ПРОТОКОЛ
№ 924
гр. Варна , 27.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100502294 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
Въззивникът ГД «ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ», редовно призован, не се явява
представител.
Въззиваемата страна Х. Г. Х. , редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв. С.Т., редовно упълномощен и приет от съда от по-рано.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството е образувано по въззивна жалба от ГД «Гранична полиция», чрез
процесуалния представител – юрисконсулт А.Н., срещу решение № 1702/24.03.2020г. по
1
гр.д. №16301/2019 г. на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Х. Г. Х. сумата от
1539,56 лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през нощта за периода 15.10.2016 г. –
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска
– 10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 188,43лв.,
представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху всяко
допълнително възнаграждение, считано от първо число на месеца, в който се дължи
плащането до 07.10.2016 г. - 09.10.2019 г. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, както и 400 лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е проложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на служителите в МВР през процесния
период. Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно
правоотношение, чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни
норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове
– Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на
общите норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират
приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на
нощното работно време не следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че
коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между продължителността на
дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен
час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително
трудово възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на
наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението
на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С
жалбата не са направени искания по доказателствата.
Въззиваемата страна Х. Г. Х. , чрез адв. С. Т., е депозирал писмено възражение в
срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми,
доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не
е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в
2
дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с
оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде
потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. В писмения отговор
не са обективирани доказателствени искания
Страните не са направили доказателствени искания.
Адв. Т.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по доклада. Да се приеме за
окончателен. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
Представям списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че следва да се приеме по делото представения от въззиваемия
списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представения от въззиваемия списък с разноски и
доказателства за тяхното извършване.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
Адв. Т.: Моля да постановите решение с което да потвърдите първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Считам подадената въззивна жалба за
недоказана. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
3
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4