РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502882 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във вр. чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.3 и ал.5 и чл.143, ал.2 от СК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от И. В. К. чрез адв.
В.П. и адв. С.П., против решение № 262220 от 13.08.2021 г., постановено по
гр.дело № 7842/2020 г. по описа на РС-Пловдив, І бр. състав, с което е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
Б. И. К. на майката Н. С. Б., с адрес: ************, като е определено
местоживеене на детето при майката, определен е режим за лични отношения
между детето Б. И. К. и бащата И. В. К., както следва: до навършване на 4-
годишна възраст на детето - всяка първа и трета седмица в месеца в събота от
10.00 часа до 13.00 часа и в неделя от 10.00 часа до 13.00 часа, като и всяка
втора и четвърта седмица в месеца в сряда от 17.00 часа до 19.00 часа в
присъствието на майката или посочено от нея лице в дома на детето или
извън него според метеорологичните условия. След навършване на 4-годишна
възраст на детето до 6-годишна възраст - всяка първа и трета седмица в
месеца в събота от 10.00 часа до 18.00 часа и в неделя от 10.00 часа до 18.00
часа без преспиване, без присъствието на майката; както и една седмица през
лятото. След навършване на 6-годишна възраст на детето - всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в
неделя с преспиване; три часа на рожденият ден на детето; един месец през
лятото по договорка между родителите, и ако такава не бъде постигната - от
1
1-ви до 31- ви юли; на Коледните празници през четна година, а през нечетна
година - на Новогодишните празници и на Великденските празници. Първа
седмица от месеца е тази, която има седем дни от съответния месец. Осъден е
И. В. К. да заплаща на Б. И. К., чрез неговата майка и законен представител Н.
С. Б., месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от подаване на исковата
молба – 06.07.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, като е отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 500 лева, както и е осъден И. В. К. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. сумата от
504 лева, представляващи дължими държавни такси по производството.
Решението се обжалва в частта, касаеща режима на лични отношения между
бащата и детето, както и в частта, в която е определена издръжката на Б.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и немотивираност на съдебния акт, като се излагат
подробни съображения в тази насока, както и, че решението противоречи на
практиката на ВКС. Сочат се нововъзникнали обстоятелства. Иска се
въззивният съд да отмени обжалваното решение като неправилно,
немотивирано и в противоречие на закона и практиката, и да постанови друго
съгласно приложените варианти на режима на лични отношения, както и да
бъде намалена присъдената издръжка в размер на 180 до 200 лв. месечно.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението
да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, във
връзка и със становищата на страните, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Налице са
всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. В случая е
налице спор между родителите за режима на лични отношения между
родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права
по отношение на малолетно дете, и самото дете. В този случай съдът
2
служебно следи за интересите на детето.
Настоящият състав при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Пред районния съд производството е образувано по искове с
правно основание чл.127, ал.2 във вр. чл.59, ал.2, ал.3 и ал.5 и чл.143, ал.2 от
СК, предявени от Н.Б. против И.К.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Б.
Заживели на самостоятелен етаж в жилището на ответника след
преждевременното раждане на детето на 23.06.2019 г. На Б. била поставена
диагноза **********, като имал нужда от засилени грижи. В следствие на
това отношенията между ищцата и ответника се усложнили. Страните се
разделили от 28.09.19 г. до 23.12.19 г. От 12.06.20 г. ищцата и детето живеели
в гр. Х. Бащата идвал да се вижда със сина си. Отглеждането на детето било
свързано с много разходи. Прави се искане да бъде предоставено
упражняването на родителските права, претендира издръжка в размер на 500
лева. Предлага режим на лични отношения между Б. и бащата.
В постъпилия отговор ответникът изразява становище
родителските права да се упражняват от майката. Предлага режим на лични
отношения, който да бъде определен със сина му. Моли да бъде определен
размер на издръжката, равен на минималния - 152,60 лева. Оспорва
твърдените в исковата молба разходи за детето. Бащата работел като
продавач – консултант и получавал 750 лева месечно възнаграждение. Имал
разходи, както и задължение по кредит за сумата от 336.34 лева месечно.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Между страните няма спор, че родителските права върху детето
следва да се упражняват от майката, както и, че същото следва да се отглежда
от нея.
От показанията на свидетелката В. Б., майка на ищцата, се
установява, че детето на страните се родило недоносено. Било в кувьоз.
Трудно се хранело. Необходими били специални грижи за здравето му.
Първата раздяла на страните била на 28.09.19 г., а окончателната им - на
12.06.2020 г. Някои здравословни проблеми детето израснало. За други
майката все още полагала усилия да бъдат преодолени. Всеки ден правила на
детето гимнастика, масажи. Детето започнало да седи на едногодишна
възраст. Не можел да се храни самичък. Рехабилитатор научил ищцата какви
масажи да прилага. Майката с детето идвали на рехабилитация в П. Момчето
3
не било свикнало да стои без майка си. Свидетелката работела като
********** в детска градина. Бащата два-три пъти в месеца се виждал с
детето. Пускал го да ходи само, но то не можело още. Ищцата уведомявала
ответника за здравословното състояние на Б. Бащата живеел в гр. П., майката
с детето - в гр. Х., а бабата по бащина линия - в гр. К. Месечните разходи за
детето възлизали на 500-600 лева. Ищцата се грижила да осигури подходяща
среда за отглеждане на детето, взимайки пред вид респираторните
усложнения. Полагала усилия за подобряването на имунитета на детето.
Видно е от разказа на свидетелката Н. К., че отношенията на
страните се влошили след раждането на Б. Ответникът полагал нужните
грижи за детето до момента на фактическата раздяла - както финансово, така
и чрез лични усилия. Изтеглил кредит, за да закупи жилище, а месечната
вноска за това е около 300 лева. Работел като ********** на машини за
строителството. Бащата поддържал нормален стандарт на живот. Средствата
му стигали за дрехи и храна. К. работела като детска учителка.
Съдът е приел за обективни и достоверни показанията на
свидетелките.
От социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” – Х. е
видно, че детето се отглежда от майката, с помощ от нейния роднински кръг.
Потребностите са адекватно посрещнати. Създадена е спокойна среда.
От социалния доклад на дирекция „Социално подпомагане” – П.
се потвърждава, че детето се гледа от майката. Режима на контакт между
бащата и детето се спазва. Жилищните условия, с които разполага бащата, са
добри.
Установените от първоинстанционния съд факти са правилно
възприети.
Въззивният съд, в съответствие със задълженията си по чл.59, ал.6
СК, тъй като се касае за интересите на дете, изслуша обясненията на
въззиваемата страна (с.з. на 28.02.2022 г. – л.411 – гръб – от делото) по реда
на чл.176 ГПК. От дадените такива се установи, че е закупувала по – големи
количества дрехи и памперси, както и лекарства, за да се възползва от
намаления. Закупуването на повече дрехи обяснява с факта, че няма сушилня,
а предвид зимния сезон са необходими повече комплекти, за да може да
осигурява нуждите на детето. В друго съдебно заседание (02.02.2022 г. –
л.204) е посочила, че е допускала промяна в графика на режима на лични
отношения, правила е компромиси, но дори и от обясненията се установява,
че се касае за инцидентни случаи.
По същия ред в съдебно заседание на 02.02.2022 г. се изслушаха
обясненията на въззивника (л.203 от делото), от които се установява, че
между родителите съществува уговорка при лоши метеорологични условия
срещите на бащата с Б. да се осъществяват в дома на майката, като присъстват
само тримата. При срещите навън присъстват и негови родственици и
приятели, както и близки на майката. В началото на раздялата е имало случаи,
4
в които бащата не е ходил на срещите, тъй като отношенията са били
обтегнати и е имал притеснения. Подарената от бащата за кръщенето на
детето кола е съхранявана при него по съвместно решение с майката.
По делото пред настоящата инстанция се извърши преразпит на
св. В. Б. (с.з. на 02.02.2022 г. – л.204 и сл.), като се установи, че дъщеря не е
пречила детето да се вижда с баща си. Установяват се изключително влошени
отношения и липса на комуникация между свидетелката и въззивника.
Според свидетелката състоянието на детето не му позволява да се качва и да
слиза по стълби без помощ, от проблемите с лявото краче пада и си удря
главата. При една от срещите на Б. с баща му, в присъствието на други лица,
въпреки че майката е казала на И.К. да хване детето, той не го е направил, а
това е направено от друго лице. Имало е и случай, в който Б. е искал баща му
да го прегърне, а той е отказал – заявил, че е голям и ще ходи. Според
свидетелката не е подобрена комуникацията между родителите.
Св. Г. О. – С. посочва, че след раздялата на страните три пъти
заедно с въззивника са ходили, за да се срещнат с Б., като са присъствали и на
кръщенето. За събитието бащата е узнал няколко дни преди същото. Според
свидетелката не е участвал в организацията на тържеството или избора на
кръстници. След ритуала гостите не са се събрали, за да се почерпят. И. е
направил предложение, но му е отказано. Според свидетелката след изтичане
на времето, през което бащата има право да се среща с детето, майката
заявява, че си тръгват и го прави. Детето не е имало нужда да го държат за
ръка, но когато майката е казала на бащата, че трябва да го хване, а той не го е
направил, е изразила недоволство, че К. не държи сина си, въпреки че детето е
било хванато за ръцете от децата на свидетелката. Предлагали са на майката
да заведе детето заедно с техните за посрещане на Дядо Коледа, но им е
отказано.
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебномедицинска и психологична експертиза, изследвала детето, се
установи, че соматичният статус на детето, неврологичният статус и
психологическото изследване не изискват отглеждане на детето в
специализирано детско заведение. Посещаването на детска градина след
тригодишна възраст би било полезно за нервно – психическото развитие на
детето. Необходимо е проследяване от детски пулмолог при изява на
заболяване с ************. Към момента не е с диагноза *******, а
*********2. Не се налага ежемесечна рехабилитация, а проследяване от
детски невролог на 3 г. възраст за преценка на мускулния тонус и
двигателност. Установени са смесени когнитивни дефицити (езикови,
дискретни графомоторни, дефицити в уменията и навиците), което е
предиктор за бъдещи образователни и адаптационни затруднения и изисква
включването на специализирани логопедични занимания и стимулиране на
повече самостоятелност у детето. Наложително е проследяване на развитието
с цел избягване на фрустрация и проследяване на когнитивен процес и
адаптивните способности на детето от детски невролог и детски психолог на 3
5
г. възраст и в следващите две години – веднъж на 6 месеца, а след 5 г. – поне
веднъж годишно до преценка на специалистите.
От разясненията, дадени от експертите в съдебно заседание, се
установи, че в момента детето е компенсирало двигателните дефицити, но в
тази възраст мозъкът е пластичен и, ако се спрат каквито и да било активни
мероприятия, които са довели до компенсиране на тези двигателни дефицити,
в следващата половин година, най – рисковата, може да настъпи отново
наличие на двигателни дефицити, това не е приключил процес. Общото
функциониране на детето отговаря на възраст от около една година и девет
месеца – две години (при календарна две години и осем месеца към момента
на изследването).
Настоящият състав възприе изложеното от експертите като
обективно, безпристрастно, изготвено с необходимите познания и опит в
съответната област.
По делото от страните са представени множество документи за
закупувани за Б. стоки – дрехи, лекарства, памперси, храна. Налице е и
кореспонденция между двамата във връзка с контактите на бащата и детето.
От майката са приложени подробни разходи за ежемесечните нужди на
детето, като според същите разходите са от 344.06 лв. до 1210 лв.
По делото е изискана информация за доходите на родителите,
събрани са доказателства за трудовата ангажираност, имущественото
състояние.
Приложена е и медицинска документация за Б., „записки“ на
майката за провеждани срещи на детето с бащата и „записки“ на бащата
относно същото.
С определение от 26.04.2022 г. са определени нови привременни
мерки относно режима на лични отношения между бащата и детето, като това
следва да става без присъствието на майката, а именно всяка сряда от 17.00 до
19.00 часа, както и всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 10.00
до 19.00 часа и в неделя от 10.00 до 17.00 часа, с право на бащата да взема
детето при себе си за посочения времеви период.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд
е приел, че съгласно събраните гласни и писмени доказателства, към момента
базовите потребности на Б. от подслон, храна, облекло, грижи, сигурност и
емоционална топлина са подходящо посрещнати от майката. Няма спор
между родителите на кого да бъде възложено отглеждането на детето. С оглед
на предоставените до момента грижи от майката, осигурените добри условия,
възпитателските качества, като е съобразил най-добрите интереси на детето, е
предоставил на майката упражняване родителските права, като е определил и
местоживеене на Б. при неговата майка. Решението в тази част не е обжалвано
и е влязло в сила.
6
От събраните пред въззивната инстанция доказателства –
„записки“ на страните и показанията на разпитаните свидетели – се
установиха изключително обтегнати отношения между страните по делото.
Срещите по повод осъществяване режима на лични отношения между бащата
и детето в присъствието на майката са повод за напрежение между
родителите, което според настоящия състав категорично не е в интерес на
детето. От заключението на изготвената комплексна съдебно медицинска и
психологична експертиза не се установява наличен проблем в здравословното
състояние на Б., който да е животозастрашаващ и да налага вземането на
защитни мерки – срещите да се осъществяват в присъствието на майката.
Според изложеното в решение №57/18.03.2022 г., постановено по
гр.д. №2911/21 г. на ВКС, IV г.о., при сезиране на съда с въпрос за
регулирането на отношенията, свързани с режима на лични отношения с
родител, който не упражнява родителските права, следва да се отчетат всички
обстоятелства относно нормалното развитие на децата, като целта на
съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите им, съгласно
изискванията на чл.1, ал.1 ЗЗДет. Съдът следва да преценява във всеки
конкретен случай интересите на детето, когато нормалното развитие на тези
отношения е нарушено.
При определяне на мерките на лични отношения, освен
посочените обстоятелства, обуславящи „най-добър интерес на детето“, следва
да се предвиди и подходящ период от време, при който родителят, който не
упражнява родителските права, ще има възможност да контактува с децата
най - пълноценно. … Личните контакти следва да бъдат определени така, че
да не се прекъсва добрата емоционална връзка между родителят и детето,
която връзка е необходима за правилното развитие и възпитание.
Възможността за по-продължителен контакт с родителят (в случая бащата) не
трябва да е за сметка на здравето и удобството на детето, нито да ги лишава
от достатъчно време през свободното време и в почивните дни. Режимът на
лични контакти следва да бъде определен, като се отчита и възрастта на
децата, разстоянието, на което следва да бъдат придвижвани, и
възможностите им за адаптация при честа промяна на дома. В съдебната
практика е утвърдено становището, че режимът на лични контакти между
детето и родителя, който не упражнява родителските права, трябва да бъде
максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между
дете и родител, да се осигури възможност за достатъчно време, през което
детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на
доверие, разбиране и обич. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
при съвременните технологии децата имат възможност да осъществява
контакти с родителя, с когото не живеят постоянно и чрез телефонна и
видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване.
7
В решение №60225/11.11.2021 г., постановено по гр.д. №786/2021
г. на ВКС, IV г.о., също е застъпено виждането, че чрез режима на личните
отношения целта, която трябва да се постигне, е да се осигури възможност
децата да растат и да се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата
родители. Съдът не може да определи адекватни мерки относно
упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да
съобрази готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода
на производството по делото.
За детето е изключително важно да поддържа постоянен контакт с
неотглеждащия го родител. Независимо от обтегнатите отношения, бащата не
се е отказал от опитите си да поддържа непрекъсната връзка с Б., съответно –
майката не е ограничавала срещите между бащата и сина му. Двамата полагат
усилия, за да може детето и бащата да оползотворяват пълноценно времето,
което им е предоставено. Б. общува свободно с баща си, не е дистанциран.
Същевременно до изменението на определените привременни мерки детето
не е оставало насаме с баща си или родствениците му, без да присъства
майката. Необходим е период на адаптация, за да може по – лесно Б. да
приеме промените.
Ето защо съдът счита, че като режим на лични отношения следва
да се запази до навършване на три години и шест месеца този според
привременните мерки, определени в съдебно заседание на 26.04.2022 г., а
именно всяка сряда от 17.00 до 19.00 часа, както и всяка първа и трета
седмица от месеца в събота от 10.00 до 19.00 часа и в неделя от 10.00 до
17.00 часа, с право на бащата да взема детето при себе си за посочения
времеви период.
За периода от навършване на три години и шест месеца до
започване на училище – започване на обучението в първи клас, режимът на
лични отношения между бащата и Б. следва да е всяка сряда от 17.00 до 20.00
часа, всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя с приспиване при бащата. Всяка втора и четвърта седмица от
месеца бащата има право на комуникация с детето чрез съвременни средства
за комуникация понеделник и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч., като майката Н.Б.
следва да осигури възможност за провеждане на такава телекомуникация за
детето. За този период детето ще има право да прекарва една седмица през
лятото с баща си, като същия следва да уведоми майката най – малко един
месец предварително кога ще вземе детето при себе си.
Рождения и имения ден детето Б. К. има право да празнува с
двамата си родители по взаимно разбирателство. В случай, че такова не се
постигне, на съответния празник (рождения ден, имен ден) детето има право
да празнува с баща си поне три часа, като най – късно в 18.00 часа същото
следва да се върне при майката.
Следва родителят, при когото се намира детето, в случай на личен
празник на другия родител – рожден ден или имен ден, да осигури
8
възможност за телекомуникационна среща или разговор от 18.00 ч. до 19.00
ч.
За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък
до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00
ч. в неделя, а през нечетните години да празнува с майка си.
За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в
14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата, а за нечетните
години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 часа на 27 декември. За
новогодишните празници всяка четна година Б. ще бъде при баща си от 14.00
часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване, а с майка си
ще празнува новогодишните празници всяка нечетна година.
След започване на училище, тъй като детето ще е по – голямо, но
ще има и други ангажименти, Б. следва да осъществява контакти с баща си
всяка първа и трета седмица от месеца, като за първа седмица се приема тази,
в която има седем дни от месеца, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя
с преспиване при бащата, като се осигури режим на осъществяване на връзка
с бащата със съвременни средства за комуникация всеки вторник и четвъртък
от 18.00 часа до 19.00 часа. Пролетната ваканция в първата половина следва
детето да прекарва с баща си, а втората половина – с майката. Зимната
ваканция (с изключение на Коледните и новогодишните празници) всяка
четна година детето ще прекарва с баща си, а всяка нечетна – с майка си.
През лятото бащата ще може да взема детето при себе си за един
месец, като най-малко два месеца предварително да уведоми майката за
периода, през който има възможност да вземе детето.
Относно издръжката:
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая
спор между родителите трябва ли да се плаща издръжка за детето няма. С
исковата молба е поискано ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка в
размер на 500 лв., а е присъдена такава в размер на 350 лв.
Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и
са конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и
обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
9
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение № 204 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).
Относно това, как и защо е определен размер на издръжката от
350 лв., от състава на първоинстанционния съд са изложени подробни
съображения. Същите обаче не се споделят от настоящия състав.
По делото, както вече се посочи, от майката са представени
списъци какво е закупувала на детето, като според нея месечната издръжка на
Б. е между 344 лв. до 1210 лв. Настоящият състав не възприема виждането, че
сумите отразяват действителните нужди на детето. Още повече с оглед и на
посоченото, че е закупувала по – големи количества, за да се възползва от
намаленията.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
психологична експертиза не се установиха някакви извънредни нужди на
детето – от храна, за лечение, налични заболявания, които да обуславят
присъждане на издръжка в посочения от първоинстанционния съд размер. С
детето се провежда ежедневна рехабилитация, но това не е свързано с
посещение на лечебно заведение. Не се изисква и специфична храна. Освен
необходимостта от провеждане на контролни прегледи на всеки шест месеца
не се установява детето да има някакви нужди, които да не са обичайни за
съответната възраст. Ето защо според настоящия състав месечната издръжка
следва да се определи в размер на 350 лв. месечно. От тях бащата следва да
поеме 200 лв., а остатъка да се осигурява от майката. По – малкото участие на
майката се обуславя от ниската възраст на детето, когато грижите са в по –
голям обем, а и същата поема всички извънредни и неотложни разходи.
Ето защо жалбата в частта, в която се иска определяне на
издръжка в размер на 200 лв., е основателна. Първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, в която К. е осъден да заплати държавна такса
върху присъдената издръжка за разликата над 288 лева до 504 лева.
Разноски са поискани от жалбоподателя. Касае се за спорна
съдебна администрация – двустранно спорно производство, като се дължат
разноски съобразно общите правила (определение №306/04.09.2017 г. по
ч.гр.д. №2722/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение №252/25.09.2015 г. по
ч.гр.д. №3895/2015 г. на ВКС, II г.о., определение №18/07.01.2014 г. по ч.гр.д.
№3859/2013 г. на ВКС, III г.о. и др.).
В случая въззивната жалба бе уважена, като на въззивника следва
да се присъдят направените във въззивното производство разноски в размер
на 1070 лв. за държавна такса и разноски за експертиза.
Основателно е възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Във въззивното производство
въззивника бе представляван от двама адвокати. Дължи се обаче
възнаграждение само за един. Същото следва да се определи в размера,
10
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 500 лева.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262220/13.08.2021 г., постановено по
гражданско дело №7842/2020 г. по описа на РС - П., І брачен състав, в частта,
в която е определен режим за лични отношения между детето Б. И. К. и
бащата И. В. К., в частта, в която е осъден И. В. К. да заплаща на Б. И. К.,
чрез неговата майка и законен представител Н. С. Б., месечна издръжка – за
разликата над 200 (двеста) лева до уважения размер от 350 лева, както и в
частта за разноските, които е осъден И. В. К. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. – за разликата над 288
(двеста осемдесет и осем) лева до сумата от 504 лева, представляващи
дължими държавни такси по производството, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето Б. И. К.,
ЕГН **********, и бащата И.В. К., ЕГН **********, както следва:
До навършване на три години и шест месеца на детето Б. К. -
всяка сряда от 17.00 до 19.00 часа, както и всяка първа и трета седмица от
месеца в събота от 10.00 до 19.00 часа и в неделя от 10.00 до 17.00 часа, с
право на бащата да взема детето при себе си за посочения времеви период.
За периода от навършване на три години и шест месеца до
започване на училище – започване на обучението в първи клас, режимът на
лични отношения между бащата и Б. е всяка сряда от 17.00 до 20.00 часа,
всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя с приспиване при бащата. Всяка втора и четвърта седмица от месеца
бащата има право на комуникация с детето чрез съвременни средства за
комуникация понеделник и петък от 18.00 ч. до 19.00 ч., като майката Н.Б.
следва да осигури възможност за провеждане на такава телекомуникация за
детето. За този период детето ще има право да прекарва една седмица през
лятото с баща си, като същия следва да уведоми майката най – малко един
месец предварително кога ще вземе детето при себе си.
Рождения и имения ден детето Б. К. има право да празнува с
двамата си родители по взаимно разбирателство. В случай, че такова не се
постигне, на съответния празник детето има право да празнува с баща си поне
три часа, като най – късно в 18.00 часа същото следва да се върне при
майката.
Следва родителят, при когото се намира детето, в случай на личен
празник на другия родител – рожден ден или имен ден, да осигури
11
възможност за телекомуникационна среща или разговор от 18.00 ч. до 19.00
ч.
За великденските празници – всяка четна година от Разпети петък
до Великден (неделя) детето да бъде при бащата от 14.00 ч. в петък до 14.00
ч. в неделя, а през нечетните години да празнува с майка си.
За коледните празници: всяка четна година - от 23 декември в
14.00 ч. до 25 декември 14.00 ч. детето ще е при бащата, а за нечетните
години - от 25 декември 14.00 ч. до 14 часа на 27 декември. За
новогодишните празници всяка четна година Б. ще бъде при баща си от 14.00
часа на 31 декември до 14.00 часа на втори януари с преспиване, а с майка си
ще празнува новогодишните празници всяка нечетна година.
След започване на училище, тъй като детето ще е по – голямо, но
ще има и други ангажименти, Б. следва да осъществява контакти с баща си
всяка първа и трета седмица от месеца, като за първа седмица се приема тази,
в която има седем дни от месеца, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя
с преспиване при бащата, като се осигури режим на осъществяване на връзка
с бащата със съвременни средства за комуникация всеки вторник и четвъртък
от 18.00 часа до 19.00 часа. Пролетната ваканция в първата половина следва
детето да прекарва с баща си, а втората половина – с майката. Зимната
ваканция (с изключение на Коледните и новогодишните празници) всяка
четна година детето ще прекарва с баща си, а всяка нечетна – с майка си.
През лятото бащата ще може да взема детето при себе си за един
месец, като най-малко два месеца предварително да уведоми майката за
периода, през който има възможност да вземе детето.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. С. Б., ЕГН **********, против
И. В. К., ЕГН **********, за заплащане на издръжка за малолетното дете Б.
И. К., ЕГН **********, за разликата над 200 (двеста) лева до размера от 350
лева, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262220/13.08.2021 г., постановено
по гражданско дело №7842/2020 г. по описа на РС - П., І брачен състав, в
частта, в която И. В. К., ЕГН **********, е осъден да заплаща на Н. С. Б.,
ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете Б. И. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200 (двеста) лева, ведно със законните последици.
ОСЪЖДА Н. С. Б., ЕГН **********, да заплати на И. В. К., ЕГН
**********, направените във въззивното производство разноски в размер на
1570 (хиляда петстотин и седемдесет) лева.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е определен режим на лични
отношения, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните, а в останалата част е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13