Решение по дело №537/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 93
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20195210200537
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 №  

 

09.07.2020 г.,гр. Велинград  

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

  РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД,  в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА

                                                                                         

          при участието на секретаря Донка Табакова, като разгледа докладваното от съдията а.н.дело № 537/2019г. по описа на Районен съд Велинград, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

         

       Образувано е по жалба на В.П.К., против Наказателно постановление № 19-0367-001458 от 08.10.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, на осн. чл. 185 ЗДвП му е на  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

          Релевират се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на фактическите обстоятелства от състава на нарушението-място на извършване на деянието и начина на установяване на нарушението, което е ограничило правото му на защита. Счита, че нарушението е несъставомерно, с аргумент, че към датата на констатирането му задължението за плащане на наложеното административно наказание глоба и погасено по давност. В условията на евентуалност поддържа, че са налице предпоставките за прилагане чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.

           В съдебно заседание жалбоподателят,  поддържа жалбата.  Излага пространни възражения за незаконосъобразност на наказателното постановление.

          Ответникът по жалбата РУ на МВР гр. Пазарджик не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на разноските

          Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 03.12.2019г., а жалбата е подадена на същата дата, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

         Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

 На 23.09.2019г., около 23,40 часа в гр. Велинград, бул. „Хан Аспарух“ служители на РУ Велинград мл. автоконтрольор К.С. и мл. полицейски инспектор М.Б., спрели за проверка лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № СА 8121 АА, управляван от жалбоподателя К.. Изискани били  документи на водача и на МПС-то. След извършена служебна справка в информационната система на КАТ се установило, че водачът има неплатена в законоустановения  едномесечен срок по чл. 190, ал. 3 ЗДвП глоба, в размер на 50 лв., наложена с електронен фиш К 929390 от 27.05.2015г., издаден на  27.05.2015 г. от ОДМВР Враца и връчен на 26.08.2018г..  

На водача бил съставен АУАН серия GA № 108422 за това, че управлява МПС, собственост на Елена Викторова Бичева, след като има неплатена глоба в срок. Посочен е номерът на правното основание, с което  наложено административното наказание, датата на издаването му и датата на връчване.  Прието е, че с това виновно е нарушил чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Със съставянето на акта на водача са отнети контролния талон и СУМПС.

         Актът е подписан без възражения от жалбоподателя и му е надлежно връчен. 

        В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило писмено възражение от В.К. до административнонаказващия орган, с което се позовава на неустановено по безспорен начин налагане на административно наказание глоба за предходно нарушение и невъзникване на задължение за плащанe, а оттам и несъставомерност на нарушението, в което е обвинен.

Позовава се на погасяване по давност на наложеното с електронен фиш К № 929390 от 27.05.2015 г. на ОДМВР Враца.   

        За установеното с АУАН серия GA № 108422 нарушение, на 08.10.2019г е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0367-001458 от 08.10.2019г., с което на В.К. е наложено административно на наказание глоба в размер на 20,00 лв., на основание чл. 185 ЗДвП.

       При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

      Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи по чл. 189, ал. 1 и  чл. 189, ал. 12 , във вр. с т.1.3 и т. 2 т. 8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в законоустановената форма и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.  При издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Същите съдържат пълно, точно и идентично описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Индивидуализиран е и нарушителят. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението. Правилно е приложена съответната санкционна разпоредба.

        Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неточното посочване на датата, на която е извършено нарушението, за което е наложена незаплатената в срок глоба, е ограничило правото му на защита. Доколкото в акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление по идентичен начин е посочена датата на издаване на електронния фиш, не може да се счита, че жалбоподателят е поставен в невъзможността да разбере за нарушението, в което е обвинен.   

В случая обаче, настоящият състав намира, че административно наказателната отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана.

          Осъществяването на нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП предполага влязъл в сила административен или съдебен акт, с който на дадено лице е наложено административно наказание глоба, подлежащо на изпълнение и  бездействие от страна на санкционираното лице повече от един месец след влизане в сила на акта, за доброволно изпълнение на задължението.

В случая, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. с електронен фиш, издаден на 27.05.2015г. от ОДМВР Враца, за извършено на 19.05.2015 г. нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Електронния фиш е връчен на 26.08.2018г.  Въпреки изисканата служебно от настоящия състав на два пъти информация от ОДМВР Враца / с протоколно определение от 20.01.2020г. и с протоколно определение от 17.02.2020 г./  за датата на влизане в сила на акта, с който на К. е наложено административно наказание глоба, такава не беше представена.

        Предвид че в тежест на административнонаказващия орган е да установи законосъобразността на издадения акт, негово е задължението да докаже материалноправните предпоставки за извършеното нарушение, а именно влизане в сила на електронния фиш, изтичане на едномесечния срок за заплащане на глобата и бездействие от страна на наказаното лице да я плати.

         Въпреки проявената от съда активност да изясни обективната истина, като израз на служебното начало по чл. 107, ал. 2 НПК, във вр. чл. 84 ЗАНН, не се доказа по безспорен начин , че от датата на влизане в сила на електронен фиш К 929390 от 27.05.2015г., до 23.09.2019 г.-датата на извършената проверка на водача, при която е установено, че е имал неплатена глоба по ЗДвП, е изтекъл предвидения в закона срок от един месец за доброволно плащане на глобата. От изисканата административнонаказателна преписка от ОДМВР Враца за санкциониране на водача с електронен фиш за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, е представен само електронният фиш, без отбелязване за датата на влизането му в сила, поради което не може да се направи обосновава преценка, че  фактическият състав на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е изпълнен.

Ето защо, съдът счита, че поради недоказаност по безспорен начин на обективните признаци от състава на нарушението, наказателното постановление следва да се отмени.

Съобразно изхода на спора и предвид заявената от жалбоподателя претенция по чл. 63, ал. 3 ЗАНН за присъждане на разноски в минимален размер, в тежест на административнонаказващият орган следва да се възложат сторените в производството разноски за процесуално представителство в размер на 100,00 лв./предвиденият минимален размер към датата на постановяване на съдебното решение/, извършването на които е доказано с представения по делото с договор за Правна защита и съдействие.

 

Мотивиран от горното настоящият състав на Районен съд Велинград

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0367-001458 от 08.10.2019 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на В.П.К., ЕГН: **********, с адрес ***,   на осн. чл. 185 ЗДвП   е на  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв./двадесет лева/ за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.

       ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик да заплати на В.П.К., ЕГН: **********, с адрес *** сторените разноски за процесуално представителство по а.н.дело№ 537/2019 г. в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

  

        

          Решението подлежи на обжалване пред  Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Иванка Пенчева