Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-34 Година
2017, 27.04. Град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Трети въззивен състав
На двадесет и осми март, две хиляди и седемнадесета година
В отрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Ж.Г.
Като разгледа докладваното от съдия
Парашкевов
въззивно гражданско дело номер 291 по описа за
2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от Прокуратурата на Република
България, представлявана от Окръжна прокуратура Бургас, и Й.П.К., ЕГН **********,
чрез адв.Мелконян, в качеството й на насрещен жалбоподател, против решение №
1997/09.12.2016г., постановено по гр.д. 4033/2016г. по описа на БРС, с което
съдът е осъдил въззивника да заплати на Й.П.К., ЕГН ********** от гр.Б., ул. „Ш.“
№ **, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско съдружие
„Дичев – Добрев и Ко“, сумата от 10 хил.лв. обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, неудобства, притеснения, накърняване на достойнството,
които са причинени от повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3, предл.3, буква „б“, предл.1, във вр. с ал.4, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.15, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което
е била оправдана с влязла в сила присъда по НОХд № 133/2013г. на БОС, сумата от
5100 лв. обезщетение за имуществени вреди за заплатени възнаграждения за
адвокат, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.11.2014г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за
горницата над 10 хил.лв. обезщетение до целия претендиран размер от 20 хил.лв.
Недоволство от
така постановеното решение изразяват и двете страни, като въззивникът счита
първоинстанционното решение за неправилно. Моли съда за отмяната му. Излага
съображения.
Насрещната
жалбоподателка изразява недоволство от решението в отхвърлителната му част,
като моли съда да уважи претенцията изцяло. Счита решението в отхвърлителната
част за неправилно и необосновано. Моли за отмяната му в атакуваната част.
Излага съображения.
В срока
предвиден в ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба.
Въззивната жалба
и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от лица, имащи право на жалба и
отговарят на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд
- Бургас е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, от ЗОДОВ.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Няма
спор по делото, че ищцата Й.П.К. е била участник в пътно-транспортно
произшествие на 09.05.2011 г., като с постановление от 26.03.2012 г. по ДП №
204/2011 г. е била привлечена в качеството й на обвиняем. В последствие на
08.02.2013 г. е внесен обвинителен акт срещу К. за това, че на 09.05.2011 г.
при управление на автомобил „Мерцедес“ А 7832 КТ по главен път ПП-1-6, на
разклона за гр. Българово, нарушила чл. 15 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при
движение със скорост от 112 км. ч., несъобразена със състоянието на пътя и
интензивността на движението, доближавайки кръстовището, сигнализирано със знак
А 27, навлязла в насрещната лента за движение и допуснала пътно транспортно
произшествие с лек автомобил „Мерцедес“ А 5651 ВТ, навлизащ в кръстовището и по
непредпазливост, причинила смъртта на Д.В.М., тежка телесна повреда на С. К. М.
и средна телесна повреда на С.В. М., което деяние е квалифицирано като
престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение ІІІ, буква „б“, предложение І, във
връзка с ал. 4 и чл. 15 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
По
делото е приложено НОХД №133/2013г. на Бургаски окръжен съд, от което е видно,
че по делото са проведени 7 съдебни заседания, като първото е от 19.03.2013 г.,
а последното от 09.10.2013г. В
последствие делото е приключило окончателно с решение на ВКС, по което е
проведено заседание на 21.11.2014г. С присъда № 218/09.10.2013г. по НОХД №133/2013г.
на БОС, съдът е признал подсъдимата К. за невиновна в това, че на 09.05.2011
г., на път ПП1-6 Бургас–Айтос, на кръстовище – разклона за гр. Българово, при
управление на лек автомобил Мерцедес с рег. № А 7832 КТ, нарушила правилата за
движение по чл. 15 и чл. 20 ал. 2 ЗДвП, и при движение със скорост от 112 км/ч
– несъобразена със състоянието на пътя и интензивността на движението, при
приближване на кръстовище сигнализирано с пътен знак А 27 и наличие на лек
автомобил Мерцедес с рег. № А 5651 ВТ, навлизащ в кръстовището, навлязла в
насрещната лента за движение, като допуснала с него ПТП, причинявайки по
непредпазливост смъртта на Д.М., тежка телесна повреда на С. М. и средна такава
на С. М., като я е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 343 ал. 3
предложение 3, буква Б, предложение 1 вр. ал. 4, вр. чл. 342 ал. 1 от НК вр.
чл. 15, ал. 1 и чл. 20 ал. 2 ЗДвП. След протест на прокурора делото е изпратено
в Апелативен съд – Бургас и с решение №47/12.06.2014г. по ВНОХД №216/2013г.,
Апелативния съд е потвърдил присъдата, постановена от БОС, а с определение от
12.06.2014г. е потвърдил взетата мярка за неотклонение – подписка. По подадена
жалба от конституираните частни обвинители по делото, същото е изпратено на
ВКС, който с решение №441/28.11.2014г. по наказателно дело №1496/2014г. е
оставил в сила решение №47/12.06.2014г. по ВНОХД №216/2013 г. на Бургаски
апелативен съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ при оправдаване на подсъдим, който
е понесъл вреди, пряка и непосредствена последица от обвинението, органите на
държавното обвинение дължат заплащане на обезщетения. Видно от приложените по
делото доказателства ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи са в страх от несправедлива присъда, срам и неудобство пред близки и
приятели, влошено здравословно състояние, нетърпима семейна обстановка. Пред
Районния съд е претендирано и обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата от 5100 лева – представляваща платени адвокатски хонорари по
осъществената защита на страната по наказателното дело.
Пред
първата инстанция са събрани доказателства, като първоинстанционния съд
пространно е изяснил делото от фактическа страна, събрал е гласни доказателства
в лицето на разпитаните свидетели – М. К. -
****** на ищцата и С.К. – бивш ****** на страната. От свидетелските
показания се установява, че Й.К. е била емоционален, весел и общителен човек
преди случая с катастрофата. След катастрофата сякаш всичко се преобърнало,
ищцата станала много нещастна, като хората започнали да я обвиняват, че е
убийца. След катастрофата започнала да страда от безсъние, потърсила е
психиатрична и психологична помощ, започнала е да пие успокоителни, предписани
от лекари. Според показанията на свидетелката К. това е довело до развод с
бившия й съпруг и промяна на местоположението й, като последната е напуснала
България и се е преместила в Лондон, Великобритания. От показанията на
свидетеля К. се установява, че след инцидента социалните й контакти били
снижени почти до нула, спряла е да ходи на работа, стояла е сама в стаята и не
искала никой да бъде около нея. С течение на времето нещата са ескалирали,
ищцата е отслабнала драстично и решила след развода да напусне България. Според
свидетеля ищцата не е могла да преживее воденото срещу нея дело, а не толкова
инцидента, тъй като тя през цялото време е знаела, че е невинна.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че претенцията
за основателна, тъй като ищцата е била измъчвана от тревоги и притеснения,
преживяла е душевни терзания, била е жертва на негативни емоции и стрес. В този
смисъл изводите на първоинстанционния съд, досежно основателността на претенция
се споделят от въззивния съд. По отношение обаче на определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетение, настоящата съдебна инстанция
намира, че същото следва да бъде намалено в частта на присъдената сума от
10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, на сумата от 7 000
лева. Това се налага на първо място от обстоятелството, че наказателното
производство е продължило в разумен срок за такъв тип престъпление – от март
2012 г. до ноември 2014 г. Спрямо ищцата не е наложена тежка мярка за
неотклонение, а е взета такава – подписка. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с изискването за
справедливост, който е основен измерител на настъпилата вреда. Справедливостта
касае овъзмездяване на потърпевшата страна с оглед претърпените морални вреди и
засягане на интелектуалната сфера на страната. Следва да се вземат предвид конкретните
обстоятелства, имащи обективна характеристика по делото, а именно: степен на
увреждане, продължителност и интензитет на увреждането, обществено и социално
положение, възраст на увредения. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносните действия, и
когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението на
съда следва да отговоря на принципа на справедливостта. В този смисъл решение
№434/02.11.2011г. на ВКС по гр. д. №1235/2010, IV ГО.
Като
взе предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че определениия от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде намален от сумата от 10 000 лева на сумата от 7 000 лева. Следва
да се отмени решението и в частта за присъдените разноски от 1357, 50 лева, а в
останалата му част досежно присъдените 5 100 лева – обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде потвърдено. Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да
заплати 867,72 лева – разноски по
делото.
По изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение
№ 1997/09.12.2016г., постановено по гр. дело №4033/2016г. по описа на БРС в
частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Й.П.К.
сумата над 7000 лева, обезщетение за неимуществени вреди до присъдените
10 000 лева /сумата от 3 000 лева/, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на
Й.П.К., ЕГН ********** от гр.Б., ул. „Ш.“ № **, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Цар Асен“ № 26 – Адвокатско съдружие „Дичев – Добрев и Ко“, против
Прокуратурата на Република България за горницата над 7 000 лева до
присъдените 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, неудобства, притеснения, накърняване на достойнството, които са
причинени от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
343, ал. 3 предложение 3, буква Б, предложение 1, във вр. с ал. 2, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което
е била оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 133/2013г. на БОС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите му части.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България да заплати на Й.П.К., ЕГН ********** от
гр.Б., ул. „Ш.“ № **, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Цар Асен“ № 26 –
Адвокатско съдружие „Дичев – Добрев и Ко“, сумата от 867,72 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в месечен срок от връчване препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.