№ 198
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000615 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
„Ай Ви Сейлингс“ ООД – гр.Варна е обжалвал решение
№286/20.08.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№937/2020 г., с което е
уважен предявеният срещу него иск по чл.422 ГПК на „Булмак 2005“ ЕООД-
с.Езерово, община Белослав, обл. Варна за установяване на вземания по
издадени в полза на последното заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№2247/2020
г. и №2248/2020 г. на ВРС общо за сумата 47029.92 лева – дължимо
възнаграждение по договор за строителство от 05.02.2019 г. /доставка и
монтаж на метални конструкции за производствено-складова база в
с.Яребична, община Аксаково, обл.Варна/ и фактури №1196/31.07.2019 г.,
№12105/20.11.2019 г. и №12106/20.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявленията – 17.02.2020 г.,
отхвърлено е възражението му за прихващане за негово насрещно вземане за
част от дължима му от ищеца неустойка за забава по т.40 от договора за
строителство до размера на иска и е осъден за съдебни разноски, с молба да
бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което
искът бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане, ведно с присъждане на
съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез
1
процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с
присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това
излага в писмени бележки.
Ответникът по жалбата – „Булмак 2005“ ЕООД - с.Езерово, община
Белослав, обл. Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си
представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на
съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага
в писмени бележки.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Няма спор относно дължимостта на претендираното възнаграждение за
изпълнени от ищеца - подизпълнител СМР по процесния договор за
строителство и три фактури от ответника – изпълнител. Спорът е относно
претендираната от ответника с възражение за прихващане неустойка за забава
относно изпълнените от ищеца СМР, което ОС Варна не е уважил.
Съгласно т.9 от договора срокът за изпълнение по предмета на
договора / Приложение №1/ на обща стойност – 125125.50 лева без ДДС-т.1, е
20 дни, но не по-късно от 30.06.2019 г. Съгласно т.40 от договора в случай че
подизпълнителят не успее да завърши по своя вина работите съгласно
договорения срок, той ще заплати на изпълнителя неустойка в размер на 1%
за всеки просрочен ден от стойността на договора.
От заключението на СТЕ се установява, а и това се признава от
ответника, че ищецът е могъл обективно да осъществи една малка част от
възложената му работа /монтаж на анкерни групи/ едва в края на м.май и през
м.юни 2019 г. и да започне същинската си работа по монтаж на металните
конструкции едва след 16.07.2019 г., т.е. след като окончателният срок на
договора е бил вече изтекъл. От това следва, че в рамките на договорения
срок за изпълнение ответникът не е бил осигурил фронт за работа на
подизпълнителя и по този начин е възпрепятствал завършване на работата му
на обекта в срок, което се потвърждава от факта, че масовият изкоп на
строежа е приет едва на 15.05.2019 г. и от свидетелските показания на М А и
2
С Л, установяващи липса на добре създадена организация на обекта поради
неосигурен достъп за тежката техника, забавено изпълнение на бетона,
нетрамбована и с насипан чакъл настилка, взаимно пречене на работещи на
обекта едновременно 5-6 изпълнителя, изчакване камионите на „Хепи“,
ползващи една и съща рамка като достъп, да разтоварят и натоварят стока,
изчакване полагането на термопанели в хладилната част поради
невъзможност едните тежки машини /на ищеца/ да влязат, за да поставят
вътрешна и външна врата, докато другите тежки машини - вишки и кранове
/на подизпълнителя „Полинекс билдинг“ЕООД/ са още вътре. Свидетелят Д П
– собственик на същото дружество потвърждава разполагането на техниката
за монтаж на панелите вътре в хладилната камера, нейните габарити – 5 х 2
метра, достъпът до нея само през една врата, както и че машината е изкарана
след монтирането и на последния термопанел едва през м.септември или
м.октомври.
След като договореният срок е бил изтекъл не по вина на ищеца, а по
вина на ответника, последният не може да търси от ищеца неустойка за
забава по т.40 от договора за строителство, който визира договорения срок
/30.06.2019 г./, а не някакъв друг едностранно определен от ответника срок,
започнал да тече от също така едностранно определена от него дата, от която
според ответника ищецът вече имал фронт за работа. За да може ответникът
да се възползва от тази клауза на договора, той е следвало изрично да
предоговори или да укаже на ищеца нов срок за изпълнение, тъй като
договореният срок е бил вече изтекъл, като спрямо него определи евентуална
забава на подизпълнителя. Съгласно т.12 от договора между страните
разпорежданията на изпълнителя следва да бъдат в писмена форма и в тази си
форма те задължават подизпълнителя. Съгласно т.41 от договора при
неосигуряване на фронт за работа от изпълнителя срокът на завършване на
обекта от подизпълнителя се увеличава с всеки ден на забава. Всички тези
въпроси е следвало да бъдат уточнени писмено между страните – дали със
споразумение или анекс към договора или със заповед на изпълнителя в
заповедната книга, като евентуално договорно неизпълнение във времево
отношение, започнало след изтичане на договорния срок, не може да се
преценява въз основа на заключение на вещо лице и принципната уговорка за
срок на изпълнение от 20 дни, без да е установено в отношенията на страните
кога е осигурен безусловно фронт за работа на подизпълнителя, респективно
3
от кога тече новият срок за изпълнението му, кога изтича и от кой момент
същият е единствено в собствена забава.
Освен това основната част от видовете и обемите монтажни работи,
които според допълнителното заключение на СТЕ са могли да бъдат
изпълнени след 16.07.2019 г. са отчетени с протокол 2 - обр.19/31.07.2019 г.
От обясненията на вещото лице в с.з. се установява, че останалата част от
изпълнените работи, продължили и през м.август, т.е. във възможния според
вещото лице срок за изпълнение, за които е потвърдено със заповед
№11/03.09.2019 г. на инж.-конструктора в заповедната книга на обекта, че са
част от приетия монтаж на металната конструкция на сградата, са актувани
очевидно по-късно с протоколи 3 и 4-обр.19 от м.ноември 2019 г. Ответникът
обаче не е заплатил на ищеца дори тези частично актувани работи по
протокол 2/31.07.2019 г., за които е издадена фактура №11961/31.07.2019 г. за
сумата 49122.36 лева, като е заплатил частично по нея сумата 27000 лева, а
остатъкът от 22122.36 лева се претендира с настоящия иск на ищеца. Това
доказва неизпълнение на ответника, който като неизправна страна не може да
търси от ищеца неустойка за забава. Дори длъжникът да е бил в забава, той се
освобождава от нейните последици, когато и кредиторът е в забава – чл.96,
ал.1 - ЗЗД. Съгласно т.14 от договора подизпълнителят има право при
неполучаване на плащане съгласно условията на договора да спре
изпълнението, без това да влияе на останалите клаузи на договора. С всеки
ден на забава на плащане се увеличава и крайния срок на обекта. Това по
същество означава, че предвид неплащането от ответника на ищеца на
дължимото възнаграждение за изпълнените СМР не възниква отговорност на
ищеца за виновна забава. Неплащането води и до невъзможност да се
заплаща на необходимия брой работници, респективно до разстройване на
графика на изпълнението.
Отделно от това два месеца след крайния срок по договора –
30.06.2019г. ответникът е предоставил на ищеца нови схеми и чертежи на
детайли и спесификации в периода - 02.08.2019 г. – 09.09.2019 г. и му е
възложил допълнителни СМР извън първоначалния проект, като част от тях
/вътрешно укрепване на основна метална конструкция между ос В и С и
монтаж на винкел между оси 2,3,4 по покривен наклон/ водят до изменение на
първоначално договорените работи. Ищецът е следвало да изчаква да получи
4
изменения проект, за да бъдат първо изработени в базата на ищеца новите
детайли с оглед промяната на окачения таван, на допълнителна стена и рамка
на метална врата, а после и да бъдат монтирани на място след демонтаж на
старата конструкция, установено от показанията на св. А и св.Л. Тези
нововъзложени на ищеца работи са довели съответно да забавяне работата по
поставяне на термопанелите по металната конструкция на окачения таван,
установено от показанията на св.П. В хода на строителния процес са
възниквали и други нерешени въпроси, за които ищецът е искал съдействие
от ответника със свое писмо изх.№10/20.09.2019 г. /л.125/. От показанията на
св. Владимир Монев се установява, че работите по т.1 от това писмо –
репарация на боя по ос „А“, т.3 – изработване и монтиране на профили за
врата по ос „6“ и по т.7 – изработване на метална аварийна стълба, доставена
през м.октомври 2019 г., са били възложени и изпълнени от ищеца през
периода м.09-м.10.2019 г., като са актувани с протоколи 3 и 4 - обр.19 на 19
ноември 2019 г. След като изпълнителят е предоставил на подизпълнителя
нужните чертежи и спесификации на детайли за нови работи и за преработка
на изпълнени вече такива след изтичане на срока по договора и без уговаряне
на нов срок за изпълнение, той не може да твърди виновна забава на
подизпълнителя за тях по договора за строителство.
Крайният извод е, че с действията и бездействията си ответникът не е
положил дължимата грижа на добър стопанин по чл.63, ал.2 - ЗЗД, като с
поведението си – липса на създадена адекватна организация на строителния
процес и с незаплащане изцяло на актуваните и приети работи, е станал
причина за забавяне изпълнението на ищеца. Съгласно чл.83, ал.2 – ЗЗД
длъжникът не дължи обезщетение /неустойка/ за вредите, които кредиторът
би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.
Възражението за прихващане е неоснователно и следва да се отхвърли,
а обжалваното решение е в крайна сметка правилно и следва да се потвърди,
въпреки че е неправилно мотивирано с качество на изпълнението, вместо с
оглед твърдяната с възражението за прихващане забава на същото.
Въззивният съд препраща към обстоятелствената част на
първоинстанционното решение относно фактическата обстановка по делото,
която е правилно установена, на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
5
направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи
адвокатско възнаграждение за правна зцащита по делото, в размер на 2300
лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № №286/20.08.2021 г. на Окръжен
съд Варна-ТО по т.д.№937/2020 г.
ОСЪЖДА „Ай Ви Сейлингс“ ООД – гр.Варна, ЕИК *********, да
заплати на „Булмак 2005“ ЕООД-с.Езерово, община Белослав, обл. Варна,
ЕИК *********, сумата 2300 лева – съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6