Решение по дело №37/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Производството е образувано по жалба на Инспекция по труда – гр. Сливен против Решение № 66 от 23.02.2023 г. по АНД № 20222230201207 на Районен съд - Сливен за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 20-2200037/14.03.2022 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Сливен, с което на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, на ответника по касацията Б.К.Б. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касаторът счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано и иска неговата отмяна, както и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че по делото е установен по безспорен и категоричен начин факта на извършеното нарушение, поради което наказателното постановление се явява напълно законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа изцяло депозираната касационна жалба на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, но с постъпилото писмено становище с вх. № 1168/17.05.2023 жалбата се оспорва изцяло, като се изразява становище, че оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение на Районен съд – Сливен, както и присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на ЯОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за оставяне на решението на Районен съд - Сливен в сила.

Настоящият съдебен състав извършвайки касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да обжалва и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 66 от 23.02.2023 г. по АНД № 20222230201207 на Районен съд - Сливен за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление № 20-2200037/14.03.2022 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Сливен, с което на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, на ответника по касацията Б.К.Б. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички относими доказателства, последните са обсъдени и приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с тях. Първоинстанционният съд е извършил преценка за съответствие на оспореното наказателно постановление с всички предпоставки за неговата валидност. Изводът на решаващия съд, че по делото липсват каквито и да било данни Б. да е знаел, че по време на проверката Д.Б.Д. е бил в обекта и че е допуснал последния до работа без трудов договор в писмена форма, се споделя изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което е ненужно изложените съображения да бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи само следното:

В касационната жалба се твърди, че лицето Д.Б.Д. е било установено да работи без писмен трудов договор на 15.02.2022 г., но можело да бъде „наето и 1 или 2 години по-рано, или 10 дни по-рано и така нататък“, както и че лицето само е декларирало, че работи за Б.Б., което се установявало с подписаната от самия Д.Д. декларация. Видно от същата тази декларация обаче, Д. е посочил в нея, че работи от два дни. Като се има предвид датата, на която е извършена проверката – 15.02.2022 г., следва да се приеме, че лицето е започнало работа на 13.02.2023 г., когато обаче Б.Б. е бил на болнично лечение и поради тази причина не е бил в състояние нито да назначава хора на работа, нито пък да допуска работници до работа без трудов договор в писмена форма. Т.е., липсват доказателства, от които да се установява авторството на деянието.

При този изход на делото и с оглед своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по касацията за присъждане на направените по делото разноски, Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на Б.К.Б. такива в размер на 1000 лева. Размерът на тези разноски не може да бъде намаляван, предвид обстоятелството, че възражение за прекомерност на същите не е направено. В тази връзка следва да се посочи, че възражение за прекомерност е направено само досежно разноските пред Районен съд – Сливен и то не пред надлежния съд, а едва в касационната жалба, т.е., след приключване на делото пред Районен съд – Сливен. Поради това размерът на тези разноски не може да бъде преценяван от настоящия съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предл. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66 от 23.02.2023 г. по АНД № 20222230201207/22г. на Районен съд - Сливен.

ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - гр. Сливен да заплати на Б.К.Б. сумата от 1000 (хиляда) лева за направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

	Председател:	/п/ не се чете
	Членове:	1.      /п/ не се чете 2.      /п/ не се чете