№ 274
гр. Провадия, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100002 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД предявява при условията на пасивно
субективно съединяване положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 269 от ДОПК срещу „Девня Автотранс“ АД (в
несъстоятелност) и Национална агенция по приходите за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ III-3, кв. 7, по плана на с. *****,
Община **********, одобрен със заповед № *******/26.07.1979 г., с площ по
скица: 6300 кв.м., а по предходен документ за собственост – с площ 8500
кв.м., при граници: от две страни път; УПИ V, IV, XV-3, II, заедно с реално с
реално построените в същия имот сгради, а именно: А) Двуетажна масивна
жилищна сграда – сграда за краткотраен отдих, без посочена площ по
предходен документ за собственост, а съобразно удостоверение за данъчна
оценка с полезна площ от 198 кв.м.; Б) построените в дворното място други
нежилищни обекти – бунгала, 13 броя, с обща застроена площ 156 кв.м.,
съгласно удостоверение за данъчна оценка, на основание придобивна давност
за периода от 11.02.2016 г. до 03.01.2023 г.
В исковата молба се твърди, че процесните имоти са предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело, водено от публичен
изпълнител при ТД на НАП-Варна с длъжник „Девня Автотранс“ АД (в
несъстоятелност) и взискател НАП с обявен купувач, но без издадено
постановление за възлагане.
Заявява се, че на 21.11.2016 г. се извършва апорт от „Девня Автотранс“
АД (в несъстоятелност) в полза на ищеца, включващ и процесните имоти. В
1
тази връзка се заявява, че ищецът владее имотите от 11.02.2016 г. по
отношение на ответниците и е собственик чрез упражнено добросъвестно
давностно владение. По същество моли да бъде признат за собственик по
отношение на ответниците на основание придобивна давност.
Ответникът „Девня Автотранс“ АД (в несъстоятелност), представляван
от назначения му синдик, подава писмен отговор, с който оспорва предявения
иск. Счита същият за неоснователен и че е налице злоупотреба с процесуални
права от страна на ищеца. Заявява се, че в полза на ищеца се извършва апорт,
с предмет процесните имоти, и че същият се обявява за относително
недействителен спрямо държавата в лицето на НАП. В тази връзка се заявява,
че ищецът няма противопоставими права по отношение на кредитора НАП.
Посочва се още, че постановление за възлагане на процесните имоти, все още
не е издадено. По същество се моли за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски. Ангажират се доказателства.
Ответникът Национална агенция по приходите депозира писмен
отговор. Счита искът за недопустим, като се излагат подробни съображения, а
по същество – за неоснователен, като също се излагат подробни доводи. По
същество, се заявява, че ищецът е недобросъвестен владелец, включително
поради свързаността му с длъжника по изпълнителното дело. Посочва се, че
давността е многократно прекъсване с оглед множеството действия по
принудително изпълнение. Моли се за прекратяване на делото, а по същество
– за отхвърляне на исковата претенция. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който
поддържа предявения иск. Моли за уважаването му. Депозира писмени
бележки, в който се излагат подробни съображения.
Представителите на ответниците поддържат предявените писмени
отговори. Считат исковата молба за неоснователна. Молят за отхвърлянето й.
Депозират писмени бележки, в които излагат подробна авгументация.
По допустимостта на иска:
Предявеният иск е допустим. Извършването на апортната вноска от
„Девня Автотранс“ АД (в несъстоятелност) с предмет процесните имоти в
капитала на „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД и обявяването на действието за
недействително по реда на чл. 216 от ДОПК спрямо кредитора Национална
агенция по приходите, не рефлектира върху допустимостта на настоящия
положителен установителен иск за собственост, тъй като търсената защита и
последици на иска по чл. 269 от ДОПК е различна от тази на иска по чл. 216
от ДОПК. На следващо място, не представлява процесуална предпоставка на
иска по чл. 269 от ДОПК, обжалването по реда на чл. 266 от ДОПК, тъй като
предмет на защитата по чл. 266 от ДОПК е процесуалната законосъобразност
на действията на съдебния изпълнения, респ. на самото принудително
изпълнение, докато искът по чл. 266 от ДОПК е за защита срещу
материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение,
респ. при наличие на спор за материални права – в случая, дали ищецът е
2
носител на правото на собственост на твърдяното основание и
противопоставимо ли е на правата на кредитора-взискател по изпълнително
дело. Отговорът на този въпроси следва да се даде при решаване на делото по
същество на спора. Следва да се отбележи, че ищецът е именно трето за
принудителното изпълнение лице и е процесуално-легитимиран да се защити
с иска по чл. 269 от ДОПК предвид твърденията му, че е собственик на имота,
предмет на изпълнение, на основание придобивна давност. Искът по чл. 269,
ал. 1 от ДОПК иск не е обусловен от срока по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК,
който се отнася за иска за защита от трето лице срещу процесуалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение – по аналогия на чл. 435,
ал. 4 от ГПК. На последно място, по делото няма данни, че към момента на
подаване на исковата молба принудителното изпълнение върху процесните
имоти е приключило с влязъл в сила възлагателен акт на публичния изпълнел.
Фактически констатации на съда:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, а и по
делото не се спори, че на 21.11.2016 г. „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД придобива
на 21.11.2016 г. чрез апортна вноска от „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД
процесните недвижими имоти, описани в заглавната част от настоящото
решение.
С решение № 1132/16.10.2020 г. по в.гр.д. № 2111/2020 г. по описа на
ВОС, влязло в сила на 24.11.2021 г., извършеният апорт се обявява за
относително недействителен спрямо кредитора на „ДЕВНЯ АВТОТРАНС“
АД – ответникът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ.
Именно процесните имоти, предмет на апорта са и предмет на
пруинудително изпълнение по ИД № **********/2014 г. по описа на ТД на
НАП-Варна.
Гореустановените от съда юридически факти са достатъчни, за да се
приеме от правна страна, че предявеният положителен установителен иск за
собственост е неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно правната теория, а и от цитираната от процесуалния
представител на ответника „Девня Автотранс“ АД-в несъстоятелност съдебна
практика, обективирана в Решение № 1220/02.12.2008 г. по гр.д. № 4730/2007
г. на ВКС, правото на собственост може да бъде придобито по давност само
от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Това
разрешение важи за всички случай на придобиване на право на собственост –
щом един правен субект придобива собствеността върху имот на конкретно
правно основание – сделка, апортна вноска, наследство, давност и пр., той не
може да стане собственик на имота на друго основание, тъй като вече е
носител на това субективно материално право.
Съгласно мотивите на ТР 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, целта на иска по чл. 135 от ЗЗД (идентичен с иска по чл.
216 от ДОПК) е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора
действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата
сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и
3
приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по
отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за
удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то
е преминало в патримониума на приобретателя.
Следователно, ищецът е собственик на процесните недвижими имоти по
силата на апортната вноска, която е напълно действителна и поражда своите
вещноправни последици в отношенията между страните по апорта,
независимо от факта, че разпоредителното действие се обявява за
относително недействително спрямо Националната агенция за приходите.
Последната получава само правото да насочи принудително изпълнение
върху имотите, предмет на апорта, а длъжникът по изпълнението, респ.
прехвърлителя по апорта, е длъжен да търпи.
Ето защо, следва правният извод, че щом ищецът е собственик на
процесните имот по силата на извършения в негова полза апорт на 21.11.2016
г., ищецът не би могъл да придобие правото на собственост върху тези имоти
на друго придобивно основание, в т.ч. и чрез давностно владение, още
повече, че фактическото ползване на имотите, в този случай е израз на самото
правомощие владение (различно от владението по чл. 68 от ЗС), като част от
абсолютното субектнивно право на собственост. Реално погледно,
собственикът на един имот не може да упражнява владение по смисъла на чл.
68 от ЗС, респ. да „давности“ спрямо себе си, щом имота е вече негов на
друго основание.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че предявеният
иск следва да се отхвърли само на това основание, като не се явява
необходимо да се изследва достоверността на събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел относно това дали имотът се
ползва от ищеца, както и да се анализират останалите събрани по делото
писмени доказателства, в т.ч. и за установяване на факта дали са извършвани
изпълнителни действия по образуваното изп.дело. Тези факти не са
релевантни към предмета на делото и не са от значение за изхода на спора.
По разноските:
Предвид отхвърляне на иска, в полза на процесуалния представител на
Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултство
възнаграждение, съобразно искането, заявено в о.с.з., което съдът определя в
размер на 200.00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Другият ответник „Девня автотранс“ АД-в несъстоятелност не
представя доказателства за реализирани разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД, ЕИК:*********
при условията на пасивно субективно съединяване положителен
4
установителен иск за собственост с правно основание чл. 269 от ДОПК срещу
„ДЕВНЯ АВТОТРАНС“ АД ЕИК: ********* (в несъстоятелност) и
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЕИК: *********-гр. София за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ III-3, кв. 7, по
плана на с. *****, Община **********, одобрен със заповед №
*******/26.07.1979 г., с площ по скица: 6300 кв.м., а по предходен документ
за собственост – с площ 8500 кв.м., при граници: от две страни път; УПИ V,
IV, XV-3, II, заедно с реално с реално построените в същия имот сгради, а
именно: А) Двуетажна масивна жилищна сграда – сграда за краткотраен
отдих, без посочена площ по предходен документ за собственост, а съобразно
удостоверение за данъчна оценка с полезна площ от 198 кв.м.; Б)
построените в дворното място други нежилищни обекти – бунгала, 13
броя, с обща застроена площ 156 кв.м., съгласно удостоверение за данъчна
оценка, на основание придобивна давност за периода от 11.02.2016 г. до
03.01.2023 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДАД ИНВЕСТ 2016“ АД, ЕИК:********* да заплати на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЕИК: *********-гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5