Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,
18.06.2019
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр. дело № 4195 описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- 273 от ГПК.
С решение № 315149 от 16.01.2018
г. по гр.д. № 22136/2016 г. на СРС, ГО, 61
състав, съда е признал за установено по отношение на „И.“
ООД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, съществуването
на вземането на Г.М.Х., с ЕГН ********** за
сумата 11 060 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за посредничество при продажба на
недвижим имот от 11.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение -
02.12.2015 г., сумата 754 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 02.04.2015 г.- 01.12.2015 г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.12.2015г. по ч.гр.д. № 74779 по описа за 2015 г. на СРС, 61 състав.
Със същото решение е отхвърлен предявеният
от „И.“ ООД насрещен иск срещу Г.М.Х. за сумата 3 000 евро, представляваща
платено на отпаднало основание възнаграждение по договор за посредничество при
продажба на недвижим имот от 11.03.2015 г., на основание чл. 55 ЗЗД, като
неоснователен.
С решението „И.“ ООД е осъдено да
плати на Г.М.Х., ЕГН ********** сумата от 236,28 лв., представляваща направени
в заповедното производство разноски, изразяващи се в платена държавна такса и
сумата 1 181,40 лв., представляващи направени в заповедното производство
разноски, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, както и сумата 261,20 лв., представляващи направени в
първоинстанционното производсво разноски, изразяващи се в платена държавна такса и сумата 1 700 лв., платено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Недоволен от така постановеното решение,
с което са уважени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 51 ТЗ е останал ответникът „И.“ ООД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с бланкетна жалба,
без да се излагат конкретни съображения. Поддържа незаконосъобразност на
обжалваното решение.
Въззиваемата
страна Г.М.Х. оспорва
жалбата, по съображения изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор. Претендира разноски.
На 10.01.2019 г. е депозирана
молба от управителя и законен представител на въззивника „И.“ ООД Стойчева, с
която заявява, че потвърждава отговора на исковата молба, въззивната жалба
депозирана пред СГС , като не поддържа подадения без представителна власт
насрещен иск и не поддържа въззивната си жалба в частта, с която се обжалва
решението по насрещния иск.
С оглед дадената й от съда
възможност въззиваемата страна депозира становище по молбата от 06.02.2019 г.
С протоколно определение от
30.05.2019 г. настоящият съдебен състав е прекратил въззивното производство в ЧАСТТА,
с която се обжалва постановеното по гр.д. № 22136/2016 г. съдебно решение от
16.01.2018 г. в частта с която е отхвърлен предявения от „И.“ ООД срещу
първоначалния ищец Г.М.Х. насрещен иск и е обезсилил решението на СРС в частта,
с която е отхвърлен предявения от „И.“ ООД срещу първоначалния ищец Г.М.Х.
насрещен иск.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд
искове са установителни при правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 51 ТЗ – за установяване по отношение на ответника
дължимостта на сумата от 11 060 лв., представляваща възнаграждение по
договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 11.03.2015 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение - 02.12.2015 г., сумата 754 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 02.04.2015
г. - 01.12.2015 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2015г. по ч.гр.д. № 74779 по описа за 2015г.
на СРС, 61 състав.
Производството се развива след постъпване
по реда на чл. 414, ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца и предвид разпоредбата на чл. 415 вр.чл. 422 от ГПК за ищеца е налице интерес от търсената
защита и производството се явява процесуално допустимо.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и
от представените по делото Договор за посредничество при продажба на
недвижим имот от 11.03.2015 г., ведно с Приложение № 1 към него и протокол за
оглед от 11.03.2015 г. се установява, че между ищеца Г.М.Х. и ответника „И.“
ООД е бил сключен договор с предмет извършване на посредническа дейност при
продажба на недвижим имот, съгласно който ищецът следва да проучи пазара, да
рекламира, да извършва огледи, да търси купувач, да участва в преговори и да
подготви за сключване договор за продажба на имоти, описани в Приложение № 1
към договора срещу заплащане на възнаграждение в размер на 2,5% от цената, на
която е извършена продажбата.
По делото не е спорно и
обстоятелството, че имотът е продаден на цена от 226 180 евро, както и
че ищеца е довел кандидат купувач, с който е провел оглед на имота на
11.03.2015 г.
За да бъде успешно проведен иска
с правно основание чл. 51 от ТЗ ищецът следва да установи по безспорен начин,
че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
посредничество, че е изпълнил възложеното му с договора точно и в уговорените
срокове.
В тежест на ответника е да
ангажира доказателства от които се установява, че е изпълнил задълженията си за
заплащане на уговореното възнаграждение, както и да докаже всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Основният спорен въпрос е дали е налице неизпълнение на
ищеца, което да освобождава ответника от заплащането на възнаграждението,
уговорено в процесния договор.
Съгласно задължителната практика
на ВКС при тълкуване на договорите е необходимо да се търси действителната обща
воля на страните, върху какво страните са се споразумели и какъв правен
резултат трябва да бъде постигнат, като всяка една клауза бива схващана в
смисъла, които произтича от връзката й с останалите и целия договор, с неговата
крайна цел, обичаите в практиката и добросъвестността. Видно от доказателствата
по делото страните са постигнали съгласие за изпълнение на възложеното с
договора (възмездна посредническа дейност), а възложителят е поел задължението
да заплаща възнаграждение. Размерът на възнаграждението е определен в т. 4 от
договора, а исканата от възложителя офертна цена е посочена в приложение № 1,
подписано от страните. Така цитираните клаузи, съпоставени с всички останали
договорености между страните, обективирани в договора и приложение № 1 към него
дават основание да се приеме, че посочената офертна цена е ориентир, при който
резултатът се счита за постигнат, дори да не се осъществи продажба, но
резултатът се счита постигнат и при всяка друга цена, на която ответникът се
съгласи да осъществи продажба, което обяснява и относително определения размер
на възнаграждението. Продажбата е осъществена със съгласието на ответника,
поради което и съдът в настоящия си състав намира, че предявения иск е
основателен.
При така изложените съображения и
поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора на въззиваемата
страна се следват разноски, но поради липса на доказателства за реалното им
заплащане съдът не присъжда такива. Изрично в представения по делото пред
въззивната инстанция (л.18) Договор за правна защита и съдействие без дата
(2018 година) страните са посочили, че е уговорено адв.възнаграждение в размер на 3 400 лв.,
което при подписването му не е заплатено, като доказателства за плащането му не
са представени до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 315149 от 16.01.2018 г. по гр.д. № 22136/2016 г. на СРС, ГО, 61
състав, вкл. в частта за разноските.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните на
основание чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.