Присъда по дело №151/2021 на Апелативен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда по ВНОХД № 151/2021г.
по описа на Бургаски апелативен съд
С Присъда № 14/10.06.2021г. по НОХД № 373/2021г., Бургаският окръжен
съд признал подсъдимия Д. П. Ч. за виновен в това, че на 04.03.2021г. в
гр.Бургас к.с.“М.р.“, между вх.“А“ и вх.“Б“ на бл.*, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – сумата от 220 лева от владението на
Н.А.Д. **** **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1,
вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“, вр.чл.58а ал.1 от НК, го осъдил на лишаване от
свобода за срок от четири години, като го признал за невинен в това, че
употребил сила за отнемането на чуждите вещи, поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК.
С присъдата съдът определил на основание чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Съдът приспаднал, на основание чл.59 ал.1 т.1 предл.1 от НК, от
наложеното на подсъдимия Д. П. Ч. наказание лишаване от свобода, времето,
през което е бил задържан по смисъла на чл.59 ал.2, вр.ал.1 от НК, считано от
04.03.2021г.
Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия Д. П. Ч. да заплати на
Н.А.Д. **** **********, с постоянен адрес гр.Бургас, ж.к.“М.р.“ бл.*, вх.А,
ет.*, сумата от 220 лева, представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди.
С присъдата, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъдил подсъдимия
Д. П. Ч. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас, сума в
размер на 78 лева, представляваща направени в досъдебното производство
разноски.
Недоволен от постановената присъда останал прокурорът, който в
подадения въззивен протест счита, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна в частта относно признаването на подс.Ч. за невинен и
неговото оправдаване по обвинението за извършено престъпление по чл.199
ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК. Твърди се, че подсъдимият е упражнил
физическо въздействие върху постр.Д., като го блъскал с ръце по гърдите и
дърпане, което е било насочено към преодоляване на реалната му съпротива,
с цел запазване владението върху предмета на посегателство, а също и
предотвратяване на възможността за такава съпротива. Прави се искане да се
отмени атакуваната присъда и да се признае подс.Ч. за виновен в
повдигнатото му обвинение по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК.
Депозирана е въззивна жалба от подс.Д.Ч., чрез служебния му защитник –
адв.С.Г. от АК Бургас, с която се иска да се измени първоинстанционната
присъда, като се намали наложеното наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
1

Апелативна прокуратура поддържа подадения протест и намира депозираните
протест и жалба за допустими, но счита протеста за основателен, а жалбата –
за неоснователна. Посочва, че по делото няма спор относно фактите, но
материалният закон е приложен неправилно и частично оправдателния
диспозитив по отношение на извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от
НК, е неоснователен. В този смисъл поддържа въззивния протест. Твърди се,
че безспорно установения факт на употребената от страна на подсъдимия
сила спрямо пострадалия, се извежда от заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Поради това може обосновано и законосъобразно
да се приеме квалификация по чл.199 от НК и най-вече извода, защо е била
приложена сила от страна на подсъдимия спрямо пострадалия, което се
извежда и от показанията на самото пострадало лице, че целта е преодоляване
съпротивата му, за да се отнеме инкриминираната сума. Разговорите преди
това между двамата са били само за установяване на контакт помежду им.
Представителят на държавното обвинение сочи за безспорно установено
възприемането от страна на подс.Ч. на поставянето на парите от пострадалия
в чантата му, която останала незатворена. Твърди, че е безспорно установено,
че силата е употребена и използвана като начин и средство за отнемане на
парите от пострадалото лице. По този начин с преодоляването на съпротивата
на пострадалия е прекъсната фактическата власт на постр.Д. върху парите и е
установена фактическа власт върху тях от подс.Ч.. Представителят на
държавното обвинение намира жалбата за неоснователна относно размера на
наложеното наказание. Намира наложеното наказание, след редукцията му по
чл.58а ал.1 от НК, за обосновано и законосъобразно, макар и определено към
долната граница на предвидения в закона размер. Пледира за уважаване на
протеста в частта за оправдаването на подсъдимия по отношение на
повдигнатото обвинение по чл.199 ал.1 т.4 от НК и да се признае за виновен
по това обвинение, като се потвърди присъдата по отношение на наложеното
наказание от четири години лишаване от свобода.
Служебният защитник на подсъдимия счита подадената жалба за
основателна и намира наложеното наказание за явно несправедливо по
отношение на размер му, а въззивния протест – за неоснователен. Счита, че
по делото не е установено насилствено поведение от страна на подсъдимия
спрямо пострадалия за придобиване владението на паричната сума, а и не е
описана в обвинителния акт. Не е посочено принудително преодоляване и
връзка на пострадалия с отнетите вещи, като изготвената съдебно-медицинска
експертиза не доказва връзката му с такова поведение. Пледира, че с оглед
неголемия размер на отнетите движими вещи и оказаното пълно съдействие
от подсъдимия, следва да се определи минималното предвидено наказание в
размер на две години лишаване от свобода, което ще постигне целите на
индивидуалната превенция.
В личната си защита подсъдимият Ч. се присъединява към казаното от
защитника си и искрено съжалява за постъпката си. В последната си дума
моли за намаляване на присъдата.
2

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени във
въззивния протест и изслуша становищата на страните в съдебно заседание,
анализира приложените по делото доказателствени материали в тяхната
съвкупност и поотделно, и след като провери атакуваната присъда, както по
отношение изложените оплаквания, така и служебно изцяло, съгласно
разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
На 04.03.2021г. около 13:30 – 14:00 ч. свидетелят Н. АЛ. Д. паркирал
личният си автомобил на паркинга до бл.* в к-с „М.р.“ в гр.Бургас и тръгнал
пеш към магазина плодове и зеленчуци, който се намира до кръстовището за
с.Твърдица. На пътеката между бл.* и парка е бил пресрещнат от подс.Д.Ч.,
който започнал да му предлага „пико“. Свид.Д. разбрал, че му се предлагат
наркотици, но отказал, защото не употребява. Подс.Ч. тръгнал след свид.Д. и
продължавал да го уговаря да си купи от него наркотици. Свидетелят Д. си
напазарувал в магазина за зеленчуци, излязъл извън павилиона и не забелязал
повторно подс.Ч.. Тръгнал да се прибира към жилището си, намиращо се във
вход „А“ на бл.* в к-с „М.р.“, като носил мъжка си кожена чанта с дълга
дръжка през рамо, която висяла под кръста. Чантата била с две отделения,
като в едното стоял телефона, а в другото, предното отделение, имало четири
банкноти по 50 лева и една банкнота от 20 лева. Чантата била отворена от
магазина и свид.Д. не я закопчал, докато се прибирал към блока си.
През цялото време подс.Ч. следил свид.Д., като видял, че брои пари, които
сложил в чантата си, след това пазарил в магазина за 10 лева и не затворил
чантичката си, и продължил да върви след него до входа на блока. Когато
свид.Д. отключил вратата на входа си - вход „А“, посредством чип и започнал
да я отваря, изпреварвайки го, пред него, в партера на блока, влязъл
подсъдимият. Като го видял пред себе си във входа на блока, свид.Д. се
уплашил, тръгнал назад, излязъл от входа и затворил входната врата. Той се
отправил бързо към вход „Б“ на същия блок, като се надявал да има някой от
съседите, тъй като там често се събирали хора. Тогава подс.Ч. излязъл от
партера на вход „А“, застигнал свид.Д. и му препречил пътя. Свидетелят Д. се
опитал да мине покрай него, но подс.Ч. го хванал за дрехите – отпред на
гърдите, придърпвайки го към себе си. Започнал да дърпа странично свид.Д.
към ниша на блока, като той се съпротивлявал и се опитвал да се върне назад.
Тогава подс.Ч. започнал да блъска с ръце по гърдите свид.Д. и докато го
удрял, успял да бръкне с лявата си ръка в незатворената чанта, от където взел
сумата от 220 лева. След като отнел парите, подсъдимият избягал.
Непосредствено след това, пострадалият Д. видял свой съсед, за който
знаел, че е полицай. Казал му, че е бил нападнат и блъскан от непознат мъж.
Съседът го посъветвал, веднага да звънне телефон 112. Свидетелят Д. се
обадил на ЕЕН 112, като съобщил за извършеното нападение от непознатия
мъж и отнетите му пари.
След като избягал, подс.Ч. с част от парите си купил анцуг и чай за пушене,
а останалата част – оставил в дома си и дал на брат си.
Пострадалият Д. разпознал подс.Ч. при извършеното на 04.03.2021г.
3

процесуално-следствено действие разпознаване на лица.
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза № 96/2021г., от
която се установява, че постр.Н.Д. е получил болки в областта на раменете и
гърдите, които е възможно да са в резултат от блъскане с ръце в съответните
области, като е причинена болка.
В производството пред първата инстанция е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК, по искане на подсъдимия и
защитника му. Съдът на основание чл.372 т.4 от НПК с определение е приел
направеното от подсъдимия самопризнание и е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да се събират доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което е
направено при стриктно спазване на процесуалните правила. Съобразно
изискванията на закона и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,
първоинстанционният съд е определил при провеждане на съдебното
следствие да не се извършва разпит на подсъдимия Д.Ч., на свидетелите Н.Д.,
Е. А., Д. Б., В. Н, Р. Ч., Д. К. и Б. Б., и на вещото лице д-р Г. М., за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съответните
протоколи за разпит и експертно заключение са прочетени.
При така протеклото съкратено съдебно следствие е установена фактическа
обстановка, описана по-горе, която не се спори от страните. Видно от
показанията на свид.Д., подс.Ч. осъществил с него първоначално контакт
преди влизането му в магазина за плодове и зеленчуци, като го заговорил.
Естеството на разговора е без значение. Важното в конкретния казус е, че
подс.Ч. е разговарял с пострадалия Д., вървял е след него до влизането му в
магазина и след това. Преди да започне разговор с пострадалия, подс.Ч. го е
видял да прибира в мъжката си чантичка, която е била сложена през рамото
му, пари, които постр.Д. преброил, направил на пачка и ги прибрал в
чантичката си, без я да затвори. Подсъдимият продължил да върви след
пострадалия, който влязъл в магазина и пазарувал. Тези обстоятелства са
неоспорими и се потвърждават от показанията на свид.Д., които напълно са
кредитирани от съда и кореспондират с тази част от обясненията на подс.Ч..
Подсъдимият видял пострадалият да върви срещу него, възприел действията
му по броене на парите, правенето им на „пачка“ и „ги пусна в чантичката си
без да затвори ципа“, установено от обясненията му, в която част се дава вяра.
Подсъдимият наблюдавал постр.Д. дотолкова, че даже подробно обяснява, че
пострадалият „пазари за 10 лева и излезе с една торба“ от магазина.
Последващите действия на подсъдимия и пострадалия са безспорно
установени от показанията на свид.Д. и подс.Ч., на които правилно е дадена
вяра, а именно, че след излизането на постр.Д. от магазина, подсъдимият е
тръгнал след него, влязъл във входа му (вх.“А“ на бл.* в к-с „М.р.“), преди
него, и тъй като пострадалият се притеснил, върнал се, затворил вратата на
входа от външна страна и се отправил към следващият вход, където се
надявал да има хора. Подсъдимият Ч. веднага излязъл от входа, настигнал
свид.Д. по пътя и „изскочил пред него“, както и му „препречил пътя“, видно
4

от показанията на пострадалия и тази част от обясненията на подсъдимия,
които са достоверни. След това подс.Ч. започнал да дърпа и блъска постр.Д.,
като го хванал за дрехите, отпред на гърдите, странично към ниша на блока.
Докато удрял пострадалия, подсъдимият му говорил отново за наркотици, но
това, както посочи по-горе настоящата инстанция, няма конкретно значение, а
е поведение на подсъдимия, целящо да заблуди пострадалия относно
естеството на контакта помежду им. Подсъдимият успял при блъскането и
удрянето на пострадалия, който се съпротивлявал, да отнеме
инкриминираната сума от чантичката му, като бръкнал в отворената й част,
където се намирали парите. Фактът, къде се намират парите в чантата на
пострадалия било установено от подсъдимия преди това, който видял
пострадалият къде прибира парите. Упражненото от подсъдимия спрямо
пострадалия блъскане с ръце и дърпане се отрича от подс.Ч. в обясненията
му, на които съдът не дава вяра. Действията на подсъдимият във връзка с
употребената от него сила върху пострадалия се установяват от показанията
на пострадалия, кореспондиращи и с показанията на свид.Д. К., на които също
е дадена вяра. Свидетелят К., познат на подс.Ч., на инкриминираната дата
видял подсъдимият, който знае че е с прякор „С.“ (подс.Ч.), „да блъска
някакъв друг човек посред бял ден“ в к-с „М.р.“, където бил на гости на свой
приятел. По нататък в показанията си свид.К. уточнява времето (около обяд –
13.00-14.00 часа), мястото – „минавах по пътя покрай бл.*“ и видял „на
тротоара двама мъже, като единият го познах, независимо, че имаше маска на
устата – беше М. Ч., по прякор „С.“. Свидетелят описва подробно действията
на подс.Ч., който блъскал по гърдите пострадалия, дърпал го и му говорил за
„пико“. Показанията на свид.К. напълно кореспондират с показанията на
свид.Д., пострадалия по делото, спрямо когото е упражнена сила от страна на
подсъдимия. Показанията на свид.К. напълно се кредитират от настоящата
инстанция, същият е незаинтересован от изхода на делото, показанията му са
точни, ясни, безпротиворечиви, установяват реално случващото се между
подсъдимия и пострадалия, напълно кореспондират с показанията на свид.Д.
относно упражнената сила от подсъдимия спрямо него, а и със заключението
на изготвената съдебно.медицинска експертиза. От заключението й и
наличните по делото данни се установява, че постр.Д. е получил болки в
областта на раменете и гърдите, които увреждания е възможно да са в
резултат от блъскане с ръце в съответните травмирани области. В подкрепа на
безспорно установеното обстоятелство, че именно подс.Ч. е упражнил сила
спрямо пострадалия е и извършеното разпознаване на лица, при което
категорично постр.Д. е разпознал подс.Д. „по ръста, по овала и тена на
лицето, по скулите, изобщо по физиономията“, който го е блъскал с ръце по
гърдите и дърпал, при което му е отнел парите от чантата.
Въззивната инстанция намира, че упражнената сила от подсъдимия спрямо
пострадалия, изразяваща се в блъскане с ръце по гърдите и дърпане, е била
насочена за отнемане на паричната сума в размер на 220 лева, намиращи се в
чантата на пострадалия. В подкрепа на този извод са освен обясненията
5

подсъдимия, че е видял пострадалия да брои и прибира в чантата си парите и
го е проследил, което кореспондира с показанията на пострадалия, който
независимо, че разбрал по-късно за липсващите пари, категорично заявява, че
след употребената сила от страна на подсъдимия спрямо него, парите са
отнети. По този начин насилственото поведение на подсъдимия върху
пострадалия е било насочено за отнемане на инкриминираните вещи.
Обстоятелството, че пострадалият не е забелязал как подсъдимият бърка в
чантата му и отнема парите, не установява факта, че подс.Ч. не е употребил
сила за отнемане на процесната вещ. Напротив, умисълът на подсъдимия се
извежда от неговите действия, а не от действията на пострадалото лице.
Отговорността за грабеж възниква, когато деецът упражни сила за
установяване на своя фактическа власт върху предмета на престъплението. В
конкретния случай, подс.Ч. е отнел вещта като е упражнил принуда, която е
осъществена по време на отнемането на вещта. Грабежът, по своята същност,
представлява сложно престъпление, включващо във фактическия си състав
две проявни форми – принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ,
всяка от които самостоятелно осъществява състав на престъпно деяние и при
наличието на обективна и субективна връзка между тях разкрива определена
по-висока обществена опасност. В настоящия казус въззивният съд намира,
че принудата е средство, начин и условие за осъществяване на отнемането на
вещта, като е налице и необходимата функционална връзка между отнемането
на вещта и упражнената сила от подсъдимия спрямо пострадалия, по време на
отнемането на вещта. Поведението на подс.Ч. преди отнемането на паричната
сума от 220 лева, находяща се в чантата на пострадалия, разкриват
еднопосочност в действията му, насочени към принудително противозаконно
отнемане на вещта на пострадалия. В този смисъл не може да бъде възприет
за правилен изводът на първата инстанция, че не е установено насилствено
поведение на подсъдимия за придобиване владението на процесната парична
сума, както и че не е описано в обвинителния акт. В обстоятелствената част на
обвинителния акт, която съобразно правилата при проведеното съкратено
съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, е възприета изцяло от
първоинстанционния съд, са описани действия на подсъдимия, при които е
употребил сила за отнемането на вещта на пострадалия, като го блъскал по
гърдите и дърпал. В резултат на тези действия подс.Ч. отнел паричната сума в
размер на 220 лева от владението на постр.Д., с намерение противозаконно да
я присвои.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установените факти може
да се направи единствено възможен и несъмнен извод, че подс.Ч. е употребил
сила, за да отнеме от владението на свид.Д. сумата от 220 лева. Безспорно
принуда е била употребена и тя е била насочена към отнемане на
инкриминираната сума. В конкретния случай от данните по делото се извежда
извода, че упражнената сила е била насочена към отнемане на чуждата
движима вещ, с цел да се отнеме тази вещ. С оглед на това, се установява по
един несъмнен и категоричен начин, че подс.Ч. е осъществил състав на
6

престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК. Както беше посочено,
намерението и целите на подсъдимия са били за отнемане на процесната вещ,
поради което е налице съставомерност, както от обективна, така и от
субективна страна на осъществен състав на престъплението грабеж. Деянието
е съставомерно, тъй като деецът е съзнавал всички фактически елементи от
състава на престъплението и искал настъпването на общественоопасните
последици. Отнемането на вещта от подс.Ч. е с цел материална облага и е
извършено с умисъл същата да бъде противозаконно присвоена. Налице са
доказателства и подс.Ч. е знаел за съществуването на сумата от 220 лева,
както и че в мъжката чантичка на постр.Д. има пари. Преди отнемането на
парите, подс.Ч. е видял пострадалият да брои парите, да ги поставя в
чантичката си, да не я закопчава и го проследил. Подсъдимият знаел за
съществуването на парите в чантичката на пострадалия и с оглед на факта, че
видял пострадалият да пазарува само за 10 лева в магазина, след което
пострадалият излязъл от магазина, а подсъдимият продължил да върви след
него. Подсъдимият е съзнавал и осъществил сила спрямо пострадалия, която
употребил за отнемането на сумата от 220 лева, която преминала в негова
фактическа власт. С оглед на това може да се твърди, че у подсъдимият е
било налице намерение за отнемане и своене на инкриминираната сума.
Въз основа на така приетите за установени от въззивната инстанция факти,
апелативният съд достигна до правни изводи, различни от направените от
окръжния съд. Налице са основанията на чл.303 ал.2 от НПК, за да бъде
признат подсъдимия за виновен за извършено деяние по чл.199 ал.1 т.4,
вр.чл.198 ал.1 от НК, тъй като предвид всичко гореизложено, настоящата
инстанция намира, че физическото въздействие спрямо пострадалия е
използвано като принудително средство за преодоляване съпротивата на
владелеца и владението върху банкнотите е било прекъснато чрез упражнена
сила от подсъдимия спрямо пострадалия чрез блъскане с ръце по гърдите и
дърпане. Неправилно контролираният съд е приел, че описаните в
обвинителния акт факти и наличните доказателства сочат, че владението
върху банкнотите е било прекъснато чрез простото им отнемане от
пострадалия и упражнената сила не е използвана за преодоляване на
съпротивата на пострадалия. Настоящата инстанция чрез обстойно и детайлно
анализиране на всички събрани възможни и относими към предмета на
доказване доказателства, в границите на проведената диференцирана
процедура по чл.371 т.2 от НПК и анализирайки цялата доказателствена
съвкупност по делото, най-вече показанията на свидетелите Н.Д. и Д. К.,
частта от обясненията на подс.Ч. (без тези относно твърдението, че не е
упражнил сила спрямо пострадалия), съпоставено с заключението на СМЕ,
съдът приема за установено, че подсъдимият отнел чуждите движими вещи от
владението на постр.Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, изразяваща се в блъскане с ръце по гърдите и дърпане
на пострадалия.
От друга страна, предвид доказателствения материал, събран по делото, в
7

изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, което не се спори
от страните и е прието от първата инстанция, се описва упражнената спрямо
пострадалия сила от подс.Ч., при което постр.Д. се съпротивлявал и по време
на употребената от подс.Ч. сила, последния бръкнал с лявата си ръка в
незатворената чанта на пострадалия и взел сумата от 220 лева. Именно тези
обстоятелства пострадалият съобщил и на ЕЕН 112 – за извършено нападение,
при което са му отнети пари. Поради това, въззивната инстанция намира, че
безспорно и категорично е установено насилствено поведение на подс.Ч.
(описано и в обвинителния акт), осъществено от него за придобиването на
владението върху процесната парична сума, чийто размер не се спори.
Необоснован и незаконосъобразен е изводът на контролираната инстанция,
че в настоящия казус не се доказва по несъмнен и категоричен начин, че
използваната сила от подс.Д.Ч. е насочена за преодоляване съпротивата на
постр.Н.Д. във връзка с владението на паричната сума. От обективна страна
изпълнителното деяние по чл.198 от НК се изразява в две форми на проява, а
именно принуда и противозаконно отнемане на чуждата вещ, като е
необходимо наличие на обективна и субективна връзка между тях (в какъвто
смисъл е постоянната съдебна практика – Решение № 190/2019г., н.д.№
655/2018г., ІІІ н.о., ВКС; Решение № 593/2014г., н.д.№ 2120/2013г., ІІ н.о.,
ВКС; Решение № 511/2012г., н.д.№ 1675/2012г., І н.о., ВКС и др.). Въззивният
съд намира, че в настоящият случай са налице двете проявни форми на
изпълнителното деяние за извършено престъпление по чл.199 от НК, а
именно принуда и противозаконно отнемане на процесната вещ, като подс.Ч.
е упражнил сила, за да установи своя фактическа власт върху предмета на
престъплението и е установил такава. В тази връзка релевантно е и
поведението на подсъдимия преди отнемането на вещта, който видял
пострадалият да брои парите и да ги слага в незатворената си мъжка чанта.
Налице е и функционална връзка между отнемането на вещта и упражнената
сила, като фактическата власт върху вещта е получена в резултат на
упражнената сила от страна на подс.Ч. спрямо постр.Д. – блъскал го с ръце по
гърдите и го дърпал към ниша на блока.
От субективна страна е налице форма на вина, включваща пряк умисъл,
като подс.Ч. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици, изразяващи се в
лишаване на собственика на вещта от фактическа власт върху нея и искал
настъпването им.
Безспорно е установено и е налице квалифициращият признак по чл.199
ал.1 т.4 от НК, т.е. деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Опасния рецидив се обуславя от факта, че подс.Ч. е осъждан по НОХД №
530/2013г. по описа на ОС Бургас за извършено деяние по чл.199 ал.1 т.4 от
НК – на три години и шест месеца лишаване от свобода и по НОХД №
1320/2017г. по описа на ОС Бургас за извършено деяние по чл.354а ал.2
предл.2 от НК – на една година и десет месеца лишаване от свобода, които е
изтърпял ефективно, съответно на 26.08.2016г. и на 31.10.2019г. Въззивната
8

инстанция намира, че в случая не е налична забраната по чл.30 ал.1 от НК и
не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по тези присъди,
поради което са налице условията на чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, т.е.
настоящото деяние е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за
тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на които не е отложено по чл.66 от НК, както и след
като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Въззивният съд намира, че по делото безспорно е доказана вината на
подс.Ч. за осъществено деяние по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК.
Самият подсъдим признава, че е отнел чуждите движими вещи от владението
на постр.Д. с намерение противозаконно да ги присвои. Упражнена е сила от
страна на подсъдимия спрямо пострадалия, изразяваща се в блъскане с ръце
по гърдите на пострадалия и дърпането му и същата е била употребена от
подсъдимия с цел отнемане на вещта от чантата на постр.Д., където преди
това подс.Ч. видял пострадалият да прибира парите си и го проследил по пътя
до магазина и след това до жилищния блок.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че протестът на
прокурора е основателен, поради което съдът го уважи, а присъдата като
необоснована и незаконосъобразна отмени в частта, с която подсъдимият Д.Ч.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1, вр.чл.194
ал.1 от НК и в частта, с която подс.Ч. е признат за невинен в това, че
употребил сила за отнемането на чуждите вещи и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК и вместо
това го призна за виновен за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4,
вр.чл.198 ал.1 от НК, за това, че на 04.03.2021г. в гр.Бургас, к-с “М.р.“, между
вх.А и вх.Б на бл.*, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи – сумата от 220 лева от владението на Н.А.Д. **** **********, с
намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила
(блъскане с ръце по гърдите и дърпане).
Изложените до тук съображения мотивираха въззивната инстанция да
приеме, че обвинението срещу подсъдимия Д.Ч. е доказано по изискуемия от
чл.303 ал.2 от НПК несъмнен начин. Има безспорни и категорични
доказателства по делото, обсъдени по-горе в мотивите, които сочат, че
владението върху банкнотите е прекъснато чрез отнемането им от
пострадалия, като за това е била употребена сила от подс.Ч., изразяваща се в
блъскане с ръце по гърдите и дърпане, върху постр.Д., и силата е била
употребена с цел отнемане на вещта и преодоляване съпротивата на
пострадалия. Ето защо, въззивният съд приема за несъмнено доказано, че с
поведението си подс.Д.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК.
Относно наложеното на подсъдимия наказание, въззивният съд намира, че
правилно първата инстанция е отчела високата степента на обществена
9

опасност на дееца, съобразявайки обремененото му съдебно минало, касаещо
осъжданията му извън тези, обуславящи опасния рецидив, повечето, от които
е търпял ефективно. Съобразен е и механизма на извършване на деянието –
влизането в контакт с пострадалия, проследяването му, към което следва да се
добави извършването на деянието в светлата част от деня, а не следва да се
отчита употребената сила, която е част от извършеното деяние грабеж, поради
което правилно съдът е отчел и по-високата обществена опасност на
деянието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът правилно е приел
липсата на трудова ангажираност на подсъдимия, липсата на доходи, трайно
установеното криминално поведение на подсъдимия, без осъжданията,
определящи опасния рецидив, към които следва да се добави и семейното му
положение - без ангажираност за семейство (неженен, без данни за деца).
Съдът е отчел и смекчаващите вината му обстоятелства, към които се отнасят
направените самопризнания от подсъдимия на ДП, макар и частични, не
много високата стойност на отнетата вещ – 220 лева. Правилно първата
инстанция е приела, че не са налице предпоставките за приложение на чл.55
от НК, тъй като не са налични изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, както и че и най-лекото, предвидено в закона наказание не е
несъразмерно тежко. По този начин, отчитайки смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, първата инстанция е определила наказание на
подсъдимия при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината на подс.Ч.
обстоятелства.
Въззивният съд намира, че смекчаващите и отегчаващите обстоятелства са
правилно отчетени, но предвид признаването на подс.Ч. за виновен за
извършено деяние по чл.199 ал.1 т.4 от НК и липсата на съответен протест,
настоящият съд не може да утежни положението на подсъдимия и да
определи наказанието му при баланс на тези обстоятелства, като го увеличи,
тъй като липсва съответен протест от прокурора, каквото е изискването на
разпоредбата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК. Поради това не коригира
определеното на подс.Ч. наказание от първата инстанция в размер на шест
години лишаване от свобода, което е към минималния размер, предвиден за
престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК (от пет до петнадесет години
лишаване от свобода).
Правилно окръжният съд, съобразявайки правилата по чл.58а ал.1 от НК, го
намалил с една трета, като по този начин е определено наказание в размер на
четири години лишаване от свобода. В този смисъл въззивната жалба на
подсъдимия за намаляване на наказанието му, е неоснователна. В жалбата не
се излагат съображения за намаляване на наказанието, а сочените в
пледоарията на защитата неголям размер на отнетата вещ и оказаното
съдействие от подсъдимия, са взети под внимание и отчетени от
контролираната и настоящата инстанция. В такъв смисъл определеното
наказание на подсъдимия не е завишено, а е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и с целите на наказанието по
10

чл.36 от НК, и реализирането на поправителната, превъзпитателната,
предупредителната и превантивната му функция спрямо подсъдимия и
другите членове на обществото, т.е. ще бъде изпълнена генералната и
индивидуална превенция на наказанието.
Правилно първоинстанционния съд е определил първоначален строг режим
за изтърпяване на наложеното наказание, предвид това, че са налице
изискванията на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
Правилно окръжният съд е приспаднал на основание чл.59 ал.1 т.1 предл.1
от НК от наложеното на подсъдимия Д. П. Ч. наказание лишаване от свобода,
времето, през което е бил задържан по смисъла на чл.59 ал.2, вр. ал.1 от НК,
считано от 04.03.2021г. Подсъдимият Ч. е задържан на 04.03.2021г. за срок до
24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР (Заповед за задържане на лице -
л.17 от ДП), след това с постановление от 05.03.2021г. е задържан за срок от
72 часа (л.16 от ДП), а с Определение № 11/06.03.2021г. по ЧНД № 232/2021г.
на БОС (л.52 от ДП) му е взета мярка за отклонение задържане под стража.
Правилно на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Д.
П. Ч. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас сумата в
размер на 78 лева, представляващи направени по делото разноски.
С присъдата подс.Ч. е осъден да заплати на гражданския ищец Н.Д. сумата
от 220 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди. Присъдата не е обжалвана в гражданската част, поради което в тази
част е влязла в сила.
Мотивиран от изложените до тук съображения, Бургаският апелативен съд
постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

11

Номер на акта:	1
Дата:	31 август 2021 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20212000600151
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юли 2021 г.

Присъда по дело №151/2021 на Апелативен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите