№ 19666
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. Г.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110171002 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.2 и чл.79, ал.1
ГПК, и във вр. с ТТРЗЧСИ.
Производството по делото е образувано по искова молба подадена в съда от ищец
Ч.В.Д.М.. с рег.№ ****, район на действие - СГС, с адрес гр.*****************, срещу
ответник К. Т. Б., ЕГН **********, адрес гр.****************, със съдебен адрес
гр.*******************, чрез адвокат В. В. А., назначена за особен представител, с
предявен иск с правно основание чл.422 и чл.415 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ГПК и ТАРИФА за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители/ТТРЗЧСИ/.
Ищецът е предявил иск срещу ответника да приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ – 956,24 лева (деветстотин петдесет и шест
лева и 24 стотинки), представляваща главница за дължими и неплатени такси по ТТРЗЧСИ
по изп. дело № *********** по описа на ЧСИ В.М., за което е издадена фактура №
**********/21.1.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №
18116/29.6.2022г. на парично задължение по ЧГД № 31103/2022г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че за сумите е подал в съда заявление по чл.410 ГПК, като е било
образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 31103/2022г. по описа на СРС. След
издаването на заповедта, ответникът-длъжник не е намерен и ЗИ не му е била връчена, като
е установено, че е напуснал адреса, на който е бил регистриран, поради което на кредитора-
ищец съдът е дал указания за завеждане на иска по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, поради което моли
искът да бъде уважен, като се постанови решение на съда, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.410
ГПК.
Твърди се, че в кантората на ЧСИ В.М. на 25.4.***г. е образувано изпълнително дело
№ *********** по което длъжник е ответникът по настоящото производство К. Т. Б..
Изпълнителното дело е образувано по възлагателно писмо на Софийски районен съд, с
което на ЧСИ В.М. е възложено събиране на публични държавни вземания в размер на
5772,92 лева по изпълнителен лист от 11.2.***г., издаден по НОХД № 8161/2016г. по описа
1
на СРС, НО, 96-ти състав.
На 16.10.***г. длъжникът К. Т. Б. е депозирал в кантората на ЧСИ М. молба, с която е
поискал прекратяване на изпълнителното дело поради издължаване директно към
взискателя, като е представил платежно нареждане от 19.7.***г. На 21.1.2020г. в кантората
на ЧСИ е получено писмено потвърждение на плащането от взискателя Софийски районен
съд/СРС/.
В периода от образуване на изпълнителното дело - 25.4.***г до момента на
извънсъдебното плащане - 19.7.***г., по изпълнителното дело са извършвани редица
изпълнителни действия срещу длъжника, с цел събиране на задължението му. За
извършваните действия са начислявани такси, съгласно ТТРЗЧСИ в общ размер на 956,24
лева с ДДС. С подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното дело, поради
изплащане на задължението, за ЧСИ се е породил интереса от събиране на начислените, но
незаплатени такси. На основание чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника. Пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане, по общото правило на чл.79, ал.1 ГПК също е за сметка на
длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането
пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.
С оглед на горното, ЧСИ е изготвил съобщение с изх. № 5674/22.1.2020г. до длъжника
за дължимите по изпълнителното дело такси в размер на 956,24 лева с ДДС. На 31.1.2020г.
Костадин Станчев - призовкар при ЧСИ е предявил на длъжника - ответник по гражданското
дело съобщението за таксите, ведно с издадена фактура, но ответникът, след като се е
запознал със съдържанието им, е отказал да ги получи. Книжата са предявени повторно на
15.10.2020г., и макар този път да ги е получил, плащане не е последвало от ответника.
В ИМ се твърди, че ответника дължи по изпълнително дело №*********** на ЧСИ В.
Д.М. за обикновени такси по т.1, т.3, т.5, т.9, т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 378,04 лева с
ДДС, и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 578,20 лева с ДДС, или в
общ размер 956,24 лева с ДДС, за която сума е издадена фактура № 53436 от 21.1.2020г. и
сметка № 57096 от 21.1.2020г.
Поради изложеното, до съда е направено искане да се уважи предявената искова молба,
като се присъдят сторените разноски в исково и заповедно производство.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, е подал отговор на ИМ/ОИМ/, в който оспорва исковете
по основание и размер като оспорва фактура № 53436 от 21.1.2020г. и сметка № 57096 от
21.1.2020г., защото са издадени от ищеца с оглед тезата му, но не са подкрепени с
доказателства към ИМ. Моли да се задължи ищеца да представи изпълнителното дело, за да
може да се запознае и съответно да има възможност да оспори действията или документите
във връзка с претенцията.
Не се оспорва, че е било образувано процесното изп.дело и че по него ответника е
платил сумата по ИЛ на СРС.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, изразява становище, че поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител назначен
от съда адвокат, изразява становище, че поддържа изцяло подадения отговор и направените
с него възражения и моли съдът изцяло да отхвърли исковите претенции.
Съдът като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото са приети като доказателства копия на следните документи - възлагателно
писмо от 16.2.***г. и изпълнителен лист от 11.2.***г./л.5-6/; Покана за доброволно
2
изпълнение от 16.5.***г./л.7/; Молба за прекратяване на изп.д. от 16.10.***г. и платежно
нареждане от 19.7.***г. за 5772,92лв./л.8-9/; Писмо от СРС от 20.1.2020г./л.10/; Съобщение
за дължими такси - 2 бр./л.11-12/; Фактура№ 53436 от 21.1.2020г. и сметка№ 57096 от
21.1.2020г./л.13/; 1бр. Съобщение до СРС за прекратяване на и.д. ведно с обратна пощенска
разписка/л.14-15/, платежно за ДТ за исково производство/л.16/.
По делото е изискано и прието копие на цялото изпълнително дело № *********** на
ЧСИ В.М..
По делото е изискано и прието като доказателство и предходното заповедно
производство по подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано ЧГД№ 31103/2022г. по
опис на СРС.
С определението на съда постановено по реда на чл.140 ГПК с № 21896/21.06.2023г. за
БЕЗСПОРНО е прието между страните, че срещу ответника е било образувано изпълнително
дело №*********** на ЧСИ В. Д.М. по искане на СРС, като ответника е заплатил по
издадения ИЛ в полза на СРС сумата от 5772,92лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния
закон срокове не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Основателното провеждане на предявения с исковата молба иск е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав
на приложимата разпоредба на чл.79, ал.1 ГПК. За нейното уважаване е необходимо ищецът
да докаже права и задължения на страните по образувано изпълнително производство във
връзка с издаден ИЛ в полза на СРС и събиране на дължимите за това производство такси от
ответник, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват правата на ищеца, т.е. да докаже наведените от него с отговора възражения.
Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК длъжникът по ИД заплаща разноските по
изпълнението.
Не е спорно между страните, а и от приетите като доказателства по делото писмени
документи – ИД № *********** на ЧСИ В. Д.М., се установява, че срещу ответника е
издаден ИЛ в полза на СРС, по който е било образувано делото след изпращане на ИЛ на
ЧСИ В.М.. Последната няма възможност да прави преценка дали да образува или не ИД, а
такова задължително се образува по искането на взискателя СРС. В хода на ИД ответника е
заплатил сумата по ИЛ в размер на 5772,92лв., като е поискал прекратяване на делото.
Въпреки, че дължи разноските по делото съгласно чл.79, ал.1 ГПК и ТТРЗЧСИ, ответника не
ги заплаща. ЧСИ В. Д.М. издава фактура за дължимите суми по ИД с №
**********/21.1.2020г. и отправя покана до ответника за доброволно плащане, но на
31.1.2020г. ответника отказва да приеме поканата, а на 15.10.2020г. получава поканата като
поставя подпис, но не следва плащане на дължимите суми. Затова ищецът подава заявление
по чл.410 ГПК пред СРС за дължимите суми като се образува ЧГД№ 31103/2022г., а след
като длъжника не е открит за връчване на ЗИ№18116/29.6.2022г. и съдът е дал указания на
ищеца, че може да предяви исковете си по реда на чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, е
образувано настоящото исково производство.
От изложеното съдът приема, че ищецът е активно материално и процесуално
легитимиран да предяви настоящия иск.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът е доказал своята
искова претенция, както по основание, така и по размер, затова предявения иск подлежи на
уважаване. Размерите на дължимите суми по изпълнителното дело са съобразени напълно с
Тарифата/ ТТРЗЧСИ/, затова са доказани.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
3
При този изход на спора право на разноски има само ищеца, който своевременно е
направил искане в тази насока и представя списък по чл.80 ГПК/л.91 от делото/. На ищеца
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1200,00лв. за платена държавна
такса-50лв., за адв.възнаграждение-750лв./350 за заповедно и 400лв. за исково/, и 400лв. за
депозит за назначаване на ОП на ответника на разноски на ищеца, като съдът взема предвид
възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ответника и намалява адв.хонорар за исковото до
минимума от 400лв. Няма основания да се намали адв.хонорар за заповедното на ищеца,
защото е под определения минимум от 400лв. по ал.2 на чл.7 от Наредбата за
адв.възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответник К. Т. Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.*******************, чрез адвокат В. В. А., назначена за особен представител,
дължи на ищец Ч.В.Д.М.. с рег.№ ****, район на действие - СГС, с адрес
гр.*****************, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 956,24 лева (деветстотин петдесет и шест лева
и 24 стотинки), представляваща главница за дължими и неплатени такси по ТТРЗЧСИ по
изп. дело № *********** по описа на ЧСИ В.М., за което е издадена фактура №
**********/21.1.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ №
18116/29.6.2022г. на парично задължение по ЧГД № 31103/2022г. по описа на СРС, на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.2 и чл.79, ал.1 ГПК, и във вр. с ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА К. Т. Б., ЕГН **********, да заплати на Ч.В.Д.М.., сумата от 1200,00
лева, представляваща сторените от ищеца разноски в настоящото исково производство и по
ЧГД № 31103/2022г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4