Протокол по дело №290/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 605
Дата: 19 май 2025 г. (в сила от 19 май 2025 г.)
Съдия: Величка Пандева
Дело: 20251200600290
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 605
гр. Благоевград, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
и прокурора и Н. Г. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Величка Пандева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251200600290 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:

За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор С..
Подсъдимият П., редовно призован, явява се лично и с адв. Н., редовно
упълномощен от по-рано.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Н.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за събиране на
доказателства.
1

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е неоснователна. Нямам искания за
събиране на доказателства.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да кажа.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че депозираната жалба срещу постановения от
РС – Сандански осъдителен съдебен акт е неоснователна.
Съдът е признал подсъдимия П. за виновен в извършени престъпление
по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК при безспорна доказаност на неговата
виновност.
Намирам, че при пълнота на събрания доказателствен материал съдът е
направил подробен и обективен анализ на същия. Безспорно се установява
фактическата обстановка, правилно изложена в съдебния акт, от показанията
на свидетелите Б., Ч. и К., тя се установява отчасти и от показанията, дадени
на свидетелите Б. и Ч. и от всички останали събрани доказателства. Безспорно
се установява, че подсъдимият е извършил четири престъпни деяния по чл.
144 ал. 3 от НК, за които съдът го и признал за виновен.
Правилно съдът е приел, че с едно деяние подсъдимият е осъществил
при реална съвкупност три престъпления по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
отпаряйки закана за убийство по отношение на 3 лица, както е осъществил
при условията на реална съвкупност и още едно четвърто престъпление по
същия член по отношение на четвърто лице – свидетелят К..
Съдът е обосновал наличието на всички елементи от обективна и от
субективна страна на този престъпен състав, солидаризирам се с него и в този
смисъл намирам за неоснователни възраженията, които се съдържат във
2
въззивната жалба, тъй като заканата с убийство към Б., З. и Ч. е конкретна,
отправена е към всички тях, противно на твърденията в жалбата и затова
намирам и за неоснователни възраженията в нея, включително и
аргументирани с глаголното време на заканата за убийство „всички сте
мъртви“, което не е минало свършено време.
Считам, че при безспорна доказаност на вината на подсъдимия съдът е
бил обективен, прецизен при индивидуализиране на неговата наказателна
отговорност и е отчел всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
определил е справедливи наказания, респективно общо наказание, което в
пълна степен да постигне целите на чл. 36 от НК. Затова ви моля да
потвърдите атакувания първоинстанционен съдебен акт като правилен и
законосъобразен.

АДВ. Н.: Аз ще ви моля на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК да
отмените осъдителната присъда на първоинстанционния съд и да признаете
подсъдимия за невиновен и да го оправдаете по повдигнатото обвинение.
Моите съображения за това са следните:
На първо място, аз смятам, че съдът правилно е установил фактите,
изложил ги е в мотивите си, установил е, че деянието, извършено от
подсъдимия на инкриминираната дата, се предхожда от силно влошените
отношения между него, баща му и съпругата му от една страна и управителя
на фирмата, в която за последно съпругата му е работила и която във време на
* е била уволнена и е съобщила този факт на подсъдимия, който научавайки
тази информация това му е дошло в доста повече и спомням си, че в мотивите
на по-предходната първа инстанция, която оправда подсъдимия, за един израз,
който е подразнил следващия въззивен състав, от който беше, че подсъдимият
е изпаднал в дифузна невротична реакция, която не е била установена от
специалисти т.н. и даде възможност на този състав да отмени присъдата и да
върне делото за ново разглеждане от нов състав, приемайки, че всяка една
отправена словесна закана, съдържаща заплашителни изрази, свързани с
живота, представлява престъпление по чл. 144 ал. 3, което не е така.
Няма да повтарям фактическата обстановка, защото я приемам, но аз
считам, че правните изводи, които е направил съдът в първата инстанция, са
абсолютно неправилни и са в противоречие и с трайната съдебна практика на
3
Върховния съд. В този смисъл ще посоча и моля да имате предвид, преди да
вземете вашето решение, защото ВС се е произнесъл по аналогични случаи,
когато лица, изпаднали при едно скарване и кавга в подобна ситуация, в която
е изпаднал подсъдимият, никога не е приемел, че става въпрос за закана за
убийство, макар и по външна страна да има прилики с това престъпление. В
този смисъл моля да имате предвид решение № 175 от 11.11.2019 г. по н.д.
774/2019 г. на 3 н.о., само едно изречение ще прочета от това решение: „За
съставомерността на деянието по чл. 144 ал. 3 не е необходимо лицето, към
което е отправена заканата, действително да се е почувствало застрашено,
както е в случая с голяма част от свидетелите, изключая К., елемент от състава
на посоченото престъпление е единствено обективната годност на заканата да
предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, а
законосъобразният отговор на този въпрос задължително предполага да бъдат
обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между
дееца и пострадалия.“. Тук предходните отношенията са крайно влошени,
защото тази фирма е създадена през 1999 г. от бащата на подсъдимия, той е
работил в нея. Управителят, който я е поел по безцеремонен начин, се
разправя с цялото му семейство и когато уволнява и съпругата му по време на
* тогава той си е позволил да употреби тези изрази. Аз дори в тяхната
семантика по отношение на част от свидетелите не намирам закана за
убийство като словесно изразена и недвусмислена. Защото, ако обърнете
внимание, дори и свидетелят К. в протокол от съдебно заседание от 17.05.2024
г., когато разказва какво се е случило, той не споменава за закана за убийство.
Едва при подсказване от прокурора чрез директен въпрос той тогава сочи, че
той е казал „Ще те убия! Мъртъв си“, но когато кажеш на някой „Мъртъв си!“
това не означава, че ти си тръгнал да го убиваш.
Отделно от това, предвид факта, че са извикали съпругата му, връчили
са й заповедта за уволнение и тя е казала да изчакат, за да се консултира с
адвоката си, консултирала се е с адвокат и се е обадила на подсъдимия, който
вече като е разбрал, че уволняват и нея, е пристигнал и е извършил всички
тези действия. Това е едно скарване, една кавга, която няма нищо общо с
престъплението закана за убийство по смисъла на НК.
Ако всички скарвания, които стават между хората и в които те
употребяват изрази, чути от филми и т.н. се квалифицираха като закана за
4
убийство то тогава съдилищата трябваше да бъдат пълни с такъв вид
престъпници и ВС в този смисъл се е прозинел, че „трябва да се изследват
предходни отношения и при кавгата заплашителните действия се предприемат
спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят
единствено емоционален заряд и изразят гняв, яд, но в действителност не
целят да предизвикат страх.“. Това е същият случай при подзащитния ми.
Аз не виждам защо един млад мъж, който е създал семейство и има *
непременно трябва да бъде осъден, защото видите ли прокуратурата не е
искала да се задълбочи в такава степен дали айде сега като е казал нещо, което
прилича на закана ние непременно трябва да му повдигнем обвинение.
Аз поддържам всичко, което съм развил като защитна теза и в
предходната инстанция. Няма какво да добавя, убеден съм в нашата невинност
и се надявам в този смисъл и вие да постановите вашия съдебен акт, както
поисках в началото и се надявам за такава присъда –оправдателна.

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз изцяло подкрепям думите на адв. Н.. Но искам да
кажа, че цяла годна търпях унижение от тези хора, подигравки по мой адрес,
където ме видеха ми се смееха, уволниха мои приятели, уволниха баща ми и
дойде време да уволнят и жена ми, което преля чашата. Аз мъж на тази жена,
аз съм работил 12 години в тази фирма и съм длъжен да отида поне да
поискам обяснение защо и на какво основание, за първи път чувам да уволнят
жена, която е в *. Не съм видял такова чудо. Аз съм отишъл за обяснение и
като отидох отново имаше същите хиления по мой адрес, но никога не съм
отишъл да ги заплашвам с убийство. И това беше тяхна малка вратичка да ми
стъжнат живота, защото баща ми ги осъди, че е уволнен неправомерно и те му
изплатиха обезщетение. И това беше вратичката, за да ми почернят живота.

АДВ. Н.: Само искам да добавя в това решение, което цитирах, от почти
последната практика на ВС са цитирани и други решения в подобен смисъл.
Колкото и нескромно да звучи аз доста съм се явявал на такива дела и ви
казвам, че Върховните съдълища много прецизно изследват този въпрос за
разликата между обикновената кавга и скарване, в която се употребяват
изрази, наподобяващи закана за убийство и действително реално осъществена
5
закана за убийство. Ако делата са ми 6 или 7, примерно, спомням си само едно
с осъдителна присъда, където човекът беше предприел освен думите, които
изказваше и се беше насочил към пострадалия с режеща машина. Тогава го
осъдиха и си понесе наказанието. Но в много случаи, когато е имало подобни
случаи съдилищата винаги са се стремели да отсеят за обикновено скарване ли
става въпрос, в което лицето е изпаднало в състояние наподобяващо
емоционален взрив или намерението му е било действително да предизвика
страх за живота в пострадалия.
В този смисъл аз мисля, че първият състав на районния съд усети тази
разлика, макар че аз също имам забележки към мотивите, но при формирането
на вътрешното убеждение на този състав той беше действал правилно и
съответно е оправдан.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Надявам се да бъда оправдан
по всички тези обвинения. Какво мога да кажа повече и моля да бъда
оправдан. Какво повече да кажа.

Съдът се оттегля на съвещание.

След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе в срок.

Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 10.35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6