: