РЕШЕНИЕ
№ 1280
гр. Пловдив, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330115219 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Ю. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.“
№ **, ет. *, ап. * против „Магнети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 82, ет.3, ап.30, представлявано от Р. В. Т., с
която е предявен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във чл. 26 ЗЗД, вр. с чл.
143 и чл. 146 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне
на гаранция № ***** от 15.03.2021г., обезпечаващ договор за паричен заем от 15.03.2021г.
сключен между ищеца и „Лайт Кредит“ ООД. В договора за предоставяне на гаранция №
***** от 15.03.2021г. било предвидено плащане на възнаграждение за гаранта, което
възлизало на сумата в размер на 1139,04 лева или 12 броя вноски в размер на 94,92 лева
всяка. Твърди, че сключения договор е нищожен, поради противоречие с добрите нрави.
Счита, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следвало да се
изпълняват от кредитора е в интерес на търговеца и във вреда на потребителя.
Моли за уважаване на предявения иск, като съдът постанови решение, с което да
прогласи нищожността на договора за предоставяне на гаранция № **** от 15.03.2021 г.,
като противоречащ на принципа на добрите нрави.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди се, че със сключения договор за гаранция
ищецът е изразил желание да се обезпечи изпълнението на задължението му по договора за
заем, с оглед ограничаване на неблагоприятните последици при евентуално неизпълнение.
Оспорва твърденията на ищеца за неравноправност на клаузите от договора за гаранция като
неоснователни. Твърди, че със сключване на договора за заем ищецът е декларирал, че е
имал възможността да прецени последиците от сключването му, както и че няма клаузи, със
съдържанието на които да не е имал възможността да се запознае. Твърди се, че е имал
възможността да се запознае и да повлияе върху съдържанието на клаузите от договора, в
1
тази част и върху клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение под формата на
гаранция от страна на трето лице. Твърди се, че всички клаузи от договора за заем са
индивидуално уговорени, поради което същите не могат да бъдат квалифицирани като
нищожни. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между ищеца и „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД е сключен договор за паричен заем №
*****/15.03.2021г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 1000 лева
за срок от една година, които ищецът се задължил да върне на 12 погасителни вноски в
размер на 97,49 лева всяка, при фиксиран лихвен процент по заема 30,01% и ГПР в размер
на 34,49%. Посочен е в договора и размера на всички плащания- 1169,88 лева.
На същата дата между ищеца и „Магнети“ ЕООД е сключен договор за гаранция №
****. В същия е посочено, че ищецът, в качеството му на длъжник по Договор за заем №
*****/15.03.2021г. желае да обезпечи изпълнението на задълженията по същия с оглед
ограничаване на неблагоприятните последици при евентуално неизпълнение. В договора за
предоставяне на гаранция е уговорено заплащане на възнаграждение за гаранта в размер на
1139,04 лева, платимо на 12 месечни вноски, в размер на 94,92 лева всяка. Като насрещно
задължение за ответното дружество в качеството му на гарант е предвидено предоставянето
на гаранция за изпълнение на паричните задължения на ищеца по договора за заем, като в
случай че същия не извърши дължимите и изискуеми плащания в пълен размер в
продължение на 14 дни от падежа и активира с писмено искане гаранцията, то Гаранта
отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по заема.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем от
15.03.2021г., Приложение № 1 към него- погасителен пан, Договор за гаранция от същата
дата, ведно с погасителен план към него, Запис на заповед. Прието е като писмено
доказателство и кредитното досие на ищеца съдържащо предложение за паричен заем,
справка за кредити, удостоверение за кредитна задлъжнялост, справка за осигурител,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и
пълномощни.
Ищецът въвежда възражения за нищожност на договора за гаранция на няколко
основания- като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на
потребителя и поради противоречие с добрите нрави. Въвежда се и твърдение от ищеца
също, че договорът не е породил правни последици, поради това, че обезпечава нищожна
кредитна сделка.
На първо място съдът намира, че ищецът не ангажира каквито и да е доказателства за
твърдението си /обективирано в молбите-уточнения за които е прието, че съставляват
неразделна част от исковата молба/, че сключването на договор за гаранция е било
задължително условие за сключването и на договора за заем. Видно от съдържанието на
същия, никъде в договора не е предвидено задължение за заемополучателя да обезпечи
договора посредством гаранция, договор за поръчителство или по друг начин, още повече да
е предвидена санкция за неизпълнение на подобно задължение. Налага се извод, че ищецът
по собствена воля е пожелал да обезпечи евентуалните последици от неизпълнение на
задълженията си по договора за заем, като това е посочено и в самия договор, приложен на
л. 6 от делото.
Не се споделят от съда и възраженията на ищеца, че договорът е нищожен, като
противоречащ на добрите нрави. Предмет на настоящото производство е единствено
възражението за нищожност на договора за гаранция, а не и на договора за заем, за това не
би могло да се приеме за основателно твърдението на ищеца, че договорът обезпечава
2
нищожна кредитна сделка, щом тя не е обявена със съответен влязъл в сила съдебен акт за
нищожна, който да обвързва съда. Ищецът сам определя предмета на настоящото
производство и същия изрично се е ограничил до процесния договор за гаранция. Както вече
съдът констатира, този договор е самостоятелен и макар да обезпечава договор за заем,
сключен между „Лайт кредит“ ООД и ищеца, последния сам се е задължил да заплати
възнаграждение на гаранта в уговорен между страните размер за да обезпечи изпълнението
на своите задължения по договора за заем. Насрещната престация на ответното дружество е
именно това- в случай на активиране на гаранцията да се задължи към ищеца да отговаря
пред заемодателя за всички дължими суми. Всички клаузи в договора са уговорени между
страните, поради което не може да се приеме, че дори да са неравноправни не обвързват
потребителя.
На последно място останалите, изложените от ищеца съображения за нищожност на
договора са относими към договора за поръчителство, а настоящия договор по своята правна
същност е договор за гаранция сключен между гарант и длъжник /заемател/. Още повече, че
договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя и по него
длъжникът не е страна.
Въз основа на гореизложените твърдения предявеният иск ще се отхвърли, като
неоснователен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответната страна, които се констатираха в размер на 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и за същите се налице доказателства за реалната им направа.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ю. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.“ № **,
ет. *, ап. * против „Магнети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „България“ № 82, ет.3, ап.30, представлявано от Р. В. Т. иск за
прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ****/15.03.2021г.
ОСЪЖДА Д. Ю. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З.“ № ***, ет. *, ап. * да
заплати на „Магнети“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „България“ № 82, ет.3, ап.30, представлявано от Р. В. Т. сумата от 600 лева
/шестотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3