№ 255
гр. Варна, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20253100900019 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Н.
М. – В. от гр.Варна срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”,
бул. Княз Ал. Дондуков” №68, с която е предявен иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ
АД да заплати на М. Н. М. – В. сумата от 55000лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие смъртта на баща й Н. М. Т., починал на
30.11.2020г., в резултат на настъпило ПТП на 05.10.20г., причинено от С. И. Б.,
при управление на МПС – л.а.Опел Астра с рег.№******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.10.20г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба твърди, че на 05.10.20г. в гр.Варна, при
управление на МПС – л.а.Опел Астра с рег.№****** С. И. Б. нарушила
правилата за движение – чл.40, ал.2 ЗДвП, в резултат на което е настъпил удар
между автомобила и пешеходеца Н. Т.. Вследствие на причиненото ПТП на
постраД. Н.Т. била причинена фрактура на лява тазобедрена става, наложила
операция. След изписването от болницата, постраД.т бил настанен в хоспис,
където на 30.11.20г. същият починал. Излага, че към момента на ПТП
автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ договор за
застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че за настъпилото ПТП е образувано
НОХД №531/24г. на ВОС, в което С. Б. била призната за виновна за
гореописаното деяние. Твърди, че ищцата не се е възстановила психически от
загубата на баща си, с когото били в много близки отношения, което налагало
прием на лекарства. Излага, че е предявила застрахователна претенция пред
ответника за заплащане на причинените вреди, като застрахователят
предложил сумата от 80000лв, които били преведени по банковата й сметка.
1
Тъй като изплатената сума не я удовлетворявала предявява настоящия иск.
В срока за отговор ответникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
„Оборище”, бул. Княз Ал. Дондуков” №68, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва факта на
валидно застр.правоотношение и факта на настъпило ПТП. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постраД.. Твърди, че
постраД.т е нарушил задълженията си по чл.108, чл.110 и чл.113 ЗДвП, като не
се е движил по тротоара, а е бил на пътното платно, като е предприел
пресичане на място, което не е определено за пресичане на пешеходци, и без
да се огледа и да се увери в липсата на приближаващи ППС. Счита като
съпричиняващ фактор и предхождащото изключително влошено здравословно
състояние и напреднала възраст на постраД.. Излага доводи, че неполагането
на достатъчно грижи от самата ищца е допринесло за негативния резултат.
Оспорва обема на претърпените неимущ.вреди, както и счита претендирания
размер на обезщетение за прекомерно завишен. Оспорва началния момент на
иска за лихва за забава, като се позовава и на изтекла погас.давност за нея.
Твърди, че в полза на ищцата е преведено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80000лв.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач
С. И. Б. оспорва предявения иск като се придържа към възраженията,
наведени от ответника.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното по делото НОХД №531/2024г. на ОС-
Варна, с присъда №32/06.06.24г., С. И. Б. е призната за виновна в това, че на
05.10.20г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Опел Астра“ с рег.№
*******, нарушила правилата за движение – чл.40, ал.2 и чл.116 от ЗДвП и по
непредпазливост причинила смъртта на Н. М. Т., поради което и на осн.
чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58а, ал.4 от НК й е наложено наказание
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от
НК.
По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а.
„Опел Астра“ с рег.№ *******, управляван от С. И. Б., е бил застрахован за
риска „Гражданска отговорност” в ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, към
датата на ПТП.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници от
10.12.20г. на община Варна, се установява, че М. Н. М. – В. се явява законен
наследник на Н. М. Т., поч. на 30.11.20г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Ф.Г. и Р.Г., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, кредитирано от съда, се установява, че локалното платно на
бул.Вл.Варненчик е с еднопосочно движение в посока към ул.П.Евтимий, като
е обособено с бордюри и паркоместа, след края на които има тротоар, като в
2
района на ПТП няма пътни знаци. Вещото лице изчислява че скоростта на
автомобила преди ПТП е била 0 км/ч, тъй като същият е бил спрял в покой, а
скоростта му в момента на удара е била 5,22км/ч. Дава заключение, че в
момента на потегляне на автомобила пешеходецът е отстоял на 2м от мястото
на удара, като между него и автомобила не е имало никакви прегради или
препятствия, които да ограничават видимостта на пешеходеца, а същият е
имал отлична видимост и е можел да възприеме своевременно автомобила и
да се съобрази с него. Вещото лице сочи още, че автомобилът е бил
технически изправен и водачът, макар и в момента на потегляне да не е имал
видимост в огледалата към пешеходеца, е имал добра видимост в огледалата и
през прозореца на предната лява врата и е можел да го забележи и да
предотврати ПТП като се съобрази с него.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична
експертиза, кредитирано от съда, се установява, че психичното състояние на
ищцата непосредствено след смъртта на баща й носи характеристиките на
остра реакция на стрес, която е нормалпсихологична реакция на личността и
тя отшумява в рамките на часове до дни. Излага, че ищцата споделя за
състояние на субективен дистрес и тревожно-депресивни симптоми, които са
нарушили функционирането за около 5-6 месеца. Дава заключение, че към
момента на изследването ищцата е с възстановено функциониране, няма
данни за посттравматична симптоматика, повишени нива на тревожни и/или
депресивни преживявания.
От заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се
установява, че постраД.т е бил диагностициран със следните хронични
заболявания и дегенеративни състояния – хипертонична болест без застойна
сърдечна недостатъчност, неинсулинозависим захарен диабет, исхемична
болест на сърцето, мозъчносъдова болест, хронична обструктивна белодробна
болест, хроничен гастрит, хиперплазия на простатата, дегенеративни ставни
промени, нарушения в зрението и слуха, за които е било налице периодично
медицинско проследяване и диспансеризация, и е назначавано поддържащо
лечение, което не е прекъсвано и след травмата. Сочи, че причината за смъртта
на постраД. е двустранна пневмония, обуславяща синдром на дихателна
недостатъчност като непосредствен механизъм на смъртния изход. Излага, че
възпалителният процес се развива в период на трайно затруднение в
движенията и продължително залежаване след травмата / фрактура на лява
бедрена кост в областта на бедрената шийка/, която се явява първопричина за
отключване на тези патологични процеси. Дава заключение, че степента на
хроничните заболявания и възрастта се разглеждат като неблагоприятен терен
за травмената болест, тъй като снижават самостоятелните възможности на
организма във връзка с възстановяването, но не участват пряко в нейната
генеза. Сочи, че при изписването от лечебното заведение на постраД. е
отчетено добро общо състояние и същият е насочен да продължи лечението си
при амбулаторен режим. Вещото лице сочи, че в хода на посттравмения
процес винаги съществува риск за развитие на усложнение, който риск
съществува до завършване на възстановяването, срокът за което при фактури
на бедрената шийка е 4-6 месеца. Дава заключение, че оформянето на
декубитуси е често усложнение при продължително залежаване и същите се
явяват входна врата за развитие на инфекциозен процес в организма, като в
случая този път на проникване на инфекция се изключва поради липсата на
данни за септично състояние.
3
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за л.а. „Опел
Астра“ с рег.№ *******, между ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД и
собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда
№32/06.06.24г. по НОХД №531/2024г. на ВОС С. И. Б. е призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 НК. Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда
обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за
извършеното от делинквента престъпление на 05.10.20г., при което са
причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно
сключено застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди от деликта.
Ищцата М. Н. М. – В. се явява дъщеря на починалото при ПТП
лице, поради което и тя попада в кръга на лицата, имащи право на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /в тази връзка е
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен
в чл.52 от ЗЗД, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което
същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата, характера и
действителното съдържание на отношенията между постраД. и неговия
наследник, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
4
увреждането.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че между починалия и неговата дъщеря са съществували
отношения на привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията на
св.Г. и св.Г. постраД.т и ищцата не са живеели заедно, но са били близки,
разчитали са един на друг, като основно за него се грижела ищцата. Сочат, че
след инцидента ищцата е завела постраД. в болницата, а впоследствие в
хоспис, като постоянно изпращала рехабилитатори, които да го раздвижват,
както и медиц.специалисти. Установява се, че след смъртта на баща й ищцата
се позатворила, не искала да контактува, преживяла го тежко и не можела да
спи. От събраната съдебно-психологична експертиза се установи, че смъртта
на постраД. съставлява остра стресова реакция за ищцата, която е нормална
такава и е отшумяла в рамките на дни. Същевременно вещото лице заключава,
че към момента ищцата е с възстановено функциониране, без данни за
посттравматична симптоматика, повишени нива на тревожни и/или
депресивни преживявания. Отчитайки всички посочени по-горе
обстоятелства, в това число изградената между постраД. и ищцата връзка;
болките, страданията и стреса, които ищцата е изживяла от смъртта на баща
си; факта на възстановяване към момента на психичното й състояние, както и
определените максимални лимити на застрахователно обезщетение по
договора за застраховка гражданска отговорност, действащи към датата на
увреждането, съдът намира, че сумата от 110000лв в случая е справедлива за
репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата.
В писмения си отговор ответникът прави изявления за наличието
на съпричиняване на вредоносният резултат от страна на постраД., като
твърди, че последният е нарушил задълженията си по чл.108, чл.110 и чл.113
ЗДвП, като не се е движил по тротоара, а е бил на пътното платно, като е
предприел пресичане на място, което не е определено за пресичане на
пешеходци, и без да се огледа и да се увери в липсата на приближаващи ППС.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290
ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на постраД., с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
Видно от изложеното от вещото лице по САТЕ в района на ПТП
няма пътни знаци, като по продължение на локалното платно има обособени
паркоместа, а след края им има тротоар. Експертът установява, че постраД.т се
е движел в лявата част на локалното платно, до бордюра, обособяващ
паркоместата, след което е продължил движението си от лявата страна на
фугата, образувана между локалното платно и пресечката към паркинга. При
така установеното движение на пешеходеца е видно, че същото е изцяло в
съответствие с нормата на чл.108, ал.2 ЗДвП, регламентираща / задължението
на пешеходците при липсата на тротоар или банкет /както е в случая да се
движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението
на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му
5
граница. Посочената от застрахователя като неспазена разпоредба на чл.110
ЗДвП в случая е неприложима.
Не може да се сподели и довода, че постраД.т е предприел
пресичане на място, което не е определено за пресичане на пешеходци.
Съгласно нормата на §6 от ДР на ЗДвП, т.54 „пешеходна пътека" е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. В изречение второ
на същата е предвидено, че на кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Видно
от заключението на автотехническата експертиза ПТП е настъпило на Т-
образно кръстовище, като постраД.т се е движел в непосредствена близост до
продължението на тротоара върху локалното платно за движение, поради
което и с оглед горепосочената разпоредба възражението за пресичане на
нерегламентирано място се явява неоснователно.
Съдът не констатира и твърдяното нарушение на задължението,
регламентирано в чл.113, ал.1, т.1 от КЗ. От протокола за разпит на С.Б.,
приложен по досъдебното производство, е видно, че водачката е спряла
автомобила до бариерата и след като установила липсата на места за
паркиране на паркинга потеглила на заден ход. Същевременно от експертизата
е видно, че постраД.т е бил предприел вече пресичане на отбивката към
паркинга към момента когато автомобилът е потеглял назад. При условие, че
до този момент превозното средство е било в режим на престой, то не било
могло да се очаква от пешеходеца да го възприеме като опасност и да е бил
длъжен да се съобрази с него, още повече, че същият е бил насочен в посока за
навлизане в паркинг. Ето защо и това възражение се явява неоснователно.
Ответникът счита като съпричиняващ фактор и предхождащото
влошено здравословно състояние и напреднала възраст на постраД., както и
че неполагането на достатъчно грижи от самата ищца е допринесло за
негативния резултат. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на
тези твърдения. Напротив, от събраната СМЕ се установи, че съпътстващите
заболявания, макар и да снижават възможностите на организма за
самостоятелно възстановяване, не са проявени чрез своите усложнения, за да
се разглеждат като съпричина за смъртта. Отделно от това лечението на
същите е продължавало и през периода на възстановяване. От събраните
гласни доказателства се установи, че след изписването постраД.т е настанен в
хоспис с оглед нуждата му от специализирани грижи, като ищцата системно е
ангажирала лекари и рехабилитатори, които да се грижат за него. Предвид
това съдът намира и това възражение за съпричиняване за неоснователно.
По делото между страните не е спорно, че отв.дружество е
заплатило на ищцата сумата от 80000лв като обезщетение за неимущ.вреди. С
оглед на така осъщественото плащане, съдът намира, че исковата претенция за
неимуществени вреди се явява основателна за разликата между определения
размер на обезщетението /110000лв/ и изплатената сума /80000лв/, т.е. до
размера от 30000лв., а за разликата над сумата от 30000лв. до пълният
предявен размер от 55000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение, то съдът съобразява разпоредбата на чл.429,
ал.3 КЗ, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2 на
чл.429 КЗ, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
6
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
случая ищцата е уведомила застрахователя за настъпилото ПТП на 12.09.24г.,
поради което и съдът счита, че върху присъденото обезщетение се дължи
законна лихва от 12.09.24г. до окончателното плащане. За периода от
05.10.2020г. до 11.09.24г. вкл., искът следва да бъде отхвърлен. Възражението
на ответника за погасяване по давност на уважената част от иска е
неоснователно.
Във връзка с отговорността за разноски от ответника е направено
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение на ищеца. От
приложените доказателства е видно, че заплатеното от ищеца
адв.възнаграждение възлиза на 5000лв. Съдът съобразява, че с Решение на
СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална
правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се
счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което
съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът
не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в
Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да
определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата
съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като
ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на
съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна
сложност на делото.
Съдът съобразява, че в конкретния случай делото е с обичайна за
съответния вид дела фактическа и правна сложност на спора, като отчита и
обема на осъществената на ищеца защита, в т.ч. и че проц.представител се е
явявал в проведените две о.с.з. С оглед на гореизложеното и като съобразява,
че договореното възнаграждение е в размер, съответен на минимума по
наредбата, съдът намира, че договореното адв.възнаграждение, не се явява
прекомерно завишено, и не следва да се намалява. Съобразно с уважената част
7
от иска, дължимото адв.възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца възлиза на 2727лв.
Във връзка с направеното от ответната страна искане за
присъждане на разноски и ю.к.възнаграждение за процесуално
представителство, съдът намира, че същото следва да бъде уважено съобразно
отхвърлената част от иска. Доколкото ответникът е защитаван от
юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за
настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер
на 300лв. Или следващите се на ответника за производството пред ВОС
разноски възлизат на 548,59лв–ю.к.възнаграждение и депозит за вещо лице,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати дължимата държавна такса в размер на 1200лв, опредЕ. съгласно
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
върху уважения иск, както и направените по делото разноски в размер на
433лв– възнаграждение за съдебна експертиза.
Съгласно нормата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач
разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, бул. Княз Ал.
Дондуков” №68, ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. М. – В., ЕГН **********, с адрес
****, СУМАТА от 30000лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания вследствие смъртта на баща й Н. М. Т., починал на
30.11.2020г., в резултат на настъпило ПТП на 05.10.20г., причинено от С. И. Б.,
при управление на МПС – л.а.Опел Астра с рег.№******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.09.24г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 30000лв до
пълния му размер от 55000лв. и на законна лихва за периода от 05.10.2020г. до
11.09.24г. вкл. като неоснователни.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, бул. Княз Ал.
Дондуков” №68, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд
СУМАТА от 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважената част от иска, както и СУМАТА от
433лв (четиристотин тридесет и три лева), представляваща направените от
бюджета на ВОС разноски за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, бул. Княз Ал.
Дондуков” №68, ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. М. – В., ЕГН **********, с адрес
****, СУМАТА от 2727лв /две хиляди седемстотин двадесет и седем лева/,
представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
8
ОСЪЖДА М. Н. М. – В., ЕГН **********, с адрес ****, ДА
ЗАПЛАТИ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Оборище”, бул. Княз Ал.
Дондуков” №68, СУМАТА от 548,59лв / петстотин четиридесет и осем лева и
59ст./, представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: *****, в качеството й на трето лице помагач на страната
на ответника ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, на
основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9