Р Е Ш Е Н И Е
№ 1751
23.10.2019г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
при секретар Ирина Ламбова, като
разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело номер 2062 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с
чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба Коста С ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, *************, представлявано от
управителя К.С., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № ФК-334-0399466/09.08.2019 година на Д.Т.В. - началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект
- кафе бар Амор, находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, и забрана за достъп
до него за срок от 5 /пет/ дни.
В жалбата се излагат възражения, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като в конкретния случай ПАМ не изпълнява нито една от
законоустановените цели по чл.22 от ЗАНН. Счита се, че заповедта е постановена
при съществени нарушения на процесуалния закон, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага се като довод
това, че съответствието на установения намясто касов апарат с регистрирания в
НАП такъв е могло да бъде установено от други три документа до които
проверяващите са имали достъп в проверявания обект, а именно - Договор за
абонаментно сервизно обслужване, Свидетелство за регистрация на ФУ и Фискалният
бон, получен при извършване на контролната покупка. На последно място се
изразява становище и по това, че оспорената заповед засяга права в степен
по-голяма от необходимото за постигане на целите на ПАМ, тъй като се практикува
според жалбоподателя като санкция, каквото не е предназначението й. Прилагането
на ПАМ се счита безпредметно след като нарушението вече е било прекратено.
Обаснява се, че не му е предоставена възможност да заплати имуществената
санкция, следваща от нарушението му, за да избегне запечатването на обекта, тъй
като и към момента на депозиране на жалбата наказателното постановление не е
било издадено. Иска се отмяна на оспорения акт.
Във връзка с удостоверяване компетентността на
административният орган в административното производство е представена заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителният Директор на НАП е определил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов
Контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС,
каквато е запечатването на обект (л.38).
Видно от заповед № 2106/30.03.2018г. на Изпълнителния
Директор на ТД на НАП, Д. Вълканов е бил преназначен на длъжност началник на
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП Бургас
(л.40).
От ответния
орган се представят съставения при проверката Протокол за извършена проверка №
0399466/16.07.2019г., опис на паричните средства в касата, дневен финансов
отчет, принтиран на 16.07.2019г. в 16:26 часа, касаещ същия ден, с оборот от 625,50
лв. с ДДС, при установена фактическа наличност от 675,50 лева и въведени в
касата пари в размер на 50,00 лева, както и фискален бон, издаден в 16,24 часа,
както и справка за лица, работещи по трудово правоотношение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и
иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира за присъждане на
разноски.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП – гр. Бургас
представя пълната административна преписка, редовно призован, се представлява
от юк. Д., която оспорва жалбата и изразяват становище за неоснователност на
същата. Иска се присъждане на юрискунсултско възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа страна следното:
От съставения по повод на проверката протокол за
проверка се установява това, че на 16.07.2019г. служители на ТД на НАП – гр.
Бургас извършили проверка на стационарен търговски обект, кафе бар Амор,
находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, стопанисван от дружеството -
жалбоподател. При проверката не е присъствал законният представител на
дружеството, но негов работник, което обстоятелство е допустимо и
законосъобразно според разпоредбата на чл.50, ал.3 ДОПК.
В хода на проверката било установено е, че в обекта
има работещо фискално устройство (ФУ), както и че продажбите се отчитат от едно
фискално устройство Datecs 01 KL, като е
установена изградена дистанционна връзка с НАП. Констатирано е било , DP 150 K2, че била
извършена контролна покупка на напитки на обща стойност 14 лв., за която бил
издаден фискален бон. Констатирано било и това, че представени на проверяващия
екип са били свидетелство на ФУ, договор за сервизно обслужване на ФУ, но не
бил представен паспортът на ФУ в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г., с което е допуснато нарушение на данъчното законодателство и
по-конкретно на разпоредбите на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
На 09.08.2019 година, административният орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, при така събраните
доказателства и след съобразяване и със служебно събрани такива, е приел, че след
като дружеството не съхранява в обекта свидетелство за регистрация на ФУ, от
обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно
нарушение на чл.42 ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. С оглед на това и на основание
чл.186, ал. 1, т. 1, б. „д” от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото
производство административен акт – Заповед № ФК-334-0399466/09.08.2019 година,
с която е разпоредил срещу Коста С ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. Княз Борис I №66, ет.2, ап.3, със законен
представител Коста Иванов Средков „да се приложи принудителна административна
мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – кафе бар Амор, находящ се в гр.
Созопол, Централен плаж. Със същата заповед е бил забранен и достъпа до обекта
за срока от 5 (пет) работни дни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена до АС - Бургас в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно,
че тя е връчена на упълномощено лице на търговеца на 10.08.2019г., а жалбата срещу
заповедта е подадена чрез началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП на 26.08.2018г., първи работен ден след изтичане на
неприсъствените 24 и 25,08.2019г. Жалбоподателят е адресат на оспорената
заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за
него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът
счита жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
От представената административна преписка се
установява, че с оспорената заповед № ФК-334-0399466/09.08.2019г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „д“ от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ - кафе
бар Амор, находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, стопанисван от както и
забрана на достъпа до него за срок от 5 дни. Изложени са мотиви, че с
констатираното нарушение по чл.118 от ЗДДС във вр. с чл.42, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, вредата се изразява в това, че за контролните органи
е невъзможно в момента на проверката да проверят дали това ФУ е декларирано за
обекта, а от там и дали оборотите на това ФУ са правилно отчетени.
На първо място, по въпроса за валидността на
оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от
административната преписка е приложена споменатата по-горе заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която Изпълнителния Директор на НАП на основание
чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и
чл.81, ал.1 от АПК е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в Д“ОД“ в Главна Дирекция „Финансов Контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС, каквато е запечатването на обект по
чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен
орган.
По съществото на спора, след преценка на събраните по
делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:
Съгласно АПК, когато административният орган действа
при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само
законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при
издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби уреждащи
налагането на ПАМ.
От представените по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че по време на проверката в проверявания търговски обект
не се съхранява паспорта на ФУ. Обстоятелството, ч е е открит непосредствено
след проверката е ирелевантно, доколкото към този по-късен момент нарушението е
било довършено. От представения по делото протокол за извършена проверка № 0399466
от 16.07.2019г., който е официален свидетелстващ документ и
обвързва съда с материална доказателствена сила, поради изготвянето му изцяло
съобразно разпоредбите на чл.50 ДОПК, се установява, че в търговския обект – кафе
бар Амор, находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, не се съхранява паспортът
на ФУ. Протоколът не е оспорен от жалбоподателя по съответния за това ред,
поради което обвързва съда да приеме, че посочените факти са се осъществили от
външна страна така, както е посочено в него. Нарушението е осъществимо, чрез
бездействие, като единствен способ за оборването му е представянето на
поисканите документи, което не е било сторено при самата проверка. Това
обстоятелство е отразено в надлежносъставения официален свидетелстващ документ
и не е било оборено в хода на съдебното производство, въпреки указанията на съдебния
състав, че позитивните факти от които страната черпи права следва да бъдат
доказани от нея. Това обстоятелство затруднява упражняването на текущ фискален
контрол и води до непроследимост на паричните потоци, с които оперира търговеца
в момента на проверката. Ирелевантно за налагане на процесната ПАМ е
обстоятелството имал ли е възможност проверяващия да получи същата информация
от някой от другите задължителни за съхранение в търговския обект документи. Тя
би имала отношение към обсъждане на въпроса за административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. В същото време следва да бъде отчетено
обстоятелството, че дейността му е професионална и дългогодишна, като той
следва да бъде наясно с всички, произтичащи от нея свои права и задължения. По
тази причина, неоснователно е възражението на жалбоподателя относно това, че
информацията за ФУ е могла да бъде получена от останалитре налични при
проверката документи, свързани с регистрацията и функционирането на ФУ.
Напротив, видно от разпоредбите на чл.17-22 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е
това, че в паспорта на ФУ се отразява всяка информация, свързана с правилното
функциониране на касовия апарат, техническата поддръжка, извършени подновявания
на софтуера и т.н., т.е. данни, които няма как намясто да бъдат получени от
останалите документи, представени на проверяващия екип. Нещо повече,
разпоредбата на чл.21 от Наредбата, изисква при загуба на паспорта, да бъде
издаден дубликат в 3-дневен срок от събитието, което обстоятелство е доказателство
за сериозността и голямата важност придадена му от законодателя.
При това положение на административния орган не му е
останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1,
б."д" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на
електронен носител“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при
констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния
орган.
В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК-334-0399466/09.08.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП
е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото
се касае за едно констатирано бездействие – несъхраняване на документ издаден
от и във връзка с ФУ – паспорт на ФУ. Налице са и конкретни мотиви, изложени от
административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената
заповед към съставения в деня на проверката ПИП №0399466/09.08.2019г., а от
друга е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ.
Отразени в заповедта са и правните основания за
постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б “д“ ЗДДС. При сравнението
им с констатираните от адм. орган факти и обоснованите въз основа на тях правни
изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и
по-конкретно на нейната б.”д” ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не спазва реда или
начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства
или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Този
ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в
цитирания от органа чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата.
Не е спорно, че жалбоподателя е задължено лице по
смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл. 42,
ал.1, т.2 от същата наредба лице по чл. 3 със стационарен търговски обект
съхранява в него паспорта на ФУ. От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят е осъществил соченото нарушение, безспорно при
проверката в обекта не са се съхранявали изискуемите документи. Именно това
правнорелевантно бездействие се установява по делото.
Съгласно §1,
т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели, да е
част от притежаван недвижим имот или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби.
В протокола
за извършена проверка е отразено извършеното нарушение от дружеството на чл.
42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като работникът в
качеството му на представител по смисъла на чл.50, ал.3 ДОПК не е отразил да
има възражения и забележки, напротив, посочил е изрично, че няма такива. За
този род нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането
на глоба или имуществена санкция. С разпоредбата на чл. 186 от същия закон, е
предвидено отделно от налагането на имуществената санкция или глоба и
налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект
за срок до един месец".
Субект на
нарушението по чл. 42 от Наредбата, респ. на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС е лицето,
стопанисващо и осъществяващо дейността в търговския обект. В случая безспорно
от доказателствата по делото е установено, че обект - кафе бар Амор, находящ се
в гр. Созопол, Централен плаж, е стопанисван от Коста С 2018 ЕООД.
Предвид изложеното, Съдът приема, че са налице както
правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на
спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба
от Наредбата, като основание да реализира правомощието си по чл.186, ал.3 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, ответникът в условията на
обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание
е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в
разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един
месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на
тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера,
посочен от него. Съдът констатира, че административният орган е изложил мотиви
и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената
Заповед № ФК-334-0399466/09.08.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП е постановено
да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от пет дни, което е обосновано с
факта, че задълженото лице не съхранява паспорта на ФУ в търговския обект, че е
регистрирано по ЗДДС, а среднодневните му обороти са около 629,06 лв., а ГФР за
2018г. е данъчна печалба от5279,98 лева, докато за 2017г. той е счетоводна
загуба от 332,76 лева, както и не на последно място наличието на непогасени
публични задължения в размер на 353,90 лева към 05.08.2019г. Действително,
според настоящия съдебен състав, така констатираните обстоятелства са
ирелевантни за обосноваване продължителността на ПАМ, с изключение на първото
от тях. Мотивите за неспазване на задължението за съхраняване в обекта на
свидетелството за регистрация на ФУ – чл.42, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ обосновават размера на мярката, като от съществено значение е
обстоятелството, че размерът е към минимума, въпреки че липсват доказателства
както за смекчаващи, така и за отегчаващи отговорността на търговеца
обстоятелства, които да обосноват размер извън средния, но положението на
търговеца не може да бъде влошавано в хода на съдебното производство от една
страна, а от друга при проследяване административната практика на ответния
орган в редица решения с идентичен предмет на нарушението, съдът констатира
трайност и предвидимост в същата. За допуснато нарушение на разпордбата на
чл.42, ал.1, т.1 или т.2 ЗДДС органът в продължение на повече от година
определя винаги продължителност в размер на 5 дни.(адм.д. №563/2017г.,
3415/2018г., 1738/2019г. и 1825/2019г. , всички по описа на АС Бургас).
Съдът счита, че определената продължителност на ПАМ
няма да доведе до сериозни финансови загуби за жалбоподателя, поради невисоките
дневни обороти на същия (сердно 629,06 лева) и минималните печалби, извличани
от тях.
Така определеният размер макар е под средния,
съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ.
Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и
възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането
й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху
продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на
преустановителната, но и на превантивната функция и то не само що се отнася до
личната превенция, но и до обществената. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието на
високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и
свързаните с него задължения и разколебава всяко предположение за случайния
характер на допуснатото нарушение. В тази връзка правилно и обосновано е
определена продължителността на определената ПАМ, с оглед реализиране
превантивната функция на ПАМ.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че
при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗПАМ) № ФК-334-0399466/09.08.2019г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“, при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност.
По делото е направено искане от ответната страна за
присъждане на разноски, поради което такива следва да бъдат присъдени в
минималния дължим размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вр. чл.161, ал.1 ДОПК, а именно 500,00 лева.
С оглед на гореизложеното, Административен съд – гр. Бургас,
трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Коста С ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, *************, представлявано от
управителя К.С., срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № ФК-334-0399466/09.08.2019 година на Д.Т.В. - началник отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е
постановено принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект
- кафе бар Амор, находящ се в гр. Созопол, Централен плаж, и забрана за достъп
до него за срок от 5 /пет/ дни..
ОСЪЖДА „Коста С ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, *************, представлявано от управителя К.С.
да заплати в полза на Национална агенция за приходите гр. София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: