О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .11.2017г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав,
в закрито заседание, проведено на 24 ноември през 2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Мариана ХРИСТОВА
Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Н. Неделчева
в. гр. дело №2382 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след отмяна
на решение № 1574/08.12.2016 на ВОС по гр. д. № 1480/2016 и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на ВОС и изпълнение на дадените указания в
решение №246 от 07.11.2017 г., постановено по гр. дело №1356/2017 по описа на
ВКС.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 26669/25.05.2016 г. от А. Ал. П., чрез адв. М.Ф., срещу
решение №1606/25.04.2016г., постановено по г.д. № 10156/2015 г. по описа на
ВРС, с което е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД сключеният между А.Д.А.,
ЕГН ********** и А.А.П., ЕГН ********** договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 196, том
ІV, нотариално дело № 1851/1981 г., по силата на който А.Д.А. е прехвърлил на А.А.П.
собствения си недвижим имот, представляващ
556 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. Галата,
ул. ”Крайбрежна” №51, цялото от 956 кв.м., съставляващо парцел І-711 от кв. 6,
заедно с втория етаж на построената жилищна сграда и ½ ид.ч. от избата,
срещу задължението на приобретателката да гледа прехвърлителя и съпругата му
Тона Коева А., до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален такъв,
какъвто са водили до сега, при запазено от прехвърлителя и съпругата му право
на пожизненно и безвъзмездно ползване на югоизточната стая от етажа на така
прехвърления имот до края на живота им. Според въззивницата решението е
незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Твърди, че съдът се е произнесъл без доказателства за
твърдяния факт на неизпълнение на договора, като не ѝ е дадена възможност
да се защити дори с приложение на чл. 92аГПК.
Излага, че ВРС е докладвал иск за разваляне на договора поради виновното
му неизпълнение от страна само на ответницата, но не и от двамата ответника.
Твърди, че съдът не е задължил ищците да уточнят твърдяния период на
неизпълнение на задължението, което не се изпълнява от ответницата.
Жалбоподателката счита, че изводите на съда за наличие на пълно неизпълнение от
двамата ответници, както и че неизпълнението не е незначително, са
необосновани. Твърди, че вторият ответник не е канен от ищците да изпълни. Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Във въззивната жалба е направено и
доказателствено искане, а именно да бъдат допуснати до разпит двама свидетели
при условие на довеждане, за установяване на отказа на прехвърлителя да приеме
изпълнението на договора, кога е станало това, пълното и непрекъсвано
изпълнение на договора от страна на втория ответник преди и по време на делото,
след решението и към настоящия момент, както и сговарянето между него и ищеца
срещу ответницата по повод настоящия процес.
Въззиваемият
А.Д.А. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ГПК.
Необжалвалият другар И.П. не е
депозирал писмено становище в предоставения му срок.
Въззивната жалба е допустима.
Във връзка с направените
доказателствени искания, съдържащи се нея, настоящият състав съобрази следното:
Съобразно
разясненията, съдържащи се в т.2 на ТР № 1/09.12.2013, ВКС, ОСГТК по т.д. №
1/2013г., въззивният съд не следи
служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване
на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила
във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните
относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на
относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата
инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените
указания.
Предвид
изложеното и съобразно задължителни указания на ВКС, съдържащи се в
отменителното решение №246 от 07.11.2017 г., настоящият състав намира, че
в нарушение на съдопроизводствените
правила първоинстанционният съд не е изпълнил
задължението си по чл. 145 ГПК да изясни от кой момент се претендира неизпълнение
от страна на ищците, нито задължението си по чл. 146, ал. 1 ГПК да разпредели
доказателствената тежест. Вместо да я разпредели, той е указал на ищеца, че в
негова тежест е да докаже, че ответниците не изпълняват задълженията си, и на
ответниците е указал, че е в тяхна тежест да докажат, че са предоставяли
издръжка и грижи за ищеца и съпругата му през „релевирания период”.
С
оглед изложените във въззивната жалба оплаквания, че доказателствената тежест
не е разпределена, нито е посочен „релевирания период”, както и че
първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 145 ГПК, за да
изясни, от кога се претендира неизпълнение, съдът намира, че ищците следва да
бъдат задължени с писмена молба в едноседмичен срок да посочат от коя дата твърдят,
че ответницата е престанала да изпълнява задълженията си по договора.
На
осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, съдът указва на ответницата, че нейна е
доказателствената тежест за установяване на твърдението ѝ, че е изпълнявала
задълженият си по договора.
На
осн. чл. 146, ал.2, ГПК, указва на ответницата, че не е посочила доказателства
за изпълнението на договора по отношение на двамата кредитори от сключването му
до предявяването на иска.
Доколкото
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение във връзка с неизпълнение
на задълженията си по чл. 146, ал.1 и ал.2 ГПК, то пред настоящата инстанция следва
да бъде допуснато събирането на гласни доказателства за установяване на отказа
на ищците да приемат издръжка и грижи от ответницата, както и досежно твърденията
за предоставянето и приемането на издръжка и грижи от втория ответник.
Воден
от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. № 26669/25.05.2016г. на А.А.П. срещу решение №1606/25.04.2016г.,
постановено по гр.дело №10156/2015 по
описа на районен съд -Варна
На
осн. чл. 145 ГПК задължава ищците в едноседмичен срок от уведомяването, с
писмена молба, с препис за ответната страна да посочат от кой момент
претендират неизпълнение на договорните задължения за полагане на грижи и
даване на издръжка от страна на ответницата П..
На
осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на ответницата, че нейна е
доказателствената тежест за установяване на следните нейни твърдения: че е
изпълнявала задълженията си по договора; че прехвърлителите са отказвали да
приемат изпълнение; че другият ответник е
изпълнявал своите задължения по същия договор.
На осн. чл.
146, ал.2 ГПК указва на въззивницата, че не е посочила доказателства за
изпълнението на договора по отношение на двамата кредитори от сключването му до
предявяването на иска.
На осн. чл.
266, ал.3 ГПК ДОПУСКА изслушването на
двама свидетели, водени от въззивницата за установяване на отказа на прехвърлителя
да приеме изпълнението на договора, кога е станало това, пълното и непрекъсвано
изпълнение на договора от страна на втория ответник преди и към дата на
предявяване на иска.
НАСРОЧВА производството по делото в
о.с.з. на 24.01.2018г. от 10.00
часа, за която дата и час да се уведомят
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.