Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 26.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на двадесет и шести май през
две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Георгиева
търг. дело № 543 по описа на съда за 2020 година,
взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба с № 20210323163057, подадена от
„П.И.” ЕООД, ЕИК ******, срещу отказ № 20210316122644-2/22.03.2021г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при
Агенция по вписванията по заявление А4 за вписване на промени на обстоятелства
по партидата търговското дружество.
Жалбоподателят излага
доводи за незаконосъобразност на отказа, вкл. като посочва, че е представил
всички необходими и изискуеми документи съгласно чл.21, ал.3, т.1, 2, 3 и т.10
и чл.21, ал.4, т.1, 2, 3, 4 и т.6 от Наредба №1/14.02.20117 г. за ВСДТР, удостоверяващи
подлежащите на вписване обстоятелства и увеличението на капитала. Поддържа, че незаконосъобразно
длъжностното лице е отказало вписването при неизпълнение на указания за
представяне на нотариално заверени съгласия по чл.73, ал.1, изр.2-ро от ТЗ, заверени от български нотариус,
защото в случая с оглед спецификата на действието разпоредбата на чл.12, ал.1
от КМЧП относно изключителната компетентност не е приложима.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заявление образец приложение А4 от Наредба №1 от 14.02.2017 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на ЮЛНЦ е поискано вписване на промени в обстоятелства по партидата на „П.И.” ЕООД, ЕИК ******,. Със заявлението са представени документите, доказващи настъпилите промени в обстоятелствата съгласно чл.21, ал.3, т.1, 2, 3 и т.10 и за увеличение на капитала, изискуеми по чл. 21, ал. 4, т. 1, 2, 3, 4 и т.6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър - решение на общото събрание на съдружниците на жалбоподателя; препис от устава, съдържащ промяната; заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, доказателства, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска (при увеличаване на капитала), на правото на собственост върху недвижимия имот, удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК – 2 бр., нотариално заверени декларации- съгласие по чл.73 ТЗ с апостил, удостоверени от публични нотариуси, упражняващи нотариална дейност съгласно законодателството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Ирландия, с апостил; квитанция за внесена ДТ в размер на 15 лв. декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно.
Отказът № 20210316122644-2/22.03.2021г. на АВ е мотивиран с приетото от длъжностното лице обстоятелство, че не е представено писмено съгласие на вносителя на непаричната вноска по чл.73, ал.5 от ТЗ в изискуемата се форма с нотариална заверка на подписа, считайки за неудостоверен подписите на вносителите и е изложил мотиви, че чуждестранния нотариус не може да извършва нотариална заверка на подпис на вносител, защото не може да извършва проверка на правата му, съгласно изискването на чл.73, ал.5 от ТЗ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
При подаване на заявление за вписване на промяна в подлежащи на вписване обстоятелства, длъжностното лице дължи проверката по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Когато при извършване на тази проверка се установи, че към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията, на основание чл. 22, ал. 5 ЗТР, е длъжно да даде указания на заявителя за отстраняване на нередовността и се произнася по заявлението едва след като те бъдат отстранени или след изтичане на срока за това, който е определен в цитираната законова разпоредба.
В случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали заявителят е представил документи, от които да се установява, че апортът е извършен: волеизявление на титуляра на имущественото право за това, че е съгласен да извърши непарична вноска в капитала на едно търговско дружество като му прехвърли това свое право, което съгласие трябва да е изразено в предвидената в чл. 73 ТЗ форма и формиране на воля и от самото търговско дружество да приеме апортираното имуществено право, което в случаите на последващ апорт става с вземане на решение от общото събрание, което е волеобразуващия орган на юридическото лице, за увеличаване на капитала. Увеличението на капитала чрез непарична вноска представлява смесен фактически състав и решението на общото събрание е само един от компонентите в него, като правните му последици настъпват с вписването в търговския регистър. Наличието на декларация по чл. 73, ал.1 от ТЗ, обективираща съгласието на вносителя е самостоятелен елемент от сложния фактически състав на апорта, който следва да бъде налице към датата на вписването на извършеното увеличение. Това е така с оглед правните последици от прехвърлителната сделка, които са свързани с вещни права и трябва да обезпечават сигурността на волеизявления, да бъдат гаранция за съответствие на обективираната воля с действителната, съобразно договореното между страните. Документи, установяващи тези факти са представени със заявлението. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.61 от КМЧП и Хагската конвенция от 1961 г., представеното съгласие с нотариално заверен подпис от чуждестранен нотариус и апостил изпълняват изискванията на чл.73 от ТЗ. Съгласно цитираната конвенция, единствената процедура, която може да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на печата, поставен върху документа, е удостоверението, наречено "Аpostille" в чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове- чл. 3, 4, 5 от същата Конвенция, каквито са представени по делото с превод на български език, заверен от заклет преводач. Специалните разпоредби на чл.590, ал.1 и ал.2 от ГПК не могат да намерят приложение и следва да се прилагат международноправните актове, по които РБ е страна, които имат приоритет по отношение на публичните актове, изготвени на територията на една от договарящите държави и трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. Превес има правото на държавата, в която протича нотариалното удостоверяване като процедура, а не това на държавата, в която ще се ползва документът. В този см. и съдебната практика Решение № 11 от 11.02.2008 г. на БАС по т. д. № 9/2008 г., ТО; Решение № 101 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2009 г., IV г. о., ГК) и практиката на настоящия съдебен състав решение № 884 от 23.06.2020 г. по т.д.№930/2020 г. на СГС, ТО VI-14 състав. Освен това нотариалното удостоверяване на подписа на вносителя е от действията, посочени в разпоредбата на чл. 570, ал.2 от ГПК, доколкото това не представлява нотариален акт за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване на собственост върху имот, които са изрично изброени в чл. 570, ал.1 от ГПК, респ. то не е определящо за неговата местна компетентност и длъжностното лице незаконосъобразно е отказало вписване с такива мотиви.
Съгласно разясненията дадени в т.5 на ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката на правата на вносителя се извършва от съдията по вписванията и ако доказателства за тези права не бъдат представени, той е длъжен да откаже вписването. Дружеството обаче придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т. е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ) и в случай че лицето е бил действителен собственик вещното право преминава от момента на вписване в търговския регистър на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава, за гарантирането на което законът изисква представянето на доказателства, че вносителят е носител на правата - предмет на непаричната вноска, и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му (при извършване на непарична вноска на права, за учредяването или за прехвърлянето на които се изисква нотариална форма). В случая такива доказателства са представени със заявлението, поради което съдът намира за доказано, че апортът е извършен, той е породил правни последици и съответно всички заявени за вписване обстоятелства са настъпили и подлежат на вписване в търговския регистър по партидата му.
С оглед на горното, следва да се отмени отказа и да се върне преписката на длъжностно лице по регистрацията за даване на указания за внасяне на дължимата се държавна такса за вписване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с № 20210323163057 от „П.И.” ЕООД, ЕИК ******,
чрез адвокат С. Д. В. С. отказ № 20210316122644-2/22.03.2021г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция
по вписванията по заявление А4 за вписване на промени на обстоятелства по
партидата търговското дружество.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по партидата на „П.И.” ЕООД, ЕИК ****** промени в обстоятелствата по заявление с вх. № 20210316122644.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: