Решение по дело №204/2024 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 138
Дата: 21 май 2024 г.
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20241510200204
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Дупница, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1139-001863/09.09.2022 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ,,Пътна полиция“ Кюстендил, с което на Р.
Й. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., обл.К., ул."Св. И.Р." №***, са наложени
административни наказания, както следва:
На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП;
На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. С. в жалбата и в хода на
делото по същество навежда подробни аргументи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. По делото е постъпила
писмена молба от гл. юрисконсулт Б., с която поддържа становището за неоснователност на
жалбата, респ. за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 22.04.2022 г. около 11:22 ч. в гр. Бобошево по ул. ,,Алеко Константинов“ в посока
1
ул. ,,Георги Раковски“ Р. А. управлявал товарен автомобил ,,Ивеко 35Ц“ с рег.№ ******.
Водачът бил спрян за проверка от полицейските служители И. П. и И. Д., които извършили
справка с оперативния дежурен, тъй като не била актуализирана АИС-Пътна полиция към
този момент и таблетът не давал информация за служебно прекратените регистрации на
МПС и така установили, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП – без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“. До този момент
на водача това обстоятелство не му е било известно. При проверката водачът не представил
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Съставен е акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 68847 от 22.04.2022 г. от И. П. на
длъжност ,,инспектор“ при ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА в присъствието на
свидетеля И. Д.. С постановление от 03.05.2022 г. прокурор при РП Кюстендил, е прекратил
наказателното производство по БП вх. № 1509/2022 г. по описа на РП-Кюстендил, БП №
248/22 г. по описа на РУ гр. Дупница, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК и изпратил материалите по досъдебното производство на Началника на РУ Дупница
по компетентност, за отношение по административно наказателен ред.
На основание чл. 36, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН е издадено наказателно постановление въз
основа на прокурорското постановлението за прекратяване на ДП, с което жалбоподателят е
санкциониран за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Свидетелите П. и Д. при разпита си заявяват, че поддържат констатациите посочени в
АУАН. При направената проверка от контролния орган водачът споделил, че не е знаел, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация. От показанията на свидетеля И. Е. Х.
– управител на ,,Лазов15“ ЕООД се установява, че като собственик на процесния автомобил
управляван от А. на датата на проверката, не е уведомяван, че регистрацията на автомобила
му е била служебно прекратена, както и застрахователното дружество не го е уведомило, че
е изтекъл срока на застраховката. Съответно и на А., който на тази дата е управлявал
автомобила, не му е било известно това обстоятелство. Видно от писмо рег. № п6р-
3378/04.04.2024 г. от началника на Сектор ,,ПП“ – Благоевград при ОДМВР Благоевград, И.
Е. Х. качеството си на управител на ,,Лазов 15“ ЕООД, собственик на ППС с рег.№ ******,
марка/модел ,,Ивеко 35 Ц 9А“ не е уведомен от Сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР
Благоевград относно служебно прекратената регистрация на същото на 29.03.2022 г.
/прекратяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при Уведомление от ГФ без ГО/, съгласно чл. 18б,
ал. 2 от Наредба I-45/24.03.2000 г.
От Гаранционен фонд гр. София е представено уведомление № 004041/27.02.2022 г.
по чл. 574, л. 10 от КЗ до ,,Лазов 15“ ЕООД - като собственик на товарния автомобил, че в
регистъра на ИЦ към 27.02.2022 г. няма данни за сключен и действащ договор за
задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана
2
по същество, е основателна по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението е съставен от св. И. П. – на длъжност
,,инспектор“ при ОДМВР Кюстендил, а атакуваното наказателно постановление е издадено
от началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ,,Пътна полиция“ оправомощени със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т.е. от компетентни
органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН след прекратяване на преписката
по съставения АУАН и след като прокурорът е издал постановление за прекратяване на
наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган за налагане на
административно наказание. НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово
регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не
се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното
административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. В текста на НП, както и в прокурорското постановление изобщо не е
конкретизирано от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било постановено
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП. Това води до
ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице
законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по
съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на
посочената конкретна и задължителна минимална информация, относно компетентността на
органа, който е прекратил регистрацията на автомобила, вкл. жалбоподателят е бил
изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да
събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган и спазена ли е изобщо
формата и процедурата за прекратяване на регистрацията. Това според съда представлява
още едно допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно
производствените правила във фазата на административнонаказателното производство,
което няма как да бъде санирано с евентуално бъдещо установяване на тези данни едва от
представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства.
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна
страна следва да се отбележи следното: Извън гореизложеното и на самостоятелно
основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол за материалноправно незаконосъобразно. Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ,
бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
3
пътищата." По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за
редовно връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата
на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със
служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП:
"служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от
АНО спрямо жалбоподателя, който дори не е и собственик на процесното МПС. Налице са
предвидени императивно в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия
случай е налична само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но изпратено до
АНО, като изцяло липсва втората предпоставка – уведомяване на собственика на ППС.
Поради това и доколкото не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е
налице самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е уведомил
собственика на автомобила относно служебно прекратената регистрация на същото на
29.03.2022 г., което е безспорно установено от събраното като доказателство писмо рег. №
Т6р-338/04.04.2024 г., издадено от началника на сектор ,,ПП“ при ОДМВР Благоевград.
Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на
съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било
доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че
управлява МПС, което е било спряно от движение и в този смисъл не се доказва
субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с издадени и
поставени регистрационни табели.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена
регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде
извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В
конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че
жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на
процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да
знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това.
4
Все информация, за която собственикът на МПС, респ. водачът-жалбоподател е следвало да
бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо в
конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна
на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно
как жалбоподателят да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган
е бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си
информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил. При оценка на
събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин
жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Към момента на издаване на наказателното постановление и постановяване на
настоящото решение са действали предходните редакции на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно предходната редакция на 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът
на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон, а
съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на санкциониране подлежи водач, който не носи
определените документи в себе си – свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното МПС. С измененията, публикувани в ДВ бр.
67 от 2023 г., от позитивната норма на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от санкционната норма
на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало изискването за носене на контролен талон,
съответно не се налага санкция за неносенето му. Тъй като в настоящия случай НП, с което е
установено нарушението и е наложена санкцията, поради оспорването му не е влязло в сила
към момента на промените в закона, въззивният съдебен състав счита, че приложение следва
да намери по-благоприятната за наказаното лице норма, съобразно общия принцип, закрепен
в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за приложение на по-благоприятния за дееца закон. Когато се касае за
акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ дееца с административно
наказание, приложимото материално право е това към момента на извършване на
нарушението, а по-новият закон е приложим само ако е по-благоприятен за дееца.
Поради гореизложените съображения, НП следва да се отмени изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1139-001863/09.09.2022 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, сектор ,,Пътна полиция“ Кюстендил, с което на Р. Й.
А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б., обл.К., ул."Св. И.Р." №***, са наложени
административни наказания, както следва:
На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП;
5
На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП - ,,глоба“ в размер на 10 лв., за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6