РЕШЕНИЕ
№156
гр. Самоков, 23 септември 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Кирил Павлов
при участието на
секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.
д. № 5 по описа на съда за
С.Н.П. ***, е предявил срещу Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – София иск за заплащане на
сумата 1663, претендирана като неизплатено възнаграждение за извънреден труд,
положен в периода от 03.01.2017 г. до 03.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 03.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 250,00 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото формирано
по тримесечия главно задължение, за период с начални моменти от първо число на съответния
месец, следващ месеца на настъпване на изискуемостта на плащането, до общ краен
момент – 03.01.2020 г.
Ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение в
ответната Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи – София
(ОДМВР – София) и изпълнява служебните си задължения в Районно управление (РУ)
– Самоков на длъжност младши инспектор в РУ МВР Самоков. Твърди, че в исковия
период е полагал нощен труд, който поради липсата на изрична регламентация не е
преизчислен, а е следвало при прилагане на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата да бъде преизчислен с прилагане на
коефициент 1.143 към дневен труд. При дължимото според ищеца преизчисление за
него бил формиран извънреден труд, възнаграждение за който се претендира в
горепосочения размер.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата
молба, с който е оспорил исковете по изцяло правни съображения, които се
свеждат до неприложимост на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и съдържащия се в нея механизъм за преизчисляване на нощния
труд към дневен с посочения коефициент поради специалния статут на ищеца като
държавен служител в системата на МВР.
Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Д. Симитчиев, който
поддържа исковете по основание и размер.
Ответникът се представлява от пълномощниците си юрисконсулт П. Иванова и
юрисконсулт Радостин Радев, която оспорват исковете като неоснователни по
съображенията изложени в отговора на исковата молба и писмените бележки при
устните състезания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове – с правно основание
чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР – в
редакцията на тази разпоредба, действаща в исковия период, обн. ДВ, бр. 81/2016
г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими, което следва от твърденията в
исковата молба, че ищецът претендира суми които твърди, че му се дължат за
положен труд, а не са му изплатени от ответника. Допустимостта на иска следва и
от становището на ответника по исковете главен и акцесорен, който ги оспорва
изцяло и по основание.
По
основателността на предявените искове съдът прие следното:
Страните не спорят за
обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото доказателства,
че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната ОДМВР – София като
държавен служител - полицейски орган - младши инспектор в РУ Самоков, както и
че в същия период той е полагал нощен труд.
Установява се от приетото по делото заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), че в процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на работни смени съобразно месечни графици, както и че
периодът, за който се заплаща нощен труд на ищеца в ответната ОДМВР – София, е
на тримесечия, като справките за положения нощен труд се подават от РУ –
Самоков. Изплащането е в месеца, следващ съответното тримесечие. За отработения
нощен труд по 8 часа на смяна на ищеца е заплащано възнаграждение по 0,25 лв.
на час. От експертното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
кредитирана от съда се установява размерът на основното месечно възнаграждение
на ищеца по години, както и че за процесния период същият е полагал нощен труд
и часовете нощен труд общо са в размер на 1768 часа. За тези часове нощен труд
на ищеца е заплатено възнаграждение по 0,25 лв. на час. Установява се също, че
ако нощният труд бъде преизчислен в часове при коефициент 1,143, той ще възлиза
на 2021 часа, като разликата, за която не е заплатено възнаграждение е от 252
часа. Преизчислените 252 часа като извънреден труд, формират възнаграждение на
база основното часово трудово възнаграждение на ищеца увеличено с 50 % – в
размер на 1775, 99 лева, което не е изплатено. Размерът на лихвата за забава
върху преизчислените суми за приравнения нощен към дневен труд на тримесечна
основа считано за период с начални моменти от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до общ краен момент 03.01.2020 г., възлиза на 230,
89 лева. Съдът кредитира заключението по ССчЕ като компетентно обективно и
пълно, изготвено въз основа на обективните и безспорни данни за полагания от
ищеца нощен труд в процесния период.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено, че в
процесния период ищецът е положил общо 1768 часа нощен труд, които преизчислени
с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 2021 часа
дневен труд. От тях извънреден труд представляват 252 часа, за които ищецът има
право на възнаграждение в размер 1775, 99 лева, от които 492, 94 лева за 2017
година, 611, 33 лева за 2018 година и 671, 72 лева за 2019 година включително
до края на исковия период.
Основният спорен въпрос между страните е правен – дали нощният труд следва
да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца,
умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се
счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
В тази насока предявеният иск е основателен и доказан.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд. Според действащата в процесния
период разпоредба на чл. 187, ал. 9 (понастоящем ал. 10) от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Обстоятелството, че в действащата в процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (обн. ДВ, бр. 60/2016 г.) липсва разпоредба за превръщането на
нощните часове в дневни, каквато е била разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
отменената с нея Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.
69/2014 г.) не може да обоснове извод, че такова превръщане в процесния
период е недопустимо за държавните служители – полицейски органи съгласно чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Едва с § 52 на ЗИДЗМВР (обн. ДВ, бр. 60/2020 г., в
сила от 11.07.2020 г. по арг. от § 105 от този закон) е създадена новата ал. 4
на чл. 187 от ЗМВР, с която превръщането на нощните часове в дневни за
държавните служители в МВР е получило специална законова регламентация, но тази
разпоредба е влязла в сила след края на процесния период, поради което не
намира приложение към конкретния случай.
В целия исков период е действала Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9/2007 г.). В чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Този коефициент е
1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа
дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд съгласно чл. 140,
ал. 1 от КТ /8:7 = 1,143/.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата следва да се приложи с оглед съществуващата празнота в
специалната подзаконова нормативна уредба в процесния период. Това приложение
на цитираната наредба е наложително при липса на по-специална разпоредба за
служители от МВР с оглед установения в чл. 16 от Конституцията на Република
България принцип на защита на труда и този принцип е валиден независимо от вида
на правоотношението, по което трудът се полага. Това особено важи за нощния
труд съгласно легалното му определение, дадено в чл. 140 от КТ. Не следва лице,
което полага нощен труд по трудово правоотношение да се окаже в по-благоприятно
положение относно изчисляването и заплащането на този труд от лице, което също
полага нощен труд по служебно правоотношение. Обстоятелството, че за държавните
служители в МВР са установени по-високи размери на допълнително възнаграждение
за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и други, е
неотносимо към защитата и заплащането на положения от тях нощен труд, поради
което е неоснователен доводът на ответника в отговора на исковата молба, че
предвид тези „привилегии” преизчисляване на нощния труд в дневен в исковия
период не било необходимо и било нормативно изоставено. Неоснователен е и
доводът на ответника, че служителят от МВР би получил два пъти увеличение на
възнаграждението си – веднъж по 0,25 лв. за всеки час положен нощен труд и още
веднъж – след превръщането на нощните часове в дневни. Не е спорно, че за
положения от ищеца нощен труд му е начислено и платено възнаграждение в
процесния период, но за тази част от нощния труд, която след превръщането на
нощните часове в дневни се явява извънреден труд, на същия се дължи
възнаграждение на отделно основание.
Решението по делото по дело С-262/20 г. по описа на СЕС,
заради което е спирано поради преюдициалност производството по настоящото дело
не налага други изводи. Поради преюдициалност на решението по настоящото дело
от решението по това дело на СЕС настоящото дело е спряно до приключване на
това дело на СЕС с влязло в сила решение от
значение за решаване на настоящото дело Видно от съдържанието на вече
постановеното и влязло в сила решение на СЕС по дело С-262/20 г. по описа на
СЕС съдът който го е постановил препраща към националното законодателство за
това как се изчисляват и заплащат извънредния и нощен труд на полицаи.
Ето защо, по изложените по-горе съображения съдът намира исковата претенция
с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр.
81/2016 г.), вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за доказана по основание и размер.
Искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд следва да бъде уважен в
пълния му размер 1663 лева дължимостта на която сума от ответника на
претендираното основание се потвърждава от доказателствата по делото и от
заключението по ССчЕ по изложените по-горе съображения. Върху уважения размер
на главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на тази сума. Искът по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава е основателен до
размера 230, 89 лева. съгласно ССчЕ и в този размер следва да бъде уважен, а за
разликата над него до предявения размер от 250 лв. за същия период – да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса. Поради това и с оглед изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на
Самоковския районен съд разноските, включващи дължимата държавна такса за
производството съобразно материалния интерес в установения от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК размер от 116,52 лв.,
както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер 230
лв. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер 350 лв.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, което не е
прекомерно с оглед броя и цената на исковете. Тази сума ответникът следва да
заплати на ищеца част в размер 337,75 лв., съразмерна на уважената част от
исковете – изцяло иска за главница и съобразно уважената част - 0, 92 от
акцесорния иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за мораторната лихва за
забава на главницата до предявяване на иска.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, да заплати на С.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр. 81/2016 г.),
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата 1663 лева, представляваща дължимо и
неизплатено възнаграждение за извънреден труд за период от 03.01.2017 г. до 03.01.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба на 03.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата 230, 89 лева., представляваща обезщетение
в размер на законната лихва за забавено изпълнение на горепосоченото главно
задължение за период с начални моменти от 01.04.2017 г. до 01.01.2020 г. и общ
краен момент 03.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
разликата над 230, 89 лева. до пълния предявен размер от 250,00 лв. като
неоснователен
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, да заплати
на С.Н.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 337, 75 лв. за разноски по
делото съобразно уважения иск за главницата и съобразно уважената част на иска
с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, да заплати
по сметка на Самоковския районен съд сумата 116,52 лв., представляваща държавна такса по уважените искове, както и сумата 230 лв.,
представляваща платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: