№ 52
гр. Царево , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200233 по описа за 2021 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. Ж. Б., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № ** от 16.06.2021 год. на Началника на
РУП- Приморско, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на М. Ж.
Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50.00 лева, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при провеждане на административно
наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното
наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния
закон. Жалбоподателя твърди, че не е извършила вмененото й нарушение.
Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не изпраща
представител. Взима писмено становище по делото.
1
Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани
са актосъставителят.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.05.2021 год. актосъставителя патрулирал с полицейски автомобил
в гр. Приморско, обл. Бургаска. При разминаване с автомобила управляван от
жалбоподателя, същия възприел, че жалбоподателя управлява МПС, като
разговаря по мобилен телефон. За констатираното, срещу жалбоподателя е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение от мл.
автоконтрольор при РУП- Приморско, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Актът е ставен за това, че „….управлявал лек автомобил…, като по време на
движение ползва мобилния си телефон без наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“. Препис от
акта е връчен на жалбоподателя срещу подпис. Актът е подписан без
възражение.
Описаната фактическа обстановка се приема въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, който съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има законна доказателствена сила и показанията на
актосъставителя.
На основание съставения акт, АНО е издал атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал нарушителя за извършеното
нарушение.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановления
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актосъставителят и административно-наказващият орган са спазили
разпоредбите, съответно на чл. 40-44 и чл. 57, 58 от ЗАНН.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни
изводи:
Жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на акта, чрез
2
представяне на съответните доказателства. Следователно фактите са такива,
каквито са описани в него. Наказателното постановление е законосъобразно
за това, че жалбоподателят е санкциониран за това, че по време на
управлението на автомобил използва мобилен телефон без наличие на
устройство, позволяващо разговор по телефона без участие на ръцете му.
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това
нарушение не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административно- наказателното производство против
жалбоподателя.
По същество на твърдяното нарушение по чл. 104а ЗДвП – с оглед
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
поведението си на посочените в съставения АУАН и в издаденото НП дата и
място, изразяващо в ползване по време на управлението на автомобила на
мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му, жалбоподателят действително е нарушил
цитираната законова разпоредба, въвеждаща забрана за такова поведение.
Издаденото наказателно постановление е законосъобразно на осн. чл. 183, ал.
4, т. 6 ЗДвП е бил санкциониран за посоченото нарушение, като му е било
наложено административно наказание глоба в абсолютно определения в
закона размер – 50,00 лв.
Съдът не споделя възраженията в жалбата за допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. В акта
достатъчно ясно е описано, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил и
е използвал мобилен телефон без наличие на устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му. Тези обстоятелства са
изискуеми съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и представляват "описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено". В акта ясно е
формулирано обвинението срещу него и то е използване на мобилен телефон
по време на шофиране без наличие на устройство, позволяващо използването
3
на телефона без участие на ръцете му. За същото нарушение жалбоподателят
е санкциониран и с наказателното постановление. В тази връзка съдът счита,
че административно наказателния процес не може да бъде по-формален от
наказателното производство по НПК. Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002
г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и последвалите законодателни
промени в НПК са насочени към ограничаване на формализма в процеса. При
разглеждането на делата от наказателно административен характер се
прилагат разпоредби на НК и НПК. Следователно промяната в съдебната
практика и наказателно процесуалното законодателство следва да намерят
приложение в и административно наказателния процес.
Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички факти и
обстоятелства, които се отнасят до административно наказателната му
отговорност не е ограничена от наказателното постановление, тъй като то
няма обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на орган,
който има функциите на първа инстанция в административно наказателния
процес. Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса
за вината и отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на
чл. 53 от ЗАНН. Обвинителната функция в процеса е предоставена на
длъжностни лица, оправомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на
административно нарушение и той трябва да съдържа всички факти и
обстоятелства, касаещи административно наказателната отговорност на
нарушителя. В конкретния случай акт за установяване на административно
нарушение е съставен според всички изисквания на чл. 42 от ЗАНН и
жалбоподателят е бил уведомен за обстоятелствата, които се отнасят до
административно наказателната му отговорност. В акта са описани
съставомерните признаци на административното нарушение по чл. 183, ал. 4,
т. 6 от ЗДвП. Посочено е, че жалбоподателят управлявал лек автомобил, като
по време на движение говорел по мобилния си телефон без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Отразено е мястото и времето на извършване на нарушението. Следователно
не е допуснато съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване
правото на защита на жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от
контролният орган за всички съставомерни факти, касаещи административно
4
наказателната му отговорност.
Не се споделят от съда и останалите възражения посочени в жалбата.
Предмет на доказване е използване мобилен телефон по време на шофиране
без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете му. Законът е предвидил, че това става с определени
доказателствени средства. Актосъставителят и административнонаказващият
орган са изпълнили задълженията си по закон. Редовно съставеният акт има
доказателствена сила до доказване на противното. Следователно
жалбоподателят следва да докаже, че обстоятелствата в АУАН са различни от
приетите от административнонаказващият орган. Жалбоподателят не е
доказал различни обстоятелства. Следователно съдът следва да възприеме,
тези които са установени в хода на административно наказателното
производство. В това производство се прилагат правилата на НПК, а според
чл. 107, ал. 2 от НПК "Съдът събира доказателствата по направените от
страните искания, а по свой почин - когато това се налага за разкриване на
обективната истина". Служебното начало не е абсолютно задължение на съда.
За съда обективната истина е разкрита.
Ето защо, атакуваното НП- като законосъобразен акт- следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ** от 16.06.2021 год.
на Началника на РУП- Приморско, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП, на М. Ж. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
5
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6