Присъда по дело №216/2020 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 10
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20202310200216
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 10
гр. Елхово , 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело частен
характер № 20202310200216 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С П С., роден на 02.05.1997 година в гр.Елхово,
обл.Ямбол, с постоянен адрес: с.П, общ.Болярово, ул.“С“ № 3, общ.Болярово, български
гражданин, с основно образование, женен, трудово ангажиран, неосъждан, с ЕГН ***, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 19.03.2020г. около 17. 00ч., в с.П, общ. Болярово, чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на дясната половина на лицето, причинил на Х. Г. Ф., ЕГН *** от
гр.Ямбол, обл.Ямбол, лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на
дясната половина на лицето с болезнен оток на тъканите и болки в дясната поясна област –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което на основание чл.130, ал.1 във вр.чл.54
от НК, вр. чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2, вр.ал.3, т.1, вр.чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК ГО ОСЪЖДА
на “ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимия С П С., с посочени данни за самоличност, на основание
чл.45 във вр.чл.52 от ЗЗД да заплати на гражданският ищец Х. Г. Ф., ЕГН *** от гр.Ямбол,
обл.Ямбол, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща обезщетение за
причинени на Х.Ф. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания
от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на увреждането - 19.03.2020г. до окончателното й изплащане, като искът за
разликата над 1200 лв. до 2000.00 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия С П С., с посочени данни за самоличност, на основание
чл.189, ал.3 от НПК да заплати на Х. Г. Ф., ЕГН *** от гр.Ямбол, обл.Ямбол сумата от
432.00 /четиристотин и тридесети и два/ лева – направени по делото разноски.
1
ОСЪЖДА подсъдимия С П С., с посочени данни за самоличност, да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Елхово, сумата от 50.00 /петдесет/
лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист да заплати 5.00 /пет/ лв. държавна такса.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес, пред Ямболски
окръжен съд, чрез Елховски районен съд.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда №10/05.03.2021 година по НЧХД № 216/2021 година по описа на РС -
Елхово
Производството е образувано по тъжба на Х. Г. Ф. , ЕГН ********** от гр.Ямбол, с
която срещу подсъдимия С П С., ЕГН ********** от с.П, обл.Ямболска е повдигнато
обвинение, в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 19.03.2020 г.,
около 17.00 часа в с. П, общ.Болярово, ул.“Д Б”№17, С П С., чрез нанасяне на удар с юмрук
в областта на дясната страна лицето на Х. Г. Ф. , причинил на последния лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на дясната половина на лицето,
с болезнен оток на тъканите и болки в дясната поясна област, довели до временно
разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота му.
По делото е приет за съвместно разглеждане, предявен от тъжителя Ф. срещу
подсъдимия С. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от престъплението по
чл.130 ал.1 от НК в размер на 2 000лв., ведно със законната лихва считано от 19.03.2020
година до окончателното изплащане на вземането. Тъжителят е конституиран в качеството
на граждански ищец по делото.
В с.з. тъжителят и граждански ищец, лично и чрез повереника си – адв.Ив. Ч. от АК –
Ямбол поддържа тъжбата, моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение и му наложи наказание съгласно предвиденото в чл.130, ал.1 от НК, както и да
уважи гражданския иск.
Подсъдимият, участва в съдебно заседание лично и заедно с упълномощен защитник
адв.Д. Ил. Д. от АК - Ямбол, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение и дава
подробни обяснения във връзка с него. В хода на съдебните прения защитникът на
подсъдимия изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира за налагане на
минимално наказание на подзащитния му и частично уважаване на гражданския иск.
При даденото му право на лична защита подсъдимия изразява съжаление за
постъпката си, а при последната си дума моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият по делото С П С., ЕГН ********** е роден на 02.05.1997 г. в гр.
Елхово. Същият е български гражданин, с основно образование, неосъждан, трудово
ангажиран, с поСен адрес: с.П, ул.”С”№3, община Болярово, обл.Ямбол.
Тъжителят Х. Г. Ф. и подсъдимия С. към 19.03.2020 година не са се познавали.
На 19.03.2020 година тъжителя заедно със сина си - свидетеля П. Х. Ф. , отишли до
с.П, обл.Ямбол до дома на свидетеля К. В. В. , тъй като имали уговорка с В. да вземат от
него една машина.
На 19.03.2020 година, подсъдимият, след като бил употребил алкохол се придвижвал
към дома си, заедно с жена си, детето си и свои роднини. Около17.00 ч., достигнал до
къщата на свидетеля К. В. В. . По същото време на улицата пред къщата на В., се намирали
тъжителя Х.Ф., сина му св.П.Ф. и св.К.В., които товарели машината която Ф. вземал.
Подсъдимият С., виждайки тъжителя се засилил към него, казвайки му „Сега ще видиш
1
какво ще ти направя“, „Тежкар“ и нанесъл на тъжителя силен удар с юмрук в дясната
половина на лицето в скулната област, причинявайки на тъжителя разкъсно-контузна рана
на мястото на удар със силно кръвотечение. Тъжителят Ф. в следствие на удара, паднал в
цял ръст на земята, като при падането получил нараняване в дясната поясна област.
След това присъстващите свидетели, хванали и издърпали подсъдимия назад. След
малко той и роднините му, си тръгнали.
След подаден сигнал на тел.112 от местопроизшествието било посетено от
служители на РУ – Елхово.
По – късно същата вечер пострадалият Х.Ф., посетил спешното отделение в гр.
Ямбол видно от лист за преглед на пациент в спешно отделение. В посочения лист за
преглед е описана и рана на лицето му, като част от обективното съСие на пациента.
На 20.03.1020 година тъжителят посетил д-р Т.Ч, съдебен лекар в гр.Сливен. При
извършения на тъжителя медицински преглед от д-р Т.Ч са били установени следните
травматични увреждания по тялото на Ф.: масивна разкъсно-контузна рана в областта на
дясната половина на лицето, с охлузени повърхности, непосредствено в дясната скулна
област с болезнен оток на тъканите и болки в дясната поясна област. Констатациите от
извършения преглед са били обективирани в съдебно - медицинско удостоверение № 120/
2020 г. с изх.120/20.03.2020 година на д-р Ч, дадено е и заключение на съдебния лекар, че
описаните по - горе травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи или
тъпоръбести предмети и по начин и време могат да се получат така, както е съобщил
освидетелствания, както и че същите са причинили на освидетелстваното лице временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му.
След удара раната на лицето на тъжителя Ф. била отточна, болезнена. Около две -
три седмици след нанесеното му на 19.03.2020 година телесно увреждане тъжителя имал
главоболие, замайване, изпитвал болки в областта на кръста и бедрото и не можел да ходи
на работа.
По случая е била извършена проверка, образувана е била преписка № 261000 - 1595
от 23.03.2020 година на РУ – Елхов. С протокол за предупреждение от 19.03.2020 година
подсъдимият на основани чл.65 от ЗМВР бил предупреден да не отправя заплахи и да не
нанася телесни повреди на тъжителя Х.Ф.
С постановление на прокурор от РП – Ямбол от 13.05.2020 година е отказано
образуването на наказателно производство по горната преписка на основание чл.24, ал.5,
т.1 от НК и с доводи да липсват данни за извършено престъпление от общ характер.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия той не е
осъждан, но му е налагано административно наказание по чл.78а от НК. С решение №
83/01.06.2020 година по АНД № 25/2020 година по описа на РС – Елхово, влязло в сила от
17.06.2020 година С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191,
ал.1 от НК, за което на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от
обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите П. Х. Ф. и К. В. В. , първия - син
на тъжителя, както и въз основа на приобщените по реда на чл.238 от НПК писмени
доказателства – съдебно медицинско удостоверение № 120/2020 г., Постановление за отказ
да се образува наказателно производство, писмо от община Елхово – изх.№ 11-03-
935_002/14.08.2020 г., удостоверение за раждане на С С., удостоверение за семейно
2
положение – изх.№ 11-13-935_003/14.08.2020 г., справка за съдимост на подсъдимия С.,
прокурорска преписка № 1605/2020 г. по описа на РП-Ямбол, ТО – Тополовград.
Доказателствата по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна
страна:
С деянието си подсъдимият С П С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 19.03.2020 г., около 17.00 часа в
с. П, общ..Болярово, ул.“Д Б”№17, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на дясната
половина на лицето, причинил на Х. Г. Ф. , ЕГН *** от гр.Ямбол, обл.Ямбол, лека телесна
повреда - временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в областта на дясната половина на лицето с
болезнен оток на тъканите и болки в дясната поясна област.
От обективна страна на посочените по – горе дата и час, чрез нанасяне на удар с
юмрук в дясната половина на лицето на пострадалия, подсъдимият е причинил на
пострадалия разкъсно-контузна рана в областта на дясната половина на лицето, с болезнен
оток на тъканите и боли в дясната поясна област. Причинените на телесни увреждания са в
пряка причинна връзка с действията на подсъдимия, изразили се в удар в областта на
дясната половина на лицето на Х. Г. Ф. . Горното се доказва по безспорен начин както от
обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите П. Х. Ф. и К. В. В. и
писменото доказателство - съдебно – медицинското удостоверение.
От субективна страна - подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на
вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият С. е съзнавал, че нанасяйки удар на
пострадалия Ф., с конкретно приложената сила ще му причини телесно нараняване.
Поради изложеното съдът призна подсъдимия С., за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид следното: За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до две години или пробация.
Налице са процесуални пречки по смисъла на чл.78а, ал.7 от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание по реда
на чл.78а от НК, тъй като същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК по АНД № 25/2020 година по описа на РС - Елхово.
При определяне на наказанието съдът взе предвид от една страна тежестта на
извършеното престъпление, обусловена от начина на извършване - спрямо непознато лице.
От друга страна съдът, като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства взе
предвид направените от подсъдимия самопризнания, с които спомага за разкриване на
обективната истина по делото, както и младата му възраст. Посочените по - горе
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не са нито многобройни, нито са
изключителни такива, поради което не обосноват налагане на наказание при условията на
чл. 55 от НК, поради което съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл.54
от НК, като измежду алтернативно предвидените такива - лишаване от свобода и пробация
наложи наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване на
3
подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично и задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца.
Съдът намира, че така определеното наказание ще постигне предвидените в чл.36 от
НК цели на наказанието.
По граждански иск: Основанието на предявения граждански иск е виновно
извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Предявеният от гражданския ищец Х. Г. Ф. срещу подсъдимия С П С., граждански иск за
сумата от 2000 лв. представляващи претърпени от деянието неимуществени вреди -
съставомерен признак от състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК е доказан по
основание. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между виновното поведение
на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат – причинено временно разстройство на
здравето на пострадалия, съпътствано с болки и страдания продължили в период от две –
три седмици, които съдът на основание чл.52 от ЗЗД оцени на сумата от 1200 лв. Ето защо
съдът уважи частично гражданския иск за сумата от 1200 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 19.03.2020 година /датата на увреждането/ до окончателното й
изплащане, а за разликата над 1200 лв. до 2000 лв. отхвърли същия.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът го осъди да заплати на тъжителя Х. Г. Ф. направените от последния разноски по
делото, включващи държавна такса, депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение,
възлизащи на сумата 432.00 лв.
Предвид уважаването на гражданския иск на основание чл.78, ал.6 от ГПК съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС
сумата от 50.00 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съд

4
Съобщи за изтекли лични данни