№ 1243
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110128388 по описа за 2021 година
Ищецът В. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител ИВ. Г. ИВ. с
ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., е предявил осъдителен иск срещу Гаранционен
фонд с ЕИК *********, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” №2, за сумата 1000лв. –
неимуществени вреди и 40лв. – имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП,
реализирано на 2.8.2019г. в гр. С., причинени от неидентифицирано МПС, ведно със
законната лихва от датата на постановения отказ заплащане – 14.10.2020г. до плащане на
сумата.
Ответникът оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване
от страна на родителите поради нарушаване на чл.8, ал.8 ЗЗакрД , както и на детето –
движело се е попътно на посоката на движение на автомобила.
Предявен е иск по чл.557, ал.1, т.1 КЗ: Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство).
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира следното
от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване: механизъм на ПТП,
настъпило на 2.8.2019г. в гр. С., причиняване на неимуществени и имуществени вреди,
причинна връзка между ПТП и вредите
Ответникът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване: съпричиняване на
1
вредите от страна на пострадалия и родителя.
От фактическа страна по делото се установи следното: от показнията на свидетеля А.Б. по
делото се установява, че през месец август 2019 г. е бил паркирал управлявания от него лек
автомобил на бул. „П. Д.“ в ж.к. „Л.“, като след като се върнал при автомобила си, заварил
събрали се хора, които обсъждали инцидент, при който дете било блъснато на тротоара.
Свидетелят споделя, че не е бил очевидец на настъпилото ПТП, но е погледнал
видеорегистратора на своя лек автомобил, от записа на който установил, че две МПС са
излезли от зелената площ по време на инцидента, като предполага, че инцидентът е
причинен от лек автомобил „К.“, зелен на цвят, но на записа от видеорегистратора не се
установява инцидента. Другият свидетел по делото, майката на детето, твърди, че е пряк
свидетел на инцидента и установява механизма на настъпилото ПТП – детето е ударено от
лек автомобил, зелен на цвят, докато си играело на тротоара, а водачът на лекия автомобил
не оказал съдействие на удареното дете.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и ги намира за обективни и достоверни,
кореспондиращи с останалия фактически и доказателствен материал по делото.
По делото е представено и съдебно-медицинско удостоверение № 599/2019 г., съставено от
съдебен лекар от УМБАЛ „Александровска“ – д-р Ф. О. на 05.08.2019 г., където са
установени нараняванията, вследствие на инцидента – нараняване на гръдния кош от
задната страна под форма на тъмно кафеникаво кръвонасядане, охлузване по вътрешната
повърхност на дясното коляно и кръвонасядане по вътрешната повърхност на десния глезен.
Съдът кредитира приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение като
доказателство по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като материализираното в него
изявление удостоверява личните възприятия от извършен от длъжностното лице личен
преглед на детето.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза посочените
увреждания могат да настъпят в причинна връзка с твърдяното ПТП – блъскане на дете от
неизвестен автомобил, като е възможно автомобилът да е блъснал детето в гръб отдясно,
при което е причинил увреждане на гръден кош вдясно отзад, след което детето е паднало и
е наранило десния глезен и коляното от вътрешната страна при провлачване или
контактуване с неравност от терена. Съгласно заключението на СМЕ увреждане по коленете
и глезена могат да се получат и при падане от собствен ръст, но констатираните увреждания
в представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение в съвкупност не могат да
бъдат причинени от падане от собствен ръст. Съдът кредитира заключението по съдебно-
медицинската експертиза като компетентно, обосновано и правилно, кореспондиращо с
останалия по делото фактически и доказателствен материал.
От заключението по съдебната автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице В.Д.,
се сочи механизмът на настъпване на твърдяното ПТП: на 02.08.2019 г., около 20,15 ч.
неизвестно МПС с неустановен водач е било паркирано в района на гр. С.“, в района на блок
., като по време на настъпване на инцидента пешеходеца В.И. се е намирал на тротоара, най-
вероятно клекнал и при предприемане на маневра от страна на водача на неустановения
2
автомобил на заден ход за включване в движението на пътното платно със задната част на
управлявания от него автомобил е ударил пешеходеца в задната дясна част, вследствие на
което тялото му е отхвърлено по посока вектора на скоростта на автомобила и е паднало на
терена. От заключението се установява, че в клекнало състояние детето е по-ниско от 0,8 м.
и водачът не е имал възможност да го види, доколкото задният капак ограничава
видимостта. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно дадено, а също
така и не е оспорено от страните.
От правна страна съдът намира следното: за ангажиране на отговорността на Гаранционен
фонд по иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ се изисква да се докаже виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, в причинна връзка с което са настъпили
телесни увреждания, като МПС управлявано от виновния водач е неидентифицирано и
съответно самоличността на делинквента е неустановена. По настоящото дело от приетите
по делото свидетелски показания се установи механизмът на процесното ПТП. Установи се,
че на 02.08.2019 г., около 20,15 ч. неизвестно МПС с неустановен водач, зелено на цвят, в
гр. С.“, в района на блок ., на тротоара, при маневра на заден ход за включване в
движението на пътното платно със задната част на управлявания от него автомобил е ударил
играещо в близката локва дете В.И. в задната дясна част, вследствие на което тялото му е
отхвърлено по посока на движението на автомобила и е паднало. Посоченият механизъм се
потвърждава от заключението на дадените по делото съдебно-техническа и съдебно-
медицинска експертизи. По делото също така, от приетото като доказателство по делото
съдебно-медицинско удостоверение № 599/2019 г., съставено от съдебен лекар от УМБАЛ
„Александровска“ – д-р Ф. О. на 05.08.2019 г. и от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, приета по делото, се установява, че вследствие на удара от неизвестно МПС са
причинени констатираните травматични телесни увреждания, представляващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От свидетелските показания на майката на
детето, А., се установява, че вследствие на травмите, причинени от процесното ПТП
пострадалото дете един месец след инцидента е имало болки в крака, а също и в гръдния
кош, не е могло да спи спокойно и е имало кошмари през нощта, преживяло е страх и
повишена тревожност, които са останали и след инцидента.
От представените по делото медицинска и техническа експертизи също така се установява и
причинна връзка между уврежданията по тялото на детето и настъпилото ПТП. По делото се
доказа, че към момента на ПТП водачът на неизвестния автомобил не е имал видимост и не
е видял детето, но съгласно чл. 40, ал. 2 ЗДвП е бил длъжен по време на движението си
назад водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Следователно процесния инцидент е настъпил вследствие на нарушаване на изискванията на
ЗДвП от водача на МПС, причинил процесното ПТП. Доколкото в гражданското право
вината се предполага до доказване на противното, а ответната страна не е оборила
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че деянието на водача при движение
на заден ход, вследствие на което е настъпил инцидента е противоправно и виновно.
3
Въз основа на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че всички
материални предпоставки за ангажиране обезпечително-гаранционната отговорност на
Гаранционния фонд са се осъществили в обективната действителност.
Относно възражението за съпричиняване:
Съгласно трайната и непротиворечива задължителна съдебна практика на ВС и ВКС,
изразена в т. 7 от Постановление на Пленума на ВС № 17 от 18.11.1963 г. и т. 7 от
Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г., ОСТК на
ВКС за да е налице съпричиняване на вредата при деликт се изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но
не и вина. Поради това съпричиняване може да има и при поведение на малолетно дете или
невменяемо лице, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
увредения като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Съдът намира, че в процесния случай не е налице съпричиняване нито от страна на детето,
нито от страна на родителя, защото детето не се е намирало на пътното платно при
настъпване на ПТП, а на тротоар. Действително, не е необходимо поведението на
пострадалия да е виновно, за да има съпричиняване, но в случая нито детето, нито
надзираващият го е осъществил действие или бездействие, което да е допринесло за
инцидента. Обстоятелството, че детето си е играело на тротоара не може да се квалифицира
като съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради това възражението за
съпричиняване следва да се остави без уважение.
Относно размера на вредите: претендирани са имуществени и неимуществени вреди,
причинени от настъпилото на 02.08.2019 г. ПТП.
Имуществените вреди се доказват от представена като доказателство по делото фактура №
****** от 05.08.2019 г. за преглед на лицето В.И., заедно с приложена към нея касова
бележка. Съдът намира, че направените разходи са във връзка с причиненото ПТП, поради
което уважава иска.
Обезщетението за причинените неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. /вид на
увреждания, възраст, възстановяване, социално положение и т.н./
На първо място, това са вида и характера на травматичните увреждания, заключението по
СМЕ, което посочва, че оздравителния и възстановителния период за причинените
вследствие на процесното ПТП увреждания по тялото на детето е около 15-20 дни, което
кореспондира и с показанията на свидетеля А. Б. – майка на пострадалото дете, която се е
4
грижела за него в периода на възстановяване. Същата установява и психическото състояние
на ищеца, а именно – силен стрес, уплаха, които продължили и след физическото
възстановяване на пострадалото дете. Посочените психически травми, следствие на ПТП се
установяват и от представената като доказателство по делото психологическа оценка от
07.11.2019 г., изготвена от Ел. В. – клиничен психолог, където се констатира повишена
тревожност, чувство на безпокойство и страх. Следва да се отбележи, че психическите
травми на детето са се запазили дълго време след настъпване на пътния инцидент, доколкото
между настъпване на вредоносното събитие и направената психологическа оценка е изминал
период от повече от 3 месеца. При определяне на справедлив размер на обезщетението
следва да се отчита и повишената чувствителност и емоционална неукрепналост на ищеца,
вследствие на ниската му възраст.
Въз основа на тези обстоятелства съдът приема, че дължимото обезщетение за причинените
неимуществени вреди се равнява 1000 лв., като предявения иск следва да бъде уважен в
пълен размер.
Относно лихвата: разпоредбата на чл. 558, ал. 2 във вр. с чл. 497 КЗ съдържа специални
правила за изпадане на Гаранционен фонд в забава и съответно – за дължимостта на
законната лихва за забава. Съдът намира, че в процесния случай законна лихва за забава се
дължи от момента на постановяване на изричен отказ от страна на Гаранционен фонд за
заплащане на претендираното обезщетение – 14.10.2020 г. Именно от този момент
ответникът изпада в забава и поради това от тази дата следва да заплати обезщетение за
забава в размер на законна лихва.
Разноски се дължат на ищеца съобразно представения списък и доказателства и съобразно
уважената част от иска. На ищеца по делото се дължат разноски в размер на 850 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ: *********, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС
НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР. София, ул. „Граф Игантиев“ № 2, ет. 4 да заплати на В. ИВ. ИВ., с
ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител ИВ. Г. ИВ. с ЕГН **********,
двамата с адрес гр. С. сумите от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законна лихва за забава, считано от 14.10.2020 г. и 40 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 21.05.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението причинени вследствие ПТП, реализирано на
02.08.2019г. в гр. С., причинени от неидентифицирано МПС.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игантиев“ № 2, ет. 4, да заплати съдебни разноски на
5
ищеца в размер на 850 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6