№ 12168
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110106014 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени са три обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника – С. А. М. да заплати на
ищеца – А. Д. Н. сумата в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди,
вследствие на нанесена обида; сумата в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени
вреди, вследствие на причинена лека телесна повреда, както и 200 лева за имуществени
вреди, представляващи разходи за адвокатски хонорар за изготвяне на нотарилана покана за
доброволно изпълнение и представителство пред ЧСИ във връзка с връчването й и такса на
ЧСИ, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянията до
окончателно изплащане на сумите.
Ищцата твърди, че е работила като юрисконсулт в отдел „...“, дирекция „...“ в .... до
август 2019 г. На 20.03.2019 г. около 16:00 часа твърди, че е била повикана от началника на
отдела във връзка с възлагане на спешна работа. Докато началникът на отдела разяснявал
поставената задача, твърди, че в стаята е влязла ответницата и казала на ищцата с арогантен
тон „Излез от стаята“. В отговор ищцата отвърнала, че обсъждат възложена работа и е редно
да изчака, но последвала реплика „Изчезни“, след което ищцата я помолила да смекчи тона,
но ответницата отговорила „Изчезни, бе, че ще те ударя“. Ищцата отново помолила да не й
говори по този начин, но ответницата повторила „Изчезни, бе, че ще те ударя“. Ищцата
казала „М., какво ти става? Можеш да говориш на майка си с този тон“, отворила вратата за
да излезе и усетила удар в кръста, след което ответницата продължила да отправя закани.
Твърди, че случката е накърнила честта и достойнството й, оставила е чувство за срам и
унижение. Вследствие на удара, поддържа, че е почувствала болка в кръста, силно чувство
на безсилие, омерзение и срам. След инцидента се чувствала много зле, почувствала и
главоболие, увеличен пулс и покачване на кръвното налягане. Излага, че сънят й е изчезнал
1
за дълъг период, чувството на постоянно безпокойствие не спирало, появили се и паник
атаки. Започнала да приема лекарства, а състоянието продължило с месеци, на работното си
място изпитвала унижение и срам от станалото. Твърди, че е подала тъжба и граждански
иск, който не бил допуснат за разглеждане, както и че с присъда № 20250755 от 10.11.2020
г., постановена по НЧХД № 11487/2019 г. ответницата е призната за виновна в това, че на
20.03.2019 г. около 16:00 ч. в гр. С. в сградата на ...., бул. „... е извършила унизително за
честта и достойнството действие на А. Д. Н., като я е изритала в областта на кръста, като
обидата е нанесена публично и в това, че на 20.03.2019 г. около 16:00 ч. в гр. С. в сградата
на ...., бул. „... чрез удар с крак в областта на кръста е причинила лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето. Сочи, че присъдата е
потвърдена от въззивната инстанция. Твърди, че до ответницата е била изпратена покана
чрез ЧСИ за доброволно плащане на обезщетението, но ответницата отговорила, че не счита
да е причинила вреди с деянията. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове, ведно със законната лихва от датата на деянията. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Развиват се
съображения в насока, че исковата молба е нередовна, доколкото в петитума не са посочени
конкретните неимуществени вреди, които се твърди да са претърпени. Ответницата счита, че
искотете са прекомерно завишени и че претендираните суми не съответстват на вредите.
Твърди, че след 20.03.2019 г. не е имала контакт с ищцата, т.к. била в продължителен
болничен, поради което и нямало как да й въздейства след тази дата. Оспорва да е
разпространявала слухове за случката сред колегите. Оспорва иска за имуществени вреди
изцяло и счита, че не е налице причинна връзка между разходите за адвокат и нейното
деяние.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
При заявяната правна квалифиация на исковете по делото, е в доказателствена тежест
на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване: деянието; вредата - а
именно, че е претърпяла твърдените неимуществени и имуществени вреди, както и техният
размер; противоправността на деянието и причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. В доказателствена тежест на ответника е
да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото е приобщено за послужване НЧХД № 11487/19г., по описа на СРС, 118
състав, въз основа на което за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са
приети следните обстоятелства, по арг. от чл.300 от ГПК: че на 20.03.2019 г. около 16:00 ч. в
гр. С. в сградата на ...., бул. „... ответницата е извършила унизително за честта и
достойнството действие на ищцата, като я е изритала в областта на кръста, като обидата е
нанесена публично, както и че на 20.03.2019 г. около 16:00 ч. в гр. С. в сградата на ...., бул.
„... чрез удар с крак в областта на кръста е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето на ищцата.
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
2
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл, предмет на установяване по настоящото дело е претърпяла ли е
ищецата Н. посочените в исковата молба неимуществени вреди и имуществени вреди в
резултат от противоправното поведение на ответницата М., както и техните характер и
интензитет.
За установяване на спорните обстоятелства, ищецата е ангажирала писмени и гласни
доказателства.
Представени са Съдебномедицинско удостоверение № 210/2019г. и болничен лист №
.... на А. Н..
По делото са приети като писмени доказателства покана, изпратена от ищцата до
отвтетницата чрез ЧСИ, за доброволно плащане на суми за общезщетение на вредите,
причинени на ищцата в слествие от извършените от отвтетницата престъпления, за които тя,
с влязла в сила присъда е призната за виновна. Към описаната покана е приложен договор за
правна защита и съдействие, сключен между адв. Б. Ц. и А. Н. с предмет изготвяне на
покана за доброволно изпълнение до С. М. и процесуално представителство пред ЧСИ. В
тескта на договора изрично е упоменато, че от страна на доверителя е платена сумата от 175
лева. Към поканата е приложена и разписка за платена в полза на ЧСИ такса от 25.13 лева,
дължима за връването й.
За спорните по делото обстоятелства е приета комбинирана Съдебнопсихиатрична и
съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р А. М. и д-р П. В., които са дали
заключение, че при данните по делото, пострадалата е понесла удар с ограничена контактна
повърхност и незначителна кинтчина енергия с или върху твър тъп предмет в посяно –
кръстцовата облст, който й е причинил бледо мораво кръвонасядане 1/1,5 см., от което е
чувствала болка. Подобно увреждане може да бъде получено както е посочено в исковата
молба и по своята медико биологична характеристка е причинило болка не по-силна от
обичайната. В периода на възстановяване боката е била само при натиск в тази област.
Процесният нцидент с голямя вероятност е причинил у ищцата твърдянте в исковата молба
психични увредждания. Според вещото лице психиатър, оисаният от ищцата психичен
дискомфорт съответства на постравматично стресово разстройство. Това състояние се
представя с разнообразн симптоми, като според тежестта си и индивидуалните особености
на лицето може да отзвучи с времето в рамките на около 6м., да персистира с години или да
хронифцира като премине в трайна личностова промяна – F62.0.
Разпитан е свидетелят В.К.– вуйчо на ищцата в разпита си пред съда, че след
инцидета ищцата му се обадила по телефона, плачейки и му разказала за случилото се. Била
много разстроена. Видял синината околко кръста й от ритника, който й бил нанесен.
Описвя я с гленината на диаметър на яйце. В следствие на инцидента А. станала по –
затворена, не искала да излиза, да общува и да ходи на работа. Няколко години преди
инцидента имала проява на паник атаки, които околко година преди него затихнали, след
което отново се появили. Изразявали се е сърцебиене, невъзможност да спи, плач.
3
Пред съда е разпитана свидетелката Т.Г.. Която заявява, че познава ответницата от
работата – ..... За инцидента свделката разбралаот самата отвеница, която й се обадила и й
казала, че е ритнала А. в кабинета на техния начаник. Според свидетелата ответницата била
разстроена. След като говорила по телефона с ответницата, Г. слязла в кабинета на
началника им – г-жа А., където на един стол седяла ищцата, но няма спомен да я е питала
как се чувства.
Пред съда е разпитана и свидетелката М. А.. Заявява, че на процесната дата в
кабинета й ответницата е ритнала в кръста ищцата. След инцидета А. отишла в кабинета си,
където я последвала и свидетлката. Ищцата била много разстроена, плачела. След този ден
излязла в болничен, който свидтелката не помни колко дълъг е бил точно, но помни, че след
като се върнала от него, ищцата споделяла, че не може да продължи да работи в ...., защото
се чувства много засрамена и унизена в работния клектив. Към днешна дата свидетелката
заявява, че ищцата вече не работо в ..... М. заявява, че С., към момента на инцидента, е била
много груба, много рязка и тонът й не търпял възражение. На следващия ден след случилото
се ответницата отишла при М., като отново била приповдигната, емоционална и заявила, че
въобще не се притеснява от това, което е сторила, за което може да й се образува
дисциплинарно производство, защото нея хората продължавали да я поздравят. Свителката
заявява, че когато попитала ответнцата защо е ритнала ищцата тя й отвърнала, че тъпи хора
мрази.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че ищцата
А. Н. е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди – болки и страдания,
емоционален дискомфорт и притеснение, в резултат от причиненото й ответницата
непозволени увреждания. Видът и характерът на причинените увреждания са установени от
наказателния съд, а от свидетелските показания безпротиворечиво се установява и
интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания. За претърпените вреди,
ответникът дължи обезщетение по предявения срещу него иск с правно основание чл.45
ЗЗД, като обезщетението се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. При определяне
размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се определя според
вида, характера и тежестта на увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда
от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
4
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до
разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК.
В конкретния случай съдът, като съобразява посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и
установените по делото конкретни обстоятелства – получените увреждания, отговарящи на
квалификацията им като лека телесна повреда и обида, нанесена публично; изживения от
ищцата срам от случилото се в рамките на работния й колектив; търпените от нея болки от
нанесения й ритник в период за около седмица след случая, чувството на срам и
малоценност, което е изпитала ищцата в следствие на грубото и арогантно поведене на
ответницата, намира, че на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 5 000
лева, което да репарира претърпените от нея вреди, вследствие на нанесената й публично
обида, както и сумата в размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди,
вследствие на причинена й лека телесна повреда.
По отношение на иска, предявен за сумата от 200 лева – явяваща се разходи на
ищцата за изготвяне и изпращане до ответницата на покана за доброволно плащане чрез
ЧСИ, съдът го намира за основателен, доклокото сторените от ищцата разходи се наират в
пряка и непосредствена връзка с деликтът, извършен от ответницата. Неоснователен е
аргументът на ответницата, че не е било нужно адвокат да изготвя поканата, след като
самата ищца има юридическо образование, т.к. правото на всеки един да прецени
необходимостта от адвокатко представителство е норматино установени и е въпрос на
свободна воля и избор, а от друга страна – не е лишена от житейска логика тезата, че когато
лично е пострадало едно лице, въпреки юридическото си образование, да не желае само да
се предсталява в процедурата по уреждане на последиците от деликта, като възложи това на
адвокат. Адвокатското възнаграждение е заплатено реално, което се установява от текста на
самия догвор за правна защита. Така договорът с изрично отразяване, че сумата, посчена в
него е платена, има характера на разписка за извършеното плащане. Платена е и сумата от
25,13 лева такса за връчване на поканата от ЧСИ. При тези аргументи искът за имуществени
вреди в размер на 200 лева, предявен от ищцата следва да бъде уважен.
Ответницата следва да бъде осъдена да плати законна лихва върху обезщетенията от
датата на увреждането до окончателното изплащане, по аргумент от чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По отговорността на страните за разноски :
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцата има право на разноски
в размер на 1000 лева, от които 50 лева – държавна такса, 250 лева – авокатско
възнаграждение и 700 лева – депозит за вещи лица по КСМПЕ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. М., с ЕГН: ********** да заплати на А. Д. Н., с ЕГН: **********,
на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление обида, нанесена публично, извършено
на 20.03.2019г. сградата на .... в гр. С., за което ответницата е била призната за виновна с
присъда, постановена на 10.11.2020г. по НЧХД № 11487/2019г. по описа на СРС, 108 състав,
ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2019г. до окончателното изплащане;
както и на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление лека телесна повреда,
извършено на 20.03.2019г. сградата на .... в гр. С., за което ответницата е била призната за
виновна с присъда, постановена на 10.11.2020г. по НЧХД № 11487/2019г. по описа на СРС,
108 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2019г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С. А. М., с ЕГН: ********** да заплати на А. Д. Н., с ЕГН: **********,
на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 200 (двеста) лева, явяващи се имуществени вреди,
претърпени в следствие на извършени от ответницата престъпления обида, нанесена
публично и лека телесна повреда, извършени на 20.03.2019г. в сградата на .... в гр. С., за
които ответницата е била призната за виновна с присъда, постановена на 10.11.2020г. по
НЧХД № 11487/2019г. по описа на СРС, 108 състав, ведно със законната лихва върху
главницата от 20.03.2019г. до окончателното изплащане; както и да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1000 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6