№ 930
гр. С, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110214220 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Н. М., ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-001250/04.02.2021г., издадено от издадено от Г.В.Б. – Началник
Група към Отдел „Пътна полиция” СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.185 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева, за
нарушение на чл.186, ал.7 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.“Б“ от ЗДвП.
В жалбата са изложени бланкетни доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Формулирано е искане за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага собствена версия за събитията.
В хода по същество оспорва фактическите констатации на наказващия орган и пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна Началник – Група към ОПП - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 22.01.2021 г., около 08:50 ч., в гр. С, жалбоподателят Х. Н. М., с ЕГН **********,
се придвижвал с управлявания от него лек автомобил марка „М“, модел „Ц 320“, с рег. №
ХХХХ, по бул. „С“, с посока от ул. „К“ към ул. „Н С.“. Той бил придружаван от приятелката
си. Когато достигнал до кръстовището на пътя с ул.“Ч“, той спрял зад л.а. „М Е“, с рег.
№ХХХХ, управляван от свид. Д. С. В., за да изчака разрешаващ преминаването сигнал на
регулиращата участъка светофарна уредба.
По същото време, в посоката на жалбоподателя, по бул.“С“ с несъобразена скорост се
придвижвал друг лек автомобил, чийто водач не успял своевременно да предприеме спиране
на кръстовището на ул.“Ч“, в резултат на което предизвикал пътнотранспортно
произшествие (ПТП), удряйки отзад превозното средство на М.. От съприкосновението и
получената инерционна сила, автомобилът на жалбоподателя бил подместен напред. Ударил
с предницата си превозното средство на свид. В..
За изясняване на обстоятелствата около вината за настъпилия инцидент бил подаден
сигнал до дежурния телефонен пост към Дирекция „Национален център 112“ – МВР.
Междувременно, участниците в ПТП изместили превозните си средства встрани, за да не
възпрепятстват движението.
Докато изчаквали пристигането на екип към ОПП – СДВР, поради естествени
физиологични нужди, жалбоподателят напуснал за кратко време мястото, като се отправил
към разположения в непосредствена близост офис на своя работодател. Приятелката му
обаче останала на мястото на инцидента в управлявания от М. лек автомобил, с уговорката,
че ще го извика, когато се явят компетентните органи.
По повод подадения сигнал, около 10:10 часа, на 22.01.2021 г. на мястото на пътния
инцидент пристигнал полицейски екип в състав свидетелите А. Д. С. и Д. В. Г., заемащи
длъжности „младши автоконтрольор“ в ОПП - СДВР. За появата им М. бил уведомен
незабавно и около 10:15 часа се върнал на кръстовището на бул.“С“ и ул.“Ч“. Представил се
на полицейските служители, като им предоставил и документи за проверка. Бил тестван за
употреба на алкохол с техническо средство, като иззетата проба била отрицателна. Свид. С.
изискал справка от Оперативна дежурна част 99 (ОДЧ), откъдето бил уведомен, че
жалбоподателят не е заплатил в срок глоба, наложена му с фиш № GT523187 от 19.11.2020
г., на стойност 50,00 /петдесет/ лева. По повод пътния инцидент и въз основа на обясненията
на участниците в него свид. Г. съставил протокол за ПТП №1789998/22.01.2021 г.
При така установените факти, свид. С. преценил, че са извършени административни
нарушения по ЗДвП от страна на Х. М., поради което съставил срещу него акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че: „на 22.01.2021 г., около
08:50 часа, в гр. С, управлява л.а. „М Ц320“, с рег. №ХХХХ, собственост на Р Н.а Н и на
кръстовището с ул.“Ч“, като невинен участник в ПТП, около 08:50 ч. не изпълнява
задълженията си като водач и напуска мястото на ПТП без автомобила, след което се връща
в 10:15 часа и е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство (отрицателен) 0,0
промила. При извършена проверка с РСОД и след справка с ОДЧ 99 се установи, че водачът
не е заплатил в срок фиш серия GT номер 523187 от 19.11.2020 г. на стойност 50,00 лева”.
Така установените нарушения били квалифицирани съответно като накърняващи
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП и чл.186, ал.7 от ЗДвП. На същата дата актът
бил връчен на М., който вписал, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН такива
обаче не постъпили в писмена форма.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление №21-4332-001250/04.02.2021 г., с което, при възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на жалбоподателя били наложени на кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева и лишаване от
2
право да управлява МПС за срок от 2 (два) месеца, а за нарушение нарушение на чл.186, ал.7
от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 лева.
Санкционният акт бил връчен на наказаното лице на 28.10.2022г., видно от
инкорпорирана в съдържанието му разписка.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателствени средства, съдържащи се в
показанията на разпитаните по делото свидетели В., С. и Г. и писмените доказателства:
протоколи за ПТП с № 1789998 и № 1789999 от 22.01.2021г., справка – картон на водача, 3
броя заповеди на Министъра на вътрешните работи и справка от ОДМВР – С, изх.
№УРИ344000-266/08.12.2022 г.
Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите В., С. и Г., като ги
намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на
протоколите за ПТП и за съставяне на АУАН. Свидетелите С. и Г. споделят отсъствие на
спомени за извършената от тях проверка на място по повод подадения сигнал, но са
категорични, че при установяване механизма на ПТП, са се доверили на информацията,
предоставена им от установените на местопроизшествието водачи, един от които и самият
жалбоподател. Предлагайки сведения, как са достигнали до извод, че М. е извършил
нарушения на правилата за движение по пътищата, подчертават, че основните им аргументи
са се съсредоточили върху неговата поява едва след тяхното пристигане на място. Позовават
се относно второто нарушение върху подадената им от дежурната част към ОПП – СДВР
информация.
Пропуските и липсата на подробни спомени в показанията на свид. С. и Г., в
качеството им на младши автоконтрольори при СДВР, отдел „Пътна полиция“, съдът отдава
на изминалия период от време и естеството на работата на свидетелите (установяване на
множество нарушения почти ежедневно и многократно попълване на документация по
сходни казуси). Същите, макар да не са от естество да препятстват установяването на
фактите относно реда за съставяне на АУАН, не се отличават с информативност относно
обективните характеристики на предявените нарушения, доколкото са поставени в
конфликт с други, независими източници на информация, в частност показанията на свид. В.
и постъпилата справка от ОДМВР - С.
В своя разказ свид. В. излага данни, пряко относими към изясняване на
обстоятелствата около настъпилото пътно- транспортно произшествие. Заявява спомени и
относно участието на жалбоподателя като водач на „М“ Ц 320 в него. Допълва обаче, че
макар М. да се е оттеглил първоначално от мястото, там е останал неговият автомобил и
приятелката му. Така споделеното кореспондира с обясненията на самия жалбоподател,
който твърди, че единствено физиологични нужди са наложили временното му напускане на
мястото на инцидента, с оглед значителното забавяне на екипа от ОПП – СДВР и факта на
разположен в непосредствена близост офис на неговия работодател.
Свид. В. излага убедителни твърдения за завръщането на жалбоподателя в кратко
време след пристигането на полицейския екип, респ. участието му в извършената от
органите на реда проверка. Факти в подкрепа на заявеното се откриват не само в
обясненията на М., които съдът отчита като обективно отражение на действителността, но
се черпят дори от показанията на актосъставителя С., описващ идентична фактология.
Кореспондират и с приобщения по делото протокол за ПТП №1789998 от 22.01.2021 г.,
изготвен на мястото на ПТП и подписан лично от жалбоподателя. При тези дадености,
съдът приема, че свид. В. възпроизвежда лично възприети обстоятелства, а
последователността и логическата свързаност на нейното изложение дават основание да се
приеме, че така предоставената информация не е фрагментарна и противоречива. Тя не
указва и наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. В този смисъл
3
съдът кредитира с доверие показанията на В. и ги поставя в основата на своите изводи по
същество.
Съставът на първата инстанция кредитира и писмените доказателства - протоколи за
ПТП, справка – картон на водача и справката от ОДМВР – С, които са събрани по
надлежния процесуален ред и допълват показанията на свид. В. и обясненията на М., като се
намират с тях в хармонично единство. Конкретно, предоставената справка от ОДМВР – С
опровергава друга част от показанията на свид. С. и свид. Г., касаещи второто предявено на
жалбоподателя нарушение, а именно отсъствието на заплатен от него в срок фиш. Видно от
постъпилата информация, санкционният акт е бил издаден, заплатен от М. и връчен му на
19.11.2020г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на
АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно –
1 година от извършване на нарушението. Обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани
в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно
наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказващ
орган, със съответния административно - наказателен спор и се иска от него да се произнесе
по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно
нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни
4
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така
следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и
цифрово в акта и в наказателното постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не
отговарят на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, доколкото приетите за реализирани от жалбоподателя нарушения, респ.
обстоятелствата, при които те са извършени, не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се
насочва административнонаказателната принуда. Коментираните процесуални актове не
съдържат част от обективните признаци на състава на описаните в тях нарушения,
предявени на жалбоподателя с правна квалификация по чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП и по
чл.186, ал.7 от ЗДвП. Отразената фактология не кореспондира и с хипотезите на
материалните правни норми, под които е подведена.
По нарушението на чл.123, ал.1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. е била
ангажирана с твърдяно неизпълнение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП.
Цитираната норма въвежда задължение за водачите на моторни превозни средства –
участници в пътно-транспортно произшествие, когато при инцидента са пострадали хора, да
останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните органи
на Министерството на вътрешните работи. В конкретния случай, в АУАН и НП
компетентните органи са се задоволили да посочат единствено, че водачът „не е останал на
мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието“. Подобно
изискване действително е въведено с нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.”Б”, но тази разпоредба
по необходимост предполага и ангажирани твърдения за настъпили телесни увреждания на
конкретни физически лица. Липсата на установени вредни последици от вида изключва и
необходимостта от изчакване на органите на МВР, поради което и непроявената активност в
тази насока не следва да се коментира като елемент, обуславящ съставомерността на
деянието и участието на нарушителя в осъществяването му. Подобна конкретизация е
необходима с оглед разграничаване хипотезите, въвеждащи текстовете на чл.123, ал.1, т.2,
б.”А” от ЗДвП и тази на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която, за разлика от преждепосочената, не
изисква известяване на полицията и оставане на местопроизшествието до явяване на нейни
представители. Не се откриват и ангажирани твърдения за настъпили имуществени вреди,
нито съществуващо или липсващо съгласие между участниците в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него, които от своя страна на обусловят обсъждането дали се
явява приложимо правилото на чл.123, ал.1, т.3, б.б.“А“ – „В“ от ЗДвП. Коментираните
признаци, наред с всички елементи от цифровата квалификация, задължително следва да
фигурират в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, тъй като носят информация за фактите, обуславящи съставомерността на
деянието и участието на нарушителя в осъществяването му. Липсата им е довела до
съществено процесуално нарушение, доколкото не предпоставя условия за пълноценно и
ефективно упражняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Обективираният в АУАН и НП фактически състав на нарушението, лаконичното и
неизчерпателно отразяване на съществените му признаци не кореспондира с никоя от
изброени в текста на чл.123, ал.1 от ЗДвП хипотези. Касае се за нарушения на чл. 42, т. 4 и
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 от ЗАНН. В настоящото производство не се допуска тълкуване или
допълване на възведеното обвинение въз основа приобщения по делото доказателствен
материал. Допуснатите пропуски при описанието на фактически обстоятелства в АУАН и
НП водят до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка
наличието на материалноправните предпоставки за налагане на наказание. В
5
производството, на основание чл.63 от ЗАНН, въззивният съд може да потвърди или да
измени наказателното постановление, но не и да внася промени в правната квалификация и
във фактите, които я обосновават.
Визираните процесуални пороци представляват самостоятелно основаните за отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Въпреки това и с оглед пълнота на изложението
си, съдът ще сподели и кратки аргументи по съществото на правния спор.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, в които е посочена като нарушена нормата на чл.123, ал.1, т.2, б.»Б» от
ЗДвП, вменяват във вина на жалбоподателя нарушение, което обективно той не е извършил.
Видно от материалите по делото не бяха събрани доказателства при реализираното ПТП да
са пострадали лица, което указва неправилно приложение на материалния закон. Дори и
последното, хипотетично, да бъде игнорирано, не следва да се споделят изводите на
административнонаказващия орган за консумиран състав на административно нарушение и
на още едно по-силно основание. Задължението на водачите, въведено с нормата на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, е регламентирано законодателно и обосновано с оглед
необходимостта пристигналите на мястото на едно пътнотранспортно произшествие
компетентни органи на МВР да бъдат максимално улеснени при установяване на
обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът и изготвянето на относима и пълна
документация за него. Видно от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени
материали, най- вече от показанията на свид. В., обясненията на водача М. и изготвените
протоколи за ПТП, жалбоподателят е напуснал за кратък период мястото на катастрофата,
наложено поради обективни фактори, но е оставил там не само своя автомобил, а и
приятелката си, която да го уведоми за пристигането на органите на МВР. Той се е завърнал,
след като пристигналият полицейски екип е започнал обследване на обстоятелствата около
инцидента. Оказал е пълно съдействие – потвърдено дори в показанията на актосъставителя,
като се е подложил на тестуване с дрегер, предоставил е относими сведения, въз основа на
които са изготвени протоколите за ПТП и е участвал в процедурата по съставяне на АУАН.
Изброените обстоятелства индикират несъмнено за липсата на осъществено нарушение на
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, доколкото не се установява по
изискуемия и несъмнен начин поведение на М., с което да е накърнил защитените с
приложената материалноправна норма обществени отношения.
По нарушението на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.
На жалбоподателя е предявено и нарушение на правилото, въведено с текста на
чл.186, ал.7 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила
наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител“. Така
формулирана, тя не установява правило за поведение на водачите на МПС,
несъобразяването на което да влече след себе си неблагоприятните последици, свързани със
санкциониране на конкретно действие или бездействие. С тази норма е уреден единствено
редът за принудително събиране на наложените с фиш глоби, когато те не са били заплатени
в посочения от закона срок. Тя не представлява и самостоятелно основание за ангажиране
на административнонаказателна отговорност.
Дори и изложените разсъждения да бъдат игнорирани, видно от постъпилия отговор
от ОДМВР – С, М. е заплатил наложената му глоба с фиш под № GT523187 още към датата
на издаването му – 19.11.2020 г. В досието му на водач не се откриват и данни така
обсъжданият санкционен акт да е бил оспорван по предвидения в чл.186 от ЗДвП ред.
Със споделените по- горе аргументи съдът достига до извод за неправилно
приложение на материалния закон и по отношение на втория пункт от обжалваното
наказателно постановление.
6
В резюме, съобразно изложените фактически и правни доводи относно вменените на
Х. М. два състава на административни нарушения на правилата на ЗДвП, се налага, че
протеклата предсъдебна фаза на административнонаказателното производство е опорочена
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на
процесуалните правила, съществено засегнали правото на защита на наказаното лице и
поставили го в невъзможност да разбере, какво му е вменено във вина.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и неправилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-4332-001250/04.02.2021г.,
издадено от Г.В.Б., на длъжност Началник Група към Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с
което на жалбоподателя Х. Н. М., ЕГН: **********, са наложени: на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (два) месеца за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП - административно наказание
„глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на 186, ал. 7 от ЗДвП, като
незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С град, на
основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7