№ 159
гр. К., 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Гражданско дело №
20235100100208 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване
владението на недвижим имот - апартамент № 32, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.108.202.1.32 по КККР на
гр.К., с адрес на имота: гр. К., п.к. ****, бул. „Б.” № 12, жилищен блок ’’Р.”,
вх. ”В”, ет. 4 ап. 32, намиращ на етаж 4 в сграда с идентификатор
40909.108.202.1 с предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.108.202, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
40909.108.202.1.31; под обекта: 40909.108.202.1.30; над обекта: 6
40909.108.202.1.34, с посочена в документа площ 94.08 кв.м., прилежащи
части: избено помещение № 19 с площ 16.58 кв.м., таванско помещение № 29
с площ 8,38 кв.м., с 3.217% ид. ч. от коридорите на мазетата, помещение за
смет, помещения за колички, коридори на тавани и стълбища, с 3.217% ид. ч.
от правото на строеж.
Ищецът Р. Н. К. сочи в исковата молба, че с нотариален акт № 21, том II,
рег.№ 10966, дело № 214 / 2023 г., по описа на Нотариус Г. Х., вписан в СВ
дв.рег. № 2449/28.06.23 г., акт № 64, том 9, дело № 1777/23 към Агенция по
вписванията, неговият брат И. Н. К., починал на **,**,**** г., прехвърлил чрез
пълномощник С. Н. А. с пълномощно peг. № 8042 и 8042/12.05.2023 г. по
1
описа на Нотариус Г.Х., на Я. Г. А. собствеността върху следния недвижим
имот, а именно: апартамент № 32, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 40909.108.202.1.32 по КККР на гр.К., одобрена със
Заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 01.12.2021 г., с адрес
на имота: гр. К., п.к. ****, бул. „Б.” № 12, жилищен блок ’’Р.”, вх.”В”, ет.4
ап.32, самостоятелният обект, намиращ на етаж 4 в сграда с идентификатор
40909.108.202.1 с предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.108.202, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
40909.108.202.1.31; под обекта: 40909.108.202.1.30; над обекта:
40909.108.202.1.34, с посочена в документа площ 94.08 кв.м., прилежащи
части: избено помещение № 19 с площ 16.58 кв.м., таванско помещение № 29
с площ 8,38 кв.м., с 3.217% ид. ч. от коридорите на мазетата, помещение за
смет, помещения за колички, коридори на тавани и стълбища, с 3.217% ид. ч.
от правото на строеж, срещу задължението на приобретателя Я. Г. А. да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителя И. Н. К., лично и чрез трети лица,
като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, до края на
живота му. Сочи, че след смъртта на брат му, той бил единственият негов
наследник. След погребението в гр.К. на **,**,**** г., решил да влезе в
апартамента, за да вземе някой свои вещи и книги, но лицето С. А. му отказал
достъп. Той бил съученик на покойният му брат и последните месеци се
въртял около И.. При контактите с брат си, на някои негови обаждания по
телефона, вдигал С. и той говорел вместо И., който бил със заболяване -
карципом на ларинкса и не можел да говори. Закупили му специален скъп
апарат - ларингофон, но той не го използвал и по тази причина, за да разберат
как е, се чували с приятеля му С.. Всички знаели за заболяването,
включително С. А. и ответницата - негова майка. В края на миналата година
предложил и поел всички разходи с брат си да поделят двата наследствени
имоти, защото искал И. да е спокоен, че апартамента в К. е негова
собственост. Сочи, че брат му заболял от рак на ларингса през септември 2022
- диагноза от ИСУЛ – гр.С., като по време на лечението ищецът и съпругата
му се грижили за него. След погребението С. А. отказал на ищеца да влезе в
бащиния апартамент и му казал, че апартаментът му е прехвърлен от брат му
2
преди два месеца. Тогава споменал пред ищеца, че при втората лъчетерапия,
когато съпроводил брат му до П., е запитал лекуващия лекар колко живот му
остава при вариантите с две и три лъчетерапии и му станало ясно, че скоро ще
почине. Претендирал, че е съдействал за придвижване своевременно на
документите за ТЕЛК. С. А. проявил интерес към документите за собственост
на брата на ищеца след като се поделили. Под негово давление братът на
ищеца поискал да му прати документи, отпечатани на цветен принтер, като и
самият той помолил съпругата му за това в телефонен разговор през април.
Сделката била извършена на 28.06.2023 г., а брат му починал на **,**,**** г.,
т.е. на петия ден след сделката, при ясното знание на пълномощника и
приемателката - негова майка, за близкия летален край на прехвърлителя.
Твърди, че договорът е нищожен поради липса на основание, при който
кредиторът И. К. страдал от тежка и неизлечима болест и леталният му край
бил очакван и предстоящ и това е било известно на длъжника. Счита, че
договорът между неговия брат ответницата е нищожен поради:
1.Липса на основание - чл.26, ал.2, изр. първо, предл. 4 от ЗЗД, тъй като
бил сключен при явното знание за близкия летален край на прехвърлителя с
оглед заболяването му карцином на ларинкса. Поради това като негов
единствен наследник бил собственик на процесния апартамент.
2. Противоречие със закона - чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като при
сключване на договора пълномощника действал недобросъвестно (чл.12, изр.1
от ЗЗД). Нарушена била и разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, като ответницата
получавала чрез сделката един голям и скъп имот, като знаела, че в замяна на
това няма да дължи договореното. Нарушена била и разпоредбата на чл.39 от
ЗЗД. Нямало изявление за сключване на алеаторен договор с конкретно лице,
което в случая било от съществено значение за прехвърлителя, тъй като
договорът бил intuito personae и личността на длъжника била от определящ
фактор за мотивацията му за сключване на този договор. Нямало също така
мандант за обема грижи и издръжка и дължат ли се от други лица, извън
приемателя, както било описано в акта.
3. Накърняване на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като
пълномощника целенасочено и користно подходил към един слаб и болен
човек, въздействал му всячески, за да го отдалечи от най-близките роднини -
брат, снаха, братовчеди и техни деца, като дори казвал, че няма нужда да се
3
„мъчи” с ларингофон, което го ограничавало в общуване с хората. Настроил го
срещу тях и се поставил в положение да е „най-близък и доверен човек”, той
„да се грижи” за всичко - в това число смяна на тарифни планове от името на
И., вземане на нови телефони на негово име, смяна на личен лекар,
организиране на погребение, несъобщаване на брата, близки и приятели на
покойния за смъртта и поклонението. След сделката на 28.06.2023 г. интересът
му към съС.ието на И. спадал и се изразявал само в очакване на естествения
завършък на живота му, а ответницата изобщо не е проявила такъв интерес.
4. Липса на предписана от закона форма - чл.26, ал.2, изр.1, предл.3 от
ЗЗД, тъй като в пълномощното по сделката, упълномощителят И. К. не дал
права да се сключва договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, лично или чрез трети лица на Я. А.. Ако нямало такъв
текст в нотариално завереното пълномощно с права за общо разпореждане, а
страните са стигнали до идеята за сключване на алеаторна сделка, следвало да
има ново пълномощно в този смисъл или лично явяване на И. К., който по
твърдение в отговора е бил „до последно в стабилно съС.ие, ходел, обслужвал
се” и пр. Поради това като единствен наследник на своя брат И. Н. К., ищецът
бил собственик на описаният в исковата молба недвижим имот, от което се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда да
признае за установено по отношение на ответницата Я. Г. А., че е собственик
на имота, описан в исковата молба и да я осъди да му предаде владението на
апартамента. Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез своите
процесуални представители, поддържа предявения иск. Представя писмени
бележки.
Ответницата Я. Г. А., представлявана от процесуалния си представител
адв. И. Б., е представила отговор на основание чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Недопустимостта на
предявения иск се обосновава с твърдения, че ищецът не притежава в
патримониума си материалното право, чиято защита търси, поради което не е
легитимиран да предяви ревандикационен иск. По същество се сочи, че
неоснователно и невярно било твърдението, че на ищеца е бил отказван
достъп до процесния недвижим имот от С. А., който бил близък приятел на
починалия И. Н. К. и бил неотлъчно до него през последните 20 години от
живота му, подпомагайки го и грижейки се за него. Невярно и неоснователно
било твърдението, че контактите на ищеца през последните години от живота
4
на починалият И. К. били осъществявани, чрез С. А., тъй като К. не желаел да
ползва ларингофон. К. желаел и ползвал ларингофон при контактите с други
хора, но не желаел изобщо да контактува с брат си. Отношенията между
двамата били обтегнати, поради стремежа на ищеца единствено към
материални облаги. Единственият повод, по който двамата контактували било
силното желание на ищеца да бъде продаден наследственият им апартамент в
гр. К. и той да получи своя дял. На възраженията на починалия К., че това е
единственото му жилище, ищецът отговарял, че това е негово право което
държи да бъде реализирано, като брат му можел да си закупи друго жилище
или да живее под наем. Това довело до отчуждаването на двамата, което се
изразило в ограничаване на контактите им до минимум, а в определени
периоди и до пълното ми прекъсване. Поради тази причина ищецът нямал
ключ и достъп до жилището на брат си, не се интересувал от съС.ието му и
проблемите му и не бил наясно с тях. Неверни и неоснователни били
твърденията за установяването, развитието и хода на заболяването. Сочи, че
първите признаци за заболяването били установени в лечебно заведение в
гр.Х.. Именно по съвет на лекарите в Х. И. К. се е насочил за диагностика и
лечение в ИСУЛ. След проведено там оперативно лечение И. К. изрично
поискал препоръчаната му лъчетерапия да бъде осъществена в „Уни хоспитал“
- гр. П.. В изпълнение на неговото желание С. А. многократно го
транспортирал до болницата, осигурявал нужните средства за лечението му и
покривал всички разноски вкл. и със средства на неговата майка - ответницата
по делото. Лечението показало обещаващи резултати и било предвидено през
месец септември 2023 г. да бъде проведен следващ курс, като бъде приложена
и химиотерапия. Невярно и манипулативно било твърдението, че след второто
посещение в тази болница бил провеждан разговор между лекуващият лекар и
С. А. и лекуващият лекар бил изразил мнение за скорошна кончина на
лекуваното лице. Подобна информация никога не била давана, нито на И. К.,
нито на придружаващите го лица. Напротив, било обяснено, че лечението е
успешно и следва да бъде продължено. Нито ответницата, нито А. били
информирани за скорошна кончина на И. К., нито имало обективни данни за
подобен летален изход от заболяването. На ответницата и С. А. било известно,
че подобни заболявания при проведено специализирано лечение, могат да
бъдат преодолени или поставени в ремисия и пациентите да продължат да
живеят и да контролират съС.ието си. Всички лекари, с които контактувал
5
починалият били категорични, че лечението е необходимо и той може да
продължи да живее и няма пряка заплаха за живота му. За лечението на
починалия били направени всички необходими усилия и осигурени
необходимите средства и специалисти. СъС.ието му до последния му ден било
стабилно, можел е да се обслужва сам, ходел свободно, контактувал с хората,
които приел за свои близки. Нуждаел се е от грижи за пазаруване на продукти,
приготвяне на храна, почистване на жилището му и пране и хигиена на
облеклото му. Тези грижи му били осигурявани от ответницата, като част от
тях тя възлагала на своя син С. А., със съгласието на И. К., тъй като двамата
били изключително близки приятели. Грижите по приготвянето на храната и
хигиената били полагани дълго преди установяването на заболяването на И.
К., по негово искане и молба и със съгласието на ответницата. Тя познавала И.
К., като съученик и приятел на сина й С., изпитвала към него майчински
чувства, приемала грижата за него като свой нравствен дълг, тъй като
познавала покойните му родители и знаела, че живее сам. От своя страна И. К.
се отнасял към нея с голямо уважение и търсел съвета и помощта й при
решаването на всички свои проблеми. Изповядването на процесната сделка
станало именно по настояване на И. К., който заявил желанието си да
получава грижите на ответницата вече по възмезден начин и категорично
обяснил, че това ще му донесе спокойствие и сигурност. Именно поради това
настояване ответницата се съгласила да бъде сключен договорът. Освен това
И. К. й разяснил, че отношенията и с ищеца, негов брат, били уредени изцяло,
двамата разделили наследствените си имоти и той можел свободно да
разполага с имотите си без никой да е ощетен. Изразил мнение, че един такъв
договор би му осигурил спокойни старини и би премахнал несигурността
относно издръжката и прехраната му. По никакъв начин И. К. не показал
усещане за близка кончина и отчаяние от заболяването. Бил изпълнен с
желание да продължи лечението си и да живее пълноценен и дълъг живот. В
тази връзка изявил желание да бъдат предприети необходимите стъпки за
пенсионирането му по болест. Това негово желание било удовлетворено от
приятеля му С. А., който помогнал за събирането и подаването на нужните
документи и поел всички разходи и положил всички усилия за осъществяване
на процедурата. Твърди, че ответницата или нейни близки не са знаели за
близка предстояща кончина на прехвърлителя К. с оглед заболяването му.
Смъртта на И. К. била изненада, както за ответницата, така и за всички негови
6
приятели. Грижата по организирането на погребението му и разходите по него
били поети от ответницата и синът й С. А.. Невярно и неоснователно било
твърдението, че договорът е нищожен поради противоречие със закона,
поради действия на представителя във вреда на представлявания. Сделката
била изповядана по изричното искане и настояване на прехвърлителя и с
неговото пълно съгласие и одобрение. Невярно и неоснователно било
твърдението, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Пълномощникът не подхождал користно към упълномощителя, а действал по
негова воля и изрично настояване. Относно твърдението за отдалечаване от
близките на упълномощителя, то ако е имало такова, това било резултат от
поведението на тези близки спрямо упълномощителя. Всички изброени
действия на пълномощника били по изрично настояване на упълномощителя
и отразявали неговата воля. Невярно и неоснователно било твърдението, че
договорът е нищожен поради липса на предписаната от закона форма.
Формата, предписана от закона била спазена, както по отношение на самата
сделка, така и по отношение на упълномощаването на представителя на
прехвърлителя. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като недопустим или неоснователен. Претендира разноски. В
съдебно заседание, ответницата чрез процесуалния си представител – адв. И.
Б., поддържа становището си, изразено в отговора на исковата молба.
Представя писмена защита.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ведно от представените по делото удостоверение за наследници изх. №
804/04.2023 г., изд. от Община К. и препис-извлечение от акт за смърт № №
0602/**,**,**** г., И. Н. К. – брат на ищеца Р. Н. К., е починал на **,**,**** г.,
като единствен негов наследник е ищеца Р. Н. К..
С пълномощно с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег.
№ 8042 и № 8043 от 12.05.2023 г. на Нотариус Г. Х., с район на действие РС -
К., с рег. № 554 на Нотариалната камара - гр.С., И. Н. К. упълномощил С. Н.
А. да се разпорежда – да продава, да заменя, да прехвърля, да дарява на лица и
за цена, каквито прецени за удачни, включително и на себе си, включително и
под данъчна оценка на следния негов недвижим имот, а именно:
7
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.108.202.132, находящ се
в гр.К., бул. „Б.” № 12, бл. ’’Р.”, вх. ”В”, ет. 4 ап. 32, с посочена в документа
площ 94.08 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 19 с площ 16.58
кв.м. и таванско помещение № 29 с площ 8,38 кв.м., както и 3.217% ид. ч. от
правото на строеж. В пълномощното е посочено също, че във връзка с горните
права може да договаря сам със себе си на основание чл.38, ал.1 от ЗЗД.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 21 от 28.06.2023 г., том II, рег. № 10966, дело №
214/2023 г. на Нотариус Г. Х., с район на действие РС - К., с рег. № 554 на
Нотариалната камара - гр.С., И. Н. К., чрез пълномощника си С. Н. А.,
прехвърлил на Я. Г. А. следния свой собствен недвижим имот: апартамент №
32, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
40909.108.202.1.32 по КККР на гр.К., с адрес на имота: гр. К., п.к. ****, бул.
„Б.” № 12, жилищен блок ’’Р.”, вх. ”В”, ет. 4 ап. 32, намиращ на етаж 4 в
сграда с идентификатор 40909.108.202.1 с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 40909.108.202,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
40909.108.202.1.31; под обекта: 40909.108.202.1.30; над обекта:
40909.108.202.1.34, с посочена в документа площ 94.08 кв.м., прилежащи
части: избено помещение № 19 с площ 16.58 кв.м., таванско помещение № 29
с площ 8,38 кв.м., с 3.217% ид. ч. от коридорите на мазетата, помещение за
смет, помещения за колички, коридори на тавани и стълбища, с 3.217% ид. ч.
от правото на строеж.
От представените по делото медицински документи епикризи,
амбулаторни листове, медицински изследвания се установява, че И. Н. К. е
бил диагностициран със заболяване С32.8 Карцинома ларингис Т4а pN0 M,
като на същия е била извършена операция МКБ9: 30.4 радикална
ларингектомия. Установява се също, че след операцията на И. Н. К. е било
провеждано лъчелечение.
На въпроси, зададени на основание чл.176 от ГПК, ответницата Я. Г. А.
отговаря, че последно е била в дома на И. К. през месец май 2023 г., като
съС.ието му било добро, обслужвал се сам имал нужда от помощ само за
поддържане чистотата в дома му, пране на дрехите и готвене, за което му
8
помагала лично или молела синът й С. и внукът й за това, когато била заета. И.
К. пиел медикаменти, които му били изписани, които му носел С..
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Р. Р. - братовчед на
ищеца, се установява, че през месец октомври 2022 г. на И. Н. К. била
извършена операция на ларингса, след което същият не можел да говори.
Имал ларингофон, но не го използувал, а използувал тефтерче с химикал и
пишел. След операцията започнал да слабее, бил немощен. За смъртта на И. Н.
К. научил от С. А., който му се обадил и му казал да съобщи на брат му и на
Н.. В същия ден свидетелят съобщил на ищеца. Погребението било на
следващия ден около 11.00 часа, на което присъствали свидетеля, ищеца,
съпругата му Н., един непознат човек и С. А.. Разговарял със С. А. за
последния път, когато са били в болницата в П., какво е казал доктора, че ако
издържи определен период от време, ще следва химиотерапия. С. А.
организирал погребението, като казал, че И. Н. К. му е прехвърлил
апартамента и не допуснал в него ищеца и съпругата му.
Свидетелката Н. С. К.а - съпруга на ищеца, сочи в показанията си, че
през мсец октомври 2022 г. на И. Н. К. била извършена операция на ларингса в
гр.С., като тя осигурила ларингофона. Общувала с И. Н. К. посредством sms-
и. След операцията на И. Н. К. била провеждана лъчетерапия в медицинско
заведение „Уни хоспитал“ в гр.П. от месец февруари 2023 г. до месец април
2023 г. Помолили С. А. да помогне на И. К. да подаде документи за ТЕЛК,
защото в К. нямали роднини. На погребението присъствали свидетелката,
нейният съпруг, братовчед им Д. Р. и С. А.. За смъртта на И. К. научила от
свидетеля Д. Р., а погребението било на следващия ден. След погребението
имало разговор между ищеца и С. А., на който ищецът предложил на С. да му
платят разходите, които той е направил за евентуални грижи, които е полагал и
разходите за гориво, водейки И. до П.. Относно прогнозите за заболяването, С.
споменал, че е говорил с лекуващия доктор в П., в „Уни хоспитал“ и му е било
казано, че ако И. бъде извикан и доживее до съответния курс химиотерапия
около два-три месеца, му оставала около половин година живот.
Свидетелят Д. И. А. сочи в показанията се, че е виждал И. К., който имал
здравословни проблеми и ходел странно облечен. От домоуправителя на блока
научил, че И. от време на време са качвал по стълбите и му помагал. Сочи, че е
виждал С. два пъти на улицата, който му казал, че е ходил до И.. От фейсбука
9
на съпругата си научил, че И. е починал.
От показанията на свидетеля С. Н. А. се установява, че се познава с И. К.
от детските си години, като били състуденти и приятели цял живот. Познавал
и родителите му, които били близки и с неговите родители. И. К. помолил
свидетеля да му помага, тъй като бил опериран поради заболяване „рак на
ларингса“. След операцията майката на свидетеля се грижила за И. К. изцяло
като го хранела и перяла. След операцията се наложила терапия и свидетелят
съдействал и организирал лъчетерапията. Негови познати лекари преценили,
че лъчетерапия трябва да се направи в П.. Водил И. К. на лъчетерапия най-
малко 10 пъти с отИ.е, връщане, вземане, носене на документи. Организирал
да се изпращат бележки за кръв, в К. да се дава кръв. Никой от лекарите в П.
не споделял, че химиотерапията ще бъде проведена, ако И. не умре. Никога не
говорили за смърт, като лекарите там били изключително добре
предразположени към него и казвали, че той се стабилизира, той се оправя,
нещата с него вървят добре и неслучайно насрочили за месец септември
химиотерапия. Майката на свидетеля знаела, че И. се оправя. И. К. казал на
свидетеля, че иска той да се грижи за него и иска да му прехвърли
апартамента. Свидетелят отказал, но И. К. заявил, че тогава ще го прехвърли
на майка ми, тя да се грижи за него. Не искал да бъде в тяхна тежест, тъй като
свидетелят непрекъснато давал пари за него, изразходвал средства, и искал по
този начин и да е чист към тях, да може да се грижат за него. С. А. отказвал до
известно време, но И. К. бил категоричен, че ако ако не прехвърли
апартамента на майка му, ще намери на кого да го прехвърли и не иска да го
оставя на никого.
Свидетелят К. С.ов А. - внук на ответницата Я. А., сочи, че познавал
починалия И. К. от дете. Били много близки с баба му и с баща му. Заявява, че
миналата година, края на април, началото на май, баба му го помолила да
занесе на И. чисти дрехи и му била сготвила. Свидетелят се бил прибрал от С.
и му занесъл храна и чисти дрехи. И. не можел да говори, а контактували като
той пишел на една бележка. Попитал го има ли нужда да му помогна за
торбата, а той казал, че няма нужда. Слязъл долу пред входа, изглеждал добре,
като свидетелят не видял да има нужда от помощ, която му предложил.
От показанията на свидетелката С. Б. Г., се установява, че същата е била
личен лекар на И. Н. К., когото прегледала два пъти и се запознала с
10
медицинската документация. Първият път през зимата на 2023 г. прегледала
И. К. в автомобила на свидетеля А.. Вторият път прегледала И. К. на 26.06.,
който отказвал да говори, но се усмихвал и клател глава, че септември месец
му предстои терапия. Предложила да му пусне изследвания и
електрокардиограма, но той отказал. Когато свидетелят С. А. й се обадил, че
И. К. е починал, тя отишла в дома му и констатирала смъртта, като съставила
документ за смъртта.
От писмените заключения на вещото лице доц. д-р П. И. Р. по
назначените съдебно-медицински експертизи, както и от разпита на същия в
съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че И. Н. К. е с
диагностицирано злокачествено заболяване на ларинкса от 03.10.2022 година,
когато е диагностициран в ИСУЛ Царица Йоана – гр.С. като е взет материал за
изследване чрез микроларингохирургия. Съмнение за наличие на това
заболяване възниква след проведена диагностична хоспитализация в същата
клиника на 19.09.2022 година след проведена компютърна томография на
главата и шията. Веднага след това е насрочена планова оперативна
интервенция за радикална хирургия съгласно решението на Онкокомитета към
болницата. При И. Н. К. е проведено комбинирано лечение: радикално
оперативно лечение: радикална ларингектомия, унилатерална шийна дисекция
в дясно с последваща постоперативна лъчетерапия с обща доза 56 GREY.
Стандартната комбинирана терапия при карциноми на ларинкса, рТ4а pNo
Мо, което отговаря на Т4а клиничен стадий включва радикално оперативно
лечение с последваща постоперативна лъчетерапия, което предвижда локален
контрол на заболяването в областта на зоната на облъчване. Т4 клиничен
стадий карцином на ларинкса спада към късно диагностицираните и
напреднали стадии на заболяването, като по литературни данни при този
клиничен стадий 5-годишната преживяемост е 8,3 на 100 000, т.е. 75% от
заболелите преживяват от заболяването в този 5-годишен период. Конкретно
при И. Н. К. възрастта под 70 години, претърпяната радикална хирургия с
последващ пълен курс лъчетерапия без усложнения са благоприятни фактори
за прогноза на заболяването. Напредналия стадий на заболяването (ТЗ/Т4
клиничен стадий) е неблагоприятен фактор за прогнозата на заболяването.
Съпътстващите заболявания (анемичен синдром, ниски стойности на
хемоглобина, бронхо-пулмонален синдром, увреждане на белия дроб, астено-
адинамичен синдром, отпадналост, умора, редукция на телесно тегло)
11
утежняват прогнозата. Българският окнкологичен стандарт, който се основава
на опита, натрупан през последните десетилетия от българските
оториноларинголози и лъчетерапевти, и който е съобразен със съвременната
международна лечебна практика, е приложен в пълен обем при пациента И. Н.
К..
Причината за смъртта на И. Н. К., с ЕГН **********, починал на
**,**,**** г. е заболяването рак на ларинкса. От медицинска гледна точка не
може да се определи времеви интервал за неизбежен летален край. Не са
установени категорични медицински данни, които да категоризират
здравословното съС.ие на И. Н. К. в последните няколко месеца, още повече
към конкретната дата 28.06.2023 г. Също така липсват медицински данни за
здравословното съС.ие на И. Н. К. към момента на смърттa на **,**,**** г.
Няма отбелязани медицински данни за непосредствената причина за смъртта
на починалия И. Н. К., и в тази връзка не може да се отговори на въпроса
възможно ли е причината за смъртта да е друга.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл108 от ЗС е неоснователен.
В исковата молба са релевирани четири основания за нищожност на
договора договор за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за
гледане и издръжка. На първо и основно място се сочи нищожност поради
липса на основание - чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД, която се
обосновава със знанието на ответницата за близката смърт на прехвърлителя с
оглед тежкото и неизлечимо заболяване. От събраните по делото
доказателства не се установяват твърденията на ищеца за знанието за близка,
скорошна и неизбежна смърт на И. К.. Допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка,
скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации
от еквивалентност. Следва е налице знание на ответницата към момента на
сключване на сделката за пълна физическа изнемощялост на И. К.,
невъзможност на същия да извършва елементарни движения, често или
поС.но изпадане в безсъзнание. Така, от показанията на разпитаната по делото
свидетелка С. Г. – личен лекар на И. Н. К., се установява, че е прегледала И. К.
на 26.06., който отказвал да говори, но се усмихвал и клател глава, че
12
септември месец му предстои терапия. Предложила да му пусне изследвания
и електрокардиограма, но той отказал. Също така свидетeлят Д. А. сочи, че
през пролетта на 2023 г. е виждал И. К. да ходи до магазин, за да пазарува, а
също така е питал и домоуправителя на блока, който му казал, че го вижда от
време на време да се качва. Свидетелят К. А. сочи в показанията си, че в края
на месец април, или началото на май, се видял с И. К., който изглеждал добре
и нямал нужда от помощ. В случая от показанията на тези свидетели не може
да се направи извод, че И. К. е бил в такова съС.ие на пълна физическа
изнемощялост, невъзможност за елементарни движения или изпадане в
безсъзнание, от което да се направи извод за близка, скорошна и неизбежна
смърт. Поради това не е налице твърдяната липса на основание на доовора за
издръжка и гледане, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 420
от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., ГК, решение № 569 от
8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 76/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 384 от
10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2009 г., III г. о., ГК.
Не е налице сочената от ищеца нещожност на договора за издръжка и
гледане поради противоречие със закона – чл.26, ал.1, предложение първо от
ЗЗС, което се обоснована с твърдения за недобросъвестност на пълномощника
– чл.12 от ЗЗД, споразумение във вреда на представлявания - чл.40 от ЗЗД,
както и нарушаване на разпоредбата на чл.39 от ЗЗД - сключване на договора
без представителна власт. От данните по делото не се установява
пълномощникът да е действал недобросъвестно или да се е споразумял с
ответницата във вреда на представлявания. Напротив, свидетелят С. А. е
помагал на И. К., като го е снабдявал с необходимите медицински документи,
водил го е на прегледи и лъчелечение. Не е налице и превишаване обема на
представителната власт. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г.
на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, за упълномощаване с последиците по
чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля
за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име.
Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане,
конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи
- определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да
се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за
пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от
13
изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. В случая И. К. е
упълномощил С. А. да се разпорежда със собствения му недвижим имот,
посочвайки „да прехвърля“ същия на лица каквито прецени, като не е
поставил ограничения на вида на прехвърлителната сделка. Нещо повече,
упълномощителят е предоставил права на упълномощения да сключва дори и
безвъзмездна сделка - дарение. Впрочем, при тълкуване волята на
упълномощителя И. Н. К., обективирана в процесното пълномощно, следва
извода, че желанието на същия е било апартаментът да бъде собственост не на
негови роднини, а на трети лица.
Третото заявено от ищеца основание за нищожност на договора за
издръжка и гледане поради нарушение на добрите нрави - чл.26, ал.1,
предложение трето от ЗЗД, се обоснована с твърдения за целенасочени и
користни действия на пълномощника към слаб и болен човек, въздействайки
му с цел да го отдалечи от най-близките роднини - брат, снаха, братовчеди и
техните дела. От доказателствата по делото не се установяват твърдените
действия от страна на свидетеля С. А.. Не е укоримо поведението на човек,
който се грижи за свой приятел, когато същият не получава грижи от своите
близки. В тази връзка следва да се посочи, че е странно поведението на ищеца,
който не се е погрижил за болния си брат, като по делото няма данни същият
да го е посетил в гр.К., да е организирал лечението му, да му е осигурил
медицински грижи в Хоспис или в дома му. Също така съпругата на ищеца –
свидетелката Н. К.а посочва, че последно е ходила в апартамента на И. К.
преди десетина години.
По отношение на четвъртото заявено от ищеца основание за нищожност
на договора за издръжка и гледане поради нарушение на добрите нрави –
чл.26, ал.2, предложение трето от ЗЗД - нищожност поради липса на
предвидената от закона форма, следва се посочи, че то на практика се
обосновава с липса на представителна власт за сключване на договор за
издръжка и гледане. В тази връзка по-горе са изложени съображения, касаещи
разпоредбата на чл.39 от ЗЗД, поради което съдът не намира за необходимо
същите да се повтарят.
Ето защо, и след като не са налице твърдените в исковата молба
основания за нищожност да договора за издръжка и гледане, предявеният иск
с правно основание чл.108 от ЗС е неоснователен и като такъв следва да бъде
14
отхвърлен.
В хода на делото е открито производство на основание чл.193, ал.2 от
ГПК, по оспорване верността на официален свидетелстващ документ -
съобщение за смърт/медицинско свидетелство №15/**,**,**** г. по
отношение на графа 10 „причина за смъртта“, като тежестта за доказване е
възложена на ответницата. От събраните по делото доказателства и най-вече
от заключението на вещото лице не се установява твърдяната невярност на
съобщение за смърт/медицинско свидетелство № 15/**,**,**** г. по
отношение на графа 10 „причина за смъртта“.
При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски в
размер на 6 900 лв., от които 6 500 лв. представляващи адвокатско
възнаграждение, 300 лв. възнаграждение за вещо лице и 100 лв.
възнаграждение на свидетел.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Н. К. от гр.С., ул.“И. Й.“ № 8, ет 6, ап.26,
с ЕГН **********, против Я. Г. А. от гр.К., бул.“Б.“ № 28, вх.В“, ет.3, ап.26, с
ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване
владението на недвижим имот - апартамент № 32, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.108.202.1.32 по КККР на
гр.К., с адрес на имота: гр.К., п.к. ****, бул. „Б.” № 12, жилищен блок ’’Р.”, вх.
”В”, ет. 4 ап. 32, намиращ на етаж 4 в сграда с идентификатор 40909.108.202.1
с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 40909.108.202, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 40909.108.202.1.31; под
обекта: 40909.108.202.1.30; над обекта: 40909.108.202.1.34, с посочена в
документа площ 94.08 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 19 с
площ 16.58 кв.м., таванско помещение № 29 с площ 8,38 кв.м., с 3.217% ид.ч.
от коридорите на мазетата, помещение за смет, помещения за колички,
коридори на тавани и стълбища, с 3.217% ид. ч. от правото на строеж, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Н. К. от гр.С., ул.“И. Й.“ № 8, ет 6, ап.26, с ЕГН
15
**********, да заплати на Я. Г. А. от гр.К., бул.“Б.“ № 28, вх.В“, ет.3, ап.26, с
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 6 900 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
16