Р Е
Ш Е Н
И Е
№1034
Гр. П., 13.12.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 6 гр. с. в
публично съдебно заседание на 14 11 2017
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
При секретар А Василева
като разгледа гр. д. № 04891/2017
г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 415,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150
от ЗЕ.
по искова молба от
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Л. Спасов
против
Д.А.М. ЕГН********** ***
за сумата 2099.70 лв. доставена
и незаплатена топлоенергия на посочения адм.адрес, от която
главница 1820.54 лв. за периода
01.05.2014- 30.04.2016г.
изтекла лихва в размер 349.85
лв. за периода 08.07.2014-19.04.2016г.
както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 17.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, по запов.дело 02647/ 2017г. ПРС
Претендират се и разноските по
делото и по запов.производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът твърди, че няма качество
клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито титуляр
на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че няма открита партида на негово име в
ищцовото дружество, както и че последното не и е доставяло топлинна енергия в
процесния период. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
По допустимостта
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Наличието на правен интерес се установява от приложеното
ЧГД № 02647/2017 г. по описа на ПРС, по е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК за
вземане, част от което е вземането, предмет на настоящото производство.
Срещу заповедта е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По
същество:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството
клиент/купувач на топлинна енергия за битови нужди на ответника, валидно
възникнала облигационна връзка между тях, изпълнение на своето задължение по
същата, вида и размера на задължението на ответника.
Установи се по делото че
-
ищцовата
страна има предмет на дейност - включва производство, пренос, разпределение на
топлинна енергия като топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 ЗЕ
-
наличието на качеството “клиент”/”купувач на
топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите
на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване на чл. 150 от ЗЕ.
-
По делото са представени ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.” ЕАД,
неоспорени от ответника.
Съдът приема, че условията на
чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са изпълнени, поради което представените ОУ имат
обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от ОУ, страни по
тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - П.”
ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди.
Според чл. 3 от ОУ купувач на
топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ - клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
За установяване качеството
клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, ищецът е представил писмени
доказателства.
Налице са данни за наличието
на нотариален акт за дарение на недвижим
имот със запазено право на ползуване №,
том , дело № / 2006 г. издаден 15.05.2006 г.нотариус И.И.ПРС –
според който лицата М.С.С.и М.М.С.са дарили на
сина си Д.М.М. процесния топлофициран апартамент, като са запазили право на
ползуване.
Впоследствие с нотариално заверена декларация от
20.10.2015г. същите са се отказали от вещното право на ползуване на
апартамента, който е собствен на сина им Д.и снахата Д.А.М..
Следователно, ответникът Д.А.М. може да отговаря за 1/ 2 от
задължението за периода от 20.10.2015г. до 19.04.2016г.
За другата 1/ 2 от задължението
за същия период отговаря съпруга й, а за остатъка от задължението за периода
преди 20.10.2015г. отговарят горепосочените лица отказали правото на ползуване
Подадена
е декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, от 02.12.2015 г., в която
е декларирано същото обстоятелство- че от 20.10.2015 Д. и съпругът й / син на дарителите с отказ
от пр. на ползуване / имат по 1/ 2 ид.част от жилището.
Така посочените доказателства установяват , че ответницата отговаря за 1/ 2
ид.част от имота като носител на вещно право на ползуване, а за другата 1/ 2
ид.част отговаря съпруга й,
Както и че отговаря за 1/ 2 от
периода- 20.10.2015 до 19.04.2016г., а за предходната част от периода
01.05.2014 до 20.10.2015г. отговарят лицата които са имали правото на
ползуване, които са се отказали от същото едва на 20.10.2015г.
Следователно по аргумент на чл.
3 от ОУ и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ ответникът има качеството купувач/клиент на
топлинна енергия и е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявения срещу него иск, предмет на настоящото
производство до размера на 1/ 2 ид.част от общото задължение и за съответната
част от периода
Видно от приетата по делото СТЕ
с в.л. инж.Зл.З. – сумата като задължение е формирана от ползувано отопление,
битова гореща вода и сградна инсталация, т.е от всички компоненти.
Видно от приетата по делото СИЕ
с в.л. Р.Б.Й., няма суми, погасени по давност.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че предявеният иск е основателен
и следва да се уважи за 1/ 2 от задължението и за част от периода, а именно : Ответницата
дължи -
Обща сума 524.92 лв. за
незаплатена топлоенергия в
топлофицираното жилище на посочения адм.адрес в гр.П., от която сума
Главница 455.13 лв. за периода
20.10.2015 -30.04.2016г.
Изтекла лихва за забава на
мес.плащания в размер 87.46 лв.за периода 20.10.2015 -19.04.2016г.
А за разликата до пълния
предявен размер – следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан
По разноските :
Предвид изхода на делото , се
дължат разноски от ответника на ищците, в размер по УИ – 25 лв. за д.такса
върху уважения размер, 50лв. за експертизи и 50лв.юк.възнаграждение по УИ
По заповедното производство – 25
лв.за д.такса и 50лв. юк.възнаграждение
както и се дължат разноски на ответника,
според адв.пълномощно и дог. за пр.помощ – по УИ – 862.50лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на основание чл. 415, във вр. с чл.
410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск
на Топлофикация - П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов
Срещу Д.А.М. ЕГН********** ***
че дължи обща сума 524.92 лв.
за незаплатена топлоенергия в
топлофицираното жилище на посочения адм.адрес в гр.П., от която сума , от
която-
Главница 455.13 лв. за периода
20.10.2015 -30.04.2016г.
Изтекла лихва за забава на
мес.плащания в размер 87.46 лв.за периода 20.10.2015 -19.04.2016г.
Както и законната лихва върху
главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 17.05.2017г. до
окончателното изплащане на сумите, по запов.дело 02647/ 2017г. ПРС
А за разликата до пълния
предявен размер – за сумата 2099.70 лв. доставена и незаплатена топлоенергия на
посочения адм.адрес, от която
главница 1820.54 лв. за периода
01.05.2014- 30.04.2016г.
изтекла лихва в размер 349.85
лв. за периода 08.07.2014-19.04.2016г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан, и с оглед 1/ 2
ид.част от вещното право на ползуване върху процесното жилище и то за
периода 01.05.2014 – 20.10.2015г.
ОСЪЖДА Д.А.М. с посочено ЕГН и
адрес, ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на „Топлофикация „П. АД в размери :
По УИ – 25 лв. за д.такса върху
уважения размер, 50лв. за експертизи и 50лв.юк.възнаграждение по УИ
По заповедното производство –
25 лв.за д.такса и 50лв. юк.възнаграждение
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П. АД да
заплати разноски на Д.А.М., с посочено ЕГН и адрес в размери :
По УИ – адв.разноски 862.50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
След влизане в сила на
решението, заверен препис от него да се изпрати за прилагане по ЧГД на съотв.
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: