Решение по адм. дело №449/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. С. И., [населено място], чрез адв. Е. А., АК – Т*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-000100 от 03.09.2025г., издадена от П. В. Д. - младши автоконтрольор към ОДМВР – П****, сектор „ПП“, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т.2А, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.

В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е издадена неоснователно, иска се от съда да я отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмена защита вх. № 2775 от 07.11.2025 г. (л. 27), пълномощникът му адвокат Е. А. от АК – Т****, поддържа жалбата. Пледира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при липса на фактически и правни основания, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че оспорвания акт противоречи на друга заповед за прилагане на ПАМ спрямо жалбоподателя, поради което процесната заповед е нищожен административен акт; че липсват доказателства за загуба на правоспособност, тъй като към датата на проверката – 03.09.2025 г., жалбоподателят е притежавал контролни точки, а по делото е недоказано, че на водача са отнети всички контролни точки; че оспорвания акт не съдържа конкретни мотиви и доказателства, удостоверяващи момента на загуба на правоспособност; че посочените в заповедта фактически основания не кореспондират с действителните факти, от значение за прилагане на мярката; че е налице и друго нарушение на процесуалния закон – на водача не е изпратено писмено съобщение за отнемане на повече от 2/3 от контролните точки съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 1-139 от 16.09.2022 г.; че издаването на оспорвания административен акт е несъответно на целта на закона и е в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представляващия жалбоподателя адвокат, оказал безплатна правна помощ.

Ответникът по жалбата, в придружителното писмо, с което на съда е изпратена преписката по издаване на оспорвания административен акт, оспорва жалбата като неоснователна, пледира законосъобразност на издадения административен акт.

В съдебно заседание ответникът – П. В. Д. – младши автоконтрольор в СПП, ОДМВР – П*****, редовно призован, се явява лично и с юрисконсулт З. В., негов пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – П****, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4320803 от 03.09.2025 г. за това, че на 03.09.2025 г., около 01:00 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение към магазин „Ф*****, при пътен възел (ПЗ) „Ц****“, управлява собствения си лек автомобил „БМВ 530 XD“, с рег. № [рег. номер], без да е правоспособен, тъй като при извършена справка е установено, че същият е изгубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП – отнети са му всички контролни точки на 31.03.2025 г.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1158-000100 от 03.09.2025 г., издадена от П. В. Д. – мл. автоконтрольор в СПП при ОДМВР – П****, с която е прието, че С. С. И. управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП. Спрямо жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в хипотезата – собственик, който управлява собственото си МПС без да е правоспособен водач, е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 (шест) месеца.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства е приета представената от ответника административна преписка.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Жалбата против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1158-000100 от 03.09.2025 г., издадена от П. В. Д. – мл. автоконтрольор в СПП при ОДМВР – П****, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (л. 35) са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, структурите на МВР, които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, сред които са областните дирекции на МВР в рамките на обслужваната територия, сред които е и ОДМВР – П****. Отделно, със Заповед № 313-з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П**** (л. 12), на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 1, и ал. 3, т. 1 от ЗМВР, са определени компетентните длъжностни лица от ОДМВР – П****, които да прилагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП, като в т. 1.8 са делегирани правомощия на младши автоконтрольорите от СПП при ОДМВР – П****. Представени са и заповед № 189 от 02.04.2015 г. (л. 44) и копие на акт за встъпване в длъжност (л. 43), от които е видно, че към датата на издаване на процесната ЗППАМ П. В. Д. заема длъжност мл. автоконтрольор в група ОДКПД, СПП, ОДМВР – П****. Поради това се приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта. Оспорената заповед е мотивирана, а мотиви се съдържат и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването ѝ изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Към административната преписка са приложени писмените доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали издаването на заповедта. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, в които могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е предмет на регламент в чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, а административно производствените правила при издаване на процесната заповед са спазени.

Правилно приложен е и материалният закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, за който се установи, че управлява собственото си МПС без да е правоспособен водач, се прилага ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година.

Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Основният спорен по делото въпрос е дали С. И. е загубил правоспособността си по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП към датата на съставяне на АУАН, респективно издаване на оспорваната ЗППАМ. Законосъобразността на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки, съответно да е загубил правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Спорът е досежно този правопораждащ факт – отнемането на контролните точки, тъй като основното възражение в жалбата е относно загубата от страна на С. И. на всички контролни точки към издаденото му СУМПС към датата на спирането му за проверка на 03.09.2025 г.

Нарушението в случая е констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Актът е съставен на С. И. в качеството му на водач и в качеството му на собственик на лек автомобил „BMW, 530 XD“, с рег. № [рег. номер], като му е връчен лично. В акта, въз основа на извършена справка е прието за установено извършването от С. И. на нарушение, съставомерно по смисъла на чл. 150 от ЗДвП. Съставеният АУАН се ползва с материална доказателствена сила. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да оборят констатациите в така съставения акт, а отразените в него обстоятелства се установиха и от събраните по делото доказателства - справка от картон на водача (л. 9 и л. 50); копия на влезли в сила – НП № 22-1158-002091 от 19.07.2022 г. (л. 32), НП № 24-1158-002220 от 14.08.2024 г. (л. 33), НП № 24-1158-003274 от 25.11.2024 г. (л. 34), НП № 25-4332-001637 от 07.02.2025 г. (л. 35); копие на картон на НП № 25-1920-000054 от 31.03.2025 г. (л. 36), че към същия този момент – 03.09.2025 г., жалбоподателят е изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС – чрез отнемането на всички контролни точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП.

Без основание са доводите в жалбата, свързани с посочената в оспорваната заповед дата на отнемане на всички контролни точки на водача. Действително, в заповедта се сочи дата 31.03.2025 г. Видно е от данните в приложената по делото справка от картон на водача – адресат на мярката, последните отнети на С. И. контролни точки – 10, са по силата на НП (наказателно постановление) № 25-1920-000054 от 31.03.2025 г., данни за което се съдържат и в приложения по делото картон на така издаденото НП (л. 36), което НП, според отразеното в справката и картона е влязло в сила на 23.04.2025 г. При тези данни, въпреки посочването в процесната заповед на датата на издаване на НП – 31.03.2025 г., с което на водача последно са отнети контролни точки, вследствие което последният е изгубил правоспособността си да управлява МПС, вместо посочване на датата на влизане в сила на НП № 25-1920-000054 от 31.05.2025 г. – 23.04.2025 г., съдът намира, че не е налице порок на формата на издадената ЗППАМ, така съществен, в степен самостоятелно да обоснове отмяната ѝ. Доводите в писмената защита, сочещи към съдържанието на друга издадена заповед за прилагане на ПАМ спрямо жалбоподателя - ЗППАМ № 25-1158-000055 от 12.05.2025г., с която на основание чл. 171 т.4 от ЗДвП е временно отнето СУМПС, са ирелевантни към законосъобразността на оспорената в настоящето производство ЗППАМ.

Без основание, като некореспондиращи с доказателствата по делото, са и доводите в жалбата, че към 03.09.2025 г. С. И. е притежавал контролни точки, а в тази връзка част от изложените от защитата на жалбоподателя съображения не почиват и в приложимия материален закон.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 67 от 2023 г.), при издаване на СУМПС притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения, като новият водач получава две трети от максималния брой точки, а оставащата една трета получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на МПС.

Според чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, максималният размер на контролните точки, условията и редът за отнемането и възстановяването им, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., Наредбата). Така, съгласно чл. 2 от Наредбата, максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на ЗДвП е 39 (ал. 1), при първоначално издаване на СУМПС притежателят му получава 26 контролни точки (ал. 2), а след придобиване на 24 месеца стаж като водач на МПС притежателят на СУМПС получава допълнително 13 контролни точки (ал. 3). Стажът по ал. 2 се определя съгласно чл. 154а от ЗДвП (чл. 2, ал. 4 от Наредбата) – зачита се от датата на връчване на СУМПС от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория, като времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява МПС, не се зачита за стаж. Съответно и съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Нарушенията на ЗДвП, за които се предвижда отнемането на контролни точки са предмет на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Съдържанието и анализът на цитираните нормативни разпоредби води на извод за правилно приложен в процесното производство, като кореспондиращ на установените по делото факти, материален закон.

Видно е от данните в приложената по делото справка от картон на водача С. И., последният придобива първоначална правоспособност да управлява МПС по силата на издадено му на 04.01.2022 г. СУМПС [номер], валидно до 04.01.2032 г. Към тази дата – 04.01.2022 г., водачът, непритежаващ 24 месечния стаж по чл. 2, ал. 1 от Наредбата, разполага с 26 контролни точки.

Считано от 04.01.2024 г., С. И. придобива още 13 контролни точки. И това, независимо от отразеното в справката от картона на водача допълване на контролните точки с 13 едва на 27.02.2025 г. Допълването настъпва по силата на закона, съответно без значение е извършеното служебно отбелязване на това обстоятелство от страна на административния орган.

Установи се от доказателствата по делото, че към датата на издаване на оспорваната заповед, считано от началния момент на получаване на контролните точки – издаването на 04.01.2022 г. СУМПС [номер], съответно считано и от момента на допълване на контролните точки до максималния им предвиден в закона размер, спрямо С. И. са издадени, влезли в сила 5 (пет) наказателни постановления, за извършени административни нарушения на ЗДвП (за които в чл. 6, ал. 1 от Наредбата се предвижда отнемането на контролни точки), както следва:

С НП № 22-1158-002091 от 19.07.2022г. (л. 32), на С. И. са отнети 6 контролни точки (според приложимата редакция на Наредбата) за извършено от него административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо, във вр. с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП – управление на МПС без използването на обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано. След влизането в сила на това НП – на 03.01.2024 г., на водача се отнемат 6 контролни точки, към този момент контролните точки не са допълнени до максималния им размер от 39, т.е. са 26, съответно оставащите към тази дата контролни точки са 20.

С НП № 24-1158-002220 от 14.08.2024 г. (л. 33), НП № 24-1158-003274 от 25.11.2024 г. (л. 34) и НП № 25-4332-001637 от 07.02.2025 г. (л. 35), на С. И. са отнети общо 30 контролни точки – по 10 контролни точки с всяко от тях, за извършени от последния три отделни административни нарушения по чл. 183, ал. 4, т. 7, чл. 183, ал.5, т.1. Трите наказателни постановления влизат в сила на 01.04.2025 г. Следователно, считано от тази дата, оставащите на водача контролни точки (допълнени на 04.01.2024 г. с още 13 към наличните 20 след отнемането на 6, или общо 33), са 3 контролни точки.

С НП № 25-1920-000054 от 31.03.2025 г. (л. 36) на С. И. отново са отнети 10 контролни точки за извършено от него административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо, във вр. с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление влиза в сила на 23.04.2025 г. Следователно, считано от 23.04.2025 г., водачът остава без контролни точки.

Процесната ЗППАМ е издадена на 03.09.2025 г., като не се представят доказателства по делото, нито се твърди, към този момент и в периода след 01.04.2025 г. (влизането в сила на НП № 24-1158-002220 от 14.08.2024 г.,НП № 24-1158-003274 от 25.11.2024 г. и НП № 25-4332-001637 от 07.02.2025 г.) жалбоподателят да е преминал допълнителното обучение по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 2, ал. 7, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки. Не следва извод за наличие на основание и за приложението на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 2, ал. 7, т. 2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., предвиждащи правна възможност за служебно възстановяване на контролни точки, тъй като по отношение на последно влязлото в сила НП – на 23.04.2025 г., към 03.09.2025 г. не са изтекли две години. От което следва, че към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство заповед С. И. не е разполагал с контролни точки към СУМПС [номер], валидно до 04.01.2032 г., съответно е изгубил правоспособността да управлява МПС. Въпреки това, на 03.09.2025 г., на посоченото място и към по сочения час, безспорно се установява по делото, последният е управлявал собственото си МПС.

Във връзка с горното като неоснователен, некореспондиращ с приложимия материален закон ще се отхвърли и доводът в жалбата, че административният орган е дължал известяване на водача за оставащите му контролни точки. Т. нормативно задължение за органа действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. не предвижда. Изискване за действия на административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети контролни точки не се съдържат и в ЗДвП, и в останалите, издадени въз основа на него нормативни актове. Доводите на защитата недопустимо се основават в отменен нормативен акт – Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. е отменена, считано от 15.02.2008 г. (ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г.), като отменящият я нормативен акт, Наредба № Iз-1959 от 27 декември 2007 г., също е отменен (04.02.2013 г.) Цитираната на следващо място в жалбата Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, независимо че в чл. 27, ал. 1, т. 6 предвижда данните за броя на отнетите, възстановените и оставащи контролни точки да са част от водените отчети за всеки водач, също не вменява подобно задължение за уведомяване на водача.

Без основание са и доводите в писмената защита, допълваща жалбата, свързани с начина на връчване на НП № 22-1158-002091 от 19.07.2022 г., НП № 24-1158-002220 от 14.08.2024 г., и НП № 25-4332-001637 от 07.02.2025 г., въпреки че не се излагат конкретни съображения за свързаността на доводите с предмета на спора. По делото не е спорно обстоятелството, а това кореспондира и с данните в представената от административния орган по делото справка от картона на водача, която съдът цени като годно и достоверно писмено доказателство, и която от друга страна не се оспори, че глобите по тези НП са заплатени. Поради това и на основание чл. 186а, ал. 6 от ЗДвП се приема, че цитираните НП са връчени на жалбоподателя. Съответно срокът за обжалването им е започнал да тече и при липсата на твърдения, данни и доказателства същите да се предмет на спор по висящи съдебни дела се приема за доказано, че тези НП са влезли в сила и на датите, посочени в приложената по делото справка от картона на водача.

Въз основа на изложеното, от доказателствата по делото еднозначно се установява, че към момента на съставяне на АУАН серия GA № 4320803, на 03.09.2025 г., около 01:00 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение към магазин „Ф****“, при ПЗ „Ц****“, С. И. е управлявал собствения си лек автомобил „BMW, 530 XD“, с рег. № [рег. номер], без да е правоспособен водач.

В конкретния случай, компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за законосъобразност и съразмерност на наложената ПАМ въпреки липсата на мотиви относно определения срок, след като същия е определен към минимума.

Съдът намира процесната ПАМ за съответна и на целта на закона – с прекратяване регистрацията на собственото на жалбоподателя ППС се реализира и целта предвидена в чл. 22 от ЗАНН, във вр. с чл. 171, във вр. с чл. 150 от ЗДвП, а именно да се преустанови административното нарушение, като не се допуска управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, от неправоспособен водач.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОДМВР – П****, направените по делото разноски в минимален размер на 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Перник, III състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 7, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1158-0000100 от 03.09.2025 г., издадена от П. В. Д. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция към Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – П***, с която спрямо жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА С. С. И. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 7, да заплати на ОДМВР - П**** сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.