№ 290
гр. Пазарджик, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500489 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№5910/05.07.2022г. от Ц. В. А., чрез
пълномощника му адв.Т. Д. от АК- Враца, против Постановление от
17.06.2022г. по изп.д.№970/2-14г. по описа на ЧСИ М. А.а, с рег.№884, с
район на действие ОС- Пазарджик, с което е оставено без уважение искане от
страна на длъжника за прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК
Твърди се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. В тази
насока се визира, че в постановлението е посочено, че не са налице
предпоставките за прекратяване на делото, на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, поради причината, че на 13.02.2019г. е поискано от взискателя да бъде
изпратено напомнително писмо до работодателя като задължено лице по
запорно съобщение.
Сочи се, че към тази дата обаче не е бил наложен запор на трудовото
възнаграждение, а искането за напомнително съобщение до ЧСИ, без реално
налагане на запор не представлява изпълнително действие.
Твърди се, че в постановлението е посочено, че през 2021г. е имало
1
молби, без уточнение какви са били те и без основа на тях да са извършени
конкретни изпълнителни действия, прекъсващи давността, съгласно
указанията на ВКС в Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№2/2013г. относно това кои действия са изпълнителни и кои не,
съответно кои искания на взискателя са такива за извършване на
изпълнителни действия и прекъсват изтичането на преклузивния срок по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Приема се, че в конкретния случай, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не
е прекъсван след извършване на публичната продан и същият е изтекъл през
2019г.
Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
Постановление от 17.06.2022г. по изп.д.№970/2014г. по описа на ЧСИ М. А.а
с рег.№884, район на действие ОС- Пазарджик, като незаконосъобразно.
В срок не е постъпило писмено възражение от страна на взискателят
„ДСК Банк“ АД.
Постъпили са мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ- М. А.а. В същите
е изложено становище в насока, че подадената жалба е допустима, а по
съществото си е неоснователна. Искането е същата да се отхвърли.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията, изложени в
жалбата, прие от фактическа страна за установено следното:
Не е спорно, че изпълнително дело №970/20014г. по описа на ЧСИ М.
А.а е образувано през 2014г. Не е спорно, че след образуване на делото през
2017г. е извършена публична продан за времето от 20.03.2017г. до
20.04.2017г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.782.1.44, с площ от 131,980кв.м., представляващ офис №5, №6 и
№7. Постановлението за възлагане е вписано в Службата по вписванията-
гр.Пазарджик вх.рег.№6243/07.07.2017г., дв.вх.рег.№6238/07.07.2017г., том
21, Акт 12. Възбраната върху този имот е била наложена по и.д.№771/2012г.
по описа на ЧСИ М. Обретенова с рег.№758, вписана в Службата по
вписванията- гр.Пазарджик на 03.07.2013г. вх.рег.№5903/03.07.2013г.,
дв.вх.рег.№5900, том 2, Акт 101, а преди това възбрана е била наложена от ТД
на НАП, вписана в Служба по вписванията- гр.Пазарджик на 27.12.2011г.,
вх.рег.№7546/27.12.2011г., дв.вх.рег.№95, том №, Акт 14.
Видно от Протокол за въвод във владение №1243 от 02.08.2017г. се
2
установява, че на тази дата е извършен въвод във владение в имота предмет
на цитираната по- горе публична продан.
От Писмо с вх.№1615/13.02.2019г. подадена от представител на
взискателя до ЧСИ М. А.а е изискана информация, дали е наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника Ц. В. А.. Съответно е поискано,
ако не е, то такъв да бъде наложен в Енерго Ремонт Груп- 87, ЕИК:*********,
като технолог.
Видно от съобщение с изх.№2097/25.02.2019г. изпратено до „Енерго
Ремонт Груп“ ЕООД от ЧСИ М. А.а, че последния се уведомява, че на
119.08.2014г. е получил запорно съобщение с изх.№4582/15.08.2014г., като в
указания 3-дневен срок, както и до настоящия момент, отговор на запорното
съобщение не е постъпил, както и не са постъпили суми по настоящия запор.
От Искане за заличаване на възбрана с изх.№2346/20.02.2020г. на ЧСИ
до Агенция по вписванията гр.Пазарджик по повод на подадена молба от
взискателите е поискано да се заличи възбрана на недвижим имот,
собственост на длъжника, подробно описан в същото.
Видно от Молба с вх.№81001/16.09.2021г. подадена от „Банка ДСК“ АД
е поискано от ЧСИ да се извършат справки за длъжника и ако се установи
наличие а имущество, собственост на същия в изпълнителното производство,
съответно се наложат запори/възбрани. Такива съответно са извършени от
страна на съдебния изпълнител НАП- ТД Велико Търново.
От Молба с вх.№2322/14.03.2022г. подадена от взискателят „Банка
ДСК“ АД е поискано от ЧСИ отново да извърши конкретно посочени в нея
изпълнителни действия- запори/възбрани.
Във връзка с тази молба са наложени запори, на дати 13.10.221г. и
впоследствие на 29.03.2022г.
Видно от Молба с вх.№4682/27.05.2022г. подадена от длъжникът Ц. В.
А. се установява, че с нея е направено искане, на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, образуваното изп.д.№970/2014г. по описа на ЧСИ М. А.а да бъде
прекратено.
Видно от обжалваното Постановление 17.06.2022г., ЧСИ е оставил без
уважение искането от страна на длъжника да прекрати делото, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
3
При тези данни, окръжният съд от правна страна приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като право на длъжника е да реализира
правото си да обжалва действия на съдебния изпълнител, съгласно чл.435
ал.2, т.6 от ГПК, като в случая се обжалва отказът на съдебния изпълнител да
прекрати образуваното изпълнително производство.
По съществото, подадената жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл.433 от ГПК, изчерпателно се изброени
основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство.
Следователно предмет на настоящото производство може да бъде
единствено наличието или липсата на някое от посочените основания.
В случая се твърди от страна на длъжникът, че взискателят входа на
изпълнителното дело, в продължение на повече от две години не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
В случая с оглед данните по делото не може да се приеме, че е изтекъл
двугодишния срок, предвиден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй този довод не
кореспондира с доказателствата по делото.
Безспорно е задължителното за съдилищата Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по т.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.10, с което е
прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години изпълнителното производство е
прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Според мотивите на тълкувателното решение, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ- насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
4
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право.
В конкретният казус, категорични са данните, че изпълнително дело
№970/2014г., че от датата на образуване на изпълнителното дело от страна на
взискателят многократно са искани и извършвани изпълнителни действия,
като висящността на производството е поддържана от взискателя и до
настоящия момент.
В тази връзка са подаваните молби от страна на взискателя, конкретно
след приключилата публична продан през 2017г., през 2019г., 2020г., 2022г.,
които подробно са описани по- горе.
На практика с подаването на искания за конкретни изпълнителни
действия описани в тези молби по отношение на длъжник по изпълнителното
дело е поддържана висящността на изпълнителния процес през периода от
образуване на изпълнителното дело до настоящия момент, поради което
отказът на съдебния изпълнител да постанови прекратяване, на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се явява законосъобразен. В допълнение следва да се
посочи, че за прекратяването на изпълнителното дело по право е ирелевантно,
дали по изпълнителното дело са извършвани или не изпълнителни действия,
тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия на
практика пречат същото да бъде перемирано, съгласно категоричната норма
5
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В този аспект няма и основания за приемане на
възраженията изложени във въззивната жалба.
С оглед на гореизложеното, жалбата, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а постановения отказ на съдебния изпълнител от
17.06.2022г. обективиран в постановление, като правилен и законосъобразен
следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 17.06.2022г., с което е отказано да
се прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело
№20148840400970 по описа на ЧСИ- М. А.а.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6