Решение по дело №7729/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  261197      16.11.2021 година       гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                               ХХ граждански състав

На осемнадесети октомври                                 две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                

 

при секретаря Светлана Тонева  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 7729/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

 

               Производството е образувано по повод на предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. против Д.Н.Н., ЕГН ********** *** иск за приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към него в размер на 223.94 лева, произтичащо от сключен между ответника и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.04.2017г. и договор за лизинг от 21.04.2017г., вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането представлява сбор от 158 лева неплатени 20 лизингови вноски и 65.94 лева неустойка. Ищецът твърди, че между ответника и „***“ ЕАД са били сключени горепосочените договори, като за потребените услуги през периода 01.04.2017г. – 30.06.2017г. са били издадени общо 3 фактури, към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. Твърди също така, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги за месеците май, юни и юли 2017г., поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. Издадена е била крайна фактура от 01.08.2017г., в която е начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора, като неустойката се претендира в редуциран размер от 65.94 лева. Неустойката е формирана като сбор от три месечни абонаментни такси по избрания тарифен план за ползваната електронна съобщителна услуга. Твърди се още, че поради прекратяване на договора за мобилни услуги, на основание чл.38 от ОУ дължимите месечни лизингови вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми. Обявени са за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след август 2017г. до изтичането на договора – април 2019г. Сумата от 158 лева включва общо 20 броя вноски по 7.90 лева. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „***“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответника за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.

               Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

               Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Прави възражение за погасяване на исковете с кратката тригодишна давност. Вземанията са погасени по давност, като няма данни давността да е била прекъсвана. Приложените фактури са частни документи, издадени от ищеца и не доказват вземанията му. Що се отнася до договорите за цесия, ответникът заявява, че приложенията към тях, които следва да посочват прехвърлените вземания и да ги индивидуализират, не са представени по делото. Така не стават ясни предметите на цесиите и за кои длъжници се отнасят. Няма данни вземанията спрямо ответника да са прехвърлени валидно на ищеца. Неравноправна е клаузата, която позволява на оператора сам да прекрати договора и същевременно да търси под формата на неустойка възнаграждение за престация по вече прекратено правоотношение, която престация не е предоставена на абоната. Няма никакви доказателства, че ищецът е извършил едностранното прекратяване на договора. Не се установява да е пратено и получено предизвестие за прекратяването. Моли се за отхвърляне на исковете.

               По същество, предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

     Бил е сключен между “***“ ЕАД и Д.Н.Н. договор /споразумение/ за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.04.2017г., за срок от 24 месеца.

               Ответникът не е бил изправна страна по договорите. Доставчикът на услугите *** ЕАД е издал фактури от 01.05.2017г., 01.06.2017г., 01.07.2017г. и 01.08.2017г., като ответникът не е заплатил начислените по тях суми за ползвани далекосъобщителни услуги, лизингови вноски и неустойка.

               В споразумението е записано, че ако бъде прекратено преди изтичане на договорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на *** ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

               На 21.04.2017г. е бил сключен и договор за лизинг между *** ЕАД и Д.Н.Н. за срок от 24 месеца, с предмет предоставянето за временно и възмездно ползване на мобилен телефон.

               С договор за цесия от 16.10.2018г. *** ЕАД е прехвърлило редица свои вземания в полза на “***“ ООД, посочени в Приложение № 1. С нарочно пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, че задълженията им са прехвърлени с цесията. Приложение № 1 не е представено по делото.

               С договор за цесия от 01.10.2019г. *** ООД на свой ред е прехвърлило редица свои вземания в полза на “ЮБЦ“ ЕООД, посочени в Приложение № 1. Самото Приложение № 1 не е представено по делото, като е налично извлечение от това приложение, от което е видно, че вземането спрямо Н. в размер на 255.54 лева е било предмет на договора за цесия, т.е. че това вземане е част от приложението и съответно е прехвърлено на “ЮБЦ“ ЕООД.

               При това положение е основателно възражението на ответника, че не се доказва именно процесното вземане да е прехвърлено с цесиите. Установява се, че ответникът е сключил с *** ЕАД допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, както и договор за лизинг. По тези договори правата и задълженията на ответника са възникнали спрямо насрещната страна, а именно *** ЕАД. Няма доказателства, че кредиторът *** ЕАД е прехвърлил вземанията си по договорите, представляващи лизингови вноски и неустойка за предсрочното прекратяване на договора, в полза на цесионера “***“ ООД с първия договор за цесия от 16.10.2018г. Това е така, доколкото според договора за цесия индивидуализацията на вземанията се извършва с Приложение № 1, неразделна част от договора. В случая това приложение не е представено по делото, поради което съдът е в невъзможност да установи дали процесните вземания са прехвърлени от *** ЕАД в полза на цесионера “***“ ООД. Ето защо, доколкото приложението не е представено, следва да се приеме, че липсват доказателства, че вземанията са цедирани в полза на “***“ ООД и съответно не се доказва това дружество да ги е придобило и да е станало кредитор на ответника.

               След като това е така, не се доказва и че на свой ред “***“ ООД, с договора за цесия от 01.10.2019г. е прехвърлило вземанията на настоящия ищец. Впрочем и за този договор не е представено Приложение № 1, представено е само Извлечение от приложението, което не доказва по безспорен начин, че вземанията са били предмет на прехвърляне с втората цесия. Дори и обаче тези вземания да са записани в приложението към втория договор за цесия, това е без значение, след като няма доказателства те да са прехвърлени от първоначалния кредитор “***“ ЕАД в полза на “***“ ООД. Само на това основание, доколкото не се доказва цедиране на процесните вземания за неустойки и предсрочно изискуеми лизингови вноски в полза на ищеца, исковете по чл.422 ГПК подлежат на отхвърляне като неоснователни.

               Отделно от горното, искът за неустойката е неоснователен и по други мотиви. Твърди се, че ответникът не е заплатил начислените суми по няколко последователно издадени фактури. Ето защо ищецът претендира да му бъде заплатена неустойка, дължима при предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната. Такава клауза съществува в договора. БРС намира обаче, че въпреки неплащането от страна на ответника на месечните такси, той не дължи неустойката, изчислена в трикратен размер на таксите. Договорът е сключен за 24 месеца, видно от съдържанието му. Следователно, ако не бъде предсрочно прекратен, той би действал до 21.04.2019г. Заповедното дело е образувано на 11.08.2020г., т.е. след изтичане на срока на договора. Неустоечната клауза от договора урежда последиците от настъпилото прекратяване /разваляне/, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съдът намира, че първоначалният кредитор е следвало да уведоми ответника, че прекратява договора, за да му манифестира волята си в този смисъл и тази воля да стане достояние на клиента /арг. чл.13 и чл.14 ЗЗД/. Аргумент за това е и чл.50.6, б.“в“ от ОУ на ***, който предвижда договорът да се прекрати едностранно от *** с 30-дневно писмено предизвестие при неплащане в срок, като при ползване на универсалната услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на дължимите суми. Следователно, неплащането на задълженията по договора не води автоматично до неговото прекратяване, а следва кредиторът да се позове на това неплащане и да изрази воля за прекратяване на облигационната връзка, която воля да достигне до насрещната страна. В случая няма данни преди завеждане на заповедното дело кредиторът да е отправил заявление до длъжника, че прекратява предсрочно договора за мобилни услуги поради неплащане на сумите по издадените фактури. В съдебната практика трайно се поддържа становището, че двустранен договор може да се развали и чрез връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника чрез особения му представител на 11.08.2021г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за мобилни услуги, поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на прекратяване на договора преди изтичане на срока, за който е сключен. Неустойка би се дължала само при предсрочното прекратяване на договора, което в случая не е налице. В конкретната хипотеза договорът е прекратен не предсрочно, а с изтичане на уговорения в него срок. Въз основа на изложеното съдът приема, че липсват предпоставките за дължимост на претендираната неустойка.

               Предвид горното, искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:  

 

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.против Д.Н.Н., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 223.94 лева /двеста двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/, произтичаща от сключен между ответника и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.04.2017г. и договор за лизинг от 21.04.2017г., вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането представлява сбор от 158 лева неплатени 20 лизингови вноски и 65.94 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договора, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № ***/***г. на БРС.  

               ОТХВЪРЛЯ искането на “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *** за осъждане на Д.Н.Н., ЕГН ********** да му заплати разноските в исковото производство и по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

              

 

 Вярно с орифгинала: СТ                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)