№ 6168
гр. София, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100501644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 16.03.2021 г., гр.д. 21491/2017 г., СРС, 158 с-в отхвърля
предявения от Б. З. П. срещу Ц. Н. М. и Н. Н. М. иск с правно основание чл.
34 ЗС за допускане до делба на имот с кадастрален идентификатор
68134.100.100.1.57 с предназначение: жилище, апартамент според схема №
15-364843-31.07.2017 г. и адрес на имота: гр. София, район „Средец“, ул.
*******, с площ от около 20 кв.м и прилежащи части 250/10650 идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата на ниво 1 – същия етаж: 68134.100.100.1.2, 68134.100.100.1.10, под
обекта - 68134.100.100.1.26 и над обекта: 68134.100.100.1.4,
68134.100.100.1.12, отхвърля предявения от Ц. Н. М. и Н. Н. М. срещу
Столична община и З. Г. П. иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане до
делба на апартамент, който съгласно договор за продажба от 03.07.1969 г.,
сключен между Д. В. – председател на ИК на Ленински РНС, от една страна, и
Г.И. П. и Н.Б. П. – от друга, е находящ се в жилищната сграда на ул. *******,
втори етаж, и се състои от следните помещения, а именно - една стая, хол,
1
кухня /дописана/, баня-клозет, входно антре, със застроена площ от 86,09
кв.м, при граници: изток - ул. „Шишман“, запад – В.К., север – държавни
помещения, юг – ул. „*******“, който е изцяло идентичен с имоти с актуални
кадастрални идентификатори 68134.100.100.1.10 и 68134.100.100.1.57,
(поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 12.10.2022 г. относно
адреса в гр. София, Столична община, ул. ******* в сграда № 1, с
идентификатор 68134.100.100), като осъжда Б. З. П., Ц. Н. М. и Н. Н. М. кдда
заплатят поотделно на Софийски районен съд суми от по 100 лв. - държавна
такса на основание чл. 9 ТДТ към ГПК.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на
галерия от 20 кв.м., с идентификатор 68134.100.100.1.57 постъпва въззивна
жалба от ищеца Б. З. П..
Релевират се оплаквания, че по силата на договор за дарение от баща си
З. Г. П. е собственик на 1/4 ид.ч. от ъглова стая, бивша галерия, с площ около
20 кв.м., ет. 2 над магазини в сграда с идентификатор 68134.100.100.1.57, а на
дарение от майка си Н.Б. П. – на останалите 3/4 ид.ч. С влязло в сила решение
на СГС по реда на чл. 7 ЗВСОНИ писменият договор от 03.07.1969 г., с който
родителите му купуват апартамент на същия ет. 2, ведно с ъгловата стая, е
признат за нищожен само до размер на 3/4 ид.ч., продадени в полза на Н.Б. П.
– майка на ищеца. На основание чл. 108 ЗС, баща му З. П. е осъден да предаде
владението на тази част в полза на наследодателя на настоящите ответници Ц.
Н. М. и Н. Н. М.. Галерията към възстановения на ответниците магазин на
първия партерен етаж, представлява самостоятелен обект на правото
собственост и може да се дели. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се допусне делба на галерията при квоти 1/4 ид.ч. за
ищеца и общо 3/4 ид.ч. за ответниците . Оспорва жалбата на ответниците.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на
апартамент от 86,09 кв.м., ведно с ъгловата стая (бивша галерия), с
идентификатори 68134.100.100.1.10 и 68134.100.100.1.57, постъпва въззивна
жалба от предявилите искането по чл. 341, ал. 2 ГПК Ц. Н. М. и Н. Н. М..
Считат, че с решението на СГС по чл. 7 ЗВСОНИ се легитимират като
наследници на възстановени собственици на ъгловата стая. Същата е
конструктивно приобщена към апартамента, неделима е от него и няма
самостоятелно съществуване. Преустройството е било законно, защото до
2
1955 г. за него не е имало законово изискване на строителни разрешения и
книжа. Предвид прогласената нищожност на договора за покупко-продажба
от 03.07.1969 г., одържавен от наследодателя им с обратна сила, считано от
сключването му, купувачът З. Г. П. не е бил собственик и не е могъл да
прехвърли права чрез дарение на сина си Б. З. П.. Столична община следва да
участва като съделител в качеството си на продавач по договора. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се допусне делба
на апартамента, ведно с ъгловата стая. Оспорват жалбата на Б. З. П..
Въззиваемият и ответник само по иска за делба на апартамент, предявен
срещу Ц. М. и Н. М., а именно З. Г. П. оспорва жалбата на М.и. На негово
място в хода на въззивното производство по реда на чл. 227 ГПК са
конституирани наследниците му по закон – съпруга М. Д. П. и син Б. З. П.,
които също оспорват жалбата.
Въззиваемият и ответник само по иска за делба на апартамент, предявен
срещу Ц. М. и Н. М. - Столична община не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно, но недопустимо.
Производството е за делба във фаза по допускане.
С влязло в сила на 17.01.2013 г. решение от 03.05.2012 г., гр.д.
2285/2009 г., СГС, II-В с-в се признава за установено на основание чл. 7
ЗВСОНИ по иска на Н. Н. М. (наследодател на настоящите ответници Ц. Н.
М. и Н. Н. М.) и М. Н.а М.а, заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от
наследници, срещу настоящите ответници З. Г. П. и Столична община, че
договор от 03.07.1969 г., с който чрез Председателя на ИК на ЛРНС се
продава на Г.И. П. и Н.Б. П. (родители на сегашния ответник З. Г. П.) е
нищожен поради нарушение на нормативни актове до размер на 3/4 идеални
части от процесния апартамент (прехвърлени на Н. П.), находящ се в
жилищната сграда в гр. София, ул. ******* (сега № 17 а), втори етаж,
3
състоящ се от една стая, хол, кухня /дописана/, баня-клозет, входно антре,
застроена на 86.09 кв.м., при граници: изток - ул. „Шишман“, запад – В.К.,
север - държавни помещения - канцеларии на МВР, юг - ул. „*******“, отгоре
- собствен апартамент на сем. Дафинови, отдолу - държавно помещение -
канцеларии на МВР, заедно със съответното избено помещение и съответните
части от общите части на сградата, като осъжда на основание чл. 108 ЗС З.
Г. П. да предаде на тогавашните ищци собствеността и владението върху 3/4
идеални части от галерия, с площ 20 кв.м., над магазин № 5, на същия
адрес, при съседи на галерията: Г.Говедаров, ул. „*******“, ул. „*******" и
галерията на О.А., съобразно нотариален акт № 112, дело 664/1936 г. и при
сегашни съседи: от изток - ул. „*******“, юг - ул. „*******“, запад -
вътрешна стая на апартамента, север - хол на апартамента от страна на
ул. „*******“, отдолу - магазина с възстановена собственост на ищците,
отгоре - апартамент.
В мотивите на решението е обсъден Акт № 970/12.04.1949 г. за
завземане за одържавен по ЗОЕГПНС от Н. Н. М. на магазин № 5 в гр. София,
ул. *******а, с площ около 20 кв.м., заедно с галерия над магазина, както и
принадлежащия дял, равен на 250/10650 ид.ч. от общите части на зданието от
етажната собственост.
Възприетите обстоятелства с влязлото в сила решение, обвързващо
настоящите насрещни страни, че ъгловата стая от 20 кв.м. на 2 етаж, мецанин,
първоначално е била свързана чрез вътрешна стълба с находящия се под нея
магазин на 1 партерен етаж, които са били одържавени по ЗОЕГПНС от
наследодател на сегашните ответници Ц. Н. М. и Н. Н. М., а впоследствие с
частично прогласения за нищожен договор от 03.07.1969 г. се извършва
продажба на ъгловата стая, ведно с апартамента на същия ет. 2 в полза на
сегашния ответник З. Г. П. и съпругата му, се потвърждават и от
доказателствата, представени в делбеното производство, както следва:
С констативен нот. акт № 112 от 10.07.1936 г., т. 34, д. 664/1936 г., I н-с
при Соф. Обл. Съд, признава на основание чл. 62 от Закона за етажната
собственост /отм./ въз основа на разпределителен протокол на помещения и
нот. акт за собственост № 174/1932 г., Н. М. М., като член-кооператор в
Жилищна кооперация „Паметник Цар Освободител“, за собственик на
магазин № 5 по плана с лице към ул. „*******“ и ул. „*******“, със застроена
4
площ около 20 кв.м., с вход от ул. „*******“ и ул. „*******“, при вътрешни
съседи: ул. „*******“, ул. „*******“, магазин № 4 на О.А. и магазин № 6 на
О.А., заедно с галерия над магазина, при съседи за галерията: Г.Говедаров, ул.
„*******“, ул. „*******" и галерията на О.А., заедно с избено помещение под
самия магазин.
Безспорно е и от удостоверенията за наследници, приети по делото и
обсъдени в решението на СГС се установява, че ответниците Ц. Н. М. и Н. Н.
М. са наследници на бившият отчужден собственик на галерията и магазин №
5 под нея Н. М. М., поч. 1973 г.
С писмен договор от 03.07.1969 г., Председателя на ИК на ЛРНС
продава на първоначалния ответник З. Г. П. и Н.Б. П., като общ
самостоятелен обект на собственост, ъгловата стая, ведно с апартамента на
втория етаж.
С договор за дарение от 08.03.1982 г., обективиран в нот. акт № 47, т.
IV, д. 896/1982 г., н-с при СРС, ответникът З. Г. П. прехвърля на сина си –
ищеца Б. З. П. 1/4 ид. ч. от същия обект - ъгловата стая, ведно с апартамента
на втория етаж.
Ответник З. Г. П., поч. 25.08.2023 г., видно от УН № РСЦ23-УО1-
5454/28.08.2023 г. на СО район „Средец“, оставя на наследници съпруга М. Д.
П. и син Б. З. П.. Последният е ищец само по първоначалния иск за делба на
стая от същия апартамент, предявен срещу Ц. М. и Н. М., поради което няма
сливане на качеството ищец и ответник по един и същи иск.
С договор за дарение от 12.09.1997 г., оформен с нот. акт № 156, т. IV,
д. 95566/1997 г., н-с при СРС, Н.Б. П. прехвърля на внука си – ищеца Б. З. П.
останалите 3/4 ид. ч. от обекта.
Според съдебно-техническата експертиза, до галерията, представляваща
в момента ъглова стая, преустроена в спалня към апартамента на 2 етаж над
магазини, се осъществява достъп само през хол-дневна и има светла височина
2.30 м. В Направление „Архитектура и градоустройство“ при Столична
община и СО район „Средец“ не са открити строителни книжа за
преустройството. Галерията не разполага със самостоятелен вход, няма
нужната светла височина за жилищно помещение, не разполага с кухня или
кухненски бокс, нито с баня-тоалетна, няма санитарно помещение.
5
В допълнителната съдебно-техническата експертиза се установява, че
не представлява нарушение на техническите правила и норми отделянето на
галерията от апартамента и свързването й с магазин № 5, след изготвяне на
съответна строителна документация.
С оглед обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното:
Ответниците Ц. Н. М. и Н. Н. М. се легитимират като наследници на
правоимащи въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по
реда на чл. 7 ЗВСОНИ върху 3/4 ид.ч. от процесната ъглова стая, бивша
галерия, ведно с апартамента на 2 етаж над магазини в сградата с адрес: гр.
София, ул. *******. Същите са наследници и на възстановените собственици
по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ върху магазин № 5, част от който към
момента на одържавяването по ЗОЕГПНС от наследодателя им, е била и
бившата галерия, свързана посредством вътрешна стълба.
Докато отнетото недвижимо имущество е било в патримониума на
държавата, с договор от 03.07.1969 г., бившата галерия, като преустроена в
ъглова стая към апартамент е продадена заедно с него на родителите на
ответника по сегашното дело З. Г. П. – Г. и Н. П.и. Предвид съдебно
признатата нищожност на договора до размер на прехвърлените за Н. П. 3/4
ид.ч. от целия апартамент, последващото й дарение от 08.03.1982 г. за тази
част в полза на внука й - ищеца Б. З. П., не произвежда вещноправен
транслативен ефект. За разлика от него, дарението от 12.09.1997 г. на
останалите 1/4 ид.ч. на Г. П., извършено от единствения му наследник -
ответника З. Г. П. в полза на ищеца Б. З. П., произвежда прехвърлително
действие.
Не следва да се обсъжда, като недопустимо възражението, че договора
за продажба от 03.07.1969 г. е нищожен за тази 1/4 ид.ч. поради противоречие
и заобикаляне на законови изисквания за присъединяване на помещения към
чужд обект при наличие на архитектурен проект, строителни разрешения и
документация. Нормативно регламентираната възможност за прогласяване
нищожност на отчуждени по ЗОЕГПНС имоти, които са продадени от
държавата на трети лица, е следвало да се осъществи само със специалния иск
по чл. 7 ЗВСОНИП, при това в рамките на изтеклите вече преклузивни
срокове по ЗВСОНИ, считано от 25.02.1992 г. до 25.02.1993 г. и по
6
разпоредбата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ /обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г./,
обявена за противоконституционна с решение на КС № 4/11.03.1998 г. по к.д.
№ 16/97 г. /ДВ., бр. 30 от 17.03.1998 г./, считано от 21.11.1997 г. до 20.03.1998
г.
За пълнота следва да се отбележи, че възражението за нищожност е и
неоснователно. С въвеждането на ал. 4 на чл. 38 от Строителните правила и
норми /СПН /- нова, ДВ, бр. 39, 17.05.1963 г., при разделяне на заварени
жилища с оглед да се образуват повече жилища се допуска по изключение с
разрешение на главния архитект при окръжния, съответно градския народен
съвет, новообразуваните жилища да нямат баня и дрешник, съответно банята
да не отговаря на действащите норми. До това изменение на СПН от 1963 г.
не е имало разпоредба, която да предписва техническите изисквания, на които
трябва да отговарят жилищата, които се обособяват в резултат на делба или
на разпоредителни сделки. Тълкувайки чл. 38, ал. 4 СПН, съдебната практика
приема, че жилища, които не отговарят на СПН, но са обособени като такива
преди 17.05.1963 г., могат да бъдат предмет на възлагане при делба, да бъдат
предмет на придобивна давност и на прехвърлителни сделки. Приема се
също, че когато делбата е извършена преди 17.05.1963 г. и в резултат на нея
са обособени жилища, които не отговарят на СПН, въпреки това тя поражда
вещнопрехвърлителен ефект. Същото следва да се приеме и за всякакви
транслативни сделки, извършени преди 17.05.1963 г., с които се обособяват
отделни жилища, неотговарящи на строителните правила и норми.
Следователно не съществува законова пречка за запазване на разделната
собственост на двете части от жилищната сграда - в този смисъл ТР №
96/16.11.1971 г., ОСГК на ВС и решение № 5/03.02.2022 г., гр.д.1984/2021 г.,
г, ВКС, І г.о.
По настоящото дело не се спори между страните и в постановеното по
реда на чл. 7 ЗВСОНИ решение е прието, че още по силата на договор за наем
от 21.11.1949 г., „Софжилфонд“ отдава на Г.И. П. целия апартамент на ет. 2,
ведно с присъединената стая, бивша галерия. След като присъединяването на
ъгловата стая към апартамента е извършено преди нормативното изменение
от 17.05.1963 г., прехвърлителната сделка от 03.07.1963 г. не е сключена с
незаконно присъединената ъглова стая.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г., ОСГК на
7
ВС, когато при промяна във вида или предназначението на имота е било
извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е
увеличил размерите си, собствеността се възстановява по отношение на тази
част, която е съществувала към момента на одържавяването. В такъв случай
за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или
се запазва собствеността на държавата, респективно на някое от другите лица
по чл. 1, ал. 1 или чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ, които стопанисват имота при
влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част по
силата на правилото на чл. 97 ЗС. Вътрешните преустройства, колкото и
значителни по обем да са, не водят до създаване на нов обект на собственост,
поради което и в този случай няма пречка за възстановяване на собствеността.
Ако пък размерите на отчуждения имот вследствие погиване, разрушаване
или други причини са намалени, собствеността се възстановява за това, което
се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на
собственост.
Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2006 година, целта на
реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват
като самостоятелни обекти на собственост. Ако в резултат на
благоустройствени изменения, имотът се е трансформирал, той пак би
подлежал на възстановяване, ако може да се обособи като самостоятелен
обект съобразно нормативите за устройство на територията. Същото се отнася
и до сградите в имота, като с оглед новото строителство при пристрояване
или надстрояване, макар и да увеличават размера на заварените сгради, ако
нямат самостоятелен статут и представляват приращение към последните, ще
бъдат реституирани заедно с тях.
В случая, независимо че има свой идентификатор в КККР, ъгловата стая
не може да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост,
т.к. няма самостоятелно функционално предназначение по смисъла на § 1, т. 1
ДР на ЗКИР, § 5, т. 39 ДР на ЗУТ вр. чл. 39 ЗС, поради което не може да се
дели.
Със самостоятелен правен статут разполагат ъгловата стая, ведно с
намиращия се под нея магазин № 5, с който са били свързани чрез вътрешна
стълба. Именно в този смисъл с обвързващото страните и техните
правоприемници решение по гр.д. 2285/2009 г., СГС е прието, че на основание
8
чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ наследодателите на настоящите съделители Ц. Н. М. и Н.
Н. М. са реституирани собственици на галерията, сега ъглова стая, ведно с
намиращия се под нея магазин № 5, с който са били свързани чрез вътрешна
стълба. Прието е, че имотът съществува реално до размерите, в които е бил
отчужден, извършеното след одържавяването вътрешно преустройство, в
резултат на което имотът увеличава размерите си чрез приобщаване към
апартамента на 2 етаж, не води до възникване на нов обект на право на
собственост, различен от отчуждения, тъй като ограждащите стени са
запазени, като без значение за реституцията са промените на функционалното
предназначение в жилищно.
В подкрепа, според приетата в настоящото производство допълнителна
съдебно-технически експертиза, техническите правила и норми позволяват
отделянето на галерията от апартамента и свързването й с магазин № 5, след
изготвяне на съответна строителна документация. В тази връзка, съдът
приема, че отделянето на ъгловата стая от апартамента би било удобно,
поради което неприложим е чл. 97 ЗС, предвиждащ че когато чужда вещ е
присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че не би могла да се
отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази
вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при
задължение да обезщети нейния собственик.
Делба на ъгловата стая би могла да се извърши единствено, ведно с
намиращия се под нея магазин, с площ около 20 кв.м., с какъвто иск съдът не
е сезиран и не дължи произнасяне. Предявените исковете за нейната делба
самостоятелно или заедно с целия апартамент на втория етаж следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Спрямо останалата част от апартамента, без ъгловата стая, Ц. М. и Н. М.
не установяват права на собственост. При отчитане, че ответниците по
предявения от тях иск се противопоставят срещу допускане на делбата, искът
следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Поради неоснователност на исковете, предявилите ги насрещни страни
не си дължат взаимно разноски.
9
Въззиваемият Столична Община не претендира и не установява
разноски.
Новоконституираната въззиваема установява разноски за 300 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2021 г., гр.д. 21491/2017 г., СРС,
158 с-в (поправено по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК с решение от 12.10.2022 г. по
същото дело).
ОСЪЖДА Ц. Н. М., ЕГН ********** и Н. Н. М., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ул. „******* да заплатят на М. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. *******, ет. 2, ап. 2 сумата 300 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10