Р Е Ш Е Н И Е
№
2020 год.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното
заседание на 21.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря
Ели Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело №198 по описа за
2020 год., за да се произнесе с
решение, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба
от С
решение № 1095 от 04.12.2019год. постановено по т.д. № 1847/2018год. по описа
на ВОС, ТО, съдът е: Осъдил И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №
2, представлявано съвместно от изп. директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова –
Моллова, сумата от 68 000 евро,
представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, чрез InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“ АД), в качеството му на представител по „Зелена карта“
на увреденото лице Луана Амелия, гражданин на Р. Италия, по силата на сключено
споразумение между последните на 16.07.2013 год., за уреждане на щета,
претърпяна от Луана Амелия, вследствие на ПТП, настъпило на 17.11.2012 год., в
Община Рока ди Нето (обл. Кротоне), Р. Италия, вследствие управление на л.а.
„Нисан-Морано“ от ответника със концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, в периода на покритие на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна
полица № 11112001803923, с издадена към нея международна карта за автомобилна
застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436, както и сумата от 3 775,73 евро, представляваща общ размер на изплатени
на посредника InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“ АД) суми, от които разходи
за медицински преглед - 134,73 евро, разходи за експерт – 141 евро и такса за
посредника – 3500 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 23.07.2018 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 274, aл.1, т.1,
предл.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД: Отхвърлил е
предявения от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано съвместно от изп. директори Миролюб Иванов и Вася
Кокинова – Моллова, срещу И.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 7 000 евро, представляваща
изплатено от ищцовото дружество чрез посредника InterEurope Italia („ИнтерЮръп
Италия“ АД) на пострадалата Луана Амелия обезщетение за признатите й разходи по
съдебна защита, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба /23.07.2018 год./ до окончателното й изплащане, на основание чл. 274, aл.1, т.1, предл.1 КЗ /отм./ и
чл.86 ЗЗД: Осъдил е И.С.И., да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, сумата от
6 526,39 лева, представляваща дължимите съдебно-деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 и чл.78, ал.1
от ГПК.
Недоволен
от решението в неговите осъдителни части е останал ответникът И.С.И., който го
обжалва чрез процесуален представител с твърдения за неправилност на същото,
поради необоснованот и постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Оспорва извода на съда, че е
изпълнен фактическия състав на чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм./, респективно, че вина
за процесното ПТП има И.С.И.. Счита, че представения препис от влязлата в
сила присъда, не доказва самия механизъм
на настъпване на процесното ПТП, нито чия е вината за настъпването му, тъй като
липсва изричен диспозитив в тази си част. Излага, че от събраните доказателства не се е
установило, една от предпоставките за възникване на регресното право на
застрахователя-осъществен деликт от страна на застрахованото лице. Съдът
неоснователно е кредитирал описания в протокола за запор механизъм на ПТП, без
да съобрази, че самото ПТП не е осъществено пред длъжностните лица и описанието
е становище на полицая и не се ползва със силата на официален документ. При
наличие на оспорване от страна на ответника, ищецът е бил длъжен да установи механизма на ПТП, което не е направено. В
подкрепа на релевиранот оспорване относно вината за настъпване на ПТП, или
евентуално осъществяване съпричиняване на вредоносния резултат, са събраните
гласни доказателства, които установявали, че колата на ответника била в дясното
платно. Твърди, че напълно неоснователно съдът е ценял показанията на
свидетелите при условията на чл.172 ГПК, без да се мотивира какво налага това.
Излага, че свидетелите не попадат в кръга заинтересовани лица по чл.172 ГПК,
поради което техните показания следва да се ценят по общия ред с пълната
доказателствена сила, която имат. За това прави извод, че не се установява с
пълно и главно доказване, съобразно доказателствената тежест причините за
настъпването му и противоправното поведение на ответника И.С.И.. Оспорва
като необоснова и извода на съда, че са се доказали претърпените от
пострадалата Л.Амеглио травматични увреждания,че са в резултат от посоченото
ПТП. Според въззивника, този извод не кореспондира с дадените обяснения в с.з.
от вещото лице Демирев. За това се прави извод, че не е изпълнен фактическия
състав на разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 ЗЗД, в евентуалност, счита, че
застрахователното събитие е настъпило при условията на съпричиняване на
пострадалата-понеже, според доказателствата, същата е нарушила правилата за
движение по пътищата, като е навлязла в
насрещната лента за движение-т.е.-поведението й е в причинна връзка с
резултата, тъй като сама се е поставила в рискова обстановка и е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
Счита също, че съдът
неправилно е приел, че ответикът следва да заплати застрахователно обезщетение
в размер на 68 000евро. Според въззивника, този размер е несъразмерно
висок спрямо вредите, за чието обезщетение е изплатено и не отговаря на
понятието „Справедливост“ по см. на чл.51 ЗЗД. Сочи също, че въззивникът не е участвал в процеса при
определяне на дължимото обезщетение, поради което и не е обвързан от неговия
размер. Счита за справедлив размер на застрахователно обезщетение от 30 000лв.,
като същото следва да бъде намалено със съответния размер на съпричиняване.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно,
а предявените искове –отхвърлени.
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
Насрещната
страна чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени
съображения.
Предявеният иск е с правно основание
чл.274 ал.1 т.1 КЗ /отм./.
Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника юриск. Николай Димитров, е предявил срещу И.С.И., ЕГН **********,***, регресни искове за осъждане на ответника да заплати на
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД на основание чл. 274,
ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./ следните суми: 68 000 евро, представляваща изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, чрез InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“ АД), в качеството му на
представител по „Зелена карта“ на увреденото лице Луана Амелия, гражданин на Р.
Италия, по силата на сключено споразумение между последните на 16.07.2013 год.,
за уреждане на щета, претърпяна от Луана Амелия, вследствие на ПТП, настъпило
на 17.11.2012 год., в Община Рока ди Нето (обл. Кротоне), Р. Италия, вследствие
управление на л.а. „Нисан-Морано“ от ответника със концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, в периода на покритие на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № 11112001803923, с издадена към нея международна карта
за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ № BG1104379436; сумата от
3 775,73 евро, представляваща
общ размер на изплатени на посредника InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“
АД) суми, от които разходи за медицински преглед - 134,73 евро, разходи за
експерт – 141 евро и такса за посредника – 3500 евро, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че с регресна покана
с изх.№ Л-6271/19.06.2015 год.
ответникът бил поканен да заплати общо сумата от 78 775,73 евро,
която била получена на 17.07.2015 год. Напомнителна покана с изх.№ Л-6415 била
изпратена на ответника на 25.06.2016 год. и получена на 30.06.2016 год., на
която отговор не е последвал.
Ответникът И.С.И.,***, в писмен отговор, чрез пълномощника адв. Я.Я.,
не оспорва наличието на съществувало към датата на процесното ПТП валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 11112001803923 за
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с издадена към нея
международна карта за автомобилна застраховка – сертификат „Зелена карта“ №
BG1104379436 за л.а. марка „Нисан“, модел „Морано“ , рег.№ В 9357 НА, с период на действие от 24.07.2012 год. до
23.07.2013 год. Същият оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП,
като твърди, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка и причините за
настъпването му, а виновен за него е не той, а водачът на л.а. „Пежо – 207“, с
рег.№ DE713SC, Луана Амелия. Оспорват се твърденията на ищеца за претърпени от
последната неимуществени вреди, както и за нейната нетрудоспособност в периода
17.11.2012 год. – 01.05.2013 год. На следващо място, намира изплатеното
застрахователно обезщетение за несъразмерно високо. В условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване като основание за намаляване на
претендираната сума, с твърдения за отконяване и навлизане в противоположното
платно за движение от страна на водача на другото МПС.
От събраните по делото доказателства се
установява, следното:
.Не се спори, а това се установява и от представения протокол за ПТП,
издаден от Легиона на Карабинерите в Италия, Рота в гр. Кротоне /стр.5 от гр.д.
№ 9998/18 год. на СГС/, на 17.11.2012
год., около 20.00 ч. на държавен път № 107, км 124.700, в центъра на пътния
възел настъпило ПТП между л.а. марка „Пежо“, модел „207“, рег.№ DE713SC, собственост на Луана Амелио, управляван от последната и л.а. „Нисан“,
модел „Мурано“, с рег.№ В 9357 НА, собственост на И.С.И., управляван от същия.
Пострадали от ПТП са водачите на посочените МПС, на които била оказана
незабавно медицинска помощ след транспортирането им до болницата в гр. Кротоне.
Наред с извършените прегледи в кабинета на Бърза помощ, вследствие на
предприетите медицински изследвания се установило, че И.С.И. е с положителен
резултат при алкохолна проба с алкохолно съдържание в кръвта 2,38 гр./л.
Според съдържанието на
Констативния протокол, Полицейските служители са установили и вписали в
протокола, че автомобилите са се движили по една и съща пътна артерия, като
л.а. „Пежо 207“ се е движил в посока Козенца – Кротоне, а л.а „Нисан Мурано“ в
посока Кротоне – Козенца. Посочено е, че на нивото на км 124.700 л.а. „Нисан Мурано“, управляван от И.И., поради
увреденото му психофизично състояние, навлязъл в насрещната лента, по която се
движил л.а. „Пежо 207“, управляван от Луана Амелио, която се опитала да избегне
удара, но не успяла и се блъснала челно в автомобила. Срещу водача на л.а.
„Нисан Мурано“, Симеон И., било образувано наказателно производство за това, че
е управлявал автомобила в нетрезво състояние.
С присъда № 2574/2016 год.
по нак.дело № 258/2014 год. първоинстанционният съд в гр. Кротоне, Р. Италия,
признал И.С.И. за виновен в това, че е шофирал
л.а. „Нисан Муран“, с регистрационен номер В 9357 НА, като се е намирал
в състояние на алкохолно опиянение, след употреба на алкохолни напитки, със
съдържание на алкохол в кръвта, равно на 2,38 гр./л., с утежняващо
обстоятелство, че е предизвикал с поведението си ПТП, в което е бил замесен
л.а. „Пежо 207“ с рег.№ DE713SC, собственост и шофиран от Луана Амелио, на основание чл. 186, ал.2, б. „с“
и ал. 2/2 от Пътния кодекс на Р. Италия (Законодателно постановление № 285/1992
год.), за което му било наложено наказание 2000 евро глоба, осем месеца
лишаване от свободата, както и временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС за срок от една година, като лишаването от свобода билo отложено. От представения по делото официално заверен препис на присъдата от италианския наказателен съд,
се установява, че на 09.01.2017 год. присъдата е станала окончателна.
Видно от приложената в
превод на български език медицинска документация досежно състоянието на
пострадалата след процесното ПТП и в периода на възстановяване, Луана Амелио е
получила фрактура на трети и четвърти лумбални прешелени, както и на напречните
апофизи на втори и трети лумбални прешлени. Първоначално лекарите са определили
период на неработоспособност от 1 месец, считано от датата на ПТП, като в хода
на лечението, включващо магнитотерапия и носене на триточков корсет, се
установило, че този период следва да се удължи и се е удължавал ежемесечно. Съгласно болничен лист от 30.04.2013 год., издаден от
Националния институт за застраховане против злополуки на работното място, гр.
Кротоне, болничните на пострадалата са прекратени и същата е можела да започне
работа от 01.05.2013 год.
Съобразно изслушаната
Съдебно медицинска експертиза, изготвена след анализ на представените по делото
медицински документи и неоспорена от страните, в резултат на процесното ПТП,
Луана Амелио получила комбинирана травма в областта на поясния отдел със счупване
на телата на трети и четвърти прешлени и левите странични израстъци на втори и
трети поясни прешлени. Според вещото лице, при тези уврежданияя е налице трайно
затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 4-5 месеца, като
не се установяват предхождащи заболявания.
В съдебно заседание, вещото лице е посочило, че увреждане от този тип се
получава при внезапно форсирано извиване на тялото напред и наляво.
Заключението е, че би могло да бъде получено при процесното ПТП.
Не е спорно, че срещу
ищцовото дружество била заведена претенция за обезщетяване на вредите,
претърпени вследствие процесното ПТП, чрез кореспондента му на територията на
Р. Италия по сертификат „Зелена карта“ – InterEurope Italia. С пострадалата Луана Амелио било постигнато
споразумение за заплащане на сумата от 75 000 евро, включваща сумата от
68 000, покриваща всякакви имуществени и немуществени вреди от
произшествието, както и сумата от 7000 евро, представляваща разходи за съдебна
защита.
По делото е представено
платежно нареждане от 24.07.2013 год., видно от което на Луана Амелио е
изплатено парично обезщетение от InterEurope в размер на 68 000 евро на основание заведената при кореспондента претенция под № **********.
Представени са също и нареждания за банков превод в чуждестранна валута от
ищцовото дружество към InterEurope, ведно с потвърждение за извършено плащане, видно от които „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД
е превело на кореспондента следните суми: 75 000 евро на 23.07.2013 год.,
обезщетение съгласно постигнатото споразумение и 3775,73 евро на 10.12.2013
год., представляваща такса към кореспондента и ликвидационни разноски.
Съобразно изслушаната от
страните медицинска експертиза, изготвена след анализ на представените по
делото медицински документи, в резултат на процесното ПТП, Луана Амелио
получила комбинирана травма в областта на поясния отдел със счупване на телата
на трети и четвърти прешлени и левите странични израстъци на втори и трети
поясни прешлени. Както потвърждава и в съдебно заседание, вещото лице е
посочило, че увреждане от този тип се получава при внезапно форсирано извиване
на тялото напред и наляво, което означава, че ударът следва да е от дясната
страна. Заключението е, че би могло да бъде получено при процесното ПТП.
Периодът на възстановяване е определен в порядъка от 4-5 месеца. Не са
констатирани предшестващи заболявания на пострадалата.
Предвид
изложеното, следва да се направят следните изводи:
Относно
действието на постановената присъда, издадена на основание приложимото италианско
материално и процесуално право:
Следва да се отбележи, че нормата
на чл. 300 ГПК относно задължителното действие на присъдата намира приложение и
по отношение на влязлата в сила италианска присъда, понеже същата е представена
по реда на чл. 621 ГПК в официално заверен препис от постановилия я съд /така
т.2 на решение на СЕС от 21.09.2017
год. по дело С-171/16, относно
зачитане действието на присъдата постановена от друга държава-членка/.
За това установеното от италианския наказателен съд се ползва със задължителна сила и в настоящото производство
относно деянието, което е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца. Според съдържанието на представената присъда, съдът намира, че в случая
последният е признат за виновен по два отделни състава. Това са посочените в
присъдата управление на лекия автомобил след употреба на алкохолни напитки, при
концентрация на алкохол в кръвта от 2,38 гр./л/, съгласно чл.186 ал.2, б. „с“
(лат.) от кодекса, както и предизвикване на ПТП в състояние на алкохолно
опиянение, съгласно чл. 186, ал.2/2 от кодекса.
Така, съобразно посоченото
задължително действие на присъдата на чуждестранния съд, се установява факта на
управлението на застрахованото МПС от ответника с концентрация на алкохол в
кръвта над допустима норма (0,5 гр./л. съгл. чл. 186, ал.6 от кодекса), което
представлява самостоятелно престъпление по силата на чл. 186, ал.2, б. „с“, в
съответствие с установената концентрация от 2,38 гр./л. На следващо място,
обаче, признаването на ответника за виновен и в престъплението по чл. 186,
ал.2/2, отчетено от наказателния съд като утежняващо обстоятелство, а именно,
че в състояние на алкохолно опиянение същият е предизвикал ПТП, задължава
настоящия състав да приеме, че вина за процесното ПТП има ответника.
По
направените възражения поддържани с въззивната жалба, съдът съобрази следното:
По възражението за недоказаност за вината на ответника за възникване на процесното ПТП:
Съобразно
разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното
производство са задължителни за гражданския съд. Видно от диспозитива на
постановената и влязла в сила присъда, ответникът И. е признат за виновен по два отделни състава. Това са
посочените в присъдата управление на лекия автомобил в нетрезво състояние след
употреба на алкохолни напитки, при концентрация на алкохол в кръвта от 2,38
гр./л/, съгласно чл.186 ал.2, б. „с“ (лат.) от кодекса, както и при утежняващо
вината обстоятелство, че със своето поведение при шофиране е предизвикал ПТП, с
лекия автомобил собственост и управляван от Луана Амелио.
Предвид посоченото действие на присъдата
на чуждестранния съд, се установява факта на управлението на застрахованото МПС
от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустима норма, както и че
в състояние на алкохолно опиянение с поведението си същият е предизвикал ПТП,
задължава настоящия състав да приеме, че вина за процесното ПТП има ответника.
Относно възражението за съпричиняване-изразяващо се в нарушаване на правилата
за движение-поради движение на л.а. в лентата на ответника: Следва да се
отбележи, че в процеса не е представено нито едно релевантно доказателство,
подкрепящо становището на ответника, а установяването на това възражение е в
тежест на ответника. .
За това следва
да се направи извод, че възражението на ответника за съпричиняване на
настъпилите вреди от страна на
пострадалото лице. Относно оспорването, че уврежданията са вследствие на
ПТП:
Безспорно
е установено, че след ПТП и двамата водачи са отведени в болницата в
гр.Кротоне-това се установява още с Констативния протокол, както и с
представената от ответника медицинска документация /стр.160-240/, удостоверяваща
приема и извършените прегледи и състоянието на Луана Амелио. От представения в
превод на стр.220 Картон от „Бърза помощ“, Амелио Луана е била транспортирана с
обществена кола на „Бърза помощ“, като причина е посочено-транспортирана след
Пътно-транспортно произшествие. Като дата и час на приема са
посочени-17.11.2012год.-21.07ч.
В документа след извършена компютърна томография са
посочени установените увреждания: Фрактура на трети и четвърти лумбални
прешлени със засягане на горния преден ъгъл: Фрактура на напречните апофизи на
втори и трети лумбални прешлени. Всички останали
медицински документи като причина за уврежданията сочат транспортно
произшествие, осъществено на 17.11.2012год. Уврежданията и причината за тяхното
възникване се установяват и от Медицинска експертиза изготвена от Д-р Серджо
Скализе-стр.10 дело СГС.
Предвид
изложеното, следва да се направи извод, че констатираните увреждания са
настъпили вследствие на процесното ПТП.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че на
17.11.2012год. И.С.И. при управление на застраховано при ищеца МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта от 2,38гр./л, е предизвикал ПТП, при което поради непредпазливост причинил на
Луана Амелио следните увреждания: Фрактура на трети и четвърти лумбални прешлени със засягане на горния
преден ъгъл: Фрактура на напречните апофизи на втори и трети лумбални прешлени,
с необходим период на възстановяване около 5 месеца.
С оглед на изложеното, следва да
направят следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 274, aл.1, т.1, предл.1 КЗ /отм./, приложим по арг. от § 22 и § 26 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността
на регресния иск на застрахователя срещу делинквента за изплатеното на
пострадалата обезщетение за причинените в резултат на ПТП вреди, както и
заплатените такси на посредника, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на
ищеца на наличието на валидно застрахователно правоотношение, фактът на
настъпилото ПТП, в срока на валидност на застраховката, управлението на
застрахованото МПС от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над
допустима норма, настъпването на посочените вреди, вследствие процесното ПТП,
факта на плащане на посоченото обезщетение на пострадалата, както и плащането
на посочените такси на посредника на застрахователя. Луана Амелио е изплатено парично обезщетение от InterEurope в размер на 68 000 евро на основание заведената при кореспондента претенция
под № **********. Представени са също и нареждания за банков превод в
чуждестранна валута от ищцовото дружество към InterEurope, ведно с потвърждение за извършено плащане, видно от
които „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД е превело на кореспондента следните суми: 68 000 евро на
пострадалото от застрахования водач лице - обезщетение съгласно постигнатото
споразумение и 3775,73 евро, представляваща такса към кореспондента и
ликвидационни разноски.
Следователно, налице са основанията за уважаване на
предявения от застрахователя регресен иск към ответника-деликвент.
Относно размера на дължимото обезщетение, като
становището на ответника е, че изплатеното обезщетение от 68 000евро е
завишено и не отговаря на претърпените неимуществени вреди.
Съдът намира, че отговорността на ответника не може
да се ангажира с размера на изплатеното обезщетение от застрахователя. Същият
не е участвал в постигнатото споразумение, респективно, същото не е одобрено от
него, поради което би било несправедливо, да бъде осъден да заплати евентуално
по-висок размер на обезщетение на неимуществени вреди, в сравнение с
действително претърпяните. За това следва да се прецени размера на паричната
равностойност на действително претърпените неимуществени вреди в настоящия
процес, на база вида на уврежданията и периода през който е протекъл
оздравителния процес.
Относно посочената и коментирана от съда
задължителна съдебна практика, съдът намира, че същата е неотносима към
настоящия случай, понеже се отнася за претърпени имуществени вреди в
чужбина-установени със съответните писмени документи.
За това съдът намира, че за размера на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди, следва да се определи на основание
разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
При определяне на размера на паричния еквивалент на
настъпилите неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
Безспорно,
в резултат на извършеното от ишщеца ПТП и характерът на получените увреждания, Луана Амелио е претърпяла
неимуществени вреди-болки, страдания и негативни психически изживявания, поради
което следва да се приеме, че са доказани претърпените от нея неимуществени
вреди, вследствие получените средни телесни повреди.
Относно
размера на паричната равностойност на неимуществените вреди: Настоящият
съд намира, че справедлив еквивалент на
неимуществените вреди по см. на чл.52 ЗЗД
е обезщетение в размер на от 25 000 евро. При определяне на посочения
размер, съдът взе в предвид характера на получените средни телесни повреди, и
интензитета и продължитеността на възстановителния процес-около 5 месеца. Следва
да се отбележи, че в процеса не се представиха доказателства за усложнено
протичане на оздравителния процес, като от представените доказателства, следва
да се направи извод, че пострадалата е напълно възстановена, след посочения от
СМЕ необходим срок на протичане на оздравителния процес. За това, съдът намира,
че следва да определи размера на дължимото парично обезщетение, като вземе
предвид вида на уврежданията-описани по-горе, както и времето на протичане на
оздравителния процес, като не са установени усложнения, като с оглед на събраните
доказателства, следва извода, че пострадалата е възстановено напълно. Следва да се отбележи също, че при определяне
на обезщетението, съдът взе в предвид и по-високия стандарт на живот и
съответно на обезщетение на неимуществените вреди в Р.Италия, поради което и
определи по-високо обезщетение от обичайните размери, присъждани за
неимуществени вреди настъпили на територията на нашата страна.
За
това, съдът намира че паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в размер на 25 000евро, поради което следва, че
регресния иск на застрахователя срещу деликвента следва да бъде уважен до
размера на 25 000евро
–като равностойност на претърпените неимуществени вреди-болки и страдания.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на
настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно за разликата над 25 000 евро до 68 000евро, представляващи обезщетение за
претърпените от Луана Амелио неимуществени вреди, причинени от деликвента И.,
застрахован с застраховка ГО при застрахователното дружество-ищец.
Разноски: Пред настоящата инстанция ищецът не
претендира разноски. Пред окръжния съд ответника е претендирал разноски в общ
размер от 5 881,70лв., включваща адвокатски хонорар от 5 153лв., по който е направено
възражение за прекомерност. При разглеждането на възражението, съдът съобрази
следното: Минималният дължим хонорар с оглед размера на претенцията е в размер
на 4 611,44лв. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че същият не е прекомерен, за това не следва да се
редуцира.
Предвид изхода на спора, присъдените разноски на ищеца
следва да бъдат редуцирани, съобразно отхвърлената част от иска. Дължимите
разноски съобразно отхвърлената част от иска са в размер на 4 242,15лв.
Дължимите разноски за ответника, сега въззивник,
съобръзно отхвърлената част от иска са в размер 1801,84лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №1095/04.12.2019 год., постановено по т.д.№ 1847/2018 год. по описа на ВОС в следните частти:
В
ЧАСТТА с която ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2,
представлявано съвместно от изп. директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова –
Моллова, сумата ЗА РАЗЛИКАТА НАД 25 000евро до 68 000 евро, представляваща изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, чрез InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“ АД), в качеството му на представител по „Зелена карта“
на увреденото лице Луана Амелия, както и за разликата
над сумата от 4242,15лв. до присъдената
сума от 6526,39лв., представляваща
съразмерна на основателния размер от претенцията част от направените от ищеца
съдебно деловодни разноски на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано съвместно от изп. директори Миролюб Иванов и Вася
Кокинова – Моллова срещу И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, за заплащане на
сумата представляваща РАЗЛИКАТА НАД 25 000евро до 68 000 евро, представляваща изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, чрез InterEurope Italia („ИнтерЮръп Италия“ АД), в качеството му на представител по „Зелена карта“
на увреденото лице Луана Амелия.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА
„ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №
2, представлявано съвместно от изп. директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова –
Моллова да заплати на И.С.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
1801,84лв.-съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска, на
основание чл.78 ал.3 ГПК
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.