№ 339
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100601292 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Д. Т.,
който с присъда № 169, постановена на 11.06.2025г. по НОХД №1594/2025г. на
РС - Варна, 32 състав, е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и 7 вр. чл.194, ал.1 от НК и вр. чл.54, вр. чл. 58а, ал.1 от НК за
това, че на 28.07.2024г. в гр. Варна чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот и повторно, в немаловажен случай извършил
кражба на чужди вещи, собственост на Бисер Асенов Д., на стойност 449,48
лева. Наложено му е било наказание, намалено с една трета в размер на една
година и осем месеца, при строг режим. На основание чл.189, ал.3 НПК е
осъден да заплати разноските по делото.
Във въззивната жалба, подадена чрез служебен защитник адв.
Ж.Атанасова, се иска намаляване на присъдата. В съдебно заседание се
поддържа искането ,с аргумент, че са подценени смекчаващите отговорността
обстоятелства. Прокурорът по делото предлага да се потвърди ,като
справедлива. Подсъдимият по същество и в последната си дума иска
намаляване на присъдата, като изтъква, че търпи към момента друга присъда
от една година и шест месеца.
1
Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменение или отмяна.
Първоинстанционният съд, в съответствие с всички релевантни
доказателства, е приел за установени обстоятелства, които не се различават от
приетото от прокурора в обвинителния акт, след проведена законосъобразно
процедура по чл. 371 т.2 от НПК.
През лятото на 2024 г. св. Д. живеел в каравана, на ул."*********" №34
във Варна в двора на кооперацията на този адрес. На фасадата на блока били
монтирани камери за видеонаблюдение.
На 28.07.2024 г., около 04.00 ч. св. Д. излязъл от дома си и заключил
караваната, а прозорците затворил. Около 10.00 ч. покрай караваната минал
подс. Т.. Счупил стъклото на единия от прозорците и влязъл през прозореца
вътре в караваната. Оттам взел - 1 бр. велосипед с гуми 27 цола, ел. кана, ел.
котлон /единичен/, два сребърни пръстена - брачна халка,9.6 грама и пръстен
със син камък, 8 грама, две сребърни синджирчета по 5 грама, чифт нови
маратонки „Старт", три бр. дървени декоративни маски за украса, две
сребърни синджирчета по 7 грама, 32 бр. слънчеви очила неустановена марка,
един черен куфар, 4 бр. къси панталонки „Найк", кухненска батерия за чешма,
20 бр, малки метални колички /играчки/ и една раница от плат. Тези вещи
прибрал в куфара и раницата, натоварил ги на велосипеда и напуснал
караваната.
Около 13.00 часа св. Д. се върнал в дома си, видял счупения прозорец и
липсващите вещи. Затова потърсил хазаина си- св. Н., за да прегледат
видеозаписите от камерата за наблюдение. От записите били видими
действията на свид. Т. до проникването в караваната и след напускането й с
отнетите вещите. След това св.Д. подал сигнал в полицията. На 30.07.2024 г., с
протокол за доброволно предаване, св.Д. предоставил за нуждите на
разследването диск със записи от охранителните камери. Възоснова на този
материал била изготвена ВТЛИЕ, в заключението на която е посочено че на
предоставените от свид. Д. записи от охранителните камери вероятно е заснет
подс. Т..
Стойността на отнетите вещи, според СОЕ е 449,48лв. Вещите или
тяхната равностойност не са възстановени на св. Д.
2
Тези фактически обстоятелства са правилно установени от
първоинстанционния съд, чрез събраните на досъдебното производство
доказателства - обясненията на обвиняемия, свидетелски показания, съдебно -
оценителна експертиза и справка за съдимост, както и чрез проведената пред
първата инстанция диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при
която подсъдимият изцяло е признал фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тях и съдът
е преценил, че самопризнанията се подкрепят от останалите доказателства по
делото.
При този процесуален ред въззивният съд търпи ограничение по
отношение на инстанционния контрол, който се заключава в проверка на
процесуалната дейност на първоинстанционния съд и съобразяването й с
нормативната уредба на диференцираното производство - наличие на
действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК,
законосъобразност на доказателствената преценка и постановяване на
присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК. В
тези случаи въззивният съд не разполага с правомощия да реши делото на
основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния
акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, в
конкретния случай не те не се оспорват, нито има основание за други
фактически изводи.
Освен фактическите, така и правните констатации на РС - Варна, се
споделят напълно от въззивния състав като законосъобразни. Налице е
достатъчна доказателствена основа за фактическите обстоятелства, приети за
установени, като са посочени източниците и са обсъдени съвкупно.
Подсъдимият Т., който претендира несправедливост на наложеното
наказание, е признат за виновен в кражба при специален рецидив. Той се
определя от неговата предходна съдимост, като квалификацията по чл. 28 ал.1
от НК е налице, поради осъждането му по НОХД № 1248/22г. на ВРС. По него
присъдата влязла в сила на 01.04.2022г. за престъпление по чл.196 от НК е
осъден на лишаване от свобода за шест месеца, като наказанието е изтърпяно
на 23.08.2022г. и съответно петгодишния срок по чл. 30 от НК не е изтекъл.
Останалите осъждания не формират преценката за специалния рецидив, а се
отнасят към оценката за неговата обществена опасност. Последното, 20-то по
ред отбелязване в бюлетина за съдимост е за деяние, което е извършено на
3
02.09.2022г., присъдата влязла в сила на 25.03.2025г. и е лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца. То се явява в съвкупност с настоящето
деяние, но съдът не е извършил групиране по реда на чл. 25 от НК. За това
наказание, което се търпи към момента на обжалването, подсъдимият в
съдебно заседание претендира, че желае да се търпи общо. Доколкото не е
извършено кумулиране на присъди, този въпрос подлежи на самостоятелна
преценка по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК и настоящата инстанция не може
да вземе отношение по искането на подсъдимия да търпи една обща присъда,
за пръв път във въззивното производство. Целеният с въззивната жалба на
подсъдимия резултат за групиране на наказанията може да се осъществи по
различен процесуален ред.
За оценката на деянието като кражба по т.7 на чл. 195 от НК съдът е
съобразил освен наличието на повторност, така и че случаят е немаловажен.
Донякъде декларативният подход за този извод се допълва с настоящето
решение със следните съображения. При всички случаи съдът следва да
направи конкретна преценка на обстоятелствата, които изпълват състава на
легалното определение на чл. 93 т. 9 от НК, която включва освен начина на
извършване на деянието и вида и стойността на предмета му, но също така и
вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното. С Решение №171/21.11.2019г. по н.д.
№763/2019 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, е постановено,
че когато е налице квалифициращото обстоятелство по т. 3 на чл. 195 ал.1 от
НК, кражбата по силата на закона, не може да се определи като маловажен
случай.
На второ място, понятието "вредни последици" в НК не е равнозначно на
понятието "вреди", защото обхваща не само имуществени вреди, но и всички
други последици, които нямат имуществен характер. В конкретния случай
стойността на кражбата е сравнително ниска, но вещите, предмет на
престъплението, са представлявали всички по-ценни притежания на св.Д.,
който се препитава от търсене на вещи по кофите за боклук. Откраднатите са
били такива, които той е намерил там или хората са му ги давали. Други е
закупувал от вторични суровини и е оправял, за да ги ползва /например колело
и електрически котлон/. Част от тях са били стари, но работещи и запазени,
други е закупувал сам. Оценката на личността на подсъдимия също е
4
негативна, основно поради осъжданията извън квалификацията специален
рецидив, седем от които са ефективни. Другите данни за личността му, които
да го характеризират като личност с по-ниска степен на обществена опасност
по делото няма. При определяне на размера на наказанието Районен съд -
Варна, е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство стойността на
инкриминираните вещи, под една минимална работна заплата, констатирал е
обремененото му съдебно минало и липсата на корекция в поведението му,
въпреки изтърпените по предходни осъждания наказания „лишаване от
свобода". От изложеното следва, че за постигане целите на чл.36 от НК са
наложителни мерки на наказателноправната репресия, отмерена правилно и
справедливо от районния съд в размер от две години и шест месеца, като по
силата на чл. 58 а от НК е определено да изтърпи две трети от тях. Затова и
намаляването на наказанието не би способствало за постигане на целите най-
вече на индивидуалната превенция. Режимът също законосъобразно е
определен на строг. С това наказание в необходима и достатъчна степен ще се
окаже предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие, както
върху самия подсъдим, който следва да коригира поведението си към зачитане
на приетите и охранявани от закона норми на обществено поведение, така и
върху останалите членове на обществото.
Предвид гореизложеното, преценявайки неоснователността на
въззивната жалба и липсата на основания за отмяна или изменение на
проверяваната присъда, съобразно чл. 338 от НПК, съставът на Окръжен съд -
Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 169/11.06.2025г по НОХД 0 1594/25г на ВРС, 32
състав
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5