Присъда по дело №295/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта:	8
Дата:	7 юни 2022 г.
Съдия:	Павел Неделчев

Дело:	20214200200295
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Габрово, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
СъдебниИвелин Иванов Иванов

заседатели:Теодора Г.а Христова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Наказателно дело от общ
характер № 20214200200295 по описа за 2021 година
въз основа на данните по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.Н.Н.. от гр. Габрово, роден на **** г. в гр. Габрово,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, заемащ
длъжността „Главен специалист – горски инспектор“ към Регионална дирекция по
горите – Велико Търново, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
неустановена дата в периода месец април 2019 г. – месец май 2019 г. до 04.10.2019 г., в
централен склад за дърва в с. ***, общ. Трявна, ползван от „***“ ЕООД с. ***, общ.
Дряново и на стария полигон в гр. Трявна, при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК (с две отделни деяния, които
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото), в качеството си на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към Регионална
дирекция по горите - Велико Търново, приел дарове, които не му се следват – парични
суми в размер на общо 200 лева, от ***– управител на „***“ ЕООД, за да не извърши
1

действие по служба, като не състави акт за констатирано нарушение и загдето не е
извършил действие по служба - да извърши проверки на склад за дървен материал,
както следва:
- на неустановена дата в периода месец април 2019 г. - месец май 2019 г., в
централен склад за дърва в с. ***, общ. Трявна, ползван от „***“ ЕООД, в качеството
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК – „Главен специалист -
горски инспектор“ към Регионална дирекция по горите - Велико Търново, приел дар,
който не му се следва - парична сума в размер на 100 лева, от ***. - управител на „**“
ЕООД, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на
административно нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, заради неправилно разположение на
системата за видеонаблюдение, поставена на централен склад на „**“ ЕООД;
- на 04.10.2019 г., на стария полигон в гр. Трявна, в качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“
към Регионална дирекция по горите - Велико Търново, приел дар, който не му се
следва - парична сума в размер на общо 100 лева, от *** - управител на „**“ ЕООД,
загдето не е извършил действие по служба - да извърши проверки на склад за дървен
материал на дружеството,
поради което и на основание чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК
го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на
1000 (хиляда) лева, която да заплати в полза на държавата, както и на основание чл.
301, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК го ЛИШАВА от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от
НК, а именно от право да заема държавна и обществена длъжност в областта на
горското стопанство и да упражнява професия или дейност, свързана с контролни
функции в системата на горското стопанство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното
наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Ц.Н.Н.., със снета по-
горе самоличност, изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 307а от НК ОСЪЖДА подсъдимия Ц.Н.Н.., със снета по-горе
самоличност, да заплати в полза на държавата сумата в размер на 200 (двеста) лева,
представляваща равностойността на предмета на престъплението по чл. 301, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.Н.Н.., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
в това да е извършил гореописаните две деяния при форма на изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 301, ал. 1 от НК - „поискал“ и при извършването им да е
2

нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8. и т. 5.15 от длъжностната
характеристика, в чл. 196, ал. 1, вр. с чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 и т. 13 от Закона за
горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, както и да е извършил останалите деяния, включени в
обвинението за подкуп, за това през периода от неустановена дата през месец април
2016 г. до 16:40 часа на 17.10.2019 г. (с изключение на времето на извършване на
гореописаните две деяния), в община Трявна, при условията на продължавано
престъпление и с повече от две отделни деяния, в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ
- Велико Търново, да е поискал и приел дарове, които не му се следват - парични суми
над 200 лева и до размер на общо 1300 лева и вещи - 1 брой система за
видеонаблюдение на стойност 320 лева и 1 брой бутикова кутийка за пури на стойност
1000 лева, всичко на обща стойност над 200 лева до размер на 2620 лева, от физически
и юридически лица, занимаващи се с дърводобив, експедиция и производство на
дървесина, за да не извърши действие по служба за съставяне на акт за констатирано
нарушение, да не извършва проверки на дейностите по Закон за горите, осъществени
от търговците и лицензиран лесовъд и да не изготви предписание за констатирани
пропуски и нарушения на дружеството, като е нарушил служебните си задължения по
т. 5.5., 5.8. и 5.15. от длъжностната характеристика и чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с
чл. 197, т. 5, т. 8 и т.13 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като нарушенията на
службата не съставляват престъпление, както следва:
- на неустановена дата през месец април 2016 г., в сечище, експлоатирано от
**„***“ гр.Трявна, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“
от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, да е
поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100 лева, от**-
лицензиран лесовъд в ЕТ „***“, за да не извърши действие по служба за съставяне на
акт за констатирано нарушение (неправилно събрана вършина в сечище на търговеца)
и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.5 и т. 5.15 от длъжностната
характеристика и чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл.197, т. 5 и т. 13 от Закон за
горите, като не съставил констативен протокол и не издал акт за установяване на
административно нарушение по чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечищата
в горите за неправилно събрана вършина в сечище на търговеца, като нарушението на
службата не съставлява;
- на неустановени дати в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., в офиса на
„***“ гр. Трявна, намиращ се в гр. Трявна, ул. „**** и на сечища, експлоатирани от
същия търговец, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от
НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, два пъти да е
поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на общо 200 лева,
3

от *** - лицензиран лесовъд в ЕТ „***“, за да не извърши действие по служба за
извършване на проверки на дейността на търговеца и лицензирания лесовъд, като
нарушил служебните си задължения, визирани в т.5.8 от длъжностната характеристика
и чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като не
е извършил проверки и контрол на частния лесовъд и нарушението на службата му не
съставлява престъпление;
- на неустановени дати в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в офиса на
„***“ гр. Трявна, намиращ се в гр. Трявна, ул. „**** и на сечища, експлоатирани от
същия търговец, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от
НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, два пъти да е
поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на общо 200 лева
от *** - лицензиран лесовъд в ** „***“, за да не извърши действие по служба за
извършване на проверки на дейността й като лицензиран лесовъд и нарушил
служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от длъжностната характеристика, чл. 196,
ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като неизвършил
проверки и контрол на дейността на частния лесовъд и нарушението на службата му не
съставлява престъпление;
- на неустановена дата през месец април 2019 г., в с. ***, общ. Трявна, в
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен
специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, да е поискал и приел дар,
който не му се следва - един брой система за видеонаблюдение на стойност 320 лева,
от ** в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр.Трявна, за да не извърши
действие по служба за осъществяване на контрол за спазването на правилата за сеч и
другите ползвания от горите и изготвяне на предписание за констатиране пропуски и
нарушения на дружеството и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.5 и
т. 5.8 от длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5 и
т. 8 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като неизвършил контрол за спазването на
правилата за сеч и другите ползвания от горите и не направил предписание за
констатиране пропуски и нарушения на търтовеца и нарушението на службата му не
съставлява престъпление;
- на неустановени дати в периода от месец октомври 2018 г. до 27.07.2019 г., в
гр. Трявна, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК -
„Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, на няколко пъти
да е поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на общо 500
лева от *** в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. Трявна, за да не извърши
действие по служба за извършване на проверки на дърводобивната дейност на
4

дружеството и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от длъжностната
характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон за горите и чл.
2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, като неизвършил проверки и контрол на дейността по дърводобив,
осъществена от дружеството и нарушението на службата му не съставлява
престъпление;
- в средата на месец юни 2019 г., в гр. Трявна, в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към
РДГ - Велико Търново, да е поискал дар, който не му се следва - един брой бутикова
кутийка за пури на стойност 1000 лева, за да не извърши действие по служба като
направи предписания при констатиране на пропуски и нарушения и да съставя актове
за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения по Закон за горите
на длъжностни лица от „***“ ЕООД гр.Трявна, визирани в т. 5.5 и т. 5.15 от
длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5 и т. 13 от
Закон за горите;
- на 17.10.2019 г., в отбивка по пътя гр. Плачковци - гр. Трявна, в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски
инспектор“ към РДГ - Велико Търново, да е поискал и приел дар, който не му се следва
- парична сума в размер на общо 100 лева от ***. - лицензиран лесовъд в *** „***“ гр.
Трявна, за да не извърши действие по служба за извършване на проверки на дейността
й като лицензиран лесовъд, визирани в т. 5.8 от длъжностната характеристика, чл. 196,
ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
поради което го ОПРАВДАВА в тези части по повдигнатото му обвинение,
както и по обвинението за по-тежко престъпление по чл. 301, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Ц.Н.Н.., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
в това на 15.10.2019 г., в гр. Дряново, в качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК – „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико
Търново, да е използвал служебното си положение, произтичащо от трудов договор №
71/05.04.2016 г. и длъжностна характеристика за заеманата длъжност, като поискал от
** -управител на „***“ ЕООД гр. Дряново да му заплати 6 кубични метра дърва за
огрев, за които заявил, че му се полагат служебно по реда на чл. 193, ал. 3 от Закон за
горите, а реално са били добити и транспортирани от и за сметка на ***- управител на
*** ЕООД гр. Дряново, с което да е набавил за себе си противозаконна облага в размер
на 480 лева, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 283
от НК.
5

Веществените доказателства, съставляващи парична сума в размер на 11 500
лева, намираща се на съхранение в банкова касета на ОД МВР - Габрово в „Банка
ДСК“ ЕАД - клон Габрово; 1 бр. тефтер, син на цвят, с надпис „Държавно
лесничейство – Габрово“; 1 бр. тефтер със зелена кожена подвързия с надпис „2018
РДГ Велико Търново“; 1 брой дневник на горския надзирател с етикет с надпис и 1
брой мобилен телефон ***с IМЕI *** – след влизане на присъдата в сила да се върнат
на подсъдимия Ц.Н.Н...

ОСЪЖДА подсъдимия Ц.Н.Н.. да заплати в полза на държавата по сметка на
Окръжен съд – Габрово направени в съдебната фаза на процеса разноски в размер на 28
(двадесет и осем) лева, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Ц.Н.Н.. да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово
направени в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 296.55 (двеста
деветдесет и шест лева и 55 ст.) лева, както и 5 лева държавна такса по сметка на
Окръжен съд – Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Останалите, направени в наказателното производство разноски, остават в
тежест на държавата.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред
Апелативен съд - Велико Търново в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ:
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Габрово против Ц.Н.Н.. от гр. Габрово, с който на подсъдимия се
повдигат обвинения за извършени престъпления по чл. 301, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. с ал. 1 ,
вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК и по чл. 283 от НК, както следва:
1. За това, че през периода от неустановена дата през месец април 2016 г. до
16:40 часа на 17.10.2019 г., в община Трявна, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от
НК („главен специалист - горски инспектор“ към РДГ – В. Търново), поискал и приел
дарове, които не му се следват - парични суми в размер на общо 1300 лева и вещи - 1
брой система за видеонаблюдение на стойност 320 лева, 1 брой бутикова кутийка за
пури на стойност 1000 лева, всичко на обща стойност 2620 лева, от физически и
юридически лица, занимаващи се с дърводобив, експедиция и производство на
дървесина, за да не извърши действие по служба за съставяне на акт за констатирано
нарушение, да не извършва проверки на дейностите по Закон за горите, осъществени
от търговците и лицензиран лесовъд и да не изготви предписание за констатиране
пропуски и нарушения на дружеството и загдето неизвършил действие по служба - да
извърши проверки на склад за дървен материал, като е нарушил служебните си
задължения по т. 5.5, 5.8, 5.15 от длъжностната характеристика и чл. 196, ал. 1, чл. 199,
ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5, т. 8, т. 13 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като нарушенията на
службата не съставлява престъпление, както следва:
- на неустановена дата през месец април 2016 г., в сечище, експлоатирано от ЕТ
„***“ гр. Трявна, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от
НК („главен специалист - горски инспектор“ към РДГ – В. Търново), поискал и приел
дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100 лева, от Д.Д. - лицензиран
лесовъд в ЕТ „***“ гр. Трявна, за да не извърши действие по служба за съставяне на
акт за констатирано нарушение /неправилно събрана вършина в сечище на търговеца/ и
нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.5 и т. 5.15 от длъжностната
характеристика и чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5 и т. 13 от ЗГ, като не
съставил констативен протокол и не издал акт за установяване на административно
нарушение по чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечищата в горите за
неправилно събрана вършина в сечище на търговеца, като нарушение на службата не
съставлява престъпление;
- на неустановени дати в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., в офиса на
ЕТ „***“ гр. Трявна, намиращ се в гр. Трявна, ул. „А.“ №*** и на сечища,
експлоатирани от същия търговец, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „а“ от НК („главен специалист - горски инспектор“ към РДГ – В. Търново) ,
два пъти поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на общо
200 лева, от Д.Д. - лицензиран лесовъд в ЕТ „***“ гр. Трявна, за да не извърши
действие по служба за извършване на проверки на дейността на търговеца и
лицензирания лесовъд и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от
длъжностната характеристика и чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от ЗГ и
чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, като не е извършил проверки и контрол на частен лесовъд Д.Д. и
нарушението на службата му не съставлява престъпление;
1

- на неустановени дати в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в офиса на
ЕТ „***“ гр. Трявна, намиращ се в гр. Трявна, ул. „А.“ №*** и на сечища,
експлоатирани от същия търговец, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „а“ от НК („главен специалист - горски инспектор“ към РДГ – В. Търново),
два пъти поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на общо
200 лева, от Д.Д. - лицензиран лесовъд в ЕТ „***“ гр. Трявна, за да не извърши
действие по служба за извършване на проверки на дейността й като лицензирания
лесовъд и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от длъжностната
характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от ЗГ и чл. 2, т. 1 и т. 4 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като
неизвършил проверки и контрол на дейността на частен лесовъд Д.Д. и нарушението
на службата му не съставлява престъпление;
- на неустановена дата през месец април 2019 г., в с. ***, общ. Трявна, в
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК („главен
специалист - горски инспектор“ към РДГ – В. Търново), поискал и приел дар, който не
му се следва - един брой система за видеонаблюдение на стойност 320 лева, от Г.Г. в
качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. Трявна, за да не извърши действие по
служба за осъществяване на контрол за спазването на правилата за сеч и другите
ползвания от горите и изготвяне на предписание за констатиране пропуски и
нарушения на дружеството и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.5 и
т. 5.8 от длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5 и
т. 8 от ЗГ и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като неизвършил контрол за спазването на правилата за сеч и
другите ползвания от горите и не направил предписание за констатиране пропуски и
нарушения на „***“ ЕООД гр. Трявна и нарушението на службата му не съставлява
престъпление;
- на неустановена дата в периода месец април 2019 г. - месец май 2019 г., в
централен склад за дърва в с. ***, общ. Трявна, ползван от ** ЕООД с. ***, в
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК („главен
специалист - горски инспектор“ към РДГ – В. Търново), поискал и приел дар, който не
му се следва - парична сума в размер на 100 лева, от Д. Й. Д. - управител на *** ЕООД
с. ***, за да не извърши действие по служба за съставяне на акт за констатирано
нарушение /неправилното разположение на системата за видеонаблюдение, поставена
на централен склад на дружеството/ и нарушил служебните си задължения, визирани в
т. 5.15 от длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1 и чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т.
13 от ЗГ, като не съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.
14а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии за неправилното разположение на системата за видеонаблюдение, поставена
на централен склад на дружеството, като нарушението на службата не съставлява
престъпление;
- на неустановени дати в периода от месец октомври 2018 г. до 27.07.2019 г., в
гр. Трявна, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК
(„главен специалист - горски инспектор“ към РДГ – В. Търново), на няколко пъти,
поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на общо 500 лева,
от И.Б. в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. Трявна, за да не извърши
действие по служба за извършване на проверки на дърводобивната дейност на
дружеството и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от длъжностната
характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от ЗГ и чл. 2, т. 1 и т. 4 от
2

Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като
неизвършил проверки и контрол на дейността по дърводобив, осъществена от „***“
ЕООД гр. Трявна и нарушението на службата му не съставлява престъпление;
- в средата на месец юни 2019 г. , в гр. Трявна, в качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК („главен специалист- горски инспектор“
към РДГ – В. Търново), поискал дар, който не му се следва -един брой бутикова
кутийка за пури на стойност 1000 лева, за да не извърши действие по служба като
направи предписания при констатиране на пропуски и нарушения и да съставя актове
за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения по ЗГ на
длъжностни лица от „***“ ЕООД гр. Трявна, визирани в т. 5.5 и т. 5.15 от
длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5, т. 13 от
ЗГ;
- на 04.10.2019 г., на стария полигон в гр. Трявна, в качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК („главен специалист - горски инспектор“
към РДГ – В. Търново), поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в
размер на общо 100 лева, от Д. Й. Д. в качеството му на управител на *** ЕООД с. ***,
загдето неизвършил действие по служба - да извърши проверки на склад за дървен
материал на дружеството и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от
длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от ЗГ и чл.
2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, като неизвършил проверка и контрол на дейността на склад за дървен
материал, регистриран от *** ЕООД с. *** и нарушението на службата му не
съставлява престъпление;
- на 17.10.2019 г., в отбивката по пътя гр. Плачковци - гр. Трявна, в качеството
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК („главен специалист -
горски инспектор“ към РДГ – В. Търново), поискал и приел дар, който не му се следва
- парична сума в размер на общо 100 лева от Д.Д. - лицензиран лесовъд в ЕТ „***“ гр.
Трявна, за да не извърши действие по служба за извършване на проверки на дейността
й като лицензирания лесовъд, визирани в т. 5.8 от длъжностната характеристика, чл.
196, ал. 1, чл.199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от ЗГ и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии –
престъпление по чл. 301, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от
НК;
2. За това, че на 15.10.2019 г., в гр. Дряново, в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК (главен специалист - горски инспектор“ към
РДГ – В. Търново), използвал служебното си положение, произтичащо от трудов
договор № *** г. и длъжностна характеристика за заеманата длъжност, поискал от ** -
управител на *** ЕООД гр. Дряново да му заплати 6 кубични метра дърва за огрев, за
които заявил, че му се полагат служебно по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗГ, а реално са
били добити и транспортирани от и за сметка на М.М. -управител на *** ЕООД гр.
Дряново, с което е набавил за себе си противозаконна облага в размер на 480 лева -
престъпление по чл. 283 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поради недоказаност не
поддържа обвинението по отношение на деянията, описани в пунктове 1, 2 и 3 от
обстоятелствената част на обвинителния акт – за поискани и приети подкупи от
свидетелката Д.Д. на неустановена дата през месец април 2016 г., както и на
неустановени дати в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019 г. до
3

31.12.2019 г. Само в частта за формата на изпълнителното деяние - „поискал“,
обвинението не се поддържа по пунктове 5 и 8 от обвинителния акт – за поискан
подкуп от свидетеля Д.Д.. В останалата част представителят на държавното обвинение
поддържа обвиненията с така изведените в обвинителния акт правни квалификации по
чл. 301, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 283 от НК, като счита, че
събраните в производството доказателства установяват по несъмнен и безспорен начин
фактическата обстановка, обуславяща извод, че подсъдимият е осъществил признаците
от съставите на престъпленията, за които е предаден на съд. Предлага за
престъплението по чл. 301, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на подсъдимия Н.
да се наложи наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000
лева; на основание чл. 301, ал. 4 от НК да бъде лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК – да упражнява професията „Горски инспектор“ за срок от една година. За
престъплението по чл. 283 от НК прокурорът намира, че на подсъдимия следва да се
наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода. По правилата на чл. 23 от НК
предлага определянето на общо наказание от две години лишаване от свобода, към
което да се присъединят наказанията глоба и лишаване от права, както и при
приложение на чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи изпълнението на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Намира, че на основание чл.
307а от НК следва да се отнеме предметът на престъплението по чл. 301, ал. 2 от НК –
сумата от 1 820 лева, а останалата иззета от подсъдимия Н. парична сума до размер на
11 500 лева, както и останалите веществени доказателства следва да му се върнат.
По съществото на делото договорният защитник на подсъдимия - адв. Х.Х. И.,
пледира за постановяване на оправдателна присъда. Анализира доказателствената
съвкупност, като приема, че обвиненията не са доказани.
Другият защитник на подсъдимия Н. – адв. М.В., счита, че с изключение на
деянието по пункт 5 от обвинителния акт, всички останали обвинения не са доказани,
поради което за тях подсъдимият Н. следва да бъде признат за невинен и оправдан. За
приетия подкуп от свидетеля Д. – по пункт 5, моли да се наложи справедливо
наказание, като се отчете здравословното състояние на подсъдимото лице, семейното
му положение и самокритичното му признание. По отношение разпореждането с
веществени доказателства, моли да се отчете, че иззетата от дома на подсъдимия сума
пари е семейна имуществена общност.
При упражняване на правото на лична защита подсъдимият Ц.Н. поддържа
позициите, изразени от неговите защитници. В последната си дума моли да се отчете
здравословното му състояние, като му се наложи по-леко и справедливо наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, установи следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Н.Н.. е роден на *** в гр. Габрово и живее в същия град.
Завършил е средно специално образование; женен е и не е осъждан. Работи по трудово
правоотношение в РДГ – Велико Търново, където заема длъжността „Главен
специалист – горски инспектор“.
С трудов договор № *** г., сключен с ръководителя на Регионална дирекция по
горите - Велико Търново, подсъдимият Ц.Н. бил назначен на длъжност „Главен
специалист - горски инспектор“, с място на работа – РДГ - Велико Търново, за община
Севлиево, офис Севлиево. Встъпил в изпълнение на длъжността на 05.04.2016 г. На
същата дата му била връчена длъжностна характеристика, а на 03.01.2017 г. му била
4

връчена нова длъжностна характеристика. С допълнително споразумение №
20/18.01.2018 г. към трудовия договор от 05.04.2016 г., считано от 22.01.2018 г.
подсъдимият Н. бил преназначен на длъжност „Главен специалист - горски инспектор“
с място на работа РДГ - Велико Търново, Дирекция „Горско стопанство“. С
допълнително споразумение № *** г. към трудовия договор от 05.04.2016 г., считано
от 25.04.2018 г. били изменени условия по трудовото правоотношение. На същата дата,
както и след това – на ** г., на Н. били връчени нови длъжностни характеристики.
Предвид заеманата длъжност подсъдимият имал правомощията, произтичащи
пряко от чл. 197 от Закона за горите (с изключение на правомощието по т. 11). Същите
правомощия били отразени и в последователно връчените му общо четири длъжностни
характеристики с идентично съдържание по отношение на преките задължения на
горския инспектор по т. 5.5. „Дава консултации и прави предписания при констатиране
на пропуски и нарушения.“, т. 5.8. „Контролира спазването на правилата за сеч и
другите ползвания в горите, опазването на съоръженията, сгради, гранични и други
значи и обекти.“ и т. 5.15. „Съставя актове за констатирани нарушения, както и за
неизпълнения на задължения на длъжностни лица по Закона за горите, ЗЛОД, ЗЗТ,
ЗРА, ЗЛР, ЗБР, ЗОСУ и подзаконовите актове по прилагането им.“.
Съгласно установената в РДГ – Велико Търново организация, горските
инспектори работели в екипи. Работното време на отделните екипи и районите им на
проверка се определяли в месечен график, утвърждаван от Директора на РДГ. В края
на месеца ръководителят на епика изготвял доклад относно извършените проверки и
месечна справка за резултатите от проверките. Към тази документация се прилагали
пътните листи за използваните служебни автомобили. В периода от 05.04.2016 г. до
края на месец юли 2016 г. Ц.Н. работил в екип с колегата си П. П., като отговорник на
екипа бил горски инспектор П.. В периода от месец август 2016 г. до края на месец
януари 2017 г. Н. работил в екип с А. Х. и Т. Г., като отговорник на екипа бил
инспектор Х.. През месец февруари 2017 г. подсъдимият работил в екип с отговорник
А. Х.. В периода месец март 2017 г. до месец май 2017 г. Н. извършвал проверки със
служители на ТП ДГС/ТП ДЛС на територията на област Габрово, а в периода от месец
юни 2017 г. до края на месец декември 2017 г. работил съвместно в екип с отговорник
инспектор Й.Ч.. Със заповед № 22/24.01.2018 г. на директора на РДГ – Велико Търново
подсъдимият Ц.Н. бил разпределен в екип № 7, заедно с колегата си свидетелят Д.Г..
Този екип имал постоянен район на действие района на ТП ДГС - Плачковци,
включващ териториите на общините Трявна и Дряново. Предоставен им бил служебен
автомобил марка „***“ с ДК № ***. Превозното средство се управлявало от
подсъдимия, а в негово отсъствие от свидетеля Г.. Ц.Н. ползвал за служебни и лични
нужди телефони с абонатни номера *** и ***
І 1. ЕТ „***“ бил регистриран през 1992 г. със седалище и адрес на управление
в гр. Трявна, ул. ***. Представлявал се от физическото лице – търговец С.М..
Търговецът извършвал дейности по добив, складиране и превоз на дървесина и
издаване на позволителни за сеч. Ползвал и обекти по чл. 206 от Закон за горите в гр.
Трявна и гр. Плачковци - обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина. При посоченото физическо лице, регистрирано като търговец,
работела съпругата му – свидетелката Д.Д.. Същата била регистрирана като
лицензиран лесовъд. Във връзка с работата си свидетелката Д. познавала подсъдимия
Ц.Н. и знаела, че същият е горски инспектор. След назначаването на длъжността
„Горски инспектор“ през месец април 2016 г. и до края на инкриминирания период
подсъдимият многократно извършвал проверки на сечища, експлоатирани от ЕТ „***“,
5

както и на обекти на търговеца по чл. 206 от ЗГ.
През неустановена година, респективно през неустановен месец и дата,
подсъдимият Н. извършил проверка на неконкретизирано по делото сечище на ЕТ
„***“. Констатирал, че не е събрана вършината и сечището не е почистено според
правилата. Направил забележка и отправил устно предписание към свидетелка за
необходимите действия, които следва да се предприемат за почистване на терена.
Преди да си тръгне свидетелката Д. му дала сумата от 100 лева, които подсъдимият Н.
приел.
На 01.08.2019 г., в 16.50 часа, подсъдимият Н. се обадил по телефона на
свидетелката Д., като в хода на разговора й съобщил, че „Имаме всички гости от
София. Нахъсани яко.“.
На 16.10.2019 г., в 20:07 часа, подсъдимият Н. се обадил от мобилен телефон с
номер *** на свидетелката Д.. Двамата се уговорили да се видят на следващия ден рано
сутринта някъде на пътя между Плачковци и Трявна. На 17.10.2019 г., в 08.52 часа,
подсъдимият телефонирал на свидетелката и се разбрал с нея да се видят на отбивка по
пътя Плачковци – Трявна. Двамата се срещнали на уговореното място. Там
подсъдимият Н. поискал от Д. да му услужи със сумата от 100 лева. Тя му дала две
банкноти по 50 лева, след което двамата се разделили.
2. Дружеството „***“ ЕООД е регистрирано през 2007 г. Същото е със
седалище и адрес на управление в гр. Трявна, ***, с едноличен собственик на капитала
и управител свидетелят Г.Г.. Основен предмет на дейност на „***“ ЕООД бил
дърводобив. Дружеството имало и регистриран склад по чл. 206 от ЗГ в с. ***, общ.
Трявна, който бил закрит през месец април 2019 г.
На неустановена дата през месец април 2019 г. подсъдимият Н., заедно със
свидетеля Г., извършил проверка на склада в с. ***, при което констатирал неуточнено
по делото нарушение. Казал на свидетеля да си оправи документите във Велико
Търново и да му се обади. След като изпълнил указанията, свидетелят Г. телефонирал
на подсъдимия. От проведения разговор Н. разбрал, че складът се затваря. Тогава
попитал Г. дали ще му трябва монтираната на обекта системата за видеонаблюдение
„***“, състояща се от камера, DVR и кабели и ако не му е необходима, дали ще му я
даде. Свидетелят му отговорил, че няма да се ползва от системата и ще му я даде.
Няколко дни по-късно, на неустановена дата през месец април 2019 г., подсъдимият Н.
и свидетелят Г. отишли до склада в с. ***. Свидетелят Г., с помощта на подсъдимия,
демонтирал системата за видеонаблюдение и я предал на Н.. Последният я приел, след
което я пренесъл в дома си в гр. Габрово.
3. Дружеството *** ЕООД било регистрирано през 2008 г. със седалище и
адрес на управление в с. ***, общ. Дряново. Едноличен собственик на капитала и
управител бил свидетелят Д. Й. Д.. Основната дейност на търговеца била свързана с
дърводобив. Дружеството имало регистриран склад по чл. 206, ал. 1 от ЗГ в с. ***,
общ. Трявна.
На неустановена дата в периода месец април 2019 г. - месец май 2019 г.
подсъдимият Н. и свидетелят Г., в присъствието на свидетеля Д., извършили проверка
на склада в с. ***. Тогава двамата горски инспектори констатирали пропуски при
заграждането на обекта и позиционирането на монтираната там камера за
видеонаблюдение. Направили забележка на свидетеля Д. и му дали устно предписание
да отстрани нередностите. Не му съставили акт за установяване на административно
нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и
6

опазването на горските територии. Преди двамата горски инспектори да си тръгнат,
свидетелят Д. извикал подсъдимия Н. настрани от свидетеля Г.. Дал му две банкноти от
по 50 лева като „благодарност“ за това, че не бил санкциониран за нарушението.
Подсъдимият Н. приел дадените му от свидетеля Д. пари и ги прибрал в себе си. След
това горските инспектори си тръгнали.
През лятото на 2019 г. *** ЕООД продължавало дейностите си по дърводобив и
търговия с дървесина. Управителят на дружеството – свидетелят Д.Д., поддържал
контакти по телефона с подсъдимия Н.. На 02.08.2019 г., в 09:29 ч., ползвайки иззетия
по делото телефон със СИМ-карта с номер ***, подсъдимият Н. се обадил на свидетеля
Д. и го предупредил за предстояща проверка на склада. Устните препоръки от
предходната проверка били изпълнени, но поради прекъснат кабел камерата на склада
в с. *** не работела. На 27.09.2019 г., в 12:10 ч., подсъдимият Н. отново се обадил на
свидетеля Д., като го попитал дали си е оправил камерата на обекта по чл. 206, ал. 1 от
ЗГ. Станало ясно, че камерата изобщо не е работила и няма записи за последните 30
дни, което съставлявало нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за контрола и
опазването на горските територии. Тогава Н. казал на Д., че ще се съобрази и няма да
го проверява през този период, но ако го изпратят на проверка не знае какво ще прави
и как ще го „спасява“. Казал му още да му се обади, когато си оправи камерата. На
04.10.2019 г., в 11:20 ч., свидетелят Д.Д. съобщил по телефона на подсъдимия Н., че
превозва дърва от частна гора. Уговорили си среща при стария полигон в района на
община Трявна, като Н. му казал: „Ще те спра уж да проверяваме билета … и
тихомълком …“. Известно време след това, на стария полигон между гр. Трявна и с.
**, управляваният от свидетеля Д. камион с дърва бил спрян от екипа на подсъдимия.
Н. обиколил камиона и застанал до дясната му врата, където колегата му от екипа
нямал видимост. Свидетелят Д. бил подготвен с пет банкноти с номинал по 20 лева,
които оставил на дясната седалка на камиона. Парите дал заради това, че не му била
извършена проверка по време, когато камерата на склада не работела. Подсъдимият Н.
взел цялата сума от 100 лева и я прибрал в себе си. Отразил, че е извършил проверка на
превозния билет, след което си тръгнал.
4. Дружеството „***“ ЕООД било регистрирано на 25.01.2018 г. със седалище
и адрес на управление в гр. Трявна, ***. Едноличен собственик на капитала и
управител бил свидетелят ИВ. В. Б. – последният и лицензиран лесовъд, който преди
това работел в дружеството *** ЕООД гр. Трявна, с управител неговият баща В. Б.. От
есента на 2018 г. „***“ ЕООД започнало дейности по дърводобив. Подсъдимият Н.
извършвал проверки на дружеството. Запознал се със свидетеля И.Б., след което
двамата започнали периодично да се чуват по телефона и да се срещат на различни
места в гр. Трявна. Някои от срещите се осъществявали в заведения, в които случаи
сметките се плащали от свидетеля, а при други Б. давал на подсъдимия Н. между 50 и
100 лева, за да го „почерпи“. На 27.07.2019 г., в 12:31 ч. и след това в 13:17 ч.,
подсъдимият Н. провел два разговора по телефона със свидетеля Б.. Уговорили се да се
срещнат същия ден на отбивка край сметището в района на гр. Трявна. Срещата се
осъществила. По късно същия ден, в 20.37 часа, свидетелят Б. се обадил по телефона
на подсъдимия, като при проведения разговор му казал, че „…двеста са от дъртия…“.
5. Дружеството „***“ ЕООД е регистрирано със седалище и адрес на
управление в гр. Трявна, ул. ***. Едноличен собственик на капитала и управител е
лицето А.. Дружеството произвеждало бутикови мебели и било регистрирано по чл.
206, ал. 1 от ЗГ.
На неустановена дата в средата на месец юни 2019 г., в обекта на дружеството
7

в гр. Трявна била извършена проверка от подсъдимия Н. и свидетеля Г.. Тези горски
инспектори за първи път посещавали офиса и тогава се запознали със свидетелката
С.С., която работела там като технически сътрудник. При проверката била
констатирана техническа грешка в документацията, във връзка с което на свидетелката
С. било указано да я отстрани и да уведоми за това РДГ – Велико Търново. В офиса на
дружеството, на помощна масичка, подсъдимият Н. видял две бутикови кутии за пури,
изработени от орех и канадски клен, с птичи фурнир с интарзии. Двете кутии били
незавършени - без поставени ключалки, панти и влагоабсорбатори. Подсъдимият
проявил интерес към кутиите и изкоментирал със свидетелката за къде се произвеждат.
В разговора я попитал дали може и той да се снабди с такава кутия и на каква цена.
Свидетелката С. му отговорила, че трябва да говори за това с шефа си. На 24.06.2019 г.,
в 16:30 часа, подсъдимият Н. се обадил по телефона на свидетелката С.. Попитал я
какво става с кутията, която харесал. Тя му отговорила, че все още не е коментирала
този въпрос с шефа си, както и че кутиите се подготвят за Дубай и няма да са за него.
ІІ Подсъдимият Ц.Н. бил в приятелски отношения със свидетеля М.М., който
работел като лицензиран лесовъд в *** ЕООД гр. Дряново. Дружеството се занимавало
в дърводобив. През пролетта – лятото на 2019 г. свидетелят М. М. споделил с
подсъдимия, че няма пазар за добиваните от него дърва за горене.
Подсъдимият Н. бил запознат с дейността на *** ЕООД гр. Дряново с
управител Т.Е.. Във връзка с извършвани проверки знаел, че дружеството притежава
склад за дърва и дървен материал, намиращ се в гр. Дряново, ***. Там работел
свидетелят **, който бил съпруг на управителката на дружеството. На неустановена
дата през лятото на 2019 г. подсъдимият посетил склада и се срещнал със свидетеля **.
Казал му, че ме се полагат служебни дърва и му предложил да ги изкупи от него по
редовни цени от 80 лева за кубик. Свидетелят Д. М. се съгласил. В началото на месец
октомври 2019 г. подсъдимият уведомил свидетеля Д. М., че скоро ще му докара
дървата, за които имали уговорка. На 15.10.2019 г., преди обяд, по телефона, Н. казал
на свидетеля за предстоящата доставка. Същият ден, с товарен камион ДК № ***,
управляван от свидетеля М.М., в склада били стоварени 6 куб. м. метрови дърва, като в
придружаващия ги превозен билет *** били отразени 5 кубика дърва. По време на
доставката свидетелят ** не се намирал на работното си място. Срещнал се с
подсъдимия по-късно, като му дал 480 лева за 6 куб. метра дърва. Впоследствие Ц.Н.
предал въпросните 480 лева на свидетеля М.М..
На 17.10.2019 г. в дома на подсъдимия Ц.Н., намиращ се в гр. Габрово, ул. ***,
било извършено претърсване и изземване. Процесуално-следственото действие е
реализирано след дадено разрешение от съдия от Окръжен съд – Габрово, като
резултатите от него са материализирани в съответен протокол за претърсване и
изземване и фотоалбум към него (л. 16-25 от т. І от сл. дело). Иззетите са следните
вещи: ловни трофеи; в каса, монтирана в гардероб, е намерена и иззета черна
пластмасова кутия, съдържаща 80 броя банкноти в купюри по 100 лева; в същата каса е
намерен тефтер с надпис „Държавно лесничейство – Габрово, 1993“, между листите на
който, на две места, са намерени банкноти с различен номинал – 33 броя по 50 лева, 12
броя по 20 лева и 1 брой от 10 лева, както и 12 броя по 50 лева и 10 броя по 100 лева; от
тераса на апартамента е иззета камера за видеонаблюдение „Hikviston“; от шкаф в хола
на апартамента е иззет дневник на горския надзирател. Намерените на две места в
тефтер пари са били обект на оглед, във връзка с което е съставен съответен протокол
за оглед на веществени доказателства с фотоалбум (л. 34-38 от т. І от сл. дело).
На 24.10.2019 г. съдия от Окръжен съд – Габрово разрешил ново претърсване в
8

дома на подсъдимия. От съставения протокол за претърсване и изземване и фотоалбум
към него (л. 29 - 33 от т. І от сл. дело) се установява, че след покана подсъдимият Н.
доброволно предал търсения мобилен телефон „***“.
От справка от „Виваком – БТК“ АД (л. 173 от т. І от ДП) се установява, че
подсъдимият Ц.Н. е абонат на телефонен номер ***. В справка от МВР (л. 181 – 182 от
т. І от ДП) са посочени ползвателите на СИМ-карти с номера, с които е провеждал
разговори подсъдимият.
Експертът по назначената и изготвена в досъдебната фаза на процеса и
изслушана на съдебното следствие техническа експертиза (л. 82 – 127 от т. І от ДП) е
посочил, че изследваният мобилен телефонен апарат марка „***“ е технически
изправен; възпроизвел е съдържанието на телефонния указател и СИМ-картата с номер
+***; посочил е съдържанието на входящите и изходящи повиквания, както и на
паметта на апарата. Заключението на инж. К.Т. не се оспорва от страните по делото и
се приема от съда за мотивирано и законосъобразно изготвено.
Според заключението на назначената на ДП и изслушана на съдебното
следствие оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице Т.К., към месец октомври
2019 г. стойността на охранителната видеокамера марка „Dahua“, ведно със записващо
устройство DVR, която е било монтирана на склад на „***“ ЕООД, е 320 лева.
Според заключението на назначената и изслушана на съдебното следствие
съдебно-изкуствоведска и оценъчна експертиза, към месец юни 2019 г. стойността на
една бутикова кутия за пури, орех и канадски клен, птичи фурнир с интарзия, размери
25.8 х 25 х 11 см, производство на „***“ ЕООД – Трявна, е 500 лева.
Описаното от фактическа страна съдът намира за установено въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, както следва: обясненията на подсъдимия Ц.Н., депозирани на
съдебното следствие; показанията на свидетелите З. С. ИВ., Д. СТ. ГЛ., Д. П. Д. (вкл.
показанията й от ДП, депозирани пред съдия, приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК), ИВ. В. Б. (вкл. показанията му от ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), С.С.С. (вкл.
показанията й от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 1 от НПК), И.Т.С.., Д. М. М. (вкл. показанията му от ДП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК), Д. Й. Д. (вкл.
показанията му от ДП, дадени пред съдия, приобщени чрез прочитането им по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, както и показанията му пред разследващ орган,
прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), М. Ив. М. и Д. Н. К.;
показанията на свидетеля Г. ИВ. Г., дадени пред разследващия орган и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК; писмените доказателства и
доказателствени средства, както следва: от том І на сл.дело - разпореждане от
18.10.2019 г. по ЧНД 122/2019 г. на ОС – Габрово (л.15); протокол за претърсване
изземване с фотоалбум (л. 16-25); разпореждане от 24.10.2019 г. по ЧНД 125/2019 г. на
ОС – Габрово (л. 27); протокол за претърсване изземване с фотоалбум (л. 29-33);
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л. 34-38);
протокол за доброволно предаване и оригинал на превозен билет (л. 131-132);
Протокол за доброволно предаване, с който са приобщени веществените доказателства
– тефтер със зелена кожена подвързия и надпис „2018 РДГ Велико Търново“ и тефтер
със зелена кожена подвързия с надпис „Държавно лесничейство – Габрово“ (л. 133); 3
броя предавателно-приемателни протоколи (л. 134-136); заверени копия от трудов
9

договор и длъжностна характеристика на подсъдимият Н. (л. 142-146); Справка от
„Виваком – БТК“ АД за името на абоната на телефонен номер *** (л. 173); справка от
МВР за ползватели на телефонни номера (л. 181 – 182); от том ІІ на сл. дело – 3 бр.
приемо - предавателни протоколи (л. 156, 157 и л. 159); справка от РДГ - В. Търново за
организацията на работа на подсъдимия, с която справка са представени документи от
трудовото досие на свидетеля Г. и графици, доклади, копие от констативни протоколи
и АУАН, съставени от екипа на подсъдимия (л. 161-163); справка от МВР (л. 165);
справка за притежатели на телефонни номера от „Теленор“ АД (л. 169); справка за
притежатели на телефонни номера от „БТК – Виваком“ АД (л. 171); справка от РДГ -
Велико Търново, ведно с месечни графици за работното време на екипите за месец юли
–октомври 2019 г. (л. 180-213); справка от ИАГ, ведно с констативни протоколи и
АУАН (л. 215-220); справка от РДГ - В. Търново, с приложени преписи от констативни
протоколи и АУАН (л. 222 – 227); копие от заповед на ИАГ и образци на утвърдени
документи (л. 222-235); справка от РДГ - В. Търново, ведно с констативни протоколи,
разрешения за ползване на дърва за огрев, заявление за ползване на дърва за огрев,
фактури, издадени на подсъдимия за получените служебни дърва за огрев (л. 337-371);
Класьор № І, съдържащ протоколи за доброволно предаване, заверени преписи от
констативни протоколи, АУАН, разписки за отговорно пазене на вещи; както и
Доклади за извършените проверки и месечни сведения от горските инспектори за
месеците от януари 2019 г. до юли 2019 г. включително; Класьор № ІІ, съдържащ
протоколи за доброволно предаване, доклади от Ц.Н., ведно със справка за
резултатите, други документи във връзка с дейността му за месец септември 2019 г. и
месец август 2019 г.; пътни листи за ползване на служебен автомобил от месец януари
до месец септември 2019 г. вкл.; копие от трудовото досие на подсъдимия Ц.Н.;
Класьор № ІІІ, съдържащ документи във връзка с трудовото правоотношение на
свидетеля Д.Г.; справка от РДГ - В. Търново относно работата на екипа, ръководен от
подсъдимият Н., ведно със заверени копия от графиците и месечните доклади,
изготвените констативни протоколи и АУАН за периода от януари 2018 г. до декември
2019 г.; приетите на съдебното следствие - експертно решение на ТЕЛК № *** г. на
Ц.Н. и епикриза на Ц.Н. от Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ –
София (л. 58-59); заявление и заверено копие от позволително за сеч *** (л. 96-97);
справка от РДГ – Велико Търново, ведно със заверени преписи от график, доклад,
месечна справка и пътни листи на екипите, в които е работил подсъдимия Н. за
периода от месец април 2016 г. до месец декември 2017 г.; справки за актуално
състояние на търговците: „***“ ЕООД; ЕТ „***“; „***“ ЕООД; „***“ ЕООД; „***“
ЕООД; веществените доказателства - дневник на горския надзирател; мобилен телефон
„***“; тефтер със зелена кожена подвързия и надпис „2018 РДГ Велико Търново“;
тефтер със зелена кожена подвързия с надпис „Държавно лесничейство - Габрово“;
тефтер със светлокафяв цвят с надпис „Държавно лесничейство - Габрово“, ведно с
поставената в него парична сума в общ размер от 3 500 лева; черна пластмасова кутия,
съдържаща 80 броя банкноти в купюри по 100 лева; веществените доказателствени
средства, събрани при експлоатацията на СРС и протокола за изготвяне на ВДС,
приложени в класифициран том по делото; заключенията на оценъчните експертизи и
на техническата експертиза.
Преди да продължи изложението си с анализ на доказателствата, съдът следва
да посочи, че изключва от доказателствената съвкупност заключението на финансово –
счетоводната експертиза, изготвена от вещите лица Р.М. и Р.Д. (л. 314-328 от т. ІІ от
ДП). Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от НПК експертиза се назначава, когато за
изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из
10

областта на науката, изкуството или техниката. В случая на вещите лица са поставени
задачи, които от една страна не са ангажирали експертната им компетентност, а от
друга - на практика са им делегирали отговорности да анализират и дадат оценка за
достоверността на свидетелски показания. Становището на настоящия състав е, че
експертиза с подобни задачи е напълно недопустима. Какво количество дърва е
закарал свидетелят М.М. в склада на *** ЕООД – Дряново, дали същите са били 5 куб.
м. или 6 куб. м. и каква сума е платена за доставката са фактически въпроси,
отговорите на които не изискват ползването на специалисти в сферата на
счетоводството, още повече че в случая не са създадени такива отчетни документи,
които е трябвало да бъдат прегледани и анализирани от експерт. По недопустим начин
двете вещи лица са си позволили да изведат и правно заключение, посочвайки, че „Ц.Н.
съзнателно е измамил Д.М. със стойността на 1 куб. м. – 80 лева и се е
облагодетелствал със сумата от 480 лева“.
Настоящият съдебен състав намира, че доказателствената съвкупност позволява
извеждането на гореописаната фактическа обстановка, която по поредица от
пунктовете на обвинението се различава от описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Анализът на доказателствата и преценката на тяхната достоверност,
надеждност и взаимна връзка, обосновава следните изводи:
От обясненията на подсъдимия Ц.Н., показанията на свидетелите З.И., която е
зам. директор на РДГ – В. Търново и частично на Д.Г., който от началото на 2018 г.
работел в екип с подсъдимия, както и многобройните документи (от том І от ДП -
заверени копия от трудов договор и длъжностна характеристика на подсъдимият; от
том ІІ от ДП - справки от РДГ - В. Търново за организацията на работа на подсъдимия,
графици, доклади, копия от констативни протоколи и АУАН, съставени от екипа на
подсъдимия; копие от заповед на ИАГ и образци на утвърдени документи; от Класьор
№ І - заверени преписи от констативни протоколи, АУАН, разписки за отговорно
пазене на вещи; доклади за извършените проверки и месечни сведения от горските
инспектори за периода януари – юли 2019 г.; от Класьор № ІІ - доклади от Ц.Н., ведно
със справка за резултатите и други документи във връзка с дейността му за месеците
август - септември 2019 г.; пътни листи за ползване на служебен автомобил от месец
януари до месец септември 2019 г.; копие от трудовото досие на подсъдимия Ц.Н.; от
Класьор № ІІІ - справка от РДГ - В. Търново относно работата на екипа, ръководен от
подсъдимият Н., ведно със заверени копия от графиците и месечните доклади,
изготвените констативни протоколи и АУАН за периода от януари 2018 г. до декември
2019 г.; приетите на съдебното следствие справка от РДГ – Велико Търново, ведно със
заверени преписи от график, доклад, месечна справка и пътни листи на екипите, в
които е работил подсъдимия Н. за периода от месец април 2016 г. до месец декември
2017 г.) се установяват изчерпателно обстоятелствата по възникването, промяната и
изпълнението на трудовото правоотношение на подсъдимия Н., неговите права и
задължения във връзка със заеманата длъжност „Главен специалист – горски
инспектор“; въведената организация на работа в РДГ – В. Търново; обособяването на
екипи от горски инспектори, в частност екипите, в които е работил подсъдимият през
инкриминирания период от време; въведените в РДГ правила за отчетност и контрола
за тяхното спазване.
В обвинителния акт многократно се извежда твърдението, че съгласно указание
на ИАГ – София подсъдимият бил длъжен най-малко веднъж на три месеца да
извършва проверки на търговците и обектите им за спазване на правилата по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, което той не правел. От
11

показанията на свидетелката З.И. става ясно, че такива указания действително са били
дадени от ИАГ и същите били сведени до знанието на всички горски инспектори. От
събраните по делото доказателства, обаче, съдът не установи подсъдимият Н. да не е
спазвал тези указания. Свидетелката И., която е пряко ангажирана с контрола по
дейността на горските инспектори, декларира, че не е констатирала каквито и да е
съществени пропуски и нарушения при подсъдимия, включително относно
периодичността на извършваните от него проверки. На следващо място, основно от
наличните по делото месечни справки и доклади от проверяващите екипи е видно, че
през инкриминирания период подсъдимият Н. е извършвал проверки на ЕТ „***“,
„***“ ЕООД, *** ЕООД и „***“ ЕООД. Съдът отчита, че обсъжданите указания от
ИАГ, макар и да не са налични по делото в писмен вид, касаят проверка на обектите по
ЗГ, а този контрол не е задължително да се извършва само от горския инспектор,
отговорен за съответния район, или казано по друг начин – дори подсъдимият Н. да не
е извършвал най-малко на три месеца проверки на регистрираните обекти по чл. 206,
ал. 1 от ЗГ и на сечища на търговците, това не означава, че тези обекти не са
проверявани от други инспектори от ИАГ. Всъщност в показанията си свидетелите Д.,
Б. и Д. казват, че техни складове и сечища са контролирани не само от подсъдимия Н.,
но и от други инспектори от РДГ, част от които сочат поименно, както и от инспектори
извън структурата на РДГ – В. Търново.
В депозираните на съдебното следствие обяснения подсъдимият Ц.Н. прави
частични самопризнания, като заявява, че веднъж е приел от свидетелката Д. 100 лева,
както и само един път приел 100 лева от свидетеля Д.. Категорично отрича
извършването на останалите инкриминирани деяния. Заявява, че никога и по никакъв
повод не е искал да му бъдат давани пари и не е използвал думите „да почерпиш“ или
„искам да ме почерпиш, да ме заведеш някъде“. По отношение на свидетелката Д.
подсъдимият твърди, че никога не й искал пари. Признава за случай, при който, след
като установил непочистено сечище, направил устна бележка за пропуска, а когато си
тръгвал свидетелката Д. му дала 100 лева, които той взел. Заявява, че в деня преди да
бъде арестуван по настоящото производство, се срещнал с Д., като й поискал на заем
100 лева, които тя му дала. По отношение на камерата от склада на „***“ ЕООД
подсъдимият твърди, че същата му била дадена от свидетеля Г.Г., след като последният
прекратил дейността си по ЗГ и върнал производствената марка в РДГ. Според Н. към
онзи момент той нямало как да упражнява контролни функции спрямо дружеството,
тъй като същото вече не функционирало. Питал свидетеля Г. какво ще прави с
камерата, ще я продава ли и на каква цена, а той му казал „ще ти я дам“. Относно С. С.
подсъдимият обяснява, че при извършване на проверката в „***“ ЕООД свидетелката
показала част от продукцията на дружеството - столове, врати, мебели, както и
процесните кутийки. След като С. го попитала дали му харесват кутиите за пури и
получила утвърдителен отговор, той я бил попитал колко струва такава кутийка. Тя
отговорила, че все още не е готова и след като стане готова ще разговаряла с шефа си за
цената. Н. твърди, че още при първия разговор като чул, че една кутия струва хиляда
лева, приключил с желанието да я притежава. Относно свидетеля И.Б. подсъдимият
заявява, че многократно и на много места се срещал с него, но никога и по никакъв
повод не е искал и не е получавал пари. Заявява, че Б. го бил черпил на обяди, единият
път било по повод рожден ден. Подсъдимият Н. признава, че при проверката в склада
на свидетеля Д. приел от него сумата от 100 лева, но отрича да е получавал от същия
свидетел 100 лева на 04.10.2019 г. По отношение на свидетеля **, подсъдимият на
практика не оспорва така описаната по-горе фактическа обстановка. Не отрича, че е
водил разговор с този свидетел за доставка в склада му на дърва за горене, които му се
12

полагали служебно, а няколко месеца по-късно дърва, добити от частен горски имот,
били закарани от свидетеля М.М. и за тях са платени 480 лева.
Съдът отчита, че обясненията на подсъдимото лице съставляват както
доказателствено средство, така и средство за защита. При обсъждането им съвкупно с
останалите доказателствени източници се извеждат следните изводи:
От приетото по делото удостоверение за актуално състояние се установява, че
свидетелят Д.Д. е управител на *** ЕООД с. ***, общ. Дряново. Не е спорно, че през
инкриминирания период от време дружеството е имало регистриран склад по чл. 206,
ал. 1 от ЗГ, намиращ се в с. ***, общ. Трявна. От показанията на свидетелите Д. и Г. и
обясненията на подсъдимия се установява, че складът в с. *** е бил обект на проверки
по спазване на нормативните изисквания. От приобщените чрез прочитането им
показания на свидетеля Д., депозирани пред съдия на ДП, преценени съвкупно с
показанията на свидетеля Г. и обясненията на подсъдимия, както и с изготвения от Н.
месечен доклад за месец май 2019 г. (л. 331-333 от класьор І), става ясно, че на
неустановена дата в периода април – май 2019 г. обектът на дружеството е бил
проверен. Не се спори и се установява от показанията на посочените двама свидетели и
от съобщеното от подсъдимия, че при тази проверка горските инспектори
констатирали пропуски при заграждането на обекта и позиционирането на
монтираната там камера за видеонаблюдение, заради което направили забележка на
управителя и му дали устно предписание да отстрани нередностите. Не бил изготвен
констативен протокол и инспекторите преценили, че не следва да съставят акт за
установяване на административно нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба
№1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. От кредитираните от
съда самопризнания на подсъдимия, които в тази част напълно кореспондират на
показанията на свидетеля Д., се установява, че в края на проверката Д.Д. извикал Ц.Н.
настрани от колегата му Г., като му дал две банкноти от по 50 лева като
„благодарност“ за това, че не бил санкциониран за нарушението. Парите били приети
от подсъдимото лице.
През лятото на 2019 г. *** ЕООД продължавало дейностите си по дърводобив и
търговия с дървесина. От изготвените от подсъдимия Н. месечни доклади за месец юли
и август 2019 г. (л. 319-320 и л. 333-335 от класьор ІІІ) се установява, че складът в с.
*** е бил проверяван от него. От изслушаните ВДС става ясно, че на 02.08.2019 г., в
09:29 ч., подсъдимият Н. се обадил на свидетеля Д. и го предупредил за предстояща
проверка. Отново от ВДС се установява, че двамата се чули по телефона и на
27.09.2019 г., в 12:10 ч., като в хода на разговора се разбрало, че видеорегистраторът в
склада на дружеството не е работил назад във времето и няма записи за последните 30
дни, при което подсъдимият поел ангажимент да не прави проверка с уговорката, че
ако все пак го изпратят на проверка, не знае какво ще прави и как ще „спасява“
свидетеля. От месечния график за работното време на екипите в РДГ за месец
октомври 2019 г. (л. 203 от т. 2 от ДП) е видно, че на 04.10.2019 г. ръководеният от
подсъдимия екип е с определен район на проверка ТП ДГС Плачковци, общ. Трявна.
От показанията на свидетеля Д., които в тази част не се оспорват от подсъдимия и
кореспондират на съдържанието на проведения телефонен разговор, добит при
експлоатацията на СРС, се установят обстоятелствата по уговорената среща между
двамата, която се осъществила на стария полигон в района на община Трявна. Съдът
изцяло кредитира с доверието си показанията на свидетеля Д. за това, че на посоченото
място управляваният от него камион, натоварен с дърва бил спрян от Ц.Н., след което
последният обиколил превозното средство, за да застане до дясната му врата, където
13

колегата му от екипа нямал видимост, и взел от седалката оставените му от Д. пет
банкноти с номинал по 20 лева. Настоящият състав разглежда като защитна версия
обясненията на подсъдимия, в които отрича да е получавал тези пари. Видно е, че
свидетелят Д. е изцяло последователен при възпроизвеждане на възприятията си за
този случай както при разпита си в хода на съдебното следствие, така и в показанията
си пред съдия в досъдебната фаза на процеса, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 от
НПК. Съобщеното от този свидетел намира косвена подкрепа и във ВДС, от които
става ясно, че при проведения телефонен разговор с Ц.Н., последният казва: „Ще те
спра уж да проверяваме билета … и тихомълком …“, което изявление, съпоставено с
показанията на свидетеля, навежда на съждението, че срещата е била целена и
свидетелят Д. се е бил подготвил да се „отблагодари“ на Н. за това, че не му е била
извършена проверка на склада за дърва по време, когато той не е отговарял на
нормативните изисквания.
По-нататък, не е спорно, че през инкриминирания период свидетелката Д.Д. е
била регистрирана като лицензиран лесовъд. Съдът намира обаче, че показанията на
тази свидетелка са неубедителни и непоследователни по съществените моменти от
предмета на доказване и не установяват по изисквания от процесуалния закон
несъмнен начин твърденията, залегнали в пунктове 1, 2, 3 и 9 от обвинителния акт. В
показанията си пред съда свидетелката Д. заявява, че има два случая, при които е
давала пари на подсъдимия Н.. Първият път бил „преди 4-5 години“, когато при
проверка на експлоатирано под неин надзор сечище, Н. изразил несъгласие с начина на
почистване на обекта. Тогава му била дала 100 лева. Вторият път бил при срещата им
на 17.10.2019 г. на пътя между Плачковци и Трявна, в района на кв. Божковци, когато
била дала на Н. 100 лева в заем. Свидетелката отрича друг път да е давала пари на
подсъдимото лице. Съдът, след като установи съществени противоречия, приобщи по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показанията на Д., депозирани от нея пред съдия на
ДП. След прочитането им свидетелката на практика остава на позицията си, че само
два пъти е давала по 100 лева на подсъдимия – първият път заради непочистеното
сечище, а вторият път парите били дадени в заем. По делото липсват каквито и да е
други преки или косвени доказателствени източници, които да подкрепят показанията
на свидетелката от досъдебното производство, на които се основава обвинението по
обсъжданите четири пункта. Не са налице и производни доказателства, позволяващи
проверка за достоверност на съобщаваното от Д.. В допълнение на изложеното следва
да се посочи и следното:
По пункт 1 от обв. акт: Показанията на свидетелката Д. не позволяват да се
установи времето и мястото (в случая сечище) на приемане от страна на подсъдимия на
сума от 100 лева и дали този случай има общо с инкриминираното деяние. В разпита
си на досъдебното производство, проведен на 18.10.2019 г., Д. съобщава, че дала 100
лева преди 4-5 години. В съдебно заседание отново говори за „преди 4-5 години“,
независимо, че се касае за разпит, провеждан около две години и половина след този от
ДП. В обвинителния акт деянието е отнесено към неустановена дата на месец април
2016 г. От документите, които са част от трудовото досие на подсъдимия, обаче, става
ясно, че същият е започнал работа в РДГ – В. Търново на 05.04.2016 г., с място на
работа в гр. Севлиево. От графика за работа на екипа на подсъдимия за месец април
2016 г., доклада на ръководителя на екипа, месечната справка от проверките и копията
на пътните листи за същия месец (л. 312 – 320 от съд. дело) не се установява през този
месец Ц.Н. да е работил на територията на ДГС – Плачковци, където се предполага, че
е било процесното сечище. На следващо място, пред съда свидетелката Д. твърди, че
14

сечището, на което дала парите, било в района на с. С., а след като съдът изиска от ЕТ
„С. Д.“ съответното позволително за сеч, се представя Позволително за сеч ***,
издадено на 09.03.2016 г., за добив на дървесина в землището на с. Р., общ. Дряново (л.
97).
По пунктове 2 и 3 от обв. акт: Свидетелката Д. на практика отрича да е давала
пари на подсъдимия Н. през календарните 2017 г. и 2018 г. Нейните показания от
разпита й пред съдия на ДП, които тя не потвърждава пред настоящия състав, се явяват
единствен и недостоверен доказателствен източник в подкрепа на обвинението, поради
което не се кредитират. Наред с това, съобщаваното от свидетелката на СП е общо,
неконкретизирано по време, място и обстоятелства на даване на парични суми, което
не позволява съпоставката на тези показания с други доказателства.
По пункт 9 от обв. акт: Показанията на свидетелката Д., според които на
17.10.2019 г. дала в заем на Ц.Н. сумата от 100 лева кореспондират на обясненията на
подсъдимия. Не са налице доказателства, които да позволяват извеждането на различен
фактически извод. Както съдът посочи и по-горе по предходния пункт, показанията на
свидетелката, депозирани пред съдия на ДП, които тя не потвърждава пред настоящия
състав, се явяват единствен и недостоверен доказателствен източник в подкрепа на
обвинението, поради което не се кредитират. От проведените телефонни разговори,
записани при експлоатацията на СРС, не се установяват факти, които да подкрепят
обвинението и най-вече да водят до недвусмислено заключение, че дадените от
свидетелката Д. на подсъдимия Н. 100 лева са имали предмет, различен от заемно
правоотношение.
От приетото по делото удостоверение за актуално състояние се установява, че
свидетелят Г.Г. е бил управител на „***“ ЕООД. Не се спори, а това следва от
показанията на свидетелите Г. и Г., както и от обясненията на подсъдимия, че
дружеството е имало регистриран склад по чл. 206 от ЗГ в с. ***, общ. Трявна. От
посочените доказателствени източници се установява също, че през месец април 2019
г. била извършена проверка на склада, при която се констатирало някакво нарушение.
Видът и характерът на нарушението не е установен. От същите гласни доказателства
съдът приема, че подсъдимият е получил от свидетеля Г. камерата за
видеонаблюдение, която е била монтираната на обекта по чл. 206, ал. 1 от ЗГ.
Настоящият състав обаче намира, че не се доказа фактическото твърдение от
обвинителния акт, че свидетелят Г. дал камерата на подсъдимия, за да няма следващи
проблеми с Ц.Н.. Единственият доказателствен източник, който ползва обвинителната
теза, са показанията на свидетеля Г.Г. от досъдебното производство, които поради
трайното му отсъствие от страната са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т.
4 от НПК. Становището на съда е, че в частта, ползваща обвинителната теза, поради
липса на други подкрепящи доказателства, показанията на свидетеля Г. като
доказателствен източник не отговарят на критерия по чл. 6, § 3, б. „d“ от Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи и не следва да се ползват. Това е така,
тъй като подсъдимият и неговата защита не са участвали при провеждането на разпита
пред разследващия полицай, за да задават въпроси на свидетеля и в крайна сметка да се
конфронтират с него по излаганата уличаваща информация, достоверността на която
категорично се отрича от Ц.Н..
От удостоверението за актуално състояние се установява, че свидетелят И.Б. е
бил управител на „***“ ЕООД – Трявна, което дружество имало дейност в областта на
дърводобива. От показанията на свидетеля, съпоставени с обясненията на подсъдимия
15

и записаните телефонни разговори между двамата, добити при експлоатацията на СРС,
става ясно, че Б. и Н. периодично са се чували по телефона и са срещали. Съдът
кредитира с доверие твърденията на Б. за това, че давал на подсъдимия Н. между 50 и
100 лева, за да го „почерпи“. В съобщаваното от свидетеля, обаче, липсва
конкретизация на време, място и причина за даване на парите. В показанията си от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от
НПК, заявява, че за една година назад бил дал около 500 лева. При разпита пред съда Б.
посочва сумата от 500 лева като приблизителна и допуска, че общият размер на
дадените пари може и да е по-малко от 300-400 лева. Свидетелят заявява, че никога не
е имало конкретен повод, а парите давал през определен период, за да няма проблеми в
работата. В същото време пред съда убедително говори за това, че никога не бил
санкциониран за нарушения при извършваните му проверки не само от подсъдимия, но
и от други горски инспектори. При анализа на показанията на И.Б. съдът приема, че
същите се явяват неубедителен доказателствен източник. Съобщаваното от този
свидетел е единствено доказателство в подкрепа на обвинението. Видно е обаче, че в
тези показания липсва каквато и да е конкретика, която да позволява с дължимия
стандарт на несъмненост да се изведат определени изводи. От записаните при
използване на СРС телефонни разговори от 27.07.2019 г. между свидетеля Б. и
подсъдимия също не е възможно да се извлекат конкретни изводи. От тях се научава
единствено, че на посочената дата двамата са се срещнали, като уговорката била това
да стане на отбивка край сметището в района на гр. Трявна, и по-късно същия ден в
разговор по телефона свидетелят казва „…двеста са от дъртия…“ – без да става ясно
какво означава „двеста“, кой е „дъртият“, а ако иде реч за пари, за какво е тази сума,
кой я дава и има ли това връзка със службата на подсъдимия.
От показанията на свидетелката С.С. се установяват обстоятелствата на
извършената проверка от подсъдимия Н. и свидетеля Г. в „***“ ЕООД – Трявна, при
която е воден разговор за естетическите качествата и цената на поставени в офиса на
дружеството две кутия за пури. Съдът намира, че изнесената от С. информация не е
убедителен доказателствен източник за това Ц.Н. да е поискал да получи като дарение
една от тези кутии. В хода на съдебното следствие свидетелката отрича Н. да е казвал
„искам да ми направите такава кутия или трябва да ми се направи“, както и да е имало
намеци в подобна насока. Съдът, след като констатира съществени противоречия,
приобщи по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК съобщеното от свидетелката
на ДП. Така прочетените показания, които са в основата на обвинителната теза, на
практика не се потвърждават безрезервно от С. по онези моменти, които са от
изключително значение за предмета но доказване. Същата проява колебливост и
говори с предположения: „…Възможно е с въпросите си Н. да се интересува от цената
на продуктите ни, аз не казвам, че е искал на сто процента това нещо. Предвид това, че
кутията е много хубава, 50% би могъл да има желание да я има. Изкоментира се и цена
на кутията и то в такъв лек диалог…“. Фактическите твърдения, залегнали в
обвинителния акт, не се потвърждават и при съпоставка на показанията на
свидетелката с възпроизведения разговор, записан при експлоатацията на СРС,
проведен между нея и подсъдимия. Факт е, че при комуникацията по телефона Ц.Н.
пита какво става с кутията. Не е възможно обаче да се разбере действителния контекст
– дали подсъдимият иска да му се подари такава кутия или се интересува от цената й
по други съображения, или просто става въпрос за „шега“ така, както пред съда
определя ситуацията свидетелката С.. Съдът има предвид и, че свидетелят Г., който е
участвал в проверката и през цялото време е бил заедно с колегата си Н., не е възприел
ситуация, сочеща на инкриминираното поведение на подсъдимото лице.
16

От показанията на свидетеля **, съпоставени със съобщеното от подсъдимия и
свидетеля М.М., се установят обстоятелствата по доставката на 15.10.2019 г. на дърва
за горене в склада на *** ЕООД в гр. Дряново. Не е спорно и, че няколко месеца преди
посочената дата подсъдимият Н. разговарял със свидетеля Д. М. за изкупуване на
служебно полагащите му се дърва, а в склада са закарани такива, добити от частен
имот. Противоречиви са доказателствата относно количеството на доставената
дървесина. В превозния билет (л. 131 от т. 1 от ДП) са вписани 5 куб. метра и
свидетелят Д. М. твърди, че след измерването им дървата се оказали 5, а не 6 кум.
метра за колкото платил. Според свидетеля М. М. дървата били повече от посоченото в
превозния билет, а именно 6 куб. метра. Подсъдимият Н. не е присъствал при
доставката и според него количеството било 6 кубика, за които и според договореното
получил от свидетеля Д. М. общо 480 лева. Съдът приема, че въпросните дърва са били
в количество за каквото е платено. Както при доставката им, така и по-късно
свидетелят Д. М. не е спорил, че е платил повече от дължимото. Въпросът с
количеството поставя едва при разпита си като свидетел, когато е следвало да
представи и съответен документ за произхода на дървесината в склада му. На следващо
място, от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля М. М. става ясно, че
впоследствие сумата от 480 лева била предадена от Н. на доставчика на дървесината,
като не се потвърждава твърдението от обвинителния акт, че парите останали за
подсъдимото лице.
От показанията на свидетелката И.Т.С.., която е била поемно лице при първото
извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия, се установяват
обстоятелствата на законосъобразното провеждане на процесуално-следственото
действие.
От показанията на разпитания по искане на защитата свидетел Д. Н. К. не се
установяват обстоятелства, имащи отношение към инкриминираните деяния.
Веществените доказателства, съставляващи дневник на горския надзирател;
тефтер със зелена кожена подвързия и надпис „2018 РДГ Велико Търново“; тефтер със
зелена кожена подвързия с надпис „Държавно лесничейство - Габрово“; тефтер със
светлокафяв цвят с надпис „Държавно лесничейство - Габрово“ не съдържат
доказателствена информация, имаща пряко отношение към предмета но доказване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна, че
подсъдимият Ц.Н., след като в периода от неустановена дата в периода месец април
2019 г. – месец май 2019 г. до 04.10.2019 г., в централен склад за дърва в с. ***, общ.
Трявна, ползван от *** ЕООД с. ***, общ. Дряново и на стария полигон в гр. Трявна,
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК (с две
отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото), в качеството си на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към
Регионална дирекция по горите - Велико Търново, приел дарове, които не му се
следват – парични суми в размер на общо 200 лева, от Д. Й. Д. – управител на ***
ЕООД, за да не извърши действие по служба, като не състави акт за констатирано
нарушение и загдето не е извършил действие по служба - да извърши проверки на
склад за дървен материал, както следва:
17

- на неустановена дата в периода месец април 2019 г. - месец май 2019 г., в
централен склад за дърва в с. ***, общ. Трявна, ползван от „***“ ЕООД, в качеството
на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК – „Главен специалист -
горски инспектор“ към Регионална дирекция по горите - Велико Търново, приел дар,
който не му се следва - парична сума в размер на 100 лева, от Д. Й. Д. - управител на
„**“ ЕООД, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване
на административно нарушение по чл. 14а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №1/30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии, заради неправилно разположение на
системата за видеонаблюдение, поставена на централен склад на „**“ ЕООД;
- на 04.10.2019 г., на стария полигон в гр. Трявна, в качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“
към Регионална дирекция по горите - Велико Търново, приел дар, който не му се
следва - парична сума в размер на общо 100 лева, от Д. Й. Д. - управител на „**“
ЕООД, загдето не е извършил действие по служба - да извърши проверки на склад за
дървен материал на дружеството, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състав на престъплението по чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за
което бе признат за виновен.
Няма спор, че подсъдимият Ц.Н. е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1 б. „а“ от НК. Същият е заемал длъжността на „Главен специалист – горски
инспектор“ в РДГ – В. Търново. Било му е възложено да изпълнява срещу заплащане и
за постоянно служба в държавно учреждение – Регионална агенция по горите – Велико
Търново, която е юридическо лице на бюджетна издръжка и съгласно чл. 158, ал. 2 от
ЗГ е част от структурата на Изпълнителната агенция по горите. Разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ЗГ предвижда, че държавната политика в областта на горското стопанство
се осъществява от министъра на земеделието чрез ИАГ – юридическо лице на
бюджетна издръжка. Подсъдимият Н. е заемал длъжността си въз основа на сключен
на 05.04.2016 г. трудов договор и допълнителни споразумения към него. Бил е
запознат с правомощията си, произтичащи пряко от чл. 197 от Закона за горите (с
изключение на правомощието по т. 11), както и с длъжностните си характеристики с
идентично съдържание по отношение на преките задължения на горския инспектор по
т. 5.5. „Дава консултации и прави предписания при констатиране на пропуски и
нарушения.“, т. 5.8. „Контролира спазването на правилата за сеч и другите ползвания в
горите, опазването на съоръженията, сгради, гранични и други значи и обекти.“ и т.
5.15. „Съставя актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнения на
задължения на длъжностни лица по Закона за горите, ЗЛОД, ЗЗТ, ЗРА, ЗЛР, ЗБР, ЗОСУ
и подзаконовите актове по прилагането им.“. Възложените му функции били
проверовъчни и контролни, свързани с осъществяване на дейностите, обект на контрол
от РДГ.
От обективна страна двете деяния са извършени при форма на изпълнителното
деяние – „приел“ дар, като по делото е установено с категоричност, че подсъдимият е
приел на два пъти дадените му от свидетеля Д. парични суми в размер по 100 лева. Н.
лично е приел даровете и е установил фактическа власт върху пари в посочения
размер, като тези пари не му се е следват, тъй като е липсвало валидно правно
основание или отношения, въз основа на които да ги получи. Напротив, основанието за
получаването им е неправомерно – за да не извърши действие по служба, като не
състави АУАН по чл. 14а, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, заради неправилно разположение на системата за
видеонаблюдение, поставена на централен склад на „**“ ЕООД и загдето не е
18

извършил действие по служба, като не проверил склада за дървен материал на
дружеството по време, когато видеорегистратора не е съхранявал записи за 30 дни
назад. Неследващите облаги, които подсъдимият е приел са функционално свързана с
правомощията му – длъжностните права и задължения, които е имал като горски
инспектор в РДГ, произтичащи от закона и от длъжностната му характеристика.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл,
като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните им последици и е искал настъпването им. Формираните
представи у Ц.Н. за получени с оглед длъжностния му статут парични средства, които
не му се следват и за съществуващата връзка между незаконно приетите дарове и
неизпълнението на службата му, сочат на съдържание на виновно поведение, проявено
в съзнаване на обществената опасност на деянията, предвиждане на
общественоопасните последици и желание, насочено към реализация на последните с
користна цел.
По-нататък, съдът намира, че горепосочените деяния не са извършени при
форма на изпълнителното деяние „поиска“. По делото не се събраха доказателства,
които безпротиворечиво да установяват подсъдимият да е обективирал пред свидетеля
Д. ясно и недвусмислено желание за получаване на облагите. В тази връзка
показанията на свидетеля, които се явяват и единствен доказателствен източник за тези
обстоятелства, са непоследователни и противоречиви, поради което не покриват
изискването за несъмненост.
На следващо място, съдът намери за недоказано при извършване на двете
деяния подсъдимият да е нарушил службата си. Несъмнено Ц.Н. е имал правомощие да
състави АУАН за констатираното нарушение в склада на *** ЕООД. Това, че не го е
сторил, обаче, не е престъпление и в конкретния случай не съставлява и нарушение на
службата, тъй като заедно със свидетеля Г. са преценили, че е достатъчно да дадат
устно предписание за отстраняване на пропуска, без да съставят акт за започване на
административно-наказателно производство, каквото правомощие те имат по служба в
съответствие с нормите на ЗАНН. Формално погледнато подсъдимият не е нарушил
служебните си задължения като не е извършил проверка в склада на същото дружество
по време, когато видеорегистраторът не е работил, тъй като задължението му е било за
периодични проверки и видно от представените по делото месечни справки такива
проверки са правени на *** ЕООД. В обобщение, самото получаване на неследващ се
дар само по себе си е нарушение на службата от длъжностното лице, но
квалификацията по чл. 301, ал. 2 от НК изисква самата дейност, за извършването на
която подсъдимият Н. е получил подкупите, да противоречи на законовите изисквания.
В случая това не е така, тъй като съставянето на АУАН не е задължително във всички
случаи на извършено нарушение, както и с неизвършване на проверка на склада на
дружеството подсъдимият не е излязъл извън служебните си ангажименти,
произтичащи от нормативните документи, длъжностната му характеристика и
утвърдения месечен график за работа.
Съдебният състав намери, че по делото не се събраха убедителни
доказателства, които да подкрепят останалата част от обвинението. В основата на тези
пунктове от обвинението, като единствени преки доказателствени източници, стои
съобщеното от свидетелите Д.Д., Г.Г., И.Б. и С.С.. Съдът изложи по-горе
съображенията си по доказателствената стойност на тези свидетелски показания, както
и корелацията им с другите доказателства по установяване на деянията, доколкото
такива са налични. В обобщен вид изводите са следните:
19

По пункт 1 от ОА: Не се установи през месец април 2016 г. подсъдимият Н. да
е извършвал проверка на сечище, експлоатирано от ЕТ „***“ – Трявна. По това време
той е имал място на работа в ДГС – Севлиево и няма данни да е работил на
територията на ДГС – Плачковци. Показанията на свидетелката Д. са противоречиви и
непоследователни, което не позволява да се установи времето и мястото на приемане
от подсъдимия на дар в размер на 100 лева, като и е изключено това да е станало през
инкриминирания месец на 2016 г.
По пунктове 2 и 3 от ОА: Пред съда свидетелката Д. не потвърждава
показанията си от ДП, от които могат да се изведат съждения за това, че през
календарните 2017 г. и 2018 г. периодично е давала, съответно подсъдимият е приемал
от нея парични суми, за да не изпълнява службата си. Наред с това, съобщаваното от
свидетелката е твърде общо и неконкретизирано по време, място и обстоятелства на
даване на парични суми.
По пункт 4 от ОА: Показанията на свидетеля Г.Г. от ДП са единствения
доказателствен източник, който ползва обвинителната теза. Както съдът посочи по-
горе, това доказателство не отговаря на критерия за справедливост по чл. 6, § 3, б. „d“
от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и не следва да се
ползва в ущърб на привлеченото към наказателна отговорност лице, защото
подсъдимият и неговата защита не са участвали при провеждането на разпита на
свидетеля пред разследващия полицай.
По пункт 6 от ОА: От показанията на свидетеля И.Б., които се явяват единствен
доказателствен източник за това деяние, липсва конкретизация на време, място и
основание за даване на различни парични суми на подсъдимия, което не позволява да
се изследва функционалната връзка между дадените и приети дарове и служебните
ангажименти на Ц.Н.. На следващо място, свидетелят Б. си противоречи при посочване
на общо дадената сума за инкриминирания от обвинението период от време, като на
ДП е посочил „около 500 лева“, а пред съда започва да допуска, че общият размер
може и да е по-малко от „300-400 лева“.
По пункт 7 от ОА: Съдът прие, че съобщаваното от свидетелката С. не е
убедителен доказателствен източник за това подсъдимият да е поискал да получи като
дарение една от кутиите в офиса на „***“ ЕООД. В хода на съдебното следствие
показанията на свидетелката търпят съществена промяна, като същата проявява
колебливост и навежда предположения за това дали наистина Ц.Н. по недвусмислен
начин е поискал да му се подари кутията за пури или разговорът по тази тема е бил по-
скоро шеговит. Фактическите твърдения, залегнали в обвинителния акт, не се
потвърждават и при съпоставка на показанията на свидетелката с възпроизведения
разговор, записан при експлоатацията на СРС, защото не е възможно да се разбере
действителния му контекст – дали подсъдимият иска да му се подари кутия за пури
или само се интересува от цената й по други съображения, или просто става въпрос за
„шега“, както допуска свидетелката С.. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството,
че свидетелят Г., който е участвал в проверката и през цялото време е бил заедно с
колегата си Н., не е възприел ситуация, сочеща на инкриминираното поведение на
подсъдимото лице.
По пункт 9 от ОА: Според показанията на свидетелката Д. и обясненията на
подсъдимия дадената на 17.10.2019 г., респективно приета сума от 100 лева, е по
заемно правоотношение. Не са налице доказателства, които да позволяват извеждането
на различен фактически, респективно правен извод. От проведените телефонни
20

разговори, записани при експлоатацията на СРС, не се установяват факти, които да
подкрепят обвинението. От последния разговор става ясно между подсъдимия и
свидетелката става ясно единствено, че двамата се уговарят да се видят на следващия
ден.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Ц.Н. за НЕВИНЕН в
това да е извършил гореописаните две деяния, за които следва да носи наказателна
отговорност, при форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 301, ал. 1
от НК - „поискал“ и при извършването им да е нарушил служебните си задължения,
визирани в т. 5.8. и т. 5.15 от длъжностната характеристика, в чл. 196, ал. 1, вр. с чл.
199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 и т. 13 от Закона за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, както и да е извършил
останалите деяния, включени в обвинението за подкуп, за това през периода от
неустановена дата през месец април 2016 г. до 16:40 часа на 17.10.2019 г. (с
изключение на времето на извършване на гореописаните две деяния), в община
Трявна, при условията на продължавано престъпление и с повече от две отделни
деяния, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК -
„Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, да е поискал и
приел дарове, които не му се следват - парични суми над 200 лева и до размер на общо
1300 лева и вещи - 1 брой система за видеонаблюдение на стойност 320 лева и 1 брой
бутикова кутийка за пури на стойност 1000 лева, всичко на обща стойност над 200 лева
до размер на 2620 лева, от физически и юридически лица, занимаващи се с дърводобив,
експедиция и производство на дървесина, за да не извърши действие по служба за
съставяне на акт за констатирано нарушение, да не извършва проверки на дейностите
по Закон за горите, осъществени от търговците и лицензиран лесовъд и да не изготви
предписание за констатирани пропуски и нарушения на дружеството, като е нарушил
служебните си задължения по т. 5.5., 5.8. и 5.15. от длъжностната характеристика и чл.
196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5, т. 8 и т.13 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т.
4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като
нарушенията на службата не съставляват престъпление, както следва:
- на неустановена дата през месец април 2016 г., в сечище, експлоатирано от ЕТ
„***“ гр.Трявна, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от
НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, да е поискал
и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на 100 лева, от Д.Д. -
лицензиран лесовъд в ЕТ „***“, за да не извърши действие по служба за съставяне на
акт за констатирано нарушение (неправилно събрана вършина в сечище на търговеца)
и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.5 и т. 5.15 от длъжностната
характеристика и чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл.197, т. 5 и т. 13 от Закон за
горите, като не съставил констативен протокол и не издал акт за установяване на
административно нарушение по чл. 48, ал. 3 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечищата
в горите за неправилно събрана вършина в сечище на търговеца, като нарушението на
службата не съставлява;
- на неустановени дати в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., в офиса на
ЕТ „***“ гр. Трявна, намиращ се в гр. Трявна, ул. „А.“ №*** и на сечища,
експлоатирани от същия търговец, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико
Търново, два пъти да е поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в
размер на общо 200 лева, от Д.Д. - лицензиран лесовъд в ЕТ „***“, за да не извърши
действие по служба за извършване на проверки на дейността на търговеца и
21

лицензирания лесовъд, като нарушил служебните си задължения, визирани в т.5.8 от
длъжностната характеристика и чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон
за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като не е извършил проверки и контрол на частния лесовъд и
нарушението на службата му не съставлява престъпление;
- на неустановени дати в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., в офиса на
ЕТ „***“ гр. Трявна, намиращ се в гр. Трявна, ул. „А.“ №*** и на сечища,
експлоатирани от същия търговец, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико
Търново, два пъти да е поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в
размер на общо 200 лева от Д.Д. - лицензиран лесовъд в ЕТ „***“, за да не извърши
действие по служба за извършване на проверки на дейността й като лицензиран
лесовъд и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от длъжностната
характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон за горите и чл.
2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, като неизвършил проверки и контрол на дейността на частния лесовъд и
нарушението на службата му не съставлява престъпление;
- на неустановена дата през месец април 2019 г., в с. ***, общ. Трявна, в
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен
специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, да е поискал и приел дар,
който не му се следва - един брой система за видеонаблюдение на стойност 320 лева,
от Г.Г. в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр.Трявна, за да не извърши
действие по служба за осъществяване на контрол за спазването на правилата за сеч и
другите ползвания от горите и изготвяне на предписание за констатиране пропуски и
нарушения на дружеството и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.5 и
т. 5.8 от длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5 и
т. 8 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, като неизвършил контрол за спазването на
правилата за сеч и другите ползвания от горите и не направил предписание за
констатиране пропуски и нарушения на търтовеца и нарушението на службата му не
съставлява престъпление;
- на неустановени дати в периода от месец октомври 2018 г. до 27.07.2019 г., в
гр. Трявна, в качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК -
„Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико Търново, на няколко пъти
да е поискал и приел дар, който не му се следва - парична сума в размер на общо 500
лева от И.Б. в качеството му на управител на „***“ ЕООД гр. Трявна, за да не извърши
действие по служба за извършване на проверки на дърводобивната дейност на
дружеството и нарушил служебните си задължения, визирани в т. 5.8 от длъжностната
характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон за горите и чл.
2, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, като неизвършил проверки и контрол на дейността по дърводобив,
осъществена от дружеството и нарушението на службата му не съставлява
престъпление;
- в средата на месец юни 2019 г., в гр. Трявна, в качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски инспектор“ към
РДГ - Велико Търново, да е поискал дар, който не му се следва - един брой бутикова
кутийка за пури на стойност 1000 лева, за да не извърши действие по служба като
направи предписания при констатиране на пропуски и нарушения и да съставя актове
22

за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения по Закон за горите
на длъжностни лица от „***“ ЕООД гр.Трявна, визирани в т. 5.5 и т. 5.15 от
длъжностната характеристика, чл. 196, ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 5 и т. 13 от
Закон за горите;
- на 17.10.2019 г., в отбивка по пътя гр. Плачковци - гр. Трявна, в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК - „Главен специалист - горски
инспектор“ към РДГ - Велико Търново, да е поискал и приел дар, който не му се следва
- парична сума в размер на общо 100 лева от Д.Д. - лицензиран лесовъд в ЕТ „***“ гр.
Трявна, за да не извърши действие по служба за извършване на проверки на дейността
й като лицензиран лесовъд, визирани в т. 5.8 от длъжностната характеристика, чл. 196,
ал. 1, чл. 199, ал. 2, вр. с чл. 197, т. 8 от Закон за горите и чл. 2, т. 1 и т. 4 от Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
поради което го ОПРАВДА в тези части по повдигнатото му обвинение, както
и по обвинението за по-тежко престъпление по чл. 301, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. с ал. 1, вр. с
чл. 26, ал. 1 и ал. 3 от НК.

Съдът намира, че не се доказа обвинението за престъпление по чл. 283 от НК.
За обективната съставомерност по този престъпен състав е необходимо длъжностно
лице да използва служебното си положение (да експлоатира факта, че притежава
съответно длъжностно качество, че заема дадена служба), за да реализира една
извънслужебна дейност чрез мотивиране на други лица да предприемат определени
действия или бездействия, като цели получаване за себе си или за другиго на
неследваща се облага.
В конкретния случай съдът счита, че липсват доказателства за противозаконна
деятелност от страна на подсъдимия, която би могла да се субсумира под нормата на
разглеждания престъпен състав. Не се установи Ц.Н. да е демонстрирал пред свидетеля
Д. М. служебното си качество по начин, който да мотивира последния да се съгласи да
приеме доставка на дърва, които не са му необходими. Напротив, самият свидетел
заявява, че така или иначе се занимава с покупка и продажба на дървесина и след като
бил запитан от подсъдимия, решил да извърши тази услуга. На следващо място, липсва
и специалната съставомерна цел. Доказателствата по делото сочат, че в случая Н. е
посредничил по реализирането на сделка по покупко-продажба, при която и двете
страни впоследствие са престирали дължимото – свидетелят М. М. е доставил дърва за
горене, за които свидетелят Д. М. е платил уговорената цена от 480 лева.
Следователно, не се установява подсъдимият да е целял да набави за себе си облага,
т.е. да реализира благоприятно изменение в имотното си състояние така, както твърди
обвинението, още повече че парите по сделката, макар и по-късно, са предадени на
продавача – на свидетеля М. М..
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Ц.Н. за НЕВИНЕН в
това на 15.10.2019 г., в гр. Дряново, в качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК – „Главен специалист - горски инспектор“ към РДГ - Велико
Търново, да е използвал служебното си положение, произтичащо от трудов договор №
*** г. и длъжностна характеристика за заеманата длъжност, като поискал от ** -
управител на *** ЕООД гр. Дряново да му заплати 6 кубични метра дърва за огрев, за
които заявил, че му се полагат служебно по реда на чл. 193, ал. 3 от Закон за горите, а
реално са били добити и транспортирани от и за сметка на М.М. - управител на ***
ЕООД гр. Дряново, с което да е набавил за себе си противозаконна облага в размер на
23

480 лева, поради което го ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл. 283 от
НК.

За престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.
При индивидуализация на наказанията съдът съобрази завишената степен на
обществена опасност на престъплението, обуславяща се както от вида и характера на
обществените отношения, които се засягат с извършването му, механизма на
изпълнение на отделните деяния и настъпилите последици – нарушаване на доверието
на обществото в държавния апарат и служителите в него, и предвид честотата на
разпространение на престъпните посегателства от този вид. Извършеното от
подсъдимия престъпление не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Като единствено
отегчаващо обстоятелство съдът отчете наличието на продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено с две отделни деяния. Съдебният състав
взе под внимание наличието на смекчаващи обстоятелства, изразяващи се в ниската
степен на обществена опасност на дееца, предвид чистото му съдебно минало и
добрите му характеристични данни; частичните самопризнания; добросъвестното му
процесуално поведение; данните за утежненото му здравословно състояние предвид
наличните по делото болнични листове за продължителна неработоспособност и
медицински епикризи от проведени оперативни лечения. При съвкупната преценка на
изложеното, давайки превес на отчетените смекчаващи обстоятелства, съдът наложи на
подсъдимия Ц.Н. наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Становището на съдебния състав е, че не са налице предпоставките за приложение на
чл. 55 от НК. Поначало изпълването на хипотезата на чл. 55 от НК предполага
кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице. В
разглеждания случай не е налице кумулативност на двете условия.
Налице са предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият
не е осъждан и не представлява личност със завишена степен на обществена опасност.
При тези данни съдът прецени, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
наложително да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода. Поради това
отложи изпълнението му, като определи на подсъдимия Ц.Н. изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки се с горепосочените обстоятелства по чл. 54 от НК, както и с
данните относно имотното и материално състояние, съдът наложи на подсъдимия Ц.Н.
кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.
Съдът, на основание чл. 301, ал. 4, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК, лиши
подсъдимия Ц.Н. от право да заема държавна и обществена длъжност в областта на
горското стопанство и да упражнява професия или дейност, свързана с контролни
функции в системата на горското стопанство за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счете, че така определените наказания ще изиграят своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да коригира
поведението си, както и ще постигнат целите на генералната превенция по чл. 36 от
НК.
24

Следвайки императивната разпоредба на чл. 307а от НК и тъй като предметът
на престъплението липсва, съдът осъди подсъдимия Ц.Н. да заплати в полза на
държавата сумата от 200 лева, представляваща равностойността на предмета на
престъплението по чл. 301, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Веществените доказателства, които са приобщени към делото, са вещи, лична
собственост на подсъдимия и пари, за които следва да се предполага, че са в режим на
СИО. Същите не подлежат на конфискация или отнемане, включително и паричните
суми, иззети при претърсванията в семейното жилище на подсъдимия. Поради това
съдът постанови веществените доказателства, съставляващи парична сума в размер на
11 500 лева, намираща се на съхранение в банкова касета на ОД МВР - Габрово в
„Банка ДСК“ ЕАД - клон Габрово; 1 бр. тефтер, син на цвят, с надпис „Държавно
лесничейство – Габрово“; 1 бр. тефтер със зелена кожена подвързия с надпис „2018
РДГ Велико Търново“; 1 брой дневник на горския надзирател с етикет с надпис и 1
брой мобилен телефон „**“ с IМЕI ***– след влизане на присъдата в сила да се върнат
на подсъдимия Ц.Н.Н...
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ц.Н. да заплати в
полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Габрово направени в съдебната фаза
на процеса разноски по явяването за разпит на вещото лице К.Т. в размер на 28 лева,
както и държавна такса в размер на 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ц.Н. да заплати по
сметка на ОД на МВР – Габрово направени в досъдебната фаза на процеса разноски за
изготвяне на фотоалбумите към протоколите за претърсване и изземване и протокола
за оглед на веществени доказателства, както и за изготвянето на техническата
експертиза на телефона на подсъдимия, в размер на 296.55 лева, както и 5 лева
държавна такса по сметка на Окръжен съд – Габрово в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Останалите, сторени в наказателното производство разноски са свързани с
установяването и доказването на обвиненията, по които подсъдимият Ц.Н. е признат за
невинен и оправдан. Поради това съдът постанови тези разноски да останат в тежест на
държавата.
В този смисъл съдът произнесе присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
25