Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
разгледа докладваното от съдия Сантиров ч.гр. д. № 3956 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435-438 ГПК.
Производството по делото е
образувано по жалба на длъжника Л.Й.Б., озаглавена Молба с вх. № 071179 от
24.11.2020 г. на ЧСИ С.А.и с вх. № 297007 от 25.03.2921 г. на СГС срещу Постановление
от 26.10.2020 г. на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20169190400377, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело,
обективирано на лист 100 от представеното копие от изпълнителното дело поради
настъпила перемция, както и за установяване по отношение на взискателя „Т.С.“
ЕАД, че жалбоподателката не дължи сумата от 11656,80 лв., преди изтекла
тригодишна давност на задължението още преди образуване на изпълнително дело №
20169190400377 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ.
В жалбата се поддържа, че цялото
вземане на „Т.С.“ ЕАД /главница, лихви и разноски/, по което е образувано
изпълнително дело № 20169190400377 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, е
погасено поради изтекла тригодишна погасителна давност и иска признаване за
установено по отношение на взискателя, че не дължи сумата от общо 11656,80 лв.
Наред с това поддържа, че е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като взискателят
не е извършвал изпълнителни действия в продължение на две години, считано от
17.04.2018 г., доколкото следващото изпълнително действие е извършено на
04.10.2020 г., когато е връчена призовка за доброволно изпълнение, поради което
иска прекратяване на изпълнително производство.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД в
законоустановения срок не е подал възражение и не взема становище по жалбата.
В представените по реда на чл.
436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ С.А.излага
подробни съображения за недопустимост на жалбата в частта, касаеща искането за
установяване погасяване на вземането на взискателя поради изтекла погасителна
давност, а при условията на евентуалност и за неоснователност на предявената
жалба.
Софийски градски съд, намира, че
жалбата в частта, с която се иска признаване за установено по отношение на
взискателя„Т.С.“ ЕАД, че цялото вземане на „Т.С.“ ЕАД /главница, лихви и
разноски/, по което е образувано изпълнително дело № 20169190400377 по описа на
ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, е погасено поради изтекла тригодишна погасителна
давност и не дължи сумата от общо 11656,80 лв., е недопустима по следните
съображения.
С разпоредбата на чл. 435 ал. 2 ГПК законодателят
изчерпателно и лимитирано е посочил длъжникът кои конкретно и изрично изброени
действия на съдебния изпълнител може да обжалва. Доколкото в настоящия случай се
иска признаване за установено по отношение на взискателя„Т.С.“ ЕАД, че цялото вземане
на „Т.С.“ ЕАД /главница, лихви и разноски/, по което е образувано изпълнително
дело № 20169190400377 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, е погасено
поради изтекла тригодишна погасителна давност, е изключено от обхвата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, жалбата е процесуално недопустима, поради липса
на признато от закона процесуално право на жалба на длъжника срещу атакуваните
действия.
В тази връзка
следва да се отбележи, че ако настоящият жалбоподател счита, че правото на
принудително изпълнение е погасено, може да избира между възможността да
осъществи защитата си срещу материално незаконосъобразното принудително
изпълнение с иск за несъществуване на вземането по чл.439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК или да осъществи
защитата си срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение с иск
за обезщетение за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение по чл.441 ГПК (в този смисъл Определение №2/02.01.2014
по дело №7756/2013 на ВКС, ГК, I г.о.).
По отношение
оплакването в жалбата, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство, тъй като взискателят не е извършвал изпълнителни действия в
продължение на две години следва да се отбележи, че жалбата е допустима, тъй
като е подадена от длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК , срещу подлежащ на
обжалване акт – арг. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, като е заплатена дължимата държавна
такса.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
В конкретния
случай изпълнителното производство № 20169190400377 по описа на ЧСИ С.А., рег.
№ 919 на КЧСИ, е образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД от 21.04.2016 г. във връзка с издаден срещу Л.Й.Б. изпълнителен
лист от 23.11.2015 г. по гр. д. № 37717/2015 г. по описа на СРС, 38 състав,
като още с тази молба взискателят е възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Със Запорни съобщения
изх. №2754 от 13.03.2018г. и изх. № 22760 от 13.03.2018 г., са
наложени запори на банковите сметки на Длъжника Л.Б. при Банка Пиреос България АД и
Общинска банка АД, като запорите са наложени от ЧСИ С.А.въз
зснова на овластяването по чл.18 ЗЧСИ, дадено още в молбата за
образуване на изпълнителното дело.
Същевременно на 09.10.2019 г., т.е.
по-малко от две години от налагането на запорите, е постъпила молба с вх.№
9939, от взискателя Т.С. ЕАД, с която е поискано свършването на изпълнителни
действия. Въз основа на искането в същата молба е извършен опис на движими вещи
от 21.10.2020 г. /лист 96 от изпълнителното дело/.
Съгласно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В случая обаче не
е налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице предприети от ЧСИ С.А.въз зснова на
овластяването по чл.18 , както и от взискателя действия по
изпълнението в период по-малък от две години.
Предвид
изложените съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява
законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски градски съд
По изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на
длъжника Л.Й.Б., озаглавена Молба с вх. № 071179 от 24.11.2020 г. на ЧСИ С.А.и
с вх. № 297007 от 25.03.2921 г. на СГС, в частта, с която се иска признаване за
установено по отношение на взискателя„Т.С.“ ЕАД, че цялото вземане на „Т.С.“
ЕАД /главница, лихви и разноски/, по което е образувано изпълнително дело №
20169190400377 по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, е погасено поради
изтекла тригодишна погасителна давност и не дължи сумата от общо 11656,80 лв.,
е недопустима по следните съображения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на
длъжника Л.Й.Б., озаглавена Молба с вх. № 071179 от 24.11.2020 г. на ЧСИ С.А.и
с вх. № 297007 от 25.03.2921 г. на СГС, в частта, срещу Постановление от
26.10.2020 г. на ЧСИ С.А., рег. № 919 на КЧСИ, по изпълнително дело №
20169190400377, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело,
обективирано на лист 100 от представеното копие от изпълнителното дело, поради
настъпила перемция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването ѝ, а в
останалата си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: