РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500378 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на С. П. К.
от ***, чрез процесуален представител адв. Муржева, срещу Решение
№260018/11.11.2020г., постановено от Районен съд Царево по гр.д.№419 по описа на
съда за 2019г., с което е отхвърлен иска на въззивника иск по чл.109, врчл.50 от
Закона за собствеността, срещу ответниците В. К. И., Г. В. М., К. В. И. и „Теленор
България“ – ЕАД.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Ищецът, в качеството си на собственик на имот с идентификатор *** в *** излага
съображения, че в съседния имот, собственост на ответниците – физически лица е
изградена приемо – предавателна станция от ответника – ЮЛ, което нарушава правата
му на собственик, влошава средата на живот и безопасност на него и семейството му. В
тази връзка се обсъжда извършената съдебно – техническа експертиза, в т.ч. относно
надеждността на монтажа на съоръжението, за да се обоснове извод за наличието на
опасност от вредна среда и от възможност от механично въздействие от падане на
съоръжението или части от него под влияние на атмосферните условия в имота на
ищеца. Обсъждат се и показанията на свидетелите в същата насока.
1
Въззиваемите – ответници В. К. И., Г. В. М., К. В. И. представят в срока по
чл.263, ал.1 ГПК подаден писмен отговор. В него излагат съображения за
потвърждаване на обжалваното решение. Извършват анализ на съдебно – техническата
експертиза и оспорват твърдението на ищеца за липса на достатъчно данни за
безопасността на съоръжението; твърдят, че по делото са събрани множество
доказателства в тази насока. Извършва се анализ на същите, за да се обоснове тезата, че
не е налице опасност за живота и здравето на ищеца и семейството му и искът за
премахване на съоръжението е неоснователен.
Въззиваемият – ответник „Теленор България“ – ЕАД представя в срока по
чл.263, ал.1 ГПК подаден писмен отговор. В него излага съображения за
потвърждаване на обжалваното решение.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства: Установено е, че ищецът е собственик на имот с идентификатор
48619.505.575 в гр.Царево, в който е изградена двуетажна жилищна сграда, на площ 63
кв.м. и едноетажна сграда, на площ 24 кв.м. Ответниците – физически лица са
собственици на съседния поземлен имот с идентификатор *** и изградената в него
четириетажна жилищна сграда. Установено е, че по силата на договор за наем от
29.06.2018г., сключен между ответниците – физически лица и ответното дружество, в
имота на първите са изградени електронно съобщителни съоръжения - базова станция,
технологична кабина за базова станция, антенни стойки за монтаж на антени и антенни
устройства, климатична и пожароизвестителна системи, сигналноохранителна система
и оборудване, необходими за използването на електронно съобщителни съоръжения.
Установено е, че на осн. чл.148, ал.4 ЗУТ, Главният архитект на Община Царево е
издал Разрешение за строеж за изграждане на „приемно – предавателна станция 5415“ в
имота на ответниците, за която е издадено Разрешение за ползване от Началника на
РДНСК – Бургас. Съгласно писмо от Национален център по обществено здраве и
анализи към МЗ, техническият проект не противоречи на изискванията на Наредба №9.
За съоръжението е издаден сертификат за контрол, след извършване на съответните
замервания, при които било установено че стойностите на плътността и мощността на
електромагнитните полета съответстват на посочената Наредба.
За установяване твърденията на страните, относно обстоятелствата, касаещи
без/опасността на изградените съоръжения, в първоинстанционното производство е
2
назначена СТЕ, според която при изграждане и строежа им са спазени строителните
правила и норми и техническите изисквания; проектът отговаря на изискванията на
нормативните актове, регламентиращи този вид строежи; стойностите и плътностите
на електромагнитните полета отговарят на изискванията на Наредба №9 за пределно
допустимите нива на електромагнитни полета в населените територии.
Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.209, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните поделото
доказателства, намира, че същото е правилно и законосъобразно. Съображенията на
първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение следва да се каже: За да бъде уважен иск с правно основание
чл.109, ал.1 ЗС, съдът следва да установи наличието на две кумулативно дадени
предпоставки: първо, че ищецът е носител на правото на собственост върху определена
вещ и второ, че ответникът извършва неоснователни действия, с които пречи на
първия да упражнява правото си на собственост върху тази вещ (ТР №31/84г. по гр.д.
№10/84г. на ОСГК). Действията могат да бъдат различни по характер и интензитет.
С последващата и актуална тълкувателна практика - Тълкувателно решение
№4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д. №4/2015 г., ОСГК, ВКС стесни приложното поле на
иска по чл. 109 ЗС, доколкото направи извод, че неоснователността на действията,
които извършва ответника сама по себе си не дава право на защита по този ред, ако с
тези действия не създават пречки на собственика. Така ВКС направи извод, че „за
уважаване на иска по чл.109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му
имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС)“. В случая твърденията на ищеца най –
общо са, че действията на ответниците съставляват поставяне на съоръжение, което
създава вредна среда и има вредно въздействие върху живота и здравето на ищеца и
семейството му и е изградено в нарушение на строителните правила и норми, като не е
изискано съгласието на ищеца като собственик на съседен имот. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства не се установява
тези твърдения да са основателни. Документацията във връзка с проектирането и
строителството и извършената съдебно – техническа експертиза установяват по
3
несъмнен начин, че при изграждането на съоръжението са спазени техническите
правила и норми, както и специфичните изисквания, касаещи този вид строежи. В тази
връзка първоинстанционният съд е изложил подробни аргументи, които въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
Доказателствата по делото не дават основание да се приеме, че са налице
действия на ответниците, с които пряко се смущава правото на собственост на ищеца.
Касае се за негови и на близките му субективни отношения, чувства, притеснения и
опасения по отношение безопасността на съоръжението, за каквито по делото не са
събрани категорични доказателства. В тази връзка показанията на св.Скулиев
съставляват по-скоро съждения, предположения и лично мнение, отколкото
свидетелства за факти. Същото може да се каже и за показанията на св.Кънев, който
макар да заявява, че е направил замервания с притежаван от него уред, признава, че
уредът му не е така добър и точен като уредите, с които разполага РЗИ, поради което
това замерване не е меродавно.
Като краен извод следва да се каже, че претенцията на ищеца е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на Районен съд Царево е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018/11.11.2020г., постановено от Районен
съд Царево по гр.д.№419 по описа на съда за 2019г.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд,
в едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4