РЕШЕНИЕ
гр.София, …………….. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в публичното заседание, проведено на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Гаджева и с участието на прокурора Панчева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД № 3575 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 09.12.2016 г. по НОХД №153/2015г. Софийски районен съд, НО, 5 състав е признал подсъдимия В.П.В. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 201 от НК.
Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че от показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, както и от заключението на съдебно техническата експертиза, по несъмнен начин се установявала съпричастността на подсъдимия към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд. Моли се присъдата да бъде отменена и подсъдимия да бъде осъден за престъплението по чл.201 от НК.
С протеста не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 24.09.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП не поддържа протеста на СРП, но не го оттегля. Моли първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да бъде изцяло потвърдена. Сочи, че в хода на проведеното пред първата инстанция съдебното следствие, не са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия в извършването на престъплението, за което същият е предаден на съд.
Защитникът на подсъдимия В. – адв.Н., оспорва протеста, като счита, всички изложени от прокуратурата съображения, за предположения, които не намират опора в доказателствените материали. Моли първостепенната присъда като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Подсъдимият В.П.В. в последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на присъдата.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
Подс. В.П.В. бил назначен на трудов договор в “Т.С.” АД, гр. София, на длъжността “шофьор бетоновоз”, считано от 07.06.2013г.
Съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност /код по НКПД: 83322004/, връчена му на 06.06.2013г., сред основните задължения на подсъдимия били да управлява и поддържа в добро техническо състояние товарен автомобил /непосочен в трудовия договор и длъжностната характеристика/ собственост на работодателя, като отговаря за правилната експлоатация на автомобила, и да спазва регламентирания ред по приемането и предаването на превозното средство /автокомпозиция и соло влекач/, включително: инструментално и експлоатационно оборудване, гуми, налично гориво. Той отговарял за правилното разходване на получените за ремонт материали, резервни части, детайли, инструменти и др., и носел имуществена отговорност при нанасяне на вреди на превозните средства, инвентара, машините и материалите, с които работи, както и за всички вреди, причинени на работодателя при или по повод изпълнение на трудовите задължения. За изпълнение на задълженията му на подсъдимия бил поверен служебен товарен автомобил марка “МАН”, е ДКН *******, за което липсват доказателства да е бил съставен приемо- предавателен протокол. За всички ежедневни курсове с посочения служебен автомобил били съставяни подробни пътни листове, указващи престоя и движението на товарния автомобил през денонощието, времевата продължителност и изминати километри /пробег/ на всеки курс.
На 01.07.2013г. в резервоара на управлявания от В. товарен автомобил имало 90 литра дизелово гориво и същия ден той заредил на бензиностанция още 310 литра гориво. На 01.07.201 3г. свидетелят Е.С.Л.- механик в “Т.С.” АД, проверил резервоарите на всички товарни автомобили и установил, че резервоарът на товарния автомобил марка “МАН”, с ДКН *******, е пълен догоре. През периода от 01.07.2013г. до 04.07.2013г. В. извършил няколко курса с превозното средство, като изминал общо 129 километра. В края на работния ден на 04.07.2013г., подс. В. измил управлявания от него товарен автомобил и го паркирал на паркинга на дружеството, находящ се на адрес: гр. София, кв. “Гара Искър”, ул. “*******, като оставил ключовете при охраната. На 05.07.2013г. В. се явил в офиса на дружеството-работодател и заявил, че желае трудовият договор да бъде прекратен, както и да не извършвал повече курсове с товарния автомобил. Трудовият договор бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда. На 05.07.2013г. Д.К.М.- на длъжност “автомонтьор” в “Т.С.” ЕАД, заедно с Р.Х.П.- служител във фирма за GPS-системи, поставили GPS-устройство и сонда на резервоара на товарния автомобил марка “МАН”, с ДКН *******, с който на 04.07.2013г. бил оставен от подсъдимия на паркинга, като установили, че в резервоара на превозното средство имало около 83 литра гориво, цедката на резервоара била на мястото си, но двете винтчета, посредством които се захващала за резервоара, липсвали и тя се вадела свободно.
В периода от 01.07.2013г. до 04.07.2013г. паркингът на “Т.С.” ЕАД, находящ се на адрес: гр. София, кв. “Гара Искър”, ул. “*******, се охранявал от следните служители на охранителната фирма “М.”: В.В.Т./дневна смяна от /07.00 часа до 19.00часа/ на 01.07.2013г. и на 04.07.2013г./, И.П.Д./нощна смяна /от 19.00 часа до 07.00 часа/ на 01.07.2013г. и 04.07.2013г./, Е.Д.И./нощна смяна на 01.07.2013г. и 04.07.201 Зг./, Р.В.Д./дневна смяна на 02.07.2013г. и 03.07.2013/, Д.А.П./нощна смяна на 02.03.2013г. и 03.07.2013г./ и А.Н.В./нощна смяна на 02.03.2013г. и 03.07.2013г./. Въпросният паркинг бил ограден и било забранено влизането на същия с частни автомобили. На паркинга нямало видеонаблюдение. През нощта базата била заключена, а през деня на портала имало бариера, която се отваряла от охранителя, който бил на смяна. Установената в дружеството практика била, че след като шофьорите паркирали камионите, оставяли ключовете при охраната и сутрин ги вземали преди да тръгнат на курс, както и че камионите се паркирали на осветено място.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт / виж. Реш. № 250 от 16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от 02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС/. Същата се установява по категоричен начин от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на НПК доказателства, доказателствени средства, както и способи за доказване, а именно : обясненията на В.П.В., показанията на свидетелите Й.В.А., Д.К.М., В.В.Т., И.П.Д., Е.Д.И., Р.В.Д., Д.А.П., А.Н.В., Е.С.Л.и Р.Х.П., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената маса по реда на 373,ал.1, вр. с чл.283 от НПК; заверените копия на трудов договор №00000183/06.06.2013г. и длъжностна характеристика към същия, пътни листове от 01.07.2013г. и 04.07.2013г., свидетелство за регистрация част I на товарния автомобил; първоначална и повторна автотехнически експертизи и счетоводна експертиза.
Процесната доказателствена съвкупност съдържа доказателствени факти, изясняващи по несъмнен начин обстоятелствата, че подс. В. е започнал работа в “Т.С.” АД, на длъжността “шофьор бетоновоз”, считано от 07.06.2013г., като в периода 01.07.2013г. - 04.07.2013г. е управлявал товарния автомобил марка “МАН”, с ДКН *******, с който, в този период, е изминал общо 129 километра.
Установява се от процесната доказателствена маса и обстоятелствата, че на 01.07.2013г. в резервоара на управлявания от В. товарен автомобил е имало 90 литра дизелово гориво и в същият ден той заредил на бензиностанция още 310 литра гориво, както и че на 04.07.2013г., след работния ден, подс. В. паркирал на паркинга на дружеството товарния автомобил.
Нито един от разпитаните свидетели не посочва, че е видял подсъдимия да източва от резервоара на товарния автомобил марка “МАН”, с ДКН ******* гориво. Липсват и доказателства установяващи обстоятелствата, че подсъдимият е извършвал каквато и да е интертвенция по резервоара на въпросното превозно средство или че в него е намерено гориво, идентично с това от резервоара на товарния автомобил, включително и че е продавал гориво на трети лица.
Такива обстоятелства не се установяват и от изготвените по делото експертизи.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия В.П.В. в извършване на престъплението, за което е били обвинен с ОА.
От събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса се установи единствено, че В.П.В. през инкриминирания период е управлявал товарния автомобил марка “МАН”, с ДКН *******, като липсват такива изясняващи по несъмнен начин, че последния, в същия този период, с помощта на маркуч, е източил от резервоара на процения товарен автомобил 246.05 литра дизелово гориво и впоследствие го е продал на неустановено лице.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние. Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е приел, че авторството на деянието не е установено по несъмнен начин, което е довело до признаването на подсъдимия В.П.В. за невиновен и оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл. 201 от НК.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.12.2016 г., постановена по НОХД №153/2015г. по описа на Софийски районен съд–Наказателно отделение, 5 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.