№ 71
гр. Варна, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора В. Ст. М.
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600274 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Варненският Окръжен съд, с присъда № 50 по НОХД № 394/2021г. по
описа на същия съд, постановена на 15.06.2021г. е признал подсъдимата Н.
ИВ. Ч. за ВИНОВНА в извършване на деяние, наказуемо по чл. 255 ал. 3, вр.
ал. 1 т. 2 и т. 7 от НК , за това, че 12.12.2014г. в гр. Варна, в качеството си на
представляващ „Явина" ЕООД, с ЕИК *********, избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер
на 144 500.00 лв. /сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева/, като
потвърдила неистина в подадена пред ТД на НАП - Варна, справка -
декларация по ЗДДС с номер № 03002280845/12.12.2014г. и приспаднала
неследващ се данъчен кредит за дейността на „Явина" ЕООД, ЕИК
*********, които се изискват по силата на чл.125 от ЗДДС по СД по ЗДДС с
вх. № 03002280845/12.12.2014г., за данъчен период месец Ноември 2014г, за
който неправомерно ползвания данъчен кредит възлизащ на 144 500,00 лв.
/сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева/, по фактури, издадени от
„Марийн Лоджистикс" ЕООД с № **********/25.11.2014г. и
№001135/26.11.2014г.
На основание чл.54 от НК на подсъдимата е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. На
1
основание чл. 58А ал.1 НК същото е редуцирано на ТРИ ГОДИНИ,
изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С присъдата подсъдимата Ч. е осъдена да заплати на Държавата, чрез
Министъра на финансите сумата от 144 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деяние по
чл.255, ал.3 от НК, ведно със законната лихва, считано от дата на
увреждането – 08.09.2020г., до окончателното й изплащане.
Налице е произнасяне и по дължимата държавна такса върху уважения
гр. иск, както и направените по делото разноски.
Настоящото въззивното производство е образувано по жалба на подс.
Ч. чрез упълномощения й защитиник, с оплакване за неправилност на
първоинстанционната присъда само в гражданско-осъдителната й част,
доколкото не счита, че с деянието е причинила щети на фиска, поради което
исковата претенция се явява неоснователна. Моли за отмяна на присъдата в
тази й част и цялостно отхвърляне на гр. иск.
Пред състава на АпС – Варна, подс. Ч. се явява лично и се представлява
от защитника си - адв. Хр. Х. /АК-Варна/, който поддържа жалбата.
Гр. ищец – Министърът на Финансите, чрез ТД НАП-Варна, не се явява.
Депозирана е молба от ю.к. К.Т.-Д., редовно упълномощена, с която се
оспорва жалбата на подс. с молба за потвърждаване на първоинст. присъда в
частта, с която е уважен предявеният от името на МФ граждански иск.
Представителят на АП – Варна изразява аргументирано становище за
неоснователност на жалбата и предлага присъдата на ВОС да бъде изцяло
потвърдена.
Осъществявайки правото си на лична защита, подс.Ч. заявява, че не е
сключвала сделки с цитираното дружество, собственост на св. Великов.
В последната си дума моли да бъде уважена жалбата й, т. к. не е
нанесла на Държавата имуществени вреди.
Варненският апелативен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
изцяло проверка на правилността на обжалваната присъда и като взе предвид
доводите в подадената жалба, констатира, че същата е неоснователна по
изложените по - долу съображения:
Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII
от НПК т.к.: 1. подсъдимата Н.Ч. е направила подобно искане, заявявайки, че
признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не желае да се събират доказателства за тях или нови
такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При
констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно е приел,
2
че самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от събраните по делото
доказателства в досъд. пр-во, след което е провел съдебно производство по
диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел
фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
С Решение по ф.д. №1914/2004г дружеството „ЯВИНА" ЕООД,
гр.Варна, с ЕИК ********* било вписано на 24.01.2008г в търговския
регистър при ВОС. Като собственик на капитала бил вписан Н.Б., а като
управител -подсъдимата Ч.. Предметът на дейност на дружеството обхващало
покупка- продажба и управление на недвижими имоти, инвестиционно
посредничество, консултански услуги, архитектурно проектиране,
комплексна проектанска дейност, инженеринг предприемачество, външен и
вътрешен дизайн и обзавеждане на обзавеждане на обекти с цел продажба;
консултиране и смяна предназначението на недвижимо имущество и земя
търговско и външнотърговско представителство и посредничество,
експлоатация на инженерни съоръжения, ремонтни дейности и услуги,
покупко-продажба на стоки и други вещи с цел продажба в първоначален,
преработен и обработен вид, включително стоки и други вещи от собствено
производство; комисионни, спедиторски и складови услуги информационни
системи и технологии, реклама търговия със стоки и услуги. Съгласно
приложената по делото справка за дружествата, регистрирани по ЗДДС,
„ЯВИНА" ЕООД, гр.Варна, с ЕИК ********* е регистрирано по ЗДДС на
29.02.2008г. и е дерегистрирано на 02.05.2019г. По силата на договор за
възлагане на управление на търговското дружество от 02.07.2008г., св.Бузев
възложил управлението на подсъдимата (т. 4, трети джоб), поради което само
тя се занимавала с дейността на дружеството през инкриминирания период.
От 2004г. подс.Ч. се занимавала със счетоводна дейност и обслужвала
счетоводно дружеството „Марийн Лоджистикс" ЕООД. Последното се
занимавало със спедиторски и логистични услуги. В края на 2013г.
управителят на дружеството-св.Великов преустановил дейността, но
прехвърлил всички свои контакти и дейност на подсъдимата, за да продължи
тя да развива дейността. През 2014г. подсъдимата го информирала, че с нея се
е свързал китайския спедитор „Хайсийз Нингбо интернешънъл лоджистикс
корпорейшън" ООД, който поискал комплексно пазарно проучване за
България. Между двамата се провели срещи, при които Ч. поискала Великов
да е основния подизпълнител на комплексното проучване. Двамата се
договорили той да получи сумата от 700 000 лева, при което той издал
фактура в качеството си на управител на „Марийн лоджистикс" ЕООД.
Според договорката между подсъдимата и св.Великов, извършването на
услугата се следвало при гарантирано постъпване на парите или част от тях
по сметката на фирмата на Ч.. С предоставените й пълномощия подсъдимата
извършвала цялата дейност през инкриминирания период от името и за
сметка на управляваното от нея дружество „ЯВИНА" ЕООД и за „Марийн
лоджистикс" ЕООД, като представител на дружеството, с пълномощно от
св.Иво Великов, нотариално заверено на 11.03.2013г.(л.38,т.5 от ДП).
3
Разполагайки с правомощията на управляващ на двете дружества, тя
решила да се обогати, като избегне плащането на данъчни задължения. За
целта използвала документи с невярно съдържание при упражняване на
стопанската дейност на дружеството „ЯВИНА" ЕООД, потвърдила неистина в
подадени декларации и приспаднала без правно основание данъчен кредит,
като избегнала и установяването и плащането на данъчни задължения - данък
„Добавена стойност" в особено големи размери. За да извърши горното, Ч.
подала пред ТД на НАП - Варна, справка - декларация /СД/ по ЗДДС с номер
№ 03002280845/12.12.2014г.(л.6-л.8,т.3 от ДП) за приспадне на неследващ се
данъчен кредит за дейността на „ЯВИНА“ ЕООД, ЕИК *********, като в
същата потвърдила неистина за данъчен период месец ноември 2014г. За този
период неправомерно ползвания данъчен кредит бил в размер на 144 500,00
лв. /сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева/, по фактури издадени
от „Марийн Лоджистикс" ЕООД с с № **********/25.11.2014г. и
№001135/26.11.2014г. Подсъдимата подала информацията от ай пи адреса си
чрез електронния сертификат, на който същата е титуляр и потребител за
„ЯВИНА" ЕООД (Уведомление КЕП- л.39-л.40,т.1 от ДП). Процесните
фактури с №**********/25.11.2014г. и №001135/26.11.2014г. с издател
„Марийн Лоджистикс" ЕООД били издадени на основание Договор за
изпълнение на маркетингово проучване от 04.11.2014г., сключен между
„Явина"ЕООД в качеството на възложител и „Марийн Лоджистикс" ЕООД
гр.Варна, в качеството на изпълнител, с предмет на договора описаните по
долу парамерти: чл.1 „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ възлага, ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ приема
да извършва маркетингово проучване на пазарната ниша „Международен
транспорт - внос/износ на стоки от и за Европейския съюз, и в частност
българския пазар"; Анализът трябва да включва следните компоненти:
икономическата и демографска среда на Региона;
анализ на потребителското търсене
анализ на пристанищна инфраструктура;
анализ на товаропотока и основни конкуренти и извършваната от тях
дейност в период от 2009-2014 години;
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000315000534-020-
01/29.01.2015г. на „ЯВИНА" ЕООД била извършена ревизия по ЗДДС за
периода 01.11.2014 - 31.12.2014г. и 01.01.2015г.- 31.01.2015г. Ревизията била
извършена от гл.инспектор по приходите св.Р.М. и старши инспектор по
приходите св.С.Г.. В хода на ревизията, подс. Ч. предоставила на данъчните
инспектори документите, описани на л.6 от Ревизионния доклад (л.54-л.62,т.З
от ДП). От нея бил предоставен и „Договор за организиране на маркетингово
проучване за навлизане на български пазар чуждестранен
превозвач/спедитор" от 03.11.2014г., сключен между „Хайсийз Нингбо
интернешън лоджистикс корп." ООД в качеството на възложител и „Явина"
ЕООД гр.Варна с ЕИК ********* в качеството на изпълнител. Договорът не
съдържал информация за лицето, упълномощено от китайската фирма да я
представлява по договора и да го подпише. За предмет на договора било
4
посочено, че „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ иска да наеме услугите на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ
за предоставяне на организиране на маркетингово проучване на българския
пазар за навлизане на чуждестранен превозвач/спедитор което да включва
анализ на икономическата и демографска среда, анализ на потребителското
търсене, анализ на пристанищна инфраструктура, анализ на товаропотока и
основни конкуренти извършваната от тях дейност в период на от 3 до 5 /три
до пет/ години /минимум/, наречен по-нататък за краткост „Проектът" и, че
ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ иска, може и желае да изпълни тези услуги, като твърди и
гарантира, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ и неговите под-консултанти са
квалифицирани и компетентни да изпълняват своите задължения, и се
задължава да изпълни услугите в съответствие със сроковете и условията на
настоящия договор“. В договора се съдържало споразумение за отложено
плащане №1/29.01.2015г., сключено между „Хайсийз Нингбо интернешънъл
лоджистикс корп." ООД в качеството на „Клиент“ и „Явина" ЕООД гр.Варна
с ЕИК103 884256 в качеството на „Кредитор“. Възнаграждението било
уговорено в размер на 722 500.00лв. без ДДС в 30 /тридесет/ дневен срок от
подписване на договора. По договора не били зададени критерии за отчитане
на изпълнението на договорените клаузи, извършената дейност или
механизъм, чрез които страните допълнително да уговарят размера на
възнаграждението. Изпълнителят едностранно определил размера на
дължимото възнаграждение за извършените от него услуги, а възложителя се
е съгласил безусловно. Видно от банковите документи за периода от
01.11.2014г. до 11.05.2015г. на „Явина" ЕООД няма плащане по извършените
фактури на изпълнителя „Марийн лоджистикс" ЕООД. В хода на
извършваната ревизия от страна на „ЯВИНА" ЕООД на ТД на НАП е
представен документ за Международен стокообмен през Българските морски
пристанища“ с неясно авторство и липса на информация въз основа на какви
данни, кога, къде и как е изготвян, както и по какъв начин е предложен на
ревизираното дружество; липсвала входяща и изходяща кореспонденция по
отчитането му от възложителите; нямало данни за лицето, извършило
проучването, както и за лицето, което е утвърдило приемането на документа;
не били представени материални доказателства за извършването на
проучването. В хода на досъдебното производство, а преди това-по време на
данъчната ревизията, липсват доказателства, удостоверяващи извършени
икономически маркетингови и други проучвания. Не са налице документи и
материали удостоверяващи, че дружеството- изпълнител е предприело
действия по набиране на информация, необходима за изготвяне на
маркетинговото проучване; не са представени доказателства за събрана
статистическа информация, за икономическа и демографска среда на региона,
за информация на потребителско търсене и пристанищна инфраструктура,
нито товаропотока и основните конкуренти и извършваната от тях дейност в
период от 2009 до 2014г; не са изпълнени поставените в договора цели и
обхват; не са представени доказателства за извършени разходи във връзка с
изработване маркетинговото проучване и счетоводното му отразяване,
5
липсват доказателства за извършени проучвания региона, няма анализ на
товаропотока и основни конкуренти за период от 2009 до 2014 години, който
е фиксирания период по договора с „Хайсийз Нингбо интернешънъл
лоджистикс корпорейшън" ООД. В хода на данъчната ревизия подс.Ч.
представила документ с неясен произход с данни за периоди: 1-ва половина
2007, 2-ра половина 2007, първите четири месеца от 2008г и то само за
стокообмена по основни търговски зони и основни превозвачи търговски
зони. Липсват данни представеното проучване да е изготвено от дружеството
доставчик „Марийн Лоджистикс" ЕООД в изпълнение на Договор за
изпълнение на Договор за маркетингово проучване от 04.11.2014г., сключен
между „Явина" ЕООД в качеството на „възложител“ и „Марийн Лоджистикс"
ЕООД гр.Варна в качеството на „изпълнител“.
Видно от констатациите по Ревизионен акт № Р-03000315000534- 091 -
001/23.06.2015г. на основание представените доказателства са направени
изводи по отношение на процесиите фактурирани от „Марийн Лоджистик"
ЕООД доставки, не е установено наличието на визираните в закона
материалноправни предпоставки за признаване на дружеството
„ЯВИНА"ЕООД право на приспадане на данъчен кредит.
Назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-
счетоводна експертиза е имала за цел проверка на реално извършена така
фактурираната услуга, приложена към счетоводната документация на
„ЯВИНА" ЕООД. От извършения анализ на приложените към делото
документи и в съответствие с нормата па ЗДДС - чл.68, ал.1 т.1 и във връзка с
чл.9, експерт-счетоводителят е установил,че „Явина" ЕООД не е имало право
на данъчен кредит по отразените в дневниците за покупки данъчни
документи за данъчен период 11/2014год от доставчик „Марийн Лоджистик
ООД в размер на 144 500,00лв.
При проверка в официалният сайт на китайско дружество със сходно
наименование е установено, че в представения от обв.Ч. договор името на
китайската фирма е изписано неправилно- вместо действителното „Ningbo
Hyseas Int'l Logistics Corp.LTD" за страна по договора е вписано
наименованието ,,Hyseas Ningbo Int'l Logistics Corp.LTD“. В интернет
китайско дружество с наименование като посоченото в договора, представен
от обвиняемата не се открива. Не са представени и доказателства относно
приемането на това проучване от китайска страна, няма и извършено плащане
във връзка с това от страна на „Хайсийз Нингбо" Китай. Наред с посоченото,
периодът на анализ, съгласно представения от подсъдимата Договор с
китайската фирма, е следвало да бъде 2009г-2014год, а за доказване на
доставката тя е представила доказателства за анализ на периода от 2007г. до
първите 4 месеца на 2008г..
При анализ на публикувания в Търговския регистър ГФО от „Марийн
Лоджистик“ ЕООД се установява, че дружеството има активи в размер на
1000(хиляда) лв. Не са посочени разходи за трудови възнаграждения, разходи
6
за външни услуги- наеми и пр.
Така възприета от настоящата инстанция и ВОС фактология се базира
на събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства /гласни и писмени/ по отношение на фактите, подлежащи на
доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и
чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на
ВОС е приобщил към доказателствения материал на делото и въз основа на
тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата, отразени в
обстоятелствената част на обв. акт и приети изцяло от подсъдимата Ч.. За да
направи това обаче, първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички
процесуално-следствени действия по разследването са извършени при
спазване на реда и изискванията на НПК. Подс. Ч. е признала изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила
/л.70 от НОХД, това е сторил вкл-но и защитника й към него момент –
адвокат Д. Ц./ да не се събират доказателства за тези факти. Като последица
от това и в изпълнение на задълженията си, първоинстанционният съд е
постановил, че производството ще протече в рамките на посочената
диференцирана процедура – след като разбира се, е установил, че
самопризнанията на подс. се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства /за което съмнения не възникват и у настоящия
съдебен състав/. След постановяване на определението по чл.372 ал.4 НПК,
изявленията на подсъдимото лице по чл.371 т.2 НПК не могат да бъдат
оттегляни. В тази насока е ТР №1/06.04.2009г. на ВКС на РБ - т.8.1., съгласно
което цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт,
обуславя ограничения и в пределите на инстанционния контрол:
„Допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на
признатите фактически положения по обвинителния акт. В тези предели
могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и
правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с
предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност. В обсега на
същите са излагане на съображения за необходимост от приложение на
относимите основни институти на наказателното право; очертаване на
аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и
обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на
наказателния кодекс; релевиране на възражения за наказателна неотговорност
и погасителна давност; предлагане на доводи за индивидуализация на
санкционните последици. Всичко това обаче е възможно при условие, че е
съвместимо с фактологията по обвинителния акт и не внася съществени
изменения в нейните очертания.”
В контекста на изложеното по-горе, възраженията на подс. Ч. в
защитната й пледоария пред настоящата инстанция се възприемат за
неоснователни.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, първоинст. съд
е направил правилен правен извод, че деянието на подсъдимата Н.Ч.
7
осъществява от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.255, ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 от НК, доколкото същата е
осъществила формата на изпълнителното деяние – потвърждаване на
неистина в данъчна декларация, но с оглед бланкетния характер на
разпоредбата, позитивноправното съдържание на изискването, предявено към
нея се съдържат в ЗДДС и се изразява в потвърждаване на неистина при
подаване на данъчна декларация (справка-декларация) по чл. 125 по ЗДДС.
По тази начин подсъдимата е приспаднала неследващ се данъчен кредит в
размер на 144 500 лева, представляващ „особено големи размери“, съгласно
установения в чл. 93, т.14 НК минимален абсолютен размер, явяващ се
престъпен резултат.
Всички събрани по делото доказателства сочат на нереалност на
сключената сделка, която е съществувала в правния мир само фиктивно.
Изцяло се споделят развитите от правна страна съображения в мотивите
към присъдата от страна на първостепенния съд, поради което не следва да се
преповтарят.
Относно наложеното наказание:
За да го индивидуализира на минимума, предвиден за престъплението
по чл.255 ал.3 вр. ал.1 от НК, а именно на четири години и шест месеца
лишаване от свобода, първата инстанция е подложил на внимателен анализ
всички обстоятелства, които законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.
54 от НК, като не е констатирал отегчаващи вината обстоятелства, въпреки
отчетената висока степен на обществена опасност на деянието, доколкото са
засегнати обществени отношения, касаещи данъчната система в страната.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени критичното
отношение към извършеното и процесуалното поведение на подсъдимото
лице, възрастта й, чистото съдебно минало, а също и продължителния период
от време от извършване на деянието – декември 2014г до привличането на
подс. Ч. в качеството на обвиняема – 08.09.2020, почти шест години по-късно,
което не е по нейна вина, при условие, че става въпрос за еднократно деяние.
Изложеното дава основание на въззивната инстанция да приеме като
законосъобразно и справедливо така определеното от ВОС наказание от
четири години и шест месеца лишаване от свобода, което след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК /с оглед разглеждането на делото по реда на чл.372,ал.4 вр с
чл.371,т.2 от НПК/ същото е определено на три години лишаване от свобода.
Безспорно е, че не се налага наказанието да бъде изтърпявано от подс.Ч.
ефективно, доколкото същата няма никакви други противообществени прояви
до момента и освен обстоятелствата, имащи отношение към личността й с
оглед извършеното престъпление, предмет на настоящото производство, са
налице и формалните изисквания на закона за приложението на чл. 66, ал.1 от
НК за отлагане изтърпяването му, което първоинст. съд правилно е сторил,
определяйки максимален изпитателен срок от пет години.
Настоящата инстанция от своя страна счита, че определено в този
8
размер, предвид преценката за постижимост на целите на превенцията,
наказанието ще реализира целите по смисъла на чл. 36 от НК. В този смисъл
оплакването за несправедливост на наказанието също се преценява като
неоснователно.
Всичко изложено по-горе обуславя за настоящата инстанция извод за
правилност и обоснованост на присъдата на ВОС в наказателно-осъдителната
й част.
С въззивната жалба подсъдимата чрез защитата се отправя искане да
бъде отхвърлен предявеният граждански иск срещу нея, считайки, че
деянието е останало недовършено на фазата на опита и не е причинена щета
на фиска.
Тези възражения не могат да бъдат споделени:
Въззивната инстанция констатира правилност в действията на
първостепенния съд във връзка с гражданско-правната претенция на
Държавата към подсъдимата, допускайки иска за разглеждане в
наказателното производство и уважавайки го като основателен по основание
и размер.
Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че не е изтекъл
петгодишният период за погасяване на вземането по давност, т. к. подаденият
иск от Министъра на финансите е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с
претенция за настъпили от престъплението имуществени вреди. Искът е
безспорно доказан по основание и размер - вследствие на неплатените от
подс. данъчни задължения в особено големи размери Държавата чрез МФ е
претърпяла имуществена вреда в същия размер. Претенцията е дължима
ведно със законната лихва, считано от привличане на подсъдимата в
качеството й на обвиняема – 08.09.2020г до окончателното й изплащане.
Поначало следва да се отбележи, че първостепенния съд вече е дал
отговор на възражението на защитата, което се отправя и пред настоящата
инстанция. Доколкото данъчното правоотношение между държавата и
данъчния субект- търговското дружество, е обект на увреждане с
извършеното престъпление по чл.255 от НК, гражданския иск в наказателния
процес е иск за обезщетение за вреди от деликт по чл.45 33Д, което е и
основание за отговорността на дееца. Нормата на чл.68, ал.2 от ЗДДС изрично
посочва, че правото на данъчен кредит възниква в периода, през който
данъкът по доставката е станал изискуем, а съгласно чл. 25 ЗДДС данъкът по
доставката става изискуем на датата на данъчното събитие. Поради това и
създадените фактури, декларирани през инкриминирания период, въпреки, че
не са довели до реално използване на данъчния кредит от ЕООД „Явина“, са
постигнали ефекта на акумулиране на данъчно задължение за „Марийн
Лоджистик“ ЕООД към фиска, явяващо се пряк и непосредствен резултат от
действията на подсъдимата, доколкото доставчикът следва да отрази така
издадените фактури в справката-декларация и дневника за продажби,
9
отнасящи се за данъчния период, през който е издадена фактурата, по силата
на изричната разпоредба на чл. 124 ЗДДС. В противен случай, ако се приемат
възраженията на защитата, както правилно е отбелязал ВОС, дейността на
подсъдимата би следвало да се квалифицира по чл.256 от НК.
Както е разяснено в ТР № 4/2016г. по т.д. № 4/2015г. на ОСНК на ВКС,
претенцията на държавата срещу субекта на престъплението с искане за
обезвреда може да бъде предявена и да се разглежда паралелно с претенцията,
основана на влезлия в сила ревизионен акт срещу данъчно-задълженото лице,
доколкото двете са различни по своите правни характеристики и правни
основания, но като се има предвид, че сумата, която се дължи като данъчно
задължение, е същата, която се претендира от субекта на престъплението,
като и в двата случая тя постъпва в бюджета на държавата. В този смисъл
ВОС е съобразил и извършил проверка за това, дали е влязъл в сила
издаденият ревизионен акт, образувано ли е изпълнително производство въз
основа на него, евентуално приключило ли е това производство, събрано ли е
данъчното задължение и евентуално в какъв размер./л.33-34 от НОХД/.
Наличието на отрицателен отговор налага яснота по тези въпроси, поради
което и не създава реални предпоставки за нарушаване на принципа за
недопустимост на неоснователното обогатяване.
Изложеното обуславя извод за правилност на присъдата и в
гражданско-осъдителната й част, респ. за неоснователност на възраженията
на подсъдимата и защитата й.
При служебната проверка на присъдата, не бяха констатирани
нарушения /допуснати на досъдебното производство или във фазата на
съдебното следствие/, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да
налагат отмяна на присъдата.
Присъдата на Окръжен съд Варна като правилна и законосъобразна
следва да бъде потвърдена изцяло, поради което и на основание чл.338 от
НПК, ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 50 на Окръжен съд Варна по
НОХД № 394/2021г. по описа на същия съд, постановена на 15.06.2021г.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11