Р Е Ш Е Н И Е №3364
ПЛОВДИВ , 07.11.2016г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XII-ти граждански състав,
в открито съдебно заседание на десети октомври 2016г. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4549/ 2016г. по описа на същия
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков
спор , който намира основанията си в чл.
45 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба, К.Х.Г., ЕГН **********, и Х. К.Г. , ЕГН **********,
искат от съда да се осъди ответника Г.И.А., ЕГН **********, да им заплати сума
за обезщетение на причинени от него неимуществени вреди от престъпление , за
което има влязло в сила присъда. Твърди се , че по силата на присъдата, постановена по НОХД №
1653 по описа на ПРС за 2016 , А. бил
признат за виновен в престъпление чл. 144 ал. 3 от НК ( закана за убийство по
адрес на двамата ищци), и присъдата била в сила. Твърди се също така , че в резултат на тези закани, отправени по адрес
на двамата ищци , първият от тях , К.Г., претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в значително влошаване на здравословното му състояние, започнал
да пие успокоителни лекарства , вдигнал стойностите на кръвното си налягане , загубил спокойния
си сън, получил системно главоболие и сърцебиене. Такива вреди претърпяла и
дъщеря му Х., и втория ответник , която преди престъплението била отлична
ученичка. Тя започнала да изпитва страх да ходи на училище, влошила учебния си
успех, постоянно плачела , не можела да спи ,получила страхова
невроза. Тъй като тези вреди били в причинно – следствена връзка с
противоправното поведение на ответника,
то се иска същия да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 2500 лева
обезщетение за причиняването им, ведно със законната лихва от датата на
постъпването на исковата молба в съда – 07.04.2016 г до окончателното изплащане
на сумата , както и разноските по делото.
Ответника не е депозирал отговор по искането
в срока по чл. 131 от ГПК. Възразил е в нередовна молба , че липсва
причинна връзка между неговото поведение
и страданията на ищците, и не той бил причината за тях.
Два
обективно съединени между същите страни на база основанието си осъдителни иска
с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Исковете са допустими като осъдителни. По
същество, се явяват основателни , по
следните съображения от фактическа и правна страна:
Сложният фактически състав на чл.
45 от Закона за задълженията и договорите е осъществен. На основание чл. 300 от ГПК , за настоящия съдебен състав е задължителна присъдата на същия съд по НОХД
№
1653 по описа на ПРС за 2016г в частта относно наличието на противоправно
поведение у А. под формата на престъпно деяние
и вината му за извършване на
деянието. Последната се и презюмира, по силата на чл.
45 ал. 2 от ЗЗД , а ответника не я оспорва.
Разпитана е като свидетел С.Г. , чийто показания съдът кредитира
въпреки очевидния й интерес от изхода на спора – тя е съпруга на първия ищец и
майка на втория. Това е така , тъй като по делото няма данни , които да са в
противоречие с дадените от нея показания, нещо повече , те са еднопосочни с данните
по наказателното дело. Според тях, има претърпени от двамата ответници
неимуществени вреди, а причинната връзка между поведението на ответника и
вредите е пряка и самодостатъчна – тоест, съдът приема, че без неговото
поведение те не биха настъпили и това поведение е единствената причина за
настъпването им.
За пълнота на изложението ,
неотносимо към предмета на спора е удостоверението на л. 16 от делото , като
издадено на трето неучастващо по делото лице .
Тоест, и двата иска са
основателни.
Касателно
размера им , съдът не намира основание да присъди по – нисък от търсения размер
на обезщетението; касае за продължаван с
години във времето психически и физически тормоз по отношение на двамата ищци ,
включително закани с убийство , физически посегателства , а специално по
отношение на втория ищец следва да се отбележи
и публичния характер на
посегателството и младата й възраст ( тя е била непълнолетна към датата на
престъпното деяние на ответника).
Разноските – в тежест на
ответника.
Воден от изложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Г.И.А., ЕГН ********** да заплати на К.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
** , сумата от 2500 ( две хиляди и
петстотин лева) обезщетение за неимуществени вреди (значително влошаване на
здравословно състояние, нужда от успокоителни лекарства, високи стойности на
кръвно налягане , загубен спокоен
сън, системно главоболие и сърцебиене) от продължавано престъпление по чл. 144 ал. 3
от НК, извършено на 06.04.2014г , на
11.11.2015г и на 14.11.2015г
Осъжда Г.И.А., ЕГН ********** да заплати на Х. К.Г. , ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на законния си представител К.Х.Г., ЕГН **********,***.
20 , сумата от 2500 ( две хиляди и
петстотин лева) обезщетение за неимуществени вреди ( страхова невроза ,
стрес, безсъние , страх, понижен успех) от престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК
от дата 06.04.2014г .
Осъжда Г.И.А., ЕГН **********
да заплати на К.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***. ** , и Х. К.Г. , ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на законния си представител К.Х.Г., ЕГН **********, сумата от 400
лева разноски по делото.
Осъжда
Г.И.А., ЕГН ********** да заплати по бюджета на съдебната власт чрез сметката
на ПРС за таксите, сумата от 200 лева държавна такса по двата иска ( или по 100
лева за всеки от исковете ).
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
КГ