РЕШЕНИЕ
№
1943
гр.Русе, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 21 октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8573 по описа за
Производството
е по установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, предявен от
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С, бул. Б №, бл. , вх. , против М.Й.П.
с ЕГН:********** и М С.Г. с ЕГН:**********,***, с която се иска от
съда да признае за установено, съществуването на вземането на ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, към ответниците на сумата
от 2931,95 лева представляващо
неизплатено задължение на длъжниците, от които 2445,93 лева главница и неустойка в размер на
486,02 лева, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 28.04.2015г. ответникът
М.П. подал
до „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД попълнено и подписано искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Последният получил
разяснения, които му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти
съответстват на възможностите му и на финансовото му състояние. Същият
декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, видно от Декларации, неразделна част от приложеното към настоящия иск
Искане за отпускане на потребителски кредит. П. получил и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Посочил
е също, че със сумата по договора се желае да бъде извършено рефинансиране на
други задължения.
Твърди, че ответникът П. декларирал възможност и
желание за закупуване и на Пакет от допълнителни услуги и предоставил на
кредитната институция данни за финансовото си състояние. Той също така бил
уведомен, че изборът на Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване
на Договора за потребителски кредит, което също било декларирано и подписано от
последния.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД одобрило отпускането на заем с ответника М.П. бил сключен Договор за потребителски кредит №**********. Ответникът
получил и одобрение да
закупи и поискания от него Пакет от допълнителни услуги, за получаването на
който е подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Получил е отново и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителски кредит, на който е положил имената и подписа си.
Ответницата Маряна С.Г. била вписана в договора за потребителски кредит , като
поръчител.
Твърди, че ответникът
П. поел
задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със
закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия
кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 135,98 лева и
падежна дата всяко 16-то число на месеца. Договорът за кредит и
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани
при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”. ОУ били неразделна част
от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва
/Буква „А" от Декларации/, за което и ги е подписал.
Твърди, че
Договор №********** бил сключен при следните параметри:
Общо
задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него – 3263,52 лева,
включващо:
Сума на
кредита: 1700.00лв.;
Срок на
кредита: 24 месеца;
Размер на
месечната вноска по кредита: 105,10 лева;
Дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 16-то число на
месеца
Годишен
процент на разходите (ГПР %) 49.91%;
Годишен
лихвен процент: 41.17;
Лихвен
процент на ден: 0.11%;
Общо дължима
сума по кредита: 2522,40 лева.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни
услуги са както следва:
Възнаграждение
за закупен Пакет от допълнителни услуги: 741,12 лева;
Размер на
вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 30,88 лева;
Предвид гореизложеното, общото
задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни
услуги било както следва:
Общо
задължение по договора: 3263,52 лева;
Общ размер на
месечна вноска по договора: 135,98 лева;
Дата на
погасяване: 16-ти ден от месеца.
Общият размер на договорното
възнаграждение по кредита бил предварително определен в погасителния план.
Страните се споразумели договорното възнаграждение по кредита, което възниквало
за клиента като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във
времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. По същия
начин било уговорено и заплащането на възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на кредита - то е разсрочено във времето и се погасява от клиента
като част от погасителните вноски и в рамките в погасителния план. (т. 4.3 от
ОУ към ДПК).
Изготвен бил погасителен план с
определени 24 вноски, всяка по 135,98 лева с падежна
дата - всяко 16-то число на месеца. Погасителния план е получен
от ответника заедно с Договора за кредит, Стандартен
европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че ответникът
не
е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на
погасителните вноски, изпаднал е в забава. След като са
отразени направените плащания в общ размер на – 817,59 лева, оставащото
неизплатено задължение съгласно погасителния план към Договор по потребителски
кредит №********** е в размер на
2931,95 лева представляващо
неизплатено задължение на длъжниците, от
които 2445,93 лева главница и неустойка в размер на 486,02 лева съгласно
чл.12.4 от Общите условия.
Твърди, че в настоящето
производство дружеството се е отказало да търси лихвите за просрочие, поради
липса на материален интерес. "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
претендирало само законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е изпаднал в забава,
видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №**********, след
изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3
от Общите условия към Договора за потребителски кредит, а именно: „....В
случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от З0(тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост...." договорът е прекратен, а задълженията
по него обявени за предсрочно изискуеми на 29.03.2016г., а
на 30.03.2016г. до ответниците – кредитополучател и поръчител били изпратени
уведомления
въпреки, че в случая се касаело за договор за кредит с небанкова финансова
институция, по отношение на който не намирало приложение т. 18 на TP № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на
вземане по договор за банков кредит.
Тук следвало да се има предвид, че
настъпването на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на установителния иск /Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2561/2014 г., II т. о., в този смисъл е от значение към кой момент е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но обявяването й в случая не е
задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. С
оглед уговореното между страните, няма пречка предсрочната изискуемост да
настъпи автоматично с просрочие на една вноска по
кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, както е записано в
чл.12.3 от ОУ към договора, подписани от двете страни. В случая, предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Твърди, че по повод на договора, ответникът
поискал
да сключи и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, което не е
задължително за отпускането на кредита или за отпускането му с предлаганите от
кредитора параметри. Сключването на Споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги било опционално, по избор на потребителя и зависело
единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано
в най-кратки срокове, както и дали желае да има възможност да отлага плащането
на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падеж и
да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Всяка една и всички
тези услуги потребителят могъл да използва, ако пожелае да закупи и ако закупи
такъв пакет. Пакетът от допълнителни услуги предоставял на потребителя право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
са свързани с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Със закупуването на пакет от допълнителни услуги, потребителят си
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит. Гарантира
си, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да изпадне в
забава, а кредитът му няма да бъде обявен за предсрочно изискуем, а ще може да
отложи плащането на определен брой вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава
по него. Гарантира си, че ако доходът му намалее, ще може да си намали размера
на определен брой вноски - клиентът може да поиска от нас да му намалим с до
75% размера на определен брой погасителни вноски. Гарантира си, че ако сменят
датата на заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантира си, че ако
има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и
лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища документи.
Предоставените допълнителни услуги
гарантирали спокойствието на потребителя и възможността му да се справи с всяка
неблагоприятна ситуация. Пакетът от допълнителни услуги се закупувал по избор
на потребителя, това било видно и от факта, че кредиторът предлага и реално
отпуска кредити и без закупен такъв пакет, видно от приложения към делото
договор за кредит.
Споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги било сключено по повод на ДПК с №**********.
Същото
е неразделна част от Договор за потребителски кредит №**********
и
страните постигнали съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с
него, що се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него. (т.
18.1. и 18.2. от Общите условия (ОУ) към ДПК). Въпреки, че не бил задължително
условие за сключването на договора, в случай че КЛ е сключил споразумение, то
се превръщало в неразделна част от ДПК.
Твърди, че в процесния случай
ответникът П. дължи възнаграждение на кредитора по сключеното
Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и за това, че се е
възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на кредит, и за възможността (опцията) ответникът във всеки един
момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги.
В срока по
чл.131 от ГПК процесуалния представител
на ответника
М Г. – поръчител по ДПК е депозирал писмен отговор с
който оспорва предявения иск. Развива съображеня за наличие на преклузия по
отношения на неговата доверителка, тъй като ищецът не е предявил спрямо нея,
като поръчител претенция в шестмесечен срок от обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита съгласно разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
В срока по
чл.131 от ГПК назначеният особен
представител на ответника М.П. е депозирал писмен
отговор с който оспорва предявения иск. Развива съображеня за
наличие на неравноправни клаузи и липса на уведомяване за предсрочна
изискуемост на кредита.
От събраните
по делото доказателства, които прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК, съдът прие за установено следното:
По
делото не се спори, че между ищеца и ответника М.П. е налице сключен договор за потребителски
кредит, по който поръчител е ответника – М С.Г.-Н.
По делото е прието ч.гр.д. №3097/2018 г. по описа
на РРС, от което се установява, че на 10.05.2018г. ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответниците,
като солидарни длъжници за процесното задължениеата главница.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумите по заявлението. След указания
към заявителя за предявяване на иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок е
предявен такъв срещу ответниците за установяване на
дължимост на сумите по ДПК с №**********.
В самата
искова молба ищецът е заявил, че се е отказал да предяви иск за дължимостта на
мораторната лихва за забава.
С оглед допустимостта на производството следва да се
обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на
основателността на предявените искове.
На 24.04.2015г. ответникът
М.П. подал
до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит – Профи
кредит Стандарт в размер от 1700 лв., срок на
издължаване - 24 месеца, размер на месечна вноска 105,10лв. и дата на
погасяване 16 ти ден от месеца. На същата
дата е подписана от ответника и декларация във връзка с обработката на лични
данни и Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити.
След като „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД одобрило отпускането на заем с ответника
бил сключен Договор за потребителски кредит №**********, по който
като поръчител е вписан и ответникът Маряна Г..
Ответникът
П. получил и одобрение да закупи и поискания от него Пакет
от допълнителни услуги, за получаването на който е подписал Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Получил е отново и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, на
който е положил имената и подписа си.
Ответникът П. поел
задължения (чл.8 от Общите условия) по Договора за потребителски кредит със
закупен Пакет от допълнителни услуги към него, а именно: да върне отпуснатия
кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 135,98 лева и
падежна дата всяко 16-то число на месеца. Договорът за кредит и
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били подписани
при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”. ОУ били неразделна част
от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от допълнителни услуги,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат
със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва /Буква „А" от Декларации/, за което и ги е подписал.
Договор №**********
бил
сключен при следните параметри:
Общо
задължение по кредита и по Пакета от допълнителни услуги към него – 3263,52 лева,
включващо:
Сума на
кредита: 1700.00лв.;
Срок на
кредита: 24 месеца;
Размер на
месечната вноска по кредита: 105,10 лева;
Дата на
погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 16-то число на
месеца
Годишен
процент на разходите (ГПР %) 49.91%;
Годишен
лихвен процент: 41.17;
Лихвен
процент на ден: 0.11%;
Общо дължима сума
по кредита: 2522,40 лева.
Параметрите по избрания и закупен Пакет от допълнителни
услуги са както следва:
Възнаграждение
за закупен Пакет от допълнителни услуги: 741,12 лева;
Размер на
вноската по закупен Пакет от допълнителни услуги: 30,88 лева;
Предвид гореизложеното, общото
задължение по договора, включващо и задължението по Пакета от допълнителни
услуги било както следва:
Общо
задължение по договора: 3263,52 лева;
Общ размер на
месечна вноска по договора: 135,98 лева;
Дата на
погасяване: 16-ти ден от месеца.
От приетите
по делото, като доказателства преводни нареждания се установява, че сумата е била
изплатена
на ответника М.П..
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на
сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за
предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение
за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по
размер. Ответниците следва да проведат насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да
изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението
си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за
недействителен или за недействителност на отделни клаузи.
Съдът констатира че между
ищеца и ответника М.П. са възникнали
правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. От
събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от
императивно определеното съдържание на договора е налице.
Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен
поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Установява се, че в процесния
договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 49,89 % /.
С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно
разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /
представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно
посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е
фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между
страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици. Съобразно нормата на чл. 23
от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В
този случай с оглед недействителност на договора за кредит, то недействителна
се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги.
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 741,12 лв.
Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения
му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено,
че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит." В случая в Договора за потребителски крелит не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното
между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са
изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито
в самия договор, нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от именно към процесния договор за
потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването
на чл.10а. ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се
събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в
процесния договор за потребителски кредит.
В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото
Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните Договор.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава. Следователно налице е
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят
се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителни услуги в размер на 741,12 лв. Предвид
на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер
на 741,12 лв. се явява
нищожна като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10,
ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският
кредит/ЗПК/.
По
същите аргументи уговорката за заплащане на неустойка в размер
на 486,02 лева съгласно чл.12.4 от Общите условия се явява нищожна, като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл.
второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредит/ЗПК/.
По отношение на
ответника – поръчител М С.Г. – Н
Според
съдебната практика /Решение №24/03.04.2013г. по т.д. № 998/2011г. на първо Т.О.
ВКС; Р № 213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр.д. №5864/2015г.,
четвърто г.о.; Решение № 654 от 08.01.2008г. на ВКС по т.д. № 320/2007г. Второ
т.о.; Решение № 584 от 17.07.2008г. на ВКС по т.д. 227/2008г т.к./ по договор
за заем солидарно отговорни са лицата, които са получили паричната сума общо,
без разграничение каква част поема всяко от тях и независимо на кое от тези
лица е предадена цялата сума фактически; кредиторът може да претендира пълният
размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците. Солидарна отговорност
възниква и при договор за поръчителство /чл.141, ал.1 от ЗЗД/, когато едно лице
отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника или в случая
по договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната
сума, без да е получил същата в собственост. Такава е и клаузата в процесния
ДПК - т. 10 от Общите условия към договора – ответницата М Г. обезпечила
чужд дълг - този на ответника М П.. Видно е по делото и
не се спори, че ответницата маряна г. не е съдлъжник по договора за
кредит, паричната сума е предадена само на другия ответник - М П.,
следователно същата отговаря за изпълнение на задълженията
на М П.,
което определя ответницата като поръчител по този договор. Съдържанието
на уговорено в писмения ДПК и Общи условия /ОУ/ към него, реалното предаване и
преминаване на парите в патримониума на отв. Милен П. според разпоредбата на т.
3.5. от ОУ; очакването той да погаси дълга, и за годишен лихвен процент по
т.4.1 от ОУ, условията на т.4.3.; на т.5.1.; на т.5.3.1; на т.6.1. и 6.2.; на
7.1.1, 7.1.2 и 7.1.3; на т.10.1 и т. 10.2 от Общите условия, изречение
последно, че кредитора ще търси солидарния длъжник само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника; че Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, Допълнителна
преддоговорна информация, Договор за потребителски кредит, Общи условия към
договора, погасителен план и Споразумение /видно от края на стр. 4
„Декларации" от ДПК/, водят на извод, че при изпълнение от страна на ответника
М
П., не е налице отговорност на ответницата М Г., следователно задължението й по ДПК е
акцесорно, уговорено като поръчителство и следва да се прилагат разпоредбите на
чл.138 и сл. от ЗЗД.
Поръчителят,
съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако
кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа. Този срок е
преклузивен, за който съдът е длъжен да следи служебно
/т.4в на ТР № 4/2014г.
ОСГТК на ЕКС/. Настоящият иск е продължение на защитата, предприета по чл.410 и
сл. от ГПК, след направени възражения в заповедното производство от
страна на М Г.,
поради което спазването на срока следва да се преценява към датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд. Ако искането по заявлението е
уважено, както е в случая, позоваването на погасяване на субективното
материално право на кредиторите спрямо ответника М Г. като
поръчител, може да бъде направено и в производството по реда на чл. 415 и чл.
422 от ГПК, също както е в случая. Дори и без изричен довод, съдът служебно в
исковото производство следва да извърши преценка за спазването на срока по
чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Видно от
твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства уговореното
между страните в т.12.3. и т.13.3. от Общите условия на ДПК,
падежът на вземането, предмет на делото е на 30.03.2016г. с изпращане на
писмено уведомление за обявяване на този кредит за предсрочно изискуем до ответниците. Заявлението
по чл. 410 от ГПК е подадено в Русенския районен съд от ищеца кредитор на
10.05.2018г., което е след срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД. С изтичането на този
срок е погасено самото поръчителство.
С оглед изложените съображения ответникът М.П. дължи връщане единствено на главницата по
сключения договор за потребителски кредит, която е в размер от 1700 лв.
Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът е заплатил на ищеца сумата от 817,59 лева, то съдът
приема, че остава дължима единствено сумата от 882,41 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора ответника М.П.
следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и
отхвърлената част от предявения иск.
С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника
Маряна Г. сумата от 440 лева направени разноски по делото.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Й.П.
с ЕГН:********** ***, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Б №, бл. , вх. В има
вземане спрямо него в размер на сумата от 882,41 лева, ведно
със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д № 3097/2018г. по описа
на РРС до изплащане на вземането, като до пълната
претендирана сума в размер на 2931,95 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
М.Й.П. с ЕГН:********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. Б №, бл. , вх. , сумата общо
от
213,42 лева разноски по направени в хода на
заповедното производство, развило се по ч.гр.д. № 3097/2018г. по описа
на РРС и по настоящото исково производство,
съобразно уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените
от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление в гр.С, против М С.Г.-Н
с ЕГН:**********, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от
2931,95
лева по договор за потребителски
паричен кредит
N:**********, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение –
10.05.2018г.
до окончателно погасяване на сумата, за които вземания по
ч.гр.д. № 3097 по описа за 2018г. на
Русенския районен съд е издадена заповед № 1753/ 14.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. Б №, бл. , вх. В да заплати на
М С.Г.-Н с ЕГН:********** сумата от 440
лева
разноски по упълномощаване на адвокат по настоящото исково
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: